НЕ си взимай 5530 !!!! Познавам много хора със същяият телефон и изобщо не са доволни! Много лесно се чупи при падане и т.н. мой съвет. Исках и аз да си зимам същият, но баща ми отиде в Глобул и попита шефката или каквато е там дали е добър телефона и тя му казала същото.
По темата c6 е хубав, но много бавно зарежда понякога заради приложенията.

Втора Глава

Скука. Психология?! На кой му е притрябвала ?! И пак една мисъл ми се въртеше в главата.
Баща ми. Явно не ми личеше, но ужасно много ми липсваше. Бяхме много близки, той бе пилот. Възхищавах му се! Летеше така свободен като птица. Но уви, на тринайсти януари се прибираше от летището, не си беше вкъщи по празниците, защото имаше много полети до чужбина. Чакахме го цяла вечер, докато в пулонощ телефонът не звънна. Майка ми вдигна, сълза се стече по лицето й. Обвзе ме паника и ужас, усещах, че нещо лошо се е случило. Тя започна да плаче, ядосано хвърли телефона. Опита се да ни обясни, но всеки път, когато почнеше да говори, тя отново и отново заплакваше. Родителите ни не разрешаваха на Денис да кара кола въпреки, че можеше. Майка ми му подаде ключовете и промълви – Към болницата.- Още повече се изплаших, не знаех какво да си мисля.
Стигнахме. Всичко беше пълен хаос! Хората плачеха, викаха, молеха се. Качихме се на шестия етаж. Беше необичайно тихо. Посрещна ни доктор- беше хирург. Той мълчеше. След секунда дойде и полицай. Погледна насълзените ми очи и проговори.
- Много сълажавям, обилният снеговълеж и гъстата мъгла сa причинили верижна катастрофа, за която сигурно сте чули по новините.Девет са ранени, а тринадесет починаха. Моите съболезнования!
Той продължи, но спрях да слушам. Сякаш нещо в мен угасна. Замина си надеждата, вдъхновението, всичко.

Мили ме разбута, не усетно съм се унесла в мислите си.
- Еййй! От две минути те викам! Няма ли да тръгваме към Билогията?
- Ъъх, извинявай. Отивам до Ники и идвам, иазчакай ме! – казах бързайки да настигна Николай, искаше да му дам задачите от класното.
- Ник!! Почакай! – извиках се. Николай беше момче мечта, капитан на баскетболния отбор. Черна коса, тъмно кафяви завладяващи очи, перфектно тяло и ослепителна усмивка! Имаше едно изключение, както всички спортисти – кръгла нула в училището!
- Извинявай Ноно, не те чух. Мерси много за задачите, на мача в събота първата точка е за теб! – каза намигайки ми.
- Оо, мерси. Очарована съм. – Отново сарказам.
- Аа и кажи на Кирилова, че няма да ме има в часа й ще дойда чак за пети. – Сигурно пак ще ходи на треноровка.
Качихме се към кабинета по Биология. И ето, че кошмарът се сбъдна! Малкък човек, на средна възраст с огромни очила и доста изпъкани очи се яви пред мен.
- Здравейте, госпожо Кирилова. – плахо казах аз.
- Госпожица! Ако обичате! – подчерта тя. Явно все още мислеше, че е млада.
Телефонът ми звънна. Беше непознат номер.
- Извинете, госпожо. Може ли да изляза?
- Невена, пак ли ще говориш с Крис? - каза подигравателно тя.
- Не. С майка ми. - отговорих притеснено.
- Излизай, но побързай! - както винаги ядосана.
Изачках няколко секунди да видя дали ще затвори, но уви. Вдигнах.
- Ало?
- Хей, не ме ли помниш – каза тайнствен и леко познат глас.

Благодаря на vampire_ за редакцията ;dd 

Амии вдъхнових се от няколко потребителя в сайта и реших да напиша едно разказче, ако има интерес може да продължа .. Да сега ще кажете всеки 2ри почна да пише истории и ако ви пречи - КОШ .. Искам да чуя критика, за да знам занапред какво да поправям.. Извинявам се за правописните грешки, поправих там където съм видяла. Ако някой иска да се занимава с поправката (има желание и интерес)да пише ЛС, ще се разберем!.. Ии ето .. Първа Глава :

Чуствал ли си се самотен? Не на място и съкрушен? Вървиш бавно под дъжда .. Сълзите стичат се по студеното ти лице.. Някой някога липсвал ли ти е? Е така се чуствам аз .. похабена, използвана, изтощена, съсипана, унищожена.. Моята история е такава : казвам се Невена, на кратко Неви.. на 15 съм, уча в Езикова гимназия 2ра година с брат ми Денис, който е на 16.. Той е висок, има леко дълга коса-черна, и уникално красиви кафяви очи! Преди 4 месеца почина баща ни във верижна катастрофа и оттогава животът ни се промени. Майка ни почна да работи на две места, парите не стигаха. Две улици по-надолу имаше едно Рок-Клубче, държеше го стар и много верен приятел на баща ми, затова ми уреждаше по няколко смени в свободното ми време.
-Невенаа!!Още ли спиш?! – извика брат ми, блъскайки по вратата. – Хайде ставай 8 и 30 е, Крис и Цвети ни чакат!
Цвети е най-добрата ми приятелка, има руса коса, сини очи, перфектна фигура – мечтата на всяко момче! А брат й Кис беше висок, също със сини очи, но малко по-тъмна на цвят коса..Те са от класа на брат ми.
- О Боже! 8 и 30 !! Какво по Дяволите!? Защо не е включена алармата ми!? Кажи им, че слизам след минутка!
Станах, черната ми коса се спусна по раменете, отидох в банята да си измия зъбите, сложих две тетрадки в чантата, облякох сива тениска, черни дънки, леко износени кецове и навлякох любимото ми черно кожено яке! Като слязох на първия етаж видях разгневените лица на Крис и Цвети .. Усмихнах им се весело и излязохме. По пътя старата история се повтори..
- Невенке моя, пак ли мен сънува!? – каза Крис, хващайки ръката ми, така самоуверен, че даже сам си вярваше! Забравих да спомена, че е влюбен в мен още от 8ми клас.
- Да Крисчо, не ми излизаш от ума! – Пуснах ръката му, дано да е разбрал сарказама!
Не искам да го нараня, но става нахален .. Да хубав е, сладък, но не е това от което се нуждая. Въщност в момента не ми трябваше никой.
Никой нищо не каза след изцепката ни с Крис, чуваше се само музиката, която излизаше от слушалките на Дени.
- Е Неви ще се качвам, че имам Английски пък и Митко иска да ме види за малко. – сърдито каза Цвети.
- Ами окей аз ще зачакам Мили и ще влизаме в час, звънни ми след като свършиш! – Развиках се аз.
И ето с гръм и трясък влезе Милослава, късата и коса подстригана на каре се мяташе наляво и надясно. Беше облечена в небрежно сива къса пола, бял раздърпан потник и естествено на 6 сантиметрови токчета!
- Хей Ноно! Ще влизаме ли? – Извика се тя.
- Оо, ей.. Бях се загледала, извинявай. Хайде да вървим!

Критики!!?

Списание
ка .. ?

Десет =P

Дамм ..
13?

Прасковка :3

Хооот.

Немм..
Сладолед?

Неммз..
  (arrow)    (question)

В кухнята
Диван?

Ии двата