Начинаеща - Бан.

Десет

Язовец
Ябълка
Ястреб
Яйца
Яхта
-  Х

И двете , зависи за какво ми трябва ;P

Ощее .... ;d

Некссст ^^

Глава 6

Той влезе и забеляза, че гледам снимката.
- Помниш ли колко щастливи бяхме тогава? Нали знаеш, че и сега можем да бъдем.- той отвори стара рана.Исках го, но не зависеше само от мен.
- Макс, не дойдох за това. Знаеш ли, късно е ще си тръгвам. – запътих се към вратата, но той хвана ръката ми.
- Чакай. Извиявай, просто от както си тръгнах не съм спрял да мисля за теб, ти ми бе всичко Невена, и все още си!- много време чаках за да чуя това. Сведох глава и казах:
- Виж Макс, след като си тръгна много неща се случиха и промениха.. – той ме прекъсна.
- Да не би да си срещнала друг? Онзи Крис, нали? – усетих притеснението по гласа му.
- Не, не ме остави да довърша. Ти ме остави и да знам, че вината не беше твоя. Както и да е простих ти, но след твоето заминаване, ти остави много болка в живта ми. Много трудно те преодолях. И сега ти изведнъж се появи, от нищото. И очакваш да забравя онази болка и да продължим отново ей така, сякаш нищо не се е случвало? Макс, не мисля, че ще е толкова лесно. – по изражението му видях, че това не е онова което той искаше да чуе.
- Искаш да кажеш, че повече няма шанс за нас ли? – очите му заблестяха.
- Не Макс, не ме слушаш. Има шанс, но не знам дали ще е достатъчен. Нищо не се знае. Пък и сладоледът се разтопи. – засмях се и той ме погледна усмихнато.
- Ам, да. Отивам да взема друг и идвам. – очарователната му усмивка бе още на лъчезарното му лице. Погледнах часовника си 12:03, колко бързо отлетя времето. Трябваше да тръгвам. Слязох до кухнята където беше Макс.
- Макс, ще тръгвам. Късно е, а и Денис каза да побъразам. – не исках да тръгвам, но нямах избор.
- Остани тук, цяла нощ! Ще си говорим. Хайде, ще е забавно! – наистина искаше да остана.
- Сега ще му звънна. – исках да остана. Качих се в стаята му и набрах номера на Денис.
- Невена! Къде си? Имаш ли представа колко е часа? – тревожно и ядосано почна да говори.
- Дени, в Мона съм ще остана при нея. Гледала е някакъв ужас и ме извика. Моля те кажи на мама, че ще се видим утре след училище. – надявах се да се съгласи.
- Сигурна ли си, че си в Мона. Добре, както и да е. Утре ще се видим. Лека нощ, Неви. – почуствах спокойствието му.
- Благодаря, лека и на теб! – затворих и почнах да пиша смс на Мона.
- Хей какво стана? – Макс влезе в стаята.
- Ами ще остана, но сигурен ли си? – знаех какво ще отговори.
- По сигурен не съм бил. – усмихна се той и ми подаде следоледа. – Както го обичаш. – засмя се и ме погледна.
Времето летеше неусетно, смеехме се и си припомняхме стари случки.
- Макс, може ли да те попитам нещо? – притесняваше ме едно нещо.
- Ами да, кажи. – той стана сериозени ме погледна с онзи негов сладък поглед.
- Имало ли е момичета след мен. Сериозни връзки? – притеснявах се от отговора.
- Имало е връзки, но не сериозни. Всичко е било за да те забравя. В лицата на другите търсех твоето. Устните ти, ръцете, всичко. Накрая осъзнах, че друга като теб няма, и се отказах от тези безсмислени свалки. – исках да го целуна. Така като преди, виждах, че и той го искаше. Доближих се до него, той прехапа устни и се доближи още повече. Всичко стана за секунди, изведнъж бях в прегръдките му, а устните ми, впити в неговите. Той спря, усмихна се и ме погледна.
- Ето виждаш ли, както преди. – каза той доволно.Усмихнах се и го целунах.
- Да прав си. – сведох глава.
- Ей какво казах толкова? – Макс ме целуна по челото и ме прегърна още по силно. Не исках да ме пуска.
- Нищо. Нищо не си казал. – усмихнах се и се сгуших в него. Погледнах часовника си.- Ей кога е станало 3 часа? Ти не мислиш ли да спиш? – подигравателно му казах аз.
- Ти да не би да ме гониш да си лягам? – засмя се и ме погледна сериозно.
- Не! Бих останала будна цяла нощ заради теб. Само да те гледам. – усмихнах се. – Как ще кажем на Денис, че сме заедно. След всичко дето стана преди мисля, че вече не те харесва толкова.
- Аз ще се оправя с него. Ще ти приготвя леглото за да се наспиш, а утре.. – прекъснах го.
- Не,  искам да спя до теб, в прегръдките ти. – той се усмихна, взе едно одеяло от стола и ме зави. Усмихнах се и неусетно съм се унесла в дълбок сън. Това е всичко което исках. Той да бъде до мен. Мислех, че ми е по-добре без него, но съм грешала.
Алармата ме събуди, отворих  очи и първото него което видях е Макс да се опитва да я изключи.
- Подай ми го глупаче. – засмях се и го целунах.
- Глпаче, а ? – той ме погледна доволно след като разбра как се изключва. – Хей, намерих в гардероба ми някакви твои дрехи. Можеш днес да отидеш с тях. – той ми подаде сиви дънки и черен потник.
- Да, може. – усмихнах се и го прегърнах, а след това ги намъкнах на бързо - Отивам до банята и идвам – затичах се безшумно към банята на същия етаж и замръзнах.
- Невена?!

Не намерих такава тема и затова направих нова.
Ами искам да попитам как да изтрия цялата си стена във фейсбук.
Навсякъде търсих в настройките, но нищо не намерих.

Записс. [/img]

Честит Рожден Ден! (^)   

Още !!?

Честит рожден ден!