Не.
Габрово?

Приятна.

Пикантен.

Не.

Не.
Бяла?

Хот.

Ангел.

Обичам те.

9 част
----
Погледнах Брайън в очите. Тези сини очи! Те също ме гледаха, тревожно търсещи начин да ми помогнат. Щом Брайън срещна погледа ми, сякаш и двамата се вцепенихме. Той изведнъж се понадигна и се приближи, приближи се още и още, докато накрая устните ни не се допряха. А после той ме целуна страстно, обгърна ме с ръце и ме събори на пясъка. Продължи да ме целува, а аз му отвръщах. Двамата се докасвахме навсякъде и аз изтръпвах от удоволствие. Промуших ръце под тениската му и обходих невероятно оформените му гърди. Той започна да прекарва връхчето на езика си по врата ми. От вече свободната ми уста излезе стон. Сигурно цялата бях червена, когато Брайън насочи ръцете си към бикините под бялата ми рокля. В последния момент се опомних и го срях:
- Не! Недей! Моля те! Не още, не съм готова! - казах задъхано. Брайън ме изправи и ние седнахме един срещу друг, допрели телата си.
- Харесвам те Анабет! Искам да сме заедно.
- Аз също искам. Обичам те! - признах. После се наведохме един към друг и пак започнахме да се целуваме, слушайки звука на разбиващите се вълни, звучащ сам в нощта.
  След два дена (на 6 юни) :
- Днес тръгваш, нали? - попита татко.
- Да, днес. Най-късно утре сутринта. - казах, за да подсигуря всеки възможен начина да си тръгна по всяко време. - Зависи кога ще ми се обади Крис.
- Добре! - каза баща ми, опитвайки се да изглежда въодушевен, но за усещах, че е тъжен. Щях да му липсвам, но и той на мен.
  Днес очаквах да дойдат да ме отведат в „Грейнвич”. Не знаех как. Може би щеше да пристигне лимузина или хиликоптер. А може и каляска да спре пред дома ми, въпреки че тази вероятност бе толкова смешна, че сигурно щях да го помисля за нереалност ако се случеше. Но в живота ми всичко щеше да изглежда нереално в очите на другите. Не всеки може да се похвали, че може да усеща чувства, че ще учи в у-ще „Грейнвич” за свръхестествени неща, и че има гадже, което му е пазител. Важното обаче беше, че аз бях щастлива, засега.
  Когато стана 23:00 часа, вече си мислех, че г-жа Берилий е забравила, че днес трябва да ме вземе. Багажа ми беше готов и седеше до леглото ми. Бях си купила красива тетрадка, която щеше да ми служи като дневник за дните ми в „Грейнвич”. Щях да опиша всичко.
Щом прецених, че е твърде късно, за да дойде който и да било, си легнах. Не след дълго вече бях заспала. А сутринта, когато се събудих, видях..

Не.
Вода?

8 част
-----
  На плажа гостите започнаха да идват чак към обят. Партито беше хубаво. Имаше ядене и пиене в изобилие. Дансингът не оставаше празен. Музикални хитове излизаха от тонколоните и всичко беше ОК!
Само че имаше една мисъл, която ме тревожеше. Точно преди 3 години за пръв път се срещнах с г-жа Берилий, директорката на „Грейнвич”. Предполагаше се, че вече трябваше да съм отишла в училището, но управниците явно бяха решили, че сградата е пред срутване, затова й правеха ремонт, който в моя свят продължи три години - до днес. Знаех, че през идната седмица щяха да ме потърсят, за да се настаня в новия си дом - „Грейнвич”. Отдавна бях казала на татко, че през лятната ваканция ще ходя с Крис и родителите й на обиколка из Европа. Той ми позволи, което беше добре, защото тази обиколка беше извинението ми да не живея в Ню Орлиънс през лятото, времето на моето обучение. Кристин беше щастлива, че наистина ще ходи по Европа. Родителите й, г-н и г-жа Хафний бяха развърнувани,че ще разгледат нов континент. Пътуването беше организирано отдавна. Тогава плановете бяха и аз да участвам. С Крис се разбрахме, че ще пропусна екскурзията и, че ще я използвам като извинение пред татко, че не съм си вкъщи. Всичко беше планувано и добре измислено. Тревожех се само за едно - че Крис и татко може би щяха да ми липсват!
- Честит рожден ден, г-це Бриджис! - обърнах се стресната. Пред мен стоеше г-жа Берилий. Облечена в спретнат костюм, с прибрана прическа, тя отново изглеждаше твърде млада. - Това е моят подарък. - добави тя, след което извади масивна гривна, цялата покрита с.. това диаманти ли са?
- Ъхм.. нямаше нужда от ..подарък! Благодаря Ви!
- Не говори глупости! Естествено, че имаше нужда.
- Моля Ви! Седнете, почерпете се! - поканих я аз, щом забелязах, че все още стои права и сякаш чувствайки се не на място.
- Няма проблем, добре съм, благодаря! Дойдох само да ви честитя и да ви кажа, че на шести юни вие и вашият пазител ще бъдете отведени в „Грейнвич”.
- Но как?
- Ние ще се погрижим. Хайде сега, приятно прекарване. До скоро!
- Да, до скоро.. - казах аз в шок и г-жа Берилий изчезна.
  През цялото това предоставено ми време не се бях замисляла, че този ден, в който ще си тръгна, може да настъпи толкова бързо.Но ето, че след два дни щях да бъда откъсната от живота си и щях да започна друг.
- Хей, добре ли си? - Брайън беше дошъл при мен. Купона беше свършил, а аз седях на пясъка до ресторанта, гледайки как вълните се разбиват.
- Да. Просто днес.. след два дни ще сме в „Грейнвич”! - казах аз почти разплакана. Брайън седна до мен и ме прегърна. - Какво ще правя там? Ще бъда толкова сама!
- Не! Ще бъда там с теб. Не се тревожи! Не плачи! - той избърса сълзата, която не успях да сдържа. - Ще бъдем двамата!

97 + 14 = 111  .. кефи