Deadly case.

Leonore. · 2011-10-22 14:22:54

[ I. ]

Намирах се по средата на големият и пълен дансинг, танцувайки енергично. Всичко около мен беше толкова мистериозно, потайно и изпълнено с ярки светлини. Свободата и силната музика заглушаваше всяка една мисъл в главата ти, оставяйки само нуждата, която те караше да танцуваш безспирно. Не възразявах. Не и на всичко това, което ме извисяваше и държеше силна в този момент. Днес бе неговият ден и неговият край. Изживявах го всяка година, всеки един месец, седмица, ден и нощ на същата тази дата, след онзи миг. Нямаше да позволя на онова задушаващо духът ми чувство, да ме повали. Не и този път. Той не би го искал, бях сигурна. Не беше от хората, които очакваха, или даваха съжаление. Беше наистина силен, което го правеше и жесток, и по случайност мой баща. Не заслужаваше мъката ми, но не можех да се боря срещу единствената истинска любов, която някога бях изпитвала. Тогава той беше единственият близак за мен човек, който имах и все още си оставаше такъв. Не беше създаден за родител от която и точка да го погледнеш, но виждах, че се опитваше. Да, рядко, но аз забелязвах малките му опити и жестове към мен, които ме накараха да го обикна толкова истински и по детски, макар и да ми бе показал много жестокости, на такава крехка възраст. Животът ни заедно често се превръщаше в ад. Бях малка и неопитна в сравнение с него, макар и толкова по - видяла от останалите ми връстници. Между нас сякаш имаше бомба със закъснител, която никой не знаеше кога ще избухне, създавайки поредният ожесточен скандал между нас. Откачените битки, които водехме, можеха да вземат цялата сила и надежда на някой, който не бе запознат с тази различна реалност, която познавах аз. Той не беше от този свят, нито от това измерение. Имаше свой път, на който аз се бях появила изневиделица, задължавайки го да ме вземе със себе си, защото си нямах никой. Виждах, че ме обича, затова и се опитвах по всеки възможен начин, да изкарам доброто от него, на мястото на чудовището, което той бе създал неусетно с годините. За жалост всяко едно от услията ми се оказа напразно. Собственият ми капан се обърна срещу мен. Променената бях аз, а не той. Не биваше да се опълчвам срещу някой с повече опит от мен, но явно бях наследила своенравието и ината му. Когато разкри напълно това, което беше и когато ми даде достъп до всичките си тайни, аз открих нова част в себе си. Оказа се, че с времето се бях пристрастила към това, с което се занимаваше, колкото и за не правилно да го считах. Бях станала заинтересована и изпитвах възхищение към точно тази негова страна, която ми причиняваше болка. Понякога се мразех за това, а друг път го приемах и се възползвах от него. Започнах да се занимавам с това, което ме влечеше. Което влечеше и двама ни. Обучи ме. Поставяше ме на ръба, а след това ме изкачваше на върха обратно към небето. Пречупваше ме и отново ме сглобяваше. Даде ми непоносима болка и истинска радост. Превърна ме в перфектното оръжие, което винаги е искал да има, а след това по най – подлият начин реши да умре. Изостави ме в най – неподходящият момент. Затворих се в себе си, пропадайки в някаква бездънна яма, пълна със спомени. Бях отново сама и отново се опитвах да изляза на повърхността, поемайки си дъх. Тогава осъзнах всичките му действия, макар и късно. Разбрах всяка една част от малкият му подъл, но ефективен план в който аз толкова добре се бях включила. Беше ме превърнал в това, което съм сега, за да се справя, когато онзи момент е достигнел и двама ни. Никой не е вечен, дори и той. Осъзнавал е този малък, но важен факт и е искал да предаде всичко, което е имал на някой, който е притежавал всяко едно от нужните му качества за това. А колко по – добър вариант би могъл да има, от обичливата и вярна дъщеря, която на всичкото отгоре бива превърната в непобедима машина ? Явно никакъв, след като е решил да избере мен. Не го съдя. В интерес на истината, може би и аз бих постъпила така, ако бях на негово място. Ако бях самият него, живеейки живота му, застанала на този кръстопът. Наех се с всичкото това минало и бъдеще, защото нямах какво да губя. Нямах други цели и причини, заради които да живея. Открих, че страстта ми към това не е била временна, както си мислех. Бях обучена добре и бях добра. И след всичко останало, но не и на последно място, aз му го дължах.
Точно заради това, тази нощ щях да се забавлявам и да танцувам до пълно изтощение.
Да забравя за всичко, докато ритама на музиката и алкохола ме опияняват.
Щях да бъда всичко друго, но не и слаба, защото знаех, че той не би го искал.

- Това няма да го зарязвам, определено. Кратко е, да, но за сметка на това по - късно вечерта ще пусна втората глава. Тези, които са чели други мои неща знаят, че не обичам действието да се развива бързо, както е при повечето произведения тук, така че се надявам, че няма да се разочаровате още от първата глава, в която няма много развитие.

TwilightGirl90 · 2011-10-22 14:53:47

Леле, наистина ми хареса. Много добро начало. Една от малкото истории, които наистина ми харесват. По начало харесвам начина ти на писане, различен е.
Чакам продължението.

ecei · 2011-10-22 15:02:10

От доста време не съм чела нищо в сайта и сега,като прочетох това останах без думи..НЕВЕРОЯТНО Е! Браво наистина имаш талант . Чакам следващата част . ((:

kkalippso · 2011-10-22 15:49:38

Като прочета още няколко глави тогава вече ще кажа дали ми харесва. За сега - чакам продължението.

blackxxstar · 2011-10-22 16:30:31

Харесва ми.

lovexkiller · 2011-10-23 09:01:18

Страхотно е. чела съм всека твоя история и наистина всичките ми харесват. Искам продължение !!

miss_cute_kiss · 2011-10-23 10:26:27

Хареса ми

miss_hot · 2011-10-23 10:37:43

Мнооооого хубавко...

cookiexx · 2011-10-23 19:13:35

Хубаво е

poxleitner · 2011-10-23 19:21:30

Харесва ми.

littlepartofme · 2011-10-24 05:48:41

Боже, това е невероятно! < 33333333

Leonore. · 2011-10-24 10:36:04

Съжалявам, че следващата глава все още я няма, но имах проблеми с компютъра. Дори вмомента пиша от друг. Тази вечер, обаче ще я пусна със сигурност. Благодаря за коментарите ви. Радвам се, че ви е харесало, макар и за сега да няма много въведение.

lady_ss1 · 2011-10-24 11:25:07

Страхотно е!

miss_vampire · 2011-10-24 12:04:33

Браво, много е хубаво ... много рядко има толкова интересни историй, и тази е една от тях ... прекрасно ее !!!!!! : ))

Brutallity · 2011-10-24 12:11:54

Нищо особено бих казала,но от друга гледна точка.Историите,които чета тук...на тях гледам просто като глупави форумни разказчета,докато на това се гледа като на книга...която може би бих прочела.Не казвам "нищо особено",защото е написано зле или въобще е неприемливо,а просто защото не е в мой стил.Имаш моите поздравления за това,че си се опитала да направиш нещо различно и стойностно.(:

Leonore. · 2011-10-24 16:45:04

II.

- Вървях към мястото, до което Уилям ме бе инструктирал един час по - рано по телефона. Последната ни среща завърши зле и с дежурното ‘ ще си останем приятели ‘ , но това нямаше значение, когато нещата опираха до тук. Не се наех, защото той го искаше, а аз бях добра и състрадателна. По – скоро приех поканата и сервирах помощта си, защото това ми беше работата, а аз не обичах да изпускам нова такава.
Бях готова да премина отвъд жълтата лента, която ме разделяше от местопрестъплението, когато един от неговите хора ме спря, обяснявайки ми правилата и как не мога да премина. Ненавиждах тези жалки подобия на полицаи. Не само, че не ги биваше в работата си, ами и показваха голямото си самочувствие във всеки един, удобен момент.
-    Тук съм по желанието на инспектор Джонсън. – Прекъснах го, крайно раздразнена със строг и спокоен глас, обяснявайки му как стоят нещата. Забелязах готовността му за протест, който мигновенно беше прекъснат.
-    Всичко е наред. Госпожица Кроу е тук по мое знание. Може да я пуснеш. – Преместих погледа си към него. Както винаги, изглеждаше страхотно в черният си костюм. Тъмната му коса бе пригладена небрежно назад, а на лицето му се бе появила искрена усмивка. Мушнах се под жълтата лента, която вече бе надигната от полицаят и се отправих към Уилям. Макар и вече разделени, между нас все още стоеше малка частица от онова, което прекъснах и което създаваше напрежението между нас, всеки пък когато се видехме. Наистина изпитвах някакви чувства към него, но това не ми беше достатъчно. Както и на него. Имаше очаквания, които аз никога нямаше да мога, да му предоставя. Беше от типа мъже, които се занимаваха с политика и бяха пристрастени към добрият начин на живот, и правилата. Едни от нещата, които аз не приемах, зачитах или спазвах. Винаги мил и внимателен, перфектният джентълмен и стриктен профисионалист. Беше всичко, което едно момиче би искало, но просто не си пасвахме. Искаше жена, която да го чака мирно и спокойно с топла вечеря, когато той се прибира изморен. Или може би поне жена, която да не се прибира по – късно от самият него. Знаех, че не мога да му дам нищо от това, затова и предпочетох да сложа край на това между нас, което ясно виждах, че не беше истинско. Признавам. Всъщност ми бе трудно да го видя отново. Не можех да му откажа просто така. На него и на това което заемаше голяма част от живота ми.
- Уилям. Мина доста време. – Усмихнах му се ведро, отвръшайки на жеста му и го прегърнах. Притворих очи, звладяна от спомените и приятното усещане от това да бъда притисната в силното му тяло отново.
- Така е, Мелиса. Радвам се, че прие. - Развалихме кратката си прегръдка. Виждах в очите му, че и той изпитва същото, което и аз вмомента. Познавах го. Знаех, че съм му липсвала.
-    Съмняваш ли се ? - Засмях се леко, за да разсея мрачният облак, който се настаняваше над нас. - Е ? - Погледнах го с въпросителен поглед, знаейки, че няма нужда от повече думи, за да ме разбере.
- Името и е Амaнда Рейвън. - Поведе ме напред, обяснявайки ми всичко нужно. - Ученичка, на седемнадесет години.
- Значи си пада по млади. - Замислено отговорих, повече на себе си, отколкото на него.
- И не само. - Погледнах го с изучаващ поглед. - Мисля, че трябва сама да видиш за какво става на въпрос. Кръвта на жертвата е като източена. Всичко това вся страх между много от хората тук, затова реших, че ще е по - добре да искам твоята помощ.- Не се и съмнявам, че е така. Перфектно знаех, какво е да бъдеш свидетел на нещо подобно. Този страх, който те обземаше, не можеше да се сбърка, или забрави.
Когато вече стигнахме до брега на реката, където полицаите обикаляха около женско тяло, толкова безцелно, че с мъка се удържах да не им се подиграя, се приближих целенасочено към жертвата, оглеждайки я. Момичето лежеше върху заляната от есени листа земя, които караха бледото й тяло да изпъква под златната им прелест. Русата й коса беше разпиляна, умесена с листа, малки клончета и пръст. Дрехите и бяха разкъсани. Приклекнах до изтиналият труп.
-    Има ли някакви сведения за това, къде е била предният ден ? - попитах хладнокръвно, докато продължавах да оглеждам измъченото тяло на невнинната жертва. Помня първият път, в който се сблъсках с това. Бях изплашена и потресена от това, какви жестокости можеше да съществуват. Имах чувството, че ще повърна още в секундата, в която миризмата на разлагащият се вече труп бе достигнала до мен, но не го направих. Той не ми го позволи. Каза ми, че трябва да бъда силна. Не исках да разочаровам единственият човек, на когото тогава му пукаше за мен, затова и просто преглътнах, запазвайки всичко за себе си. След онзи ден обаче, бяха минали достатъчно години и достатъчно трупове пред погледа ми, благодарение на които осавършенствах хладнокръвието и владеенето на емоциите си. Вече дори не ми правеше впечатление. Единственото нещо, с което се успокоявах бе, че всяка една жертва ме водеше до извършителят на убийството, който щеше и заслужаваше да умре от моето оръжие.
-    Разпитахме майка й. - Гласът на Уилям прекъсна мислите ми. - Твърди, че последният път в който са се чули е било по телефона. Казала й е, че ще учи с приятелка, но само толкова.
Продължавах да се взирам в измъченото и очевидно насилено тяло на момичето. Имаше следи от синини. Явно се е опитвала да се съпротивлява. Преглътнах съпричастно. Винаги приемах присърце случаите си, защото никой не заслужаваше това, особенно когато беше толкова невинен и млад.
Извъртях с професионално безразличие главата на жертвата настрани и огледах врата й. Никакви следи. По челото ми се появиха леки бръчици. Изправих се, но не се отделих от трупа напълно, а коленичих до разтворените крака на момичето и без притеснение огледах бедрата й, приковавайки погледа си в двете малки точици, които можеха да се видят изключително близо до слабините.

lovexkiller · 2011-10-25 15:41:51

Невероятно !!

cookiexx · 2011-10-26 07:33:40

WOW Некстт(sun)

kkalippso · 2011-10-26 09:12:52

Е сега вече мога да кажа, че това е просто страхотно, невроятно, обезумях като го прочетох! Попътна муза за теб и повече глави за нас!
П.П. Май вече се досетих каква е тя и каква е работата й.

Leonore. · 2011-10-26 09:21:35

Радвам се, че ви е харесало, макар и самата аз да смятам, че не се получи както исках. Просто го написах наистина, прекалено набързо, тъй като едвам намерих време дори да седна и да я започна, пък камо ли да я измисля. Ще се постарая следващият път да се получи по - добре и обема да е по - голям, защото този път не бях доволна от резултата.

lovexkiller · 2011-10-28 15:04:19

Е сега вече мога да кажа, че това е просто страхотно, невроятно, обезумях като го прочетох! Попътна муза за теб и повече глави за нас!
П.П. Май вече се досетих каква е тя и каква е работата й.

korтni~ · 2011-11-04 14:51:46

Харесва ми !!!!

#1 2011-10-22 14:22:54

Re: Deadly case.

#2 2011-10-22 14:53:47

Re: Deadly case.

#3 2011-10-22 15:02:10

Re: Deadly case.

#4 2011-10-22 15:49:38

Re: Deadly case.

#5 2011-10-22 16:30:31

Re: Deadly case.

#6 2011-10-23 09:01:18

Re: Deadly case.

#7 2011-10-23 10:26:27

Re: Deadly case.

#8 2011-10-23 10:37:43

Re: Deadly case.

#9 2011-10-23 19:13:35

Re: Deadly case.

#10 2011-10-23 19:21:30

Re: Deadly case.

#11 2011-10-24 05:48:41

Re: Deadly case.

#12 2011-10-24 10:36:04

Re: Deadly case.

#13 2011-10-24 11:25:07

Re: Deadly case.

#14 2011-10-24 12:04:33

Re: Deadly case.

#15 2011-10-24 12:11:54

Re: Deadly case.

#16 2011-10-24 16:45:04

Re: Deadly case.

#17 2011-10-25 15:41:51

Re: Deadly case.

#18 2011-10-26 07:33:40

Re: Deadly case.

#19 2011-10-26 09:12:52

Re: Deadly case.

#20 2011-10-26 09:21:35

Re: Deadly case.

#21 2011-10-28 15:04:19

Re: Deadly case.

#22 2011-11-04 14:51:46

Re: Deadly case.

Харесайте страницата ни във Facebook

Вижте най-харесваните снимки, статии и албуми директно чрез Facebook