какво всъщност е това?Иначе Стефани Майър каза, че скоро няма да се занимава със Сагата

От къде мога да си купя някакви шишенца като тези от Алиса (забравих им името) А, да..може ли и име Може да не са празни, например пълни с брокат или малки мъниста...Ето снимка:

Да уточна-не искам с надпис ''Drink me'', само шишенце

навсякъде по улица ''Графа'' ги има има и цели ботушки.аз си купих

Предпоследната ми хареса много

като цяло ;д съгласна (y)

мерси за мнението както казах-не съм писала доста отдавна.аз съм в клуба по поезия в училище и втория срок ще трябва да представя тази книга, така че се радвам на всякаква критика.колкото до ''пропускането''-книгата е направена по-скоро за филм.понесла съм последствията, защото ми беше ясно, че няма да е много разбрано.Това, че е кратка и слабо описана-разполагам само с 60 страници, като за начало В последствие, както написах в началото, може и да бъде редактирана

Бтв-не знам кога ще пусна некст, тъй като напрежението от класните се засилва.все-пак ще уведомя всички фенове на ЛС

ммм има много модели, затова просто напиши round glasses/sunglasses и избери

Глава 2: Поглед в миналото...(Предистория)

I'm breathing in, breathing out. Ain't that what, it's all about? 

-Ето го!-изскимтях радостно и го завлякох към хола
Бях на път да запозная Джейсън със семейството си.Тъкмо преди да вляза в стаята, джуджето отвори вратата.Как ме изплаши само!Погледнах я намръщено.В този момент тя мина покрай мен и ми прошепна ''Той е опасен, внимавай!''
-Боже, да съм те питала?!-разкрещях и се и отминах
Защо го направи?Глупава пикла...Отидох да й се накарам, и оставих Джейсън в хола.Качих се по стъпалата, но тя вече ме чакаше.
-Спри да ме стряскаш!-троснах се аз- Изродче -промърморих през зъби,- и внимавай да не го изплашиш!
Тя се направи, че не ме е чула и се обърна, докато си тананикаше:
-Минутите летят, секундите се стичат.Коршумите прелитат, душите ИМ се скитат...
Уф...какво й ставаше днес?!И кои души се скитаха?Глупаво джудже!В момента, в който слизах чух изстрел, последва втори. ''Мамо, татко!'' едва не изпищях и се спуснах надолу.Из стаята се носеше пресен мирис от барут...Той, той ги уби!
-Сирина, аз те обичам..беше за твое добро!
-Не,не беше!Аз се опитах да го наръгам, но със завидна бързина той се измъкна, изчезна, а аз останах с разкървавена рана.Но исках да отмъстя...знаех, че всеки ден той пристига с някакъв влак, точно в 15:45.Това беше след 15мин.Взех пистолета и отидох.Но нещо се обърка...влака излезе от релсите и се озовах на земята, окървавена и изнемощяла.Към мен тичаше Катрин.Но беше ли възможно?Да, аз не сънувах.Това беше тя!Не беше изрод, беше специална.Винаги е била!Затворих очи...

Търсих, търсих...не намерих нищо подобно.Та, нека тук да споделите мнението си за книгата Сирена, както и за втората част-Мъртво вълнение

добре, аз няма как да спра, докато ми изопачавате думите -.- за стотен път, ХАРЕСВА МИ

;дд радвам се, че получих поне едно мнение

Hey people!It's Boxy here...Йеп, Бокси (дълга история) Реших да се върна и да започна да пиша отново.Sooo...let me представя новата си глупост, която пиша преди да заспя (логиката в това колко е глупава) Но пък странно ми се иска да почна да пиша и тук Иии чувствайте се съвсем свободни да критикувате, because не съм писала от доста време.Тя е..малко объркваща, и е по-скоро като за филм, but this is the life ;dd Ще започна с първа глава, след което при интерес ще разкрия предисторията и накрая ще пусна другите глави.Четете ;дд

Глава I- Последен дъх

Всяко начало си има край!Но това...не е точно такова

-Сирина?Сирина?! -познат глас се извиси над мен
-Да, да, Катрин!Още пет минути сън, обещавам след това да те закарам до училище.
И сама не си вярвах. ''Ааа главата ми!Нищо не помня от снощи'' помислих аз.Кат не спираше да упорства, и понечих да я замеря с пухената възглавница, но вместо това напипах...замя?Къде бях, за бога?
-Тези купони ще ме довършат. -простенах аз
-Но, но, за какво говориш?-малкото дяволче не спираше да говори
Опитах да стана.Внезапно усетих остра болка, точно под лявото ребро.Докоснах и изненадите продължиха.
-Кръв?!- не се сдържах аз- Но какво става тук?
-Сирина, чуваш ли ме, ехо?- отново чух гласа на малката- Говоря ти от пет минути.
-Извинявай, явно изключих!- но не само за нея...
Истината бе, че всичко ми бе някак, как да се изразя, размазано!Около мен се движеха някакви хора, чиито образи не разпознавах.По-късно чух и звук от линейка, а и полиция.И в този момент си спомних!Спомних си влака, сблъсъкът, и разбира се, си спомних за Него.Няколко души ме вдигнаха, но бяха спряни от друг, явно по-властен.
-Няма да оцелее!- единствените думи, които разпознах
-Сирина, пак ли изключи?!Моля те, кажи че още дишаш!
-Катрин, аз съм добре, само трябва да поспя.-леко се усмихнах насила, но нещо не се получи
И все-пак, тя бе само на седем!Как можех да й го причиня?Вече няма майка, татко, нито пък мен...и това само за един ден!Хванах ръката й и простенах:
-Обещай ми да се грижиш за себе си, чу ли?
Тя поклати глава, тъжно и мъчително.Следващото което видях беше как няколко души я отнасят.
-Како?-плачеше тя- Како?
Вече беше тихо, нея я нямаше.По челото ми се спускаха тънки струйки кръв.Върху изнемощялото ми лице, беше изписана цяла история...в минало, или бъдеще! Клепачите ми натежаха, окото ми пророни една единствена сълза.Последната останала сълза.Затворих очи, и повече не ги отворих.
Всичко започна с моята смърт.Но тя не беше край, а начало...само че все-още никой не знаеше!