Хубаво е

Математика (на първо място)  |-(  География    и Физика  ... Нито в Математиката ме бива, нито пък във Физиката... а в Географията съм 50/50 

Лелеее! Уникално е бее! Браво! Едно от най-хубавите, които съм чела! 

Благодаря ти : )

Бих помогнала на всеки, който има нужда от помощ. (:

Ех... тази муза... пак дойде.  Ето и още едно стихче:

Едно момиче винаги до
теб е било...
И в добро, и в зло.
Едно момиче, там седи
и чака, да го избавиш
от сенките, от мрака.
Едно момиче винаги те
е обичало!
Никога любовта си не
е отричало!
Едно момиче само тебе
иска, но не смее да
си те поиска!
Едно момиче с надежди
тебе гледа и мълчаливо
глава свела...
Но ти никога не ще узнаеш
кое е това момиче, колкото
и да гадаеш...
С нея не можеш да си играеш!
Аз няма да позволя да
нараниш това момиче...
Нейното сърце винаги е било
разбивано, отхвърляно и наранявано!
То винаги е било умолявано да
прости, но не, не и след всички
тези лъжи...!
Разбери, разбери!
Мнения? Критики?

Хрумна ми едно стихче    .. и реших да го споделя:

Ти стоиш, в очите ми се взираш,
Ти стоиш, и до мен се допираш,
Аз, вдигам глава и докосвам
с нежност твоята ръка.

Ние сме толкова далече,
че не мога да си представя вече,
какъв бил живота ми без любовта,
как щях да се почувствам, ако съм сама.

Ето, че на този лист хартия,
чувствата си разкривам...
Не, аз не мога да ги скрия,
Аз търся утеха в миналото,
и отговор в бъдещето.

Но все още не проумявам,
защо, защо винаги сама оставам.
Ръката ми, стои, цялата окървавена,
А аз, в ъгъла, от лъжите победена.

И ето, че пак на листчето хартия,
Пиша..., чувствата си аз не крия...
Истината, да, тя наистина боли,
но да не би лъжата да ни прави по-добри?!...

Мнения? Критики? 

Една приятелка има един сериозен проблем. Понеже не можа да се регистрира в сайта и да Ви помоли за съвет, помоли аз да го направя. Нейния проблем е такъв, че тя харесва едно момче, а не иска да го харесва, защото я е страх че нейната приятелка М. ще му каже, а на нея много си й личи, като го види (изчервява се, става й топло...)... Аз й казах, че не може да контролира чувствата си, но тя е инат - иска да него харесва. Не знам какъв съвет да й дам, затова ще попитам Вас.

П.С Много бих се зарадвала да й помогнете с Вашите съвети, защото аз много я обичам и искам да й помогна да разреши проблема си.  

Само на майка ми.

Трябва ми помощ за домашното по Български език. Седми клас съм. Попринцип нямам затруднения по БЕЛ, но не знам защо този път стана така... ще съм ви много благодарна!    

От следния текст на Фани Попова-Мутафова извадете 2 прости кратки изречения, 2 прости разширени изречения, 2 сложни съчинени изречения.
Ето го и текста:

Из ,,Заветът на Левски"
...Обикновено засмян и разговорлив, този път дякон Игнатий се бе върнал късно за вечеря. Още щом пристъпи прага, майка му разбра, че с него се е случило нещо. Но не го запита. Само продължи да шета наоколо с наведени очи и разтуптяно сърце. Чувстваше, че той иска да заговори и чакаше изтръпнала да види какво има. Дяконът дълго остана мълчалив, седнал върху миндера до прозорчето, след това проследи с поглед майка си, която ставаше и сядаше, за да прислужва с яденето, и изведнъж каза:
- Майко, стига. Остави това. Ела, имам да ти кажа нещо.
Гина погледна крадешком неспокойните му очи и застана с треперещи ръце пред него.
- Защо не хапна, синко? Нали тази нощ ще ходим на Възкресение? Подкрепи се малко... Право е, духовник си, калугер си, но виж на какво си заприличал. Очите ти хлътнали, носът ти се изострил, от някое време на човек вече не приличаш...
Дяконът стана. Свали калимавката си, кръста, който висеше окачен за дълга верижка на врата му, съблече расото си.
- Аз не съм духовник, мамо.
Старата гледаше поразена остриганата му глава.
- Игнатий!
- Аз не съм вече дякон Игнатий. Зови ме пак Васил, мамо.
- Ето, вземи косата ми, скрий я в сандъка си, защото аз се отделям от тебе, и кога чуеш, че съм загинал, да я извадиш, за да се опее и погребе вместо мене, защото може би аз ще остана неопят и непогребан. От утре, Великден, аз започвам нов живот...
- Какво си намислил, сине? - попита побледняла Гина и впи неспокойно очи в момъка.
- Мамо, мене ме зове народният глас, за да се притека на помощ за заробеното ни отечество. Затова аз не мога да изпълнявам духовната си длъжност и сега се отказвам от нея.
Последните думи той изрече с бавен и твърд глас. Светлите му очи блестяха с непоколебима решителност.
И в този миг Гина Кунчева усети, че загубва вече завинаги своя син. Някаква властна и непозната сила го изтръгваше от дома му, от тихия живот, който тя му бе предопределила. ...
Съжалявам, ако някъде съм допуснала правописни и пунктационни грешки в текста, но го писах прекалено бързо и не съм гледала много. Много ще съм Ви благодарна, ако ми помогнете.     

География - Добър 4
География - Мн.доб. 5
География - Отличен 6