Ощееее...моля     

09,00 със 1000 зора...  |-)

+1

Шоколаддддд     

Ощеее !    

Nurse Naughty ... хехе.. 

3 ден

Сънищата ...какво странно нещо са. Дали са подтиснат желания ,или начин да тълкуваме бъдещето,или отговорите които търсим . Не знам кое от трите беше моя сън. Беше нощ, непрогледна и зловеща. От ляво се виждаха кръстове,надгробни плочи ,носеше се миризмата на смъртта ,а от дясно някъде в далечината се виждаше светлина, едва пробивашe мрака ,забелязваше се и лек ,свеж полъх,който разлюляваше листата на близките дървета ,но така и не стигаше до мен.Ах, как желаех да съм там. Исках да вкуся свежия въздух ,слънчевите лъчи да ме погалят ,но не можех. Краката ми бяха приковани с вериги  колкото и да се опитвах да се отскубна, ефекта беше обратен.Веригите ме влачиха към гробовете,а халките около глезените ми се затягаха.Изведнъж се очерта фигура на човек, аз започнах отчаяно да викам за помощ, но той дори не мигна,просто продължи и когато се изгуби от лявата ми част ,изведнъж веригите ми се охлабиха и без да мисля ,бързо пропълзях напред.И така ,човек след човек ,докато не стигнах до светлината .Оковите паднаха,дробовете ми се пречистиха от зловонната миризма,свежата тревата нежно почисти тинята и калта от ходилата ми...
-НЕЕЕЕЕЕЕЕ!-пронизващ писък,последван от силен плач, ме събуди.Докато се опитвах да разбера къде съм и да успокоя лудешки затуптялото ми сърце отново чух викове.Това беше мама.За секунда вече бях слязла по стръмните тавански стълби и тичах към спалнята,от където идваше всичко това.Тя беше паднала на колена и скрила лице в шепи.Ала огромното балдахиново легло скриваше причината за нейната неописуема болка.
-Мамо,мамо ,какво е станало! Добре ли си? –казах и бързо започнах да прекосявам стаята.
-Не!-изправи се и преди да видя какво ставаше ,тя ме избута и двете излязохме в коридора.Отвори уста ,но от нея не излезе и звук ,само тихо стенание.
-Мамо,моля те!- и една сълза се стече по лицето ми.Не можех да я гледам така –Кажи ми какво е станало и двете ще го оправим,всичко  ще се нареди !
-Аз ... баща ти ...- докато се опитваше да се успокой  и да свърже мислите й в нормално изречение ,аз я бутнах от пътя и влязох в стаята. Плахо пристъпвах към леглото, не знаейки какво има зад него.Усещах  миризмата на застоял въздух ,която влошаваше онова чувство ,което всеки един от нас е изпитвал –гаденето ,мисълта,че ще стане нещо ужасяващо, ускореният пулс ,топката ,която се е събрала в гърдите ти. Не можех повече да издържам на това напрежение и бързо минах 5-те карчки които ми оставаха.

Имаме еднакви спомени  .Ами иначе ,като съм сама надувам музиката и банята се превръща във водна дискотека    ^^

Английски , Руски (3 години) ,ама после го смених с Френски и това беше голяма грешка.

Хайде,хайде!

Beautiful ^^ Още !