Ооо,харесвамм! 

Уникално,още?    

Харесва ми,че ви харесва     

Оh i likе it  3-тата най-много ми харесва ! 

Много се радва,че ви харесва.

Част ІІ

Тактично и отегчено отворих първата врата.Грешка! Не бях тук.Във вътрешността на стаята имаше,разбира се старинна вана и позлатени кранчета.
-Стига бе.. -казах огорчено и хлопнах вратата.Беше ред на другата.Бяха наредени три врати.Е,все някоя от тях трябваше да е вратата към ,,моята" стая..или затвор.Пуснах багажа на земята и натиснах дръжката на вратата.Тя не се отвори,после отново пробвах и пак нищо.
-Мамоо! Проклетата врата не се отваря! -извиках.Изчаках малко и чух стъпките по стъпалата.
-Ти мама ли си? -попитах престорено и завъртях очи когато татко се показа.
-Не,но мама в момента е заета. -каза той опитвайки се да отвори вратата.Скръстих ръце.
-Ами да дойде когато може. -заявих.Вратата силно изпука,но се отвори.
-Ето. -каза театрално той и слезе по стъпалата.
-Благодаря.. -измънках и бутнах вратата.Влязох по-навътре и огледах нещата.Типично.Старо метално легло в тъмно зелен цвят,покрито с..
-Какво!? Иуу,какво е това? -говорех по-скоро на себе си отколкото на някой друг.Леглото беше покрито с някаква покривка на голи мъже и жени.Беше като картина от петнадесети век.
-Каква изненада.. -казах отегчено и с два пръста махнах проклетата гнусна покривка и я хвърлих на пода.Отдолу имаше друго,сравнително добро покривало.На кой идиот по Дяволите ще му трябват две покривала за легло.Оставих саковете на леглото а куфара долу до него.Огледах хубаво.До леглото имаше нощно шкафче от обикновено дърво.В страни имаше малки рафтчета в бял цвят,о да и стените бяха в гадно тъмно зелено като леглото.Оставих нещата така и излязох.Тръгнах надолу по стълбите.
-С тая къща..очаквайте да си намеря приятели - камо ли да ги поканя.. -говорех си тихичко.
-Ей,къде сте? -извиках.Заради голямото пространство имаше ехо.
-Навън сме скъпа,разговаряме с брокерката изчакай малко. -викна майка ми.
-Пфф,нямаш проблеми.. -казах.обичах да си мрънкам под носа,така че никой да не ме чува.Още по-малко ако говорех с тях.Винаги правеха каквото си искат.Не ги интересуваше моето мнение.Гледаха си кефа..Обърнах се на другата страна и започнах да обикалям.У имаше два входа,колко оригинално.Така ако някой влезе да ни обира (дори и крадец би се отказал) ще има от къде да влезе и излезе...Както и да е.До вторият вход имаше още едно голямо огледало с позлатени рамки.Бавно се приближих и се огледах.Тук е времето да ви кажа как изглеждам.Тъмно русата коса разделена на равен път,дълга някъде до кръста,си седеше на мястото.Понякога ме изнервяше,никога не мърдаше от това положение.Както винаги,кожата ми е бледа,дори през лятото не мога да хвана тен..Гадно е.Очите ми..ами те са смесица между светлозелено и кафяво.Общо взето,не съм първата красавица,а и не ми пукаше особено.Обърнах се и тръгнах по обратния път.Къщата беше У-Ж-А-С-Н-А! Поне предишните собственици - ако е имало такива,така като я гледам,май не са идвали хора тук от доста време, да бяха сменили цвета на стените...Както и да е.Върнах се в коридора между стълбището и кухнята с хола.Само там не бях ходила,но не умирах от желание.
-Казвам ти Майк.Това не е просто слух. -казваше мама на татко.
-Кое не е просто слух? -намесих се в разговора им.
-Стига Пат,просто деца.. -каза татко.
-Ало,аз невидима ли съм? Казвайте! -подхвърлих.
-Ами майка ти вярва на глупостите които говорят децата. -обясни татко.
-А те какво говорят? -казах аз и се опитах да имитирам радост,но не се получи особено.
-Хайде,кажи и да видим дали и тя няма да реши,че са просто детски приказки. -подкани го мама.
-Да,да все тая,казвай. -казах отегчено.
-Ами току-що едно дете каза ,,Виж мамо,мамо.Някакви откачалници се нанасят в къщата на духовете" -каза татко и аз избухнах в смях.
-Сериозно ли!? Хайде,хайде.Направи го пак. -казах през смях,а после отново се отегчих. -Просто слух. -казах и свих рамене.
-Не е само това.Кажи и Майк. -каза тоново мама.
-Да и още някакво момче дойде и каза <Вие сте луди да сте тук,тук убиха Кайза и семейството му.> И в този момент майка ти стана на тръни.
-Да бе...Убиха Кайза.Някой знае ли кой е Кайза!? -попитах реторично. -Изглежда не.Мамо! -казах и я погледнах отчаяно,докато започвах да изкачвам стълбите.

Некста! Радвам се,че ви харесва,но историята е към края си.: )

Двадесет и Шеста Глава.

,,Стара,стара история ІІ"

Накрая всичко ми стана ясно.Кристофър е бил ученик тук.Но е сънувал как убиват негов близък.Сънят е бил толкова силен,че той е умрял отново.И сега не може да се върне там от където е дошъл.Единственият начин да го върнат е ако е сърцето му се забие лед.Много тъпо звучи нали!? И аз така си помислих,докато не разбрах,че аз също съм била на крачка от втората ми смърт.Помните нали,сънят в който убиваха мама..Няма значение.След като възрастния мъж спря да разказва,се изстрелях с триста от там.Знаех,че Кристофър ще дойде и тази нощ.Тогава щях да го разпитам.Щях да го разпитам за това какво е сънувал.Възрастният мъж твърди,че е твърде ужасно за да се разказва,но аз исках да разбера и щях.Върнах се обратно по пътя.Снегът валеше и бе заличил следите ми,но знаех как да се върна.Този път не тичах,ходех бавно,но студът нахлу в ходилата ми,защото не бях обула ботуши,а в бързината съм излязла с кцове.Както и да е,вървях и не се оглеждах.
-Къде беше? -попита гласът на Кайлър зад мен.
-Боже мой,изкара ми акъла. -казах слагайки ръка на гърдите си и дишайки учестено и забързано.
-Прощавай. -каза той и ме целуна по бузата. -Така и не каза,къде беше? -попита той и повдигна въпросително вежда.
-Ами, аз бях...Добре,само не ми се карай.В къщата. -казах ,но побързах да допълня. -Но няма да повярваш какво стана. -казах и Кайлър ме прекъсна.
-Нали каза,че няма да ходиш там. -рече жаловито той.
-Да,да казах го,но стана нещо много интересно.Там не живее лудата баба която видях когато докоснах дръжката.. -говорех толкова бързо,че не можех да си поема дъх,той отново ме прекъсна.
-Момент.Каква луда баба? -попита той присмех.
-О,не ти ли казах,ами първия път ми се привидя някаква луда баба...Няма значение.Та,там живее един стар мъж който ми разказа за Кристофър и... -и отново ме прекъсна.
-Извинявай...пак.Но кой е Кристофър? -попита недоумяващо Кайлър.
-Добре,ще започна от начало. -казах и започнах да му разказвам всичко.От игла до конец.
-Аха,ясно.Кристофър е Паднал Нощен Ангел,който ти идва нагости в стаята нощем!? -каза той като повдигна тембъра на гласа си и наблегна на <нощем>.
-Да,но не.Не ми идва на гости.Мисля,че иска да го спася. -бях толкова погълната,че не разбирах какви глупости говорех.
-Добре,какво ще кажеш тази нощ да остана при теб.Може би ще помогна? -предложи Кайлър.Защо пък не.Ако той беше единственият освен мен който знае.Защо пък не!? Разбира се,без никакви прояви на...сещате се.
-Добре. -кимнах. -А сега по бързо,че ми замръзнаха краката. -изсмях се,а Кайлър ме погледна дяволите.Този негов поглед..Ах..както и да е.
-Какво? Защо ме гледаш така? -смеех се,а той със светкавична скорост се промъкна зад гърба ми,вдигна ме като булка и единствените му думи,които ме накараха да настръхна.
-Дръж се здраво!

Некста. : )

Двадесет и Трета Глава

,,Глад"

По същия начин треснах и входната врата.Яростта бушуваше в мен,в тялото ми,в кухите ми вени и в отдавна не туптящото ми сърце.Но,след като Малъри познава Зак,следователно трябваше да познае и Вайалет.Минах през ветровития тунел и завих в дясно.Вървях и размишлявах докато не стигнах до едно единствено заключение.Беше ми все едно.Но някак си неприятно да разбереш,че момичето което си приела у дома си е...е само с бившето си гадже! Въпреки,че тази мисъл прогаряше слепоочието ми като с нагорещен кинжал,продължавах да вървя.
Тя можеше поне да ми намекне.. -говорех си сама докато вървях и малкия парк който беше близо до Совър.Наистина защо и беше да не ми каже.Ами ако целта и е била точно такава..?Не,я стига.Позволих на негативните мисли да излязат само за секунди,а те ми се нахвърлиха като гадни пиявици!Може би е било просто съвпадение.
-Просто съвпадение,просто съвпадение. -вървях и си повтарях.И колкото повече го повтарях,толкова повече вярвах в това което казвам.Започнах да разсъждавам над друго.Какво трябва да направя за да разчета съзнанието на Зак.Тогава си спомниш думите на Дейв. <Това е защото имаме щитове.> Но колкото и да се опитвам да прониквам в съзнанието му,имам чувството ,че толкова по-празно и непрогледно става то.Започнах да се връщам назад в собственото си съзнание.Спомних си как Зак ме помоли да се омъжа за него -беше много романтично.После,как бяхме в онази голяма къща,която ми приличаше на замък.Така превъртах всеки момент в главата си,докато не стигнах до първи.Черната роза.Спомних си думите на онази стара жена,която след като ми връчи розата изчезна. те гласяха:
,,Внимавай дете.Черната роза носи неканени гости,опасни гости и само неприятности." Колко силни думи.Интересното е,че не си спомням какво стана с розата.Прибрах се у дома и...и след това нещо ми се губи.Ходех с наведена глава и размишлявах ли,размишлявах.Дори престанах да гледам къде ходя.За момент спрях да мисля и се огледах.Да не би да съм се изгубила.Не за жалост знаех точно къде съм.В малкия парк,някъде в източната му част.Цветовете бяха невероятно красиви.Тази невероятна смесица от злато,кадифено и пурпурно,направо ме караше да омеквам.Както и да е.Продължих да вървя и да се фокусирам над мисленето си.Да,но не.Една толкова сладка и блажена миризма ме удари право в лицето.Толкова бе сладка,че можех да усетя как се разлива в пламналото ми гърло.Можех да усетя нейния вкус,можех да видя нейния цвят.Сухата болка отново запламтя в устата и стомахът ми.Този път премина и през гърлото ми.Вместо както обикновено,да се стече надолу,обаче тя се качи нагоре и като шамар опари лицето ми.Започнах да чувствам и сухият огън в стомаха си.Това чувство не беше чувство за вина.При мен нямаше такива неща.Това чувство,беше чувството на
глад!

Нещо много ново.Ще се радвам много ако ви хареса.Но обещавам и да продължа другата история! : )
П.С: Може да ви се вижда банално.Но ще се радвам на всякакви мнеия.

Част І

-Идвате и ми заявявате,че ще се местим!? -попитах ядосано,но се стараех да не викам.И двамата стояха и ме гледаха с умоляващи погледи.
-Лиз,скъпа.Знаеш,че съм бременна в шестия месец.С баща ти решихме,че така ще е най-добре за бебето. -каза майка ми,а татко кимна  със съгласие.
-Да,за бебето.И на никого му пука какво мисли изтърсака!? -измънках аз,обръщайки се за да извадя прашния куфар изпод леглото.
-Благодаря ти скъпа.Няма да съжаляваш.Къщата много ще ти хареса.Доста е голяма.Ще можеш да си каниш повече приятели. -каза та и се усмихна.
-Мамо..знаеш,че нямам приятели. -казах провлачено докато все още бях в гръб.
-Да,ето ти нова възможност.Там ще си намериш.Нов град,нов дом - нови приятели. -каза весело мама,а татко все така мълчаливо стоеше до нея.Предъвквах информацията която току-що бях получила и накрая загрях.
-Чакай какво!?Нов град!? -попитах разярено като се обръщах и без да искам бутнах прашния куфар.
-Но,разбира се.Защо ни е да се местим на друго място - в същия град!? -каза реторично татко и се опита да се усмихне,но това заприлича по-скоро на озъбване.
-След час да си готова.Долу сме. -каза рязко майка ми и излезе от стаята.
-Не се цупи.Наистина ще ти хареса. -каза татко и ме целуна по бузата,сетне излезе.Веднага започнах да трия с ръце мястото от целувката на татко.
-Да бе. -казах и вдигнах прашния куфар.

След час вече бях напълно готова.Взех куфара и двата сака и заслизах.Те ме чакаха пред вратата с другият багаж.Огледах се.Колко пусто изглеждаше.Сивият цвят на стените сега изглеждаше по-сив от всякога.Все тая.Така или иначе щяхме да заминем.Взех си багажа и излязох.Затворих вратата,после я заключих и се качих в колата.Сивият миниван  потегли и се отдалечаваше все повече и повече.
-Кой ще живее там сега? -попитах
-Наематели. -каза татко.Завъртях очи от досада.През целият път мълчах.Татко не спираше да говори за новият ни дом,а мама се правеше,че го слуша.Пътят не бе особено дълъг.Да е имало най-много три четири часа път.Но както и да е,най-накрая стигнахме.Излязох от колата и огледах къщата.
-А,как ти се вижда? -попита татко с усмивка до ушите и сложи ръка на рамото ми.Врътнах се,така че да се отърва от хватката му и презрително казах.
-Типична къща от двадесетте. -усмивката му за миг угасна,но после каза.
-Точно това и е готиното,а!? Къща от класа. -да бе.Направо е чудесна.Обикновена къща от тези които съм гледала на снимки.Както на пра-баба ми е.Бе висока на три етажа.Имаше шоколадово кафяв цвят и прозорците бяха с капаци.Колко скучно.Къщата изглеждаше така сякаш никой не я поддържаше.Около нея имаше двор.И той един двор.Бе обрасъл от храсти и дървета.
-Да,малко трябва да я пооправим и да изчистим тук-там.Но като цяло,цената и беше много добра.Къщата е прекрасна. -каза мама когато влязохме вътре.Отвътре пък беше още по-старомодна.Позлатени рамки с извити краища на огледалата,глупави картини,на жени и мъже,голям диван от кожа,също в кафяв цвят.Какво толкова са харесвали предишните наематели,които са живели тук,че не са променили нищо!? Поне цвета..
-Аз къде ще спя? -попитах и оставих багажа на пода за да си почина малко.
-Третият етаж е твой. -каза татко и се обърна към мама.
-Пат,дай на мен. -каза той,но тя се дръпна.
-Ще се справя. -каза и продължи да обикаля.Насочих се към третия етаж.<Но от толкова много врати,в коя да вляза първо!? > зачудих се и избрах първата врата.

----------------------
Първата час е много скучна,но ще се радвам,ако нататък ви хареса.
Мнения? : )

Една приятелка я има,но все още не съм я чела.Нямам и намерения да почвам.Изглежда ми скучна от това което прочетох..

Направи втора частт умоляваме тее !!  

мх.. I don't like

Уникално!!