амм... харесва ми ...

Имам брат... Обичаш ли рокли?

ок ок .. мерси

ок ... мерси за мнението   (y) 

измислица... мразиш тези които обичат някой който ти не обичаш? ))) хаха

Искам само да ви кажа, че това е 3-та история която пиша и се надявам да ви хареса. НО ако нещо не ви допада ще го променя ... :)извинявам се за правописните грешки...

Самара, това съм аз. Аз съм момиче с руса коса, зелени очи и съм ниска. Седях си аз в стаята на 2-я етаж, четях си книги, когато чух силен вик:
-Самара!-извика майка ми със много силен глас.
Звучеше така сякъш е видяла бележникът ми.
-Самара какво е това?-развика се отново тя.
-Ами мамо, товаааа е бележник!-казах аз с леко притеснен глас.
Майка ми ме погледна, засмя се и продължи да говори…
-Виж какво, колко пъти аз съм ти казвала, че трябва първо да си научиш, а след това да се занимаваш с каквото и да било!-каза тя.
-Виждам, знам!- въздъхнах аз.
-Ами като виждаш и знаеш, защо да му се не види не ме слушаш. Погледни, виж колко ниски оценки имаш. Замисли се!- продължаваше да оговри тя.
На мен не ми пукаше, че ми вика. Бях свиклала с това, а и сега бях много щастлива и никой не можеше да ми развали настроението. Аз бях влюбена.
-Да мамо, добре. Хайде подпиши се, трябва да тръгвам.-казах аз без да се замислям,че ще ме попита къда отивам.
-Моля? Къде ще излизаш, не ме ли чу какво казах току що?- отново ядосано каза те.
За да замажа положението и за да ме разбере къде ще отивам и отговорих:
-Ами нали днес съм на уроци по математика...-овъртайки казах аз.
-Оу, така ли? Ами добре тогава, но щом се прибереш, веднага седни да си научиш. Чу ли?- каза с висок тон майка ми.
Аз вече бях излезнала от къщата и не ми пукаше, за това само се обърнах и отговорих, че ще го направя. Дори не чух последните думи които тя ми каза, но както и да е. Сега щях да се срещна с момчето което много харесвам. Той се казваше Томи. Много го обичах и бях сигурна, че и той изпитва същото към мен, защото  винаги ми подяряваше нещо малко и красиво. Някои момичета ще си кажат ‘’Тя се радва на нещо малко? Как може такова нещо?’’, но мен не ме интересуваше какви са подаръците и каква е тяхната сотйност, зашото аз много, много , ама много го обичах. Както ви казах след като вече излязнах от дома си, той беше на отсрещния тротоар. Томи имаше кестенява коса и сини очи, той беше наистина прекрасно момче. Когато го погледнах в очите, той се усмихна. Отидох до него и го прегърнах толкова силно, че за миг можех да спра дъха му. Той ме целуна, избърса сълзата която се спусна по бузата ми и ме попита:
-Хей, как си? Защо плачеш?
-Благодаря ти, добре съм. Ами плача, защото ти си истински, ти си моят принц на бял кон.-казах леко натъжена аз.
-По- скоро съм принца на скейтборд.-засмя се той.
Бях сигурна,че и на него му е тъжно и се опитва да мен накара да се почувствам по-добре.
-Е, Самара, хайде с мен?- каза с заинтригуващ глас той.
-С теб, къде?-очудено попитах аз
-Ами ела и ще видиш.
Той ме хвана за ръката и тругнахме в посока, която на мен не ми беше известна.....

това е 3-та история която пиша .. и се надявам да ви хареса, НО ако нещо мислите, че не е наред или не ви допада, аз ще се постарая да го подобря

[b]Самара, това съм аз. Аз съм момиче с руса коса, зелени очи и съм ниска. Седях си аз в стаята на 2-я етаж, четях си книги, когато чух силен вик:
-Самара!-извика майка ми със много силен глас.
Звучеше така сякъш е видяла бележникът ми.
-Самара какво е това?-развика се отново тя.
-Ами мамо, товаааа е бележник!-казах аз с леко притеснен глас.
Майка ми ме погледна, засмя се и продължи да говори…
-Виж какво, колко пъти аз съм ти казвала, че трябва първо да си научиш, а след това да се занимаваш с каквото и да било!-каза тя.
-Виждам, знам!- въздъхнах аз.
-Ами като виждаш и знаеш, защо да му се не види не ме слушаш. Погледни, виж колко ниски оценки имаш. Замисли се!- продължаваше да оговри тя.
На мен не ми пукаше, че ми вика. Бях свиклала с това, а и сега бях много щастлива и никой не можеше да ми развали настроението. Аз бях влюбена.
-Да мамо, добре. Хайде подпиши се, трябва да тръгвам.-казах аз без да се замислям,че ще ме попита къда отивам.
-Моля? Къде ще излизаш, не ме ли чу какво казах току що?- отново ядосано каза те.
За да замажа положението и за да не разбере къде ще отивам и отговорих:
-Ами нали днес съм на уроци по математика...-овъртайки казах аз.
-Оу, така ли? Ами добре тогава, но щом се прибереш, веднага седни да си научиш. Чу ли?- каза с висок тон майка ми.
Аз вече бях излезнала от къщата и не ми пукаше, за това само се обърнах и отговорих, че ще го направя. Дори не чух последните думи които тя ми каза, но както и да е. Сега щях да се срещна с момчето което много харесвам. Той се казваше Томи. Много го обичах и бях сигурна, че и той изпитва същото към мен, защото  винаги ми подяряваше нещо малко и красиво. Някои момичета ще си кажат ‘’Тя се радва на нещо малко? Как може такова нещо?’’, но мен не ме интересуваше какви са подаръците и каква е тяхната сотйност, зашото аз много, много , ама много го обичах. Както ви казах след като вече излезнах от дома си, той беше на отсрещния тротоар. Томи имаше кестенява коса и сини очи, той беше наистина прекрасно момче. Когато го погледнах в очите, той се усмихна. Отидох до него и го прегърнах толкова силно, че за миг можех да спра дъха му. Той ме целуна, избърса сълзата която се спусна по бузата ми и ме попита:
-Хей, как си? Защо плачеш?
-Благодаря ти, добре съм. Ами плача, защото ти си истински, ти си моят принц на бял кон.-казах леко натъжена аз.
-По- скоро съм принца на скейтборд.-засмя се той.
Бях сигурна,че и на него му е тъжно и се опитва да мен накара да се почувствам по-добре.
-Е, Самара, хайде с мен?- каза с заинтригуващ глас той.
-С теб, къде?-очудено попитах аз
-Ами ела и ще видиш.
Той ме хвана за ръката и тругнахме в посока, която на мен не ми беше известна.....[/b]

Факт... мразиш много дълги поли?

ами     макар и да не го познавам... обичаш да гледаш Хаваи 5-0?

ФАКТ ... мразиш приятелките ти да ти говорят вулгарно... например.. ма,бе..К*РВО... т.н.

факт... обичаш да пиеш сокове капи?

факт... обичаш малини ??