Ами скарали се с едни негови съученици от неговия клас и го пребили. Изкарали му въздуха. От нашия клас една беше свидетел и извика класната (учителката по Биология) тя дойде с още няколко учители (по ФВС, БЕЛ и Математика). Момчето беше много зле и шокирано. Аз стоях от страни и плачех за него, защото ми беше много жал. А един от нашия клас се смееше и му викаше, че се преструвал.  Това е цялата история.

За нищо. За мен е удоволствие.    И благодаря ти... 

Реших да напиша нещо като есе. Вдъхнових се днеска от училище (злополука с едно момче от 6 клас). Стана ми много мъчно за него...  Ето и есето:

В живота на всеки човек има беди, които го поставят на изпитание. Били те физически или псхически. Били се радвал на чуждото нещастие? Били го осмивал по някакъв начин? Аз не. Не бих го направила, защото в това няма нищо смешно, особено като си помисля, че това е могло да се случи и на мен. Може би ще съм единствената, която бих се натъжила и разплакала на бедите на друг човек. Това може да не ме засяга, но отвътре ми става мъчно и гадно, че този човек преживява такъв срив. Аз бих му помогнала по някакъв начин, дори и ако беше мой враг. Защото всички сме хора и живеем на този свят, за да си помагаме един друг. Не мога да си представя как някои хора се смеят на чуждото нещастие, не мога да си представя, че намират това за смешно. Такива хора нямат сърце, и най-важното: нямат и мозък да го осъзнаят. Щом на някои хора им е толкова смешно, поне за миг да се замислят и поставят на мястото на това момче/момиче. Аз бих протегнала ръка на който и да е, защото знам, че в живота някой ден това ще се върне. Аз ще се почувствам горда от това. Ако някой човек е на прага на живота и смъртта, би ли се смял?! В това дори няма и капчица хумор, защото този човек се бори да оцелее, да продължава да живее и да осъществява мечтите си. Още по-жалко и долно е, когато ти си причината за бедата на този човек, и стоиш отстрани и се смееш. Това би било толкова нахално, че не мога да си го представя. Но за съжаление има такива хора, това е реалността. Вместо да стоим и да се смеем отстрани, можем да помогнем на този човек. Би било много хубаво от твоя страна да направиш нещо хубаво, да дадеш смисъл на живота на този човек, да му върнеш оптимизма. Когато ние сме причината, ние не постигаме нищо хубаво и съществено за нас. Ние си допринасяме само вина и неприятности. Някои хора даже не чувстват и вина. Рано или късно всичко се връща. Можем да говорим едно сега, но после ще съжаляваме.

Темата се е повторила два пъти. Много се извинявам!

Благодаря ти за мнението 

Честит Рожден Ден!      (f)

Честит Рожден Ден!     (^)

Няма да се върна,
Остави ме!
Никога повече няма да се обърна!
Не изричай мойто име!

Не искам да плача...
С големи крачки крача
към съдбата,
Не забравям аз лъжата!

Тези спомени ми навяват,
за моментите с тебе,
Те не се забравят...
Погледни ме!

Защо, защо?!
Питам те защо...
Нарини моята душа
и очакваш да простя
Дълбока рани ми причини
Големи лъжи изрече ти!

Ще те накарам да съжаляваш
за това, че всеки път се осмеляваш
да ме нараняваш...

Погледни в излъганите очи,
те никога няма да бъдат както преди!
Незначиш нищо за мен
Незначиш от онзи ден,
когато сама ме остави,
и тъй бързо забрави,
как се чувствах аз!

Облята със сълзи,
Аз седя между тези две стени,
Сърцето ми, силно то тупти...
Съзнанието ми, пълно с лъжи...

Не, няма да се върна
Забрави! Неще се обърна,
за да чуя пак твоите лъжи!

Аз вече съм била наранявана,
забравяна и оставяна.
Искам да видя как ще съжаляваш
и подценяваш!
Искам да те видя паднал на колене,
молещ за моето сърце!

Какво мислите?

Донякъде много забавно.  Имаше бисери и смехотии ... от страна на учителите и разбира се и от страна на учениците ...   

Съжалявам, но не мисля, че тук му е мястото. Можеше да направиш една тема за това. : )

Радвам сее       

Едно стихче  от менн :

Нямам сили да се боря,
Нямам сили, нямам воля...
Тоз живот, пълен с лъжи...
Душата ме боли... разбери...

Не мога да проумея,
Защо, защо не искам да живея?!
Лъжите ме убиват,
те като човек ме сриват.

Аз бягам, ти след мене тичаш
И крещиш, че ме обичаш,
Престани! Остави ме!
Моля ти се, разбери ме!

Не искам да си спомням,
товя лято, което с тебе
беше пропилято...

Аз се борих, живях,
и разбира се успях!
Успях да проумея,
че и без теб мога да живея!

Да, направих грешка, не отричам.
Не мога да забравя...
Твоите думи "Аз те обичам!".
И просто така миналото да оставя.