Не си тръгвам.. (НОВА 17-ЧАСТ) Ново име!!

Hrisi. S. H · 2012-01-08 22:22:18

Реших да пусна една нова история, но ще спра другите две. Надявам се тази да има повече интерес. Дано да ви хареса! Ето я и първата част.
1 част.

5 април 2010

-Йеее.. хайде натисни газта до край! -викаше момчето с бутилка в ръка и някакво момиче стоящо в скута му на задната седалка.
-Партито продължава! -викаха всички в колата, музиката бе усилена до край. Бутилки, кутийки от бира и фасове от
цигари се търкаляха из цялата кола. Всички бяха пияни. А на таблото на колата, имаше пакетче с онзи бял прах, а до него и
трева. Всичко бе окъдено. А колата се движеше с огромна скорост. Бе истинско чудо, че все още бе на пътя, където
застрашаваше живота на всички в колата и на всички хора по пътя.
-Хей Хенри намали! -каза тя седнала в едно от момчетата на предната седалка смеейки се. -Не искам да умирам още! -каза тя.
-Не бъде такова дърво. -след като изрече тези думи Хенри натисна газта до край. Макар пиян и напушен все още държеше
колата на пътя. Той се обърна към седящите назад за да си поиска огънче, но ето къде беше грешката му. Свали очи от
пътя само заради своята угода и застраши живота на всички. Всички бяха пияни и викаха, но едно от момичетата се
обърна и видя какво се случва.
-Хенри волана! Хенри.. -викаше тя с все сила, но докато Хенри се обърне колата вече се търкаляше надолу. Всеки един
живот на всеки от стоящите вътре премина пред очите им като на кино лента. Изведнъж всичко свърши, колата спря да се
търкаля. Музиката не се чуваше, нито гласовете на хората в колата. Никой не дишаше. Но в тишината се чу нечий едвам
долувим глас.
-Помощ! -толкова трудно казано и едвам долувимо, но все пак казано. Тъй като бе близо до вратата успя да излезе от
колата, макар и всичко да я болеше. -Помощ! -отново извика. Но за нейно нещастие никой не я чуваше. Всички в колата
вече бяха от другата страна на небето. Тръгна на някъде, без посока, без сила, но все пак се опитваше. Докато накрай
не падна немощна. Погледна към небето и стисна силно очи, но точно тогава бликна една сълза и измокри лицето й.
Изведнъж се чу още един глас.
-Помощ! -това бе шофьора на колата. Опитваше се. Въздушната възглавница бе понесла част от ударите, но не й нацяло.
Момичето нямаше как да извика, нямаше сила. Съвсем леко промълви.
-Моля те не ме оставяй! -леко и тихо промълви тя и остана втренчена в звездите.

Година по-късно..

5 април 2011

-Хейли. -каза майка й. -Трябва да ставаш. Закуската е готово! -усмихна се тя и я целуна по челото.
-Ставам мамо! -усмихна се леко и се обърна на другата страна. -Днес става една година от както стана катастрофата. -леко
промълви Хейли и пророни една сълза.
-Мила добре ли си?! -каза майка й и седна до нея на леглото. -Спри да се измъчваш за това. Ти не си виновна! -погали я нежно по косата.
-Ставам! Слез идвам след малко! -каза тя и избърса сълзата.
-Добре. -целуна я по косата и слезе долу. Хейли стана от леглото и се погледна в огледалото.
-Защо ми го отне!? -каза тя като извади една снимка от шкафчето си. -Знаеше какво значи за мен и въпреки това ми го
взе. Все го при себе си! -една сълза се търкулна по бузата й и падна върху снимката. Докосна снимката и изтри сълзата.
Допря устни стискайки силно учи и целуна хартията в ръката си, да той бе мъртъв, но в сърцето й все още бе жив.

bebche__:) · 2012-01-09 09:17:06

харесва ми

~smiley___face~ · 2012-01-09 09:23:23

Много ми харесва. Чакам некст!

miss_cute_kiss · 2012-01-09 09:28:23

Невероятно! Още!!

nani_tyyy · 2012-01-09 12:33:25

Много, много хубаво..

blackxxstar · 2012-01-09 12:56:09

Интересно,искам продължение

Hrisi. S. H · 2012-01-17 20:02:42

Hope u like it..

2 част

Хейли прибра обратно снимката и влезе в банята. След около 15 минути излезе бавно започна да сресва
дългите си кестеняви коси. Щом среса косата си стана и отиде до шкафа си. Облече една тънка фланелки и едни
скини дънки. Обу черни обувки тип цвичка и взе една чанта. Сложи телефона си и някои други неща и слезе долу.
-Мамо не съм гладна. Ще тръгвам. -усмихна се Хейли.
-Но, Хейли трябва да закусиш. Имаш време. -каза майка й и отиде до нея.
-Мамо не съм гладна. Знам, че има време до училище, но преди това имам малко работа. Ще се видим по-късно. -усмихна
се и целуна майка си. -Довиждане! -обърна се и напусна къщата. Жената в къщата виждаше болката зад усмивката на
дъщеря си. Хейли все още страдаше и обвиняваше себе си за всичко. Майка й също страдаше, най-скъпото и същество на
този свят никога нямаше да е същото, усмихнато и щастливо момиче, което беше.

Хейли спря колата махна черните си очила, които бе сложила на очите си преди да се качи в колата. Слезе и тръгна
на някъде. Докато вървеше цялата случка в онази нощ минаше пред очите. Тичаха през ума й и не й даваха мира.
Тя застана пред един от гробовете и падна на колене. Усмихна се леко и бавно започна да говори. Засмя се и една сълза
падна на бузата, а тя веднага я избърса.
-Няма да плача. -каза тя. -Знам, че ме искаш да ме виждаш усмихната, но повярвай ми, трудно е. Помня всичко, сякаш
беше вчера. Все още помня всяка твоя дума, всяка твоя усмивка, всяка твоя мечта. -рече тя и погледна настрани.
-Мразя този ден! Ако можех да върна времето назад бих дала всичко. -каза тя, а сълзите в очите и напираха.
-По-добре да вървя! Трябва да уча, искам да се гордееш с мен. -усмихна се тя и стана. -Ще се върна отново. -усмихна се
и си тръгна.

Хейли пристигна в училище и спря колата на паркинга. Слезе от нея и чу някой да изрича името й.
-Хейли. -някой извика след нея, а тя се обърна.
-Здравей Амбър! -усмихна се тя леко и тръгнаха към сградата.
-Как си?! Мислех, че ще дойдеш по-рано днес. -каза Амбър.
-Имах малко работа. -рече Хейли и погледна Хенри, който бе замислен.
-Какво?! Защо гледаш Хенри? -попита Амбър.
-Нищо! -каза Хейли и тръгна към шкафчетата. Спря до нейното и го отвори.
-Учи ли за теста днес? -попита Амбър и отвори шкафчето си.
-Да. -изведнъж Хейли усети някой до себе си.
-Хейли може ли за малко?! -попита човека срещу нея.
-Хенри имам часове, а и освен това не ми се говори днес. И ти знаеш много добре това. -каза Хейли и затвори шкафчето си.
-Мразиш ме нали!? -каза той.
-Не те мразя, просто не искам да говоря, и ти го знаеш много добре. -рече тя и тръгна към кабинета по биология.
-Хейли!! -отиде след нея.
-Остави ме Хенри не искам да говоря с теб не го ли разбра?! -извика тя и влезе в стаята. Той остана пред вратата
наранен. Единствените живи бяха Хенри и Хейли. А тя дори не искаше да го вижда и да говори с него. А това увеличаваше
болката му.

Hrisi. S. H · 2012-01-18 19:53:21

Спирам историята!

miss_cute_kiss · 2012-01-18 20:38:03

Не,недей! На мен много ми харесва.Надявам се да размислиш и да пуснеш следващата част. = )

Hrisi. S. H · 2012-01-18 21:33:03

Не,недей! На мен много ми харесва.Надявам се да размислиш и да пуснеш следващата част. = )

И аз бих искала, но няма интерес.

miss_cute_kiss · 2012-01-19 08:29:15

Не,недей! На мен много ми харесва.Надявам се да размислиш и да пуснеш следващата част. = )

И аз бих искала, но няма интерес.

Моля те! Пусни още една час и ще видиш,че ще се хареса.Историята е прекрасна! : )

Extazy Baby · 2012-01-19 10:42:14

Много ми хареса !
Не я спирай

nqkfa_si_tam · 2012-01-19 12:29:42

Недей...не я спирай!

Hrisi. S. H · 2012-01-19 17:07:49

Няма да я спирам. Ето и следващата част. Надявам се да ви хареса и да има повече интерес.
Да, знам тази малко по-къса, но следващата ще е по-дълга. Е, приятно четене!
3-част.

Хейли влезе в час и седна на мястото си. Макар да бе в училище, в ума си тя бе някъде из облаците близо до този, който я
обича. Спомени я бяха обзели от всякъде. Единственото, което я държеше все още на земята бе майка й. Знаеше, че след
загубата на баща й майка й се промени. Знаеше, че тя е нужда на майка си.
-Хейли моля те?! -каза той с усмивка, но не изкуствена, а с онази влюбена усмивка.
-Не, недей моля те!! -смееше се тя и го умоляваше. А той я хвана през кръста, сложи я през рамо и побягна.
-Не, не. -смеха й бе толкова звучен, толкова заразен, а усмивката толкова нежна, стопляща и истинска.
-Хайде де! -вкара я във водата и щом я пусна на във водата тя веднага започна да го гони, но докато го гонеше към
брега точно там двамата паднаха. Тя падна на пясъка, а той върху нея. Гледаха се в очите усмихвайки се един на друг.
Точно в този момент устните нму докоснаха нейните, след което се отдръпнаха. Той я погледна в очите и леко промълви.
-Обичам те Хейли! -усмихна се.
Изведнъж Хейли се усети. Някой я побутна.
-Хейли!! Хейли!! -това бе Амбър.
-Да, да. Какво става? -каза тя след като отново ума й се върна в стаята.
-Трябва да тръгваме. Свърши часа! -каза тя и се усмихна.
-Да. -стана и събра нещата си и напусна стаята. Но се натъкна на някой друг.
-Извинявай за одеве. Щом не искаш няма да говорим! -каза той и погледна в земята. -Макар, че исках да направим нещо
заедно! Все пак ти и аз сме единствените живи... -изведнъж тя го прекъсна.
-Спри! Достатъчно! Защо го правиш?! -сълзите започнаха да текат от очите й. -Късно е за съжаления! -каза тя и се
срина на земята.
-Хейли аз.. -застана до нея и я прегърна. -Всичко ще е наред! -каза той и стисна очи, а тя не спираше да плаче.
-Нищо няма да е същото! -викаше от болката в сърцето си. -Остави ме! -бутна го и побягна на някъде.
-Хейли.. -извика след нея, но тя не се обърна. Тя мина покрай Амбър без да я отрази. Качи се в колата и тисна гаста и
тръгна на някъде.
-Хенри какво става с Хейли?!- каза тя и го погледна.
-Попитай нея Амбър!! -каза той притеснен и побягна към колата си.

little_baby · 2012-01-19 17:47:13

Прекрасно.

miss_cute_kiss · 2012-01-19 17:50:08

Невероятно е !! Ощее!

Hrisi. S. H · 2012-01-20 13:06:05

Днес по-късно следващата част ще е готова и ще я постна. : )

Hrisi. S. H · 2012-01-20 16:46:43

Това е следващата част. Дано да ви хареса.

4-та част.

Амбър стоеше близо до паркинга и не знаеше какво се случва с Хейли. Докато тя караше на някъде, дори и тя самата не
знаеше на къде. Плачеше, бе объркана, наранена и самотна. Изведнъж телефона й звънна. Успя да вдигне.
-Ало?! -каза тя, като се опита да успокои гласа си.
-Хейли моля те чуй ме! Спри колата, зад теб съм! Няма да говорим, освен ако ти не искаш. Просто спри колата. -не
спираше да говори Хенри опитвайки се да я успокои.Тя не спираше да плаче. -Хайде Хейли! Знам, че не искаш да се
случи нищо. Просто спри колата! -каза той и изчака отговор от нея. Тя пусна телефона и завъртя колата, а Хенри веднага
реагира и спря. Той веднага скочи от колата и побягна към Хейли. От завъртането на колата пясъкът от страни на асвалта
бе образувал пушек, който веднага презвзе колата в себе си. Тя излезе бавно, а Хенри задъхан стоеше и я гледаше.
-Хейлс. -каза тихо той и я гледаше объркано.
-Каза, че няма да говорим! -отсече тя и се допря на колата.
-Добре. -стоеше без да мърда, около 2 минути до като тя бе подрпяна на колата. Отиде до нея и сложи ръце в джобовете си.
-Знаеш ли колко много изгубих онази нощ?! -каза тя гледайки напред към нищото.
-Аз..-веднага го прекъсна.
-Изгубих почти всичко! Мислих, че като се напия поне малко ще смекча болката от смърта на баща си. Но не стана така.
Увеличих я. Аз накарах Джаред да се качи в колата, той бе прав. Молеше ме да не се качвам, а аз какво. Аз бях виновна,
трябваше аз да умра онази нощ, не той. Трябваше да е жив, да постигне мечтите си, а не да умира толкова млад и оставя
толкова хора да страдат за него. -сълзите капеха, а Хенри не знаеше какво да каже. Знаеше, че той е виновен.
-За всичко съм виновен аз, ако не се бях обърнал за огънче сега нямаше да водим този разговор. Нямаше да страдаме.
Нямаше да мразим този ден. Най-малко вина имаш ти Хейлс. Ти се опита да ни спасиш, а аз бях този, който не реагира. -двамата
говореха с болка припомняйки си онази нощ. Онази нощ взела жертви и оставила само болка на всеки близък на онези, които
са били в колите. Оставила само две жертви, да носят този товар на гърбовете си докато един ден и те не издъхнат. Оставила
на тези двама души да носят бремето на раменете си.
Хейли се дръпна от колата, а телефона й звънна. Бе започнало да се свечерява.
-Майка ми е. -вдигна веднага и отговори опитвайки се да се успокои.
-Хейли, мила къде си?! Амбър те търси, каза, че си отпрашила някъде с колата много бързо! -рече притеснено майка й.
-Всичко е наред мамо! Прибирам се веднага! - отвърна и затвори телефона. -Трябва да вървя! -качи се в колата, а Хенри
тръгна към своята, а момичето тръгна право към вкъщи. Щом се прибра вкъщи веднага се качи в стаята си. След около 30 минути
майка й я повика за вечеря.
-Идвам мамо! -отвърна тя и слезе веднага долу. Седна на масата и започнаха да вечерят.
-Днес беше труден ден а? -каза майка й взе от храната си.
-Да. Но почти мина! -отвърна с лека усмивка Хейли, но точно тогава се позвъня на вратата. -Аз ще отворя! -каза тя и
отиде. Отвори вратата, а пред нея бе застанала една жена.
-ти трябва да си Хейли Мартин?!
-Кой пита? -попита Хейли леко неразбиращо.
-Аз съм Моли Лорънс. Майката на Джаред. -каза тя, а това сякаш дойде като гръм от ясно небе за Хейли.
-Майката на Джаред? -каза тя, а очите й се напълниха със сълзи, които тя успя да задържи.

Extazy Baby · 2012-01-20 16:58:08

Мнооооооого ми харесва, не знам защо има толкова малко интерес, наистина е много готино.

vladiity · 2012-01-20 17:23:48

некст некст некстт !!

miss_cute_kiss · 2012-01-20 19:17:57

Уникум-пристрастена съм към историята ти!! Ощее !!

~smiley___face~ · 2012-01-20 19:34:39

Страхотно е!! Айде бе тъпунгери, чете и пишете коментари.... Ох, толкова ми харесва! Айде бързо некст - а!

little_baby · 2012-01-20 20:00:04

Мнооооооого ми харесва, не знам защо има толкова малко интерес, наистина е много готино.

И аз това се чудя.Страхотно е.

Hrisi. S. H · 2012-01-22 12:04:52

Радвам се, че ви харесва, следващата част и аз не знам кога ще я пусна, най-вероятно или днес вечерта или утре.

Twelve · 2012-01-22 14:59:58

Някак си много клиширана е историята.
Щур купон, катастрофа, оцелели, които ги мъчи съвестта.. Част от ежедневието на българските тийнове. Добре ти се е получило, но си сложила край на историята още с началото й. Не виждам смисъл в цялото нещо, ако не сложиш някакъв обрат, иначе просто ще си тече живота на едно обикновенно момиче.

#1 2012-01-08 22:22:18

Re: Не си тръгвам.. (НОВА 17-ЧАСТ) Ново име!!

#2 2012-01-09 09:17:06

Re: Не си тръгвам.. (НОВА 17-ЧАСТ) Ново име!!

#3 2012-01-09 09:23:23

Re: Не си тръгвам.. (НОВА 17-ЧАСТ) Ново име!!

#4 2012-01-09 09:28:23

Re: Не си тръгвам.. (НОВА 17-ЧАСТ) Ново име!!

#5 2012-01-09 12:33:25

Re: Не си тръгвам.. (НОВА 17-ЧАСТ) Ново име!!

#6 2012-01-09 12:56:09

Re: Не си тръгвам.. (НОВА 17-ЧАСТ) Ново име!!

#7 2012-01-17 20:02:42

Re: Не си тръгвам.. (НОВА 17-ЧАСТ) Ново име!!

#8 2012-01-18 19:53:21

Re: Не си тръгвам.. (НОВА 17-ЧАСТ) Ново име!!

#9 2012-01-18 20:38:03

Re: Не си тръгвам.. (НОВА 17-ЧАСТ) Ново име!!

#10 2012-01-18 21:33:03

Re: Не си тръгвам.. (НОВА 17-ЧАСТ) Ново име!!

#11 2012-01-19 08:29:15

Re: Не си тръгвам.. (НОВА 17-ЧАСТ) Ново име!!

#12 2012-01-19 10:42:14

Re: Не си тръгвам.. (НОВА 17-ЧАСТ) Ново име!!

#13 2012-01-19 12:29:42

Re: Не си тръгвам.. (НОВА 17-ЧАСТ) Ново име!!

#14 2012-01-19 17:07:49

Re: Не си тръгвам.. (НОВА 17-ЧАСТ) Ново име!!

#15 2012-01-19 17:47:13

Re: Не си тръгвам.. (НОВА 17-ЧАСТ) Ново име!!

#16 2012-01-19 17:50:08

Re: Не си тръгвам.. (НОВА 17-ЧАСТ) Ново име!!

#17 2012-01-20 13:06:05

Re: Не си тръгвам.. (НОВА 17-ЧАСТ) Ново име!!

#18 2012-01-20 16:46:43

Re: Не си тръгвам.. (НОВА 17-ЧАСТ) Ново име!!

#19 2012-01-20 16:58:08

Re: Не си тръгвам.. (НОВА 17-ЧАСТ) Ново име!!

#20 2012-01-20 17:23:48

Re: Не си тръгвам.. (НОВА 17-ЧАСТ) Ново име!!

#21 2012-01-20 19:17:57

Re: Не си тръгвам.. (НОВА 17-ЧАСТ) Ново име!!

#22 2012-01-20 19:34:39

Re: Не си тръгвам.. (НОВА 17-ЧАСТ) Ново име!!

#23 2012-01-20 20:00:04

Re: Не си тръгвам.. (НОВА 17-ЧАСТ) Ново име!!

#24 2012-01-22 12:04:52

Re: Не си тръгвам.. (НОВА 17-ЧАСТ) Ново име!!

#25 2012-01-22 14:59:58

Re: Не си тръгвам.. (НОВА 17-ЧАСТ) Ново име!!

Харесайте страницата ни във Facebook

Вижте най-харесваните снимки, статии и албуми директно чрез Facebook