Неделя : )

На мен пък ми върши страхотна работа-За около 15 дни,кожата ми се оправи.Понеже съм със много чувствителна кожа  ии не е особено приятно.Аз пък ти го препоръчвам,ако искаш да се справиш със зачервена-чувствителна кожа или черни точки. : )

Ееестестввено,че е нормално,ако не беше така-тогава може би нямаше да е нормално : )

Ооо много е красиво!   

Аа така! Кайллл..ахх колко ми харесва това момчее !! Ощее!!      

Добре,след като толкова хора я харесвате,ще я пускам за вас ! ^^

Хора : )

http://kaprizen.com/?cat=7&img=1932193
http://kaprizen.com/?cat=7&img=1924618
http://kaprizen.com/?cat=7&img=1920037
http://kaprizen.com/?cat=7&img=1914632
http://kaprizen.com/?cat=7&img=1908517

Знаменитости:

http://kaprizen.com/?cat=7&img=1935328

Може би това ще е последната част и историята ще остане недовършена или ще помола модераторите да заключат темата : )

Част XV

-Да,да хайде отивай си. -казах и направих жест с ръка за да ги накарам да си тръгне.Наистина бях уморена.
-Ако ми обещаеш,че ще спиш! -засмя се той,но на мен не ми се стори смешно.
-Много неща вече ми станаха да обещавам.Хубаво,а сега излизай преди някой да те види.-казах и го накарах да направи крачка към вратата.Той се върна обратно до мен и целуна челото ми.Сетне се обърна и излезе.Не ми пукаше.Направо легнах в леглото и започнах да стискам очи.

-Ставай! Училището няма да дойде при теб,ти отиваш там. -кресна с радостен тон майка ми и аз подскочих до седнало положение.Стреснах се.
-Да,да все тая-ставам. -измънках и се изправих.Истериясах,бях заспала с кецовете и дънките и всичко останало.
-Ще закусваш ли? -попита ме тя.
-Не. -отвърнах и вързах косата си на опашка.Тя не отговори,само затвори вратата.Излязох от стаята си и влязох в първата врата.Приближих се до огледалото на банята и първата ми работа бе да се огледам.Тъмните кръгове бяха наполовина изчезнали.Пуснах студената вода и измих лицето си,след което пуснах и косата и я разресах.Върнах се обратно,взех старата раница и тръшнах вратата на стаята.
-Тръгвам чао! -казах и без да изчакам отговора им тръшнах и външната врата.
-Много време ти отне да се изправиш от леглото. -смехът на Кай премина през съзнанието ми.
-Не,просто..Чакай а ти от къде се появи!? -попитах недоумяващо,а после осъзнах,че не искам да разбирам. -Не,чакай,чакай не ми казвай. -казах най-накрая.Но той въпреки това ми каза.
-Ами чаках те за училище. -обясни просто той.
-В едно училище ли сме? -попитах и присвих очи.Кай кимна.
-Не само.В един клас сме. -усмихна се докато ме водеше по пътя за училище.
-Супер. -измънках,но наистина се радвах.
-Искам да те запозная с една приятелка после. -каза той и сякаш ревността яко ме удари.Е какво пък,Кай не ми е гадже.
-Ами,добре.. -казах,но той забеляза колебанието ми и за това побърза да обясни.
-Името и е Фабула,вещица е. -отбеляза Кай,а мен отвътре ме напуши смях.
-Ха-ха,кажи го пак! -засмях се,но той изглеждаше сериозен. -А,ма ти май не се шегуваш. -казах смутено после и той поклати глава.
-Супер,още една психарка.. -казах си тихичко и се зарадвах,когато установих,че Кай не ме е чул.
-И какво? -опитах се да имитирах интерес.
-Ами,нищо.И тя знае за нещото вътре. -каза той и кимна назад към пътя,въпреки че вече бяхме пред училището.
-Какво знае? -попитах го и той се усмихна психично.
-Тя знае.Виждала го е.Затова всички я отбягват и понеже аз съм единственият който не я смята за умопобъркана,отбягват и мен. -завърши той.О,моля те..
-И ти и вярваш? -попитах объркано.
-Нима ти не? -попита ме той и ме изгледа странно.Ами всъщност нещо в мен ме караше да вярвам,но логичната част в съзнанието ми ме караше да го отхвърлям.
-Ами и аз не знам. -казах и забих поглед в земята.Кай отмести темата.
-Готова ли си за смъртта? -попита той леко ухилен.Не схванах и кимна,после веднага вдигнах поглед и попитах.
-Какво!? -не схващащият ми поглед ме издаваше.
-Имам предвид,готова ли си за даскалото,то е гадно? -ухили се той.Истината беше,че не бях.Исках да си остана...там.
-Не.Но имам ли друг избор!? -казах и Кай отвори вратата на Училището.В мига в който влязохме,погледите на всички се насочиха към него,следователно и към мен.С плана ми да не бия на очи - беше свършено.Разнасяха се глупави фрази и обиди,на Кай не му пукаше.Но въпреки всичко,те му правеха път за да мине,сякаш беше нещо повече от тях,а с него и аз.
-Това е Фабула. -каза той когато стигнахме пред една бежова врата.Тя ме погледна и направи крачка назад.
-И тя ги видя.Спокойно. -каза Кай на Фобула и физиономията и мигновено се смени.
-Значи ти си тази която няма да убива? -попита тя и вдигна изненадано вежди.
-Аз съм какво..? -попитах и Кай се намеси.
-Лиз,тя иска да каже,че те няма да те наранят. -започна той. -Тя не могат да нараняват никого Фобула,могат само да ни изплашат. -Кай се обърна към нея.Същото което каза и на мен.Тя го погледна така сякаш казваше <Лесно ти е,на теб нищо не може да ти се случи>.
-Тогава кой направи това!? -каза тя и дръпна леко ръкава от блузата си надолу,като откри гледката на един огромен белег,сякаш някой нарочно я беше драл.
-Леле. -казах и очите ми се ококориха. -От...от онова ли е ? -попитах тихичко и тя кимна.Обзе ме паника.
-Фабула.. -каза Кай и направи физиономия.
-Разбира се,може би има по-логични причини,както и да е. -добави тя и Кай се обърна към мен.
-Не се бой.Да влизаме.

Хубаво де-не ме изяждай :Д Тази вечер го пускам :Д ^^

Невероятно е !! Ощее!     

Моля те! Пусни още една час и ще видиш,че ще се хареса.Историята е прекрасна! : )