Много ми харесва  . . .

Радвам се. Благодаря, че ме поправи. Съжалявам за грешката.     (f)

По-късно ще пусна и другата част. Радвам се, че ти е харесало.

Реших да напиша история. Съжалявам, че е така е излязла, но я писах на МикрософтПауърПойнт и после копнах... и затова така се получи. Ето я:

Събудих се. Около мен беше пълно с бутилки от бира и
уиски. Навсякъде хвърчаха възглавници и дрехи. “Боже!”
помислих си аз. Къде се намирам? Какво се е случило
снощи? Само един Господ знае... После си спомних, че бях у
Ейми и... О, Господи! Наще ще ме убият. Тъкмо се
оглеждах, когато някой влезе в стаята. Беше Ейми.
- Айде, Бриждит, трябва да си тръгваш. Купона свърши.
говореше сериозно тя. Явно намекваше нещо.
- Кккк-какво? – заекнах аз – Какъв купон за Бога? Ейми, не
ме лъжи. Кажи ми направо без да овърташ... Наще ще ме
килнат. В момента е близо 12 по обяд, а аз все още не съм
се прибрала.
- Не помниш ли? О, да, не трябваше да ти давам толкова
алкохол. След училище поканих няколко човека... Добре де,
към 20-30, на купон от нас. Позабавлявахме се и...
И? – очаквах отговор аз.
- И... Ти беше доста.. Ъъ... Пияна.
- Леле майко! – отвърнах аз – сега какво ще правя? Какво
да кажа на наще – “Амиии... Бях при Ейми напихме се,
дрогирахме се...” А, не... забрави.
- Офф... Знам, оплескахме го. Но ние сме на 16 – би
трябвало да ни разберат...
- “Ние сме на 16 – би трябвало да ни разберат...” За Бога,
Ейми това да не е двойка по математика?! Ако им кажа
истината най-малко да ми забранят приятели и купони за
10 години!
- Не знам. Ще измислим нещо. Сега се облечи, че приличаш
на Лейди Гага на Хелоуни парти. И побързай преди наще да
са се върнали. Чакам те долу да те закарам до вас. – каза
тя и излезе бързо от стаята.
  Разходих се из обърканата и празна стая. Сред толкова
много бъркотия едва успях да намеря тениската си и...
Ъъъ... Сутиена си. Каквоо??? Имало е и момчета?? Няма
нужда наще да ме убиват, бих го направила сама...
Нахлузих бързо дрехите си. Набързо се погледнах в
огледалото. Да, наистина имах прилика с Лейди Гага.
Сега това не беше от значение. Трябваше да измъдря
какво да кажа на наще... Затънала в мислите си, от долу
се чу недоволен глас:
- Бриджит, слизай вече!
Пфф, какъв й е проблема? Човек не може да се оправи на
спокойствие. Преправих си път измежду боклуците в
стаята, за малко не се спънах в една празна чашка.
“Гадост!” имънках аз под носа си.
   Заслизах по извитите стълби. Попаднах в
огрооомната (наистина огромна, не се шегувам) зала.
Ейми ме чакаше долу, облечена в синя рокля с пайети.
- Пфф? За къде си се наконтила? Ако така мислиш да
смекчиш сърцето на наще... Няма да успееш. Така или
иначе ще ме убият.
- Ммм... Не точно. Винаги се обличам подобаващо. А сега
айде да ходим, че няма време.
- Оф.. Добре де. И как успя да почистиш толкова бързо?
- Хаха. Докато ти, Спящо Красавице нанкаше горе, аз и
останалите от купона почистихме. Айде не задавай
въпроси, ще говорим в колата!
- Еми... Щом казваш... Добре...
   Излязохме от къщата и се насочихме към колата.
- И така? Сега какво мислиш, че трябва да кажа на наще... – попитах я аз.
- Амии.... Амиии... Нямам си и на идея.
Пфф. Както винаги...
   След 10 минути мрънкане най-накрая стигнахме.
- Даа... Ада замирисва – възкликнах аз.
Ейми се засмя, а аз я изгледах злобно.
- Добре де. Сори... Оставям те, айде чао! Обади ми се и ми
кажи какво си казала на ваще? Чули?
Кимнах в знак на съгласие. След което излязох и треснах
вратата. Ейми отпраши с пълна газ, а аз се застоях пред
къщата ни. Събрах смелост и бавноо вървях към
вратата. Позвънях на звънеца, след което чаках дявола
да отвори (или баща ми, или майка ми). Но не беше това
което очаквах. 13- годишния ми брат, Макс, стоеше и ме
гледаше втренчено.
- Какво ме гледаш като умряла катерица? Пусни ме да
вляза.
- Ъъъ... Бриждит.. Защо си в такъв вид?
- Теб пък кво те те е*е??? А и къде са мама и татко?
- И двамата излязоха и казаха, че ще се върнат
довечера.
   И двамата ги нямало. Хмм, точка за мен. Сега ще имам
време да помисля каква лъжа да им кажа.
- На купон ли си била? Спокойно, ако се тревожиш мама
и татко да не разберат, няма. Снощи се прибраха много
изморени и не забелязоха, че те няма.
- Какво? – бях учудена... В добрия смисъл.

Много ми хареса!     

Мерсии  (f)

Много благодаря! 

Страхотно е! 

(y)

За Коледа искам нов телефон и  ... искам да ви попитам какво ви е мнението за Нокия 701? Добра ли е? Мерси предварително... : )

Много ти благодаря, но за съжаление е истинска..      (f)

В ъгъла скована
винаги замечтана
Сълзите ми не спират,
те напират ли, напират

Болката ме убива и
душата ми изпива.
От лицемери и лъжци,
сърцето ми крещи:
"Писна ми, писна ми!"

Слагам край на мъката
Слагам край на скуката
Не мога да търпя
Не мога и да простя

Дните тежки, бавно
отминават.
Само спомените
остават.

Винаги съм неразбрана
Душата ми от всичко
залиняла, вече няма
сили...

Кажи, ако някъде греша!
Кажи ми и ще мога да простя!
Но никога няма да дойде този ден,
някой да бъде повече от мен!