#1 2012-02-29 15:37:44

sunshine5383

Member

From: girlland <3 ^ ^

Registered: 2012-02-29

Posts: 2,085

Re: Самара момичето което обичаше силно

това е 3-та история която пиша .. и се надявам да ви хареса, НО ако нещо мислите, че не е наред или не ви допада, аз ще се постарая да го подобря

[b]Самара, това съм аз. Аз съм момиче с руса коса, зелени очи и съм ниска. Седях си аз в стаята на 2-я етаж, четях си книги, когато чух силен вик:
-Самара!-извика майка ми със много силен глас.
Звучеше така сякъш е видяла бележникът ми.
-Самара какво е това?-развика се отново тя.
-Ами мамо, товаааа е бележник!-казах аз с леко притеснен глас.
Майка ми ме погледна, засмя се и продължи да говори…
-Виж какво, колко пъти аз съм ти казвала, че трябва първо да си научиш, а след това да се занимаваш с каквото и да било!-каза тя.
-Виждам, знам!- въздъхнах аз.
-Ами като виждаш и знаеш, защо да му се не види не ме слушаш. Погледни, виж колко ниски оценки имаш. Замисли се!- продължаваше да оговри тя.
На мен не ми пукаше, че ми вика. Бях свиклала с това, а и сега бях много щастлива и никой не можеше да ми развали настроението. Аз бях влюбена.
-Да мамо, добре. Хайде подпиши се, трябва да тръгвам.-казах аз без да се замислям,че ще ме попита къда отивам.
-Моля? Къде ще излизаш, не ме ли чу какво казах току що?- отново ядосано каза те.
За да замажа положението и за да не разбере къде ще отивам и отговорих:
-Ами нали днес съм на уроци по математика...-овъртайки казах аз.
-Оу, така ли? Ами добре тогава, но щом се прибереш, веднага седни да си научиш. Чу ли?- каза с висок тон майка ми.
Аз вече бях излезнала от къщата и не ми пукаше, за това само се обърнах и отговорих, че ще го направя. Дори не чух последните думи които тя ми каза, но както и да е. Сега щях да се срещна с момчето което много харесвам. Той се казваше Томи. Много го обичах и бях сигурна, че и той изпитва същото към мен, защото  винаги ми подяряваше нещо малко и красиво. Някои момичета ще си кажат ‘’Тя се радва на нещо малко? Как може такова нещо?’’, но мен не ме интересуваше какви са подаръците и каква е тяхната сотйност, зашото аз много, много , ама много го обичах. Както ви казах след като вече излезнах от дома си, той беше на отсрещния тротоар. Томи имаше кестенява коса и сини очи, той беше наистина прекрасно момче. Когато го погледнах в очите, той се усмихна. Отидох до него и го прегърнах толкова силно, че за миг можех да спра дъха му. Той ме целуна, избърса сълзата която се спусна по бузата ми и ме попита:
-Хей, как си? Защо плачеш?
-Благодаря ти, добре съм. Ами плача, защото ти си истински, ти си моят принц на бял кон.-казах леко натъжена аз.
-По- скоро съм принца на скейтборд.-засмя се той.
Бях сигурна,че и на него му е тъжно и се опитва да мен накара да се почувствам по-добре.
-Е, Самара, хайде с мен?- каза с заинтригуващ глас той.
-С теб, къде?-очудено попитах аз
-Ами ела и ще видиш.
Той ме хвана за ръката и тругнахме в посока, която на мен не ми беше известна.....[/b]

---

[img]http://prikachi.com/images/869/7292869x.jpg[/img]