С Калинаа <33 ( fenfantazi_ ) .

Объркано.

Това е предпоследната глава.Приятно четене!

-------
20 част

-Не, не!Махай се!Не!
Въртях се на стола.Исках да се отвържа, да се измъкна от този ужасен капан.Но след това, какво?Бен нямаше да се спре, докато не умра..или докато той не умре.Но нямаше да оставя нещата така, няма да се унижавам пред врага, нито пък той щеше да се възползва от мен.
-Кретен!Свиня!Психопат!Отвържи ме!Не!
Съпротивлявах се и се мятах с всички сили, но това не ми помагаше.Бен се приближаваше към мен, както ловец към своята плячка.Кръвожадно е чакал този миг, в който ще ме унижи и убие.Първо щеше да се позабавлява, а после да премахне единствената му пречка да живее вечно-с един куршум, два заека!
-Няма смисъл да се бориш, миличка!Много по-силен съм от теб!А и да избягаш, ще те хвана пак.-той се наведе и започна да ме целува, а аз още по-настървено се мятах-СТИГА!Спри! така не ми харесва!Не мога да се насладя на мига!-след тези думи той отново се наведе, продължавайки да ме целува и ближе навсякъде по лицето.
-Не!Не!Психопат!Извратеняк!Не-е!
Вече се разплаках.Не можех повече да се съпротивлявам.Нямах сили, но не спирах да се мятам насам-натам.Бен неочаквано ме развърза, а аз използвах това и скочих бързо, избягвайки до вратата, която се оказа заключена.Тогава Бен отново ме хвана.
-Миличка, мислиш ли, че съм толкова глупав?Няма да ми избягаш, не и докато не те пусна.До тогава може да си послушна!
Бен вече държеше китките ми, а аз не спирах да се мятам.Обаче той наистина бе много по-силен от мен.С леко усилие избута стола зад мен и ме бутна на масата.Цялата бях в пот, косата ми беше върху лицето, но можех да го видя над мен.Някак си с една ръка държеше моите две.Аз нямах сили за нищо повече, предавах се.Лежах под врага си безсилна, разплакана, като труп, който диша.Смътно усещах как разкопчава копчетата на ризата ми.Още не до разкопчал нея, започна с панталона си.
-Кажи ми, миличка, аз ли ще съм първият или онзи лигльо-гаджето ти, вече те изчука?
Гледах настрани и не можех да мисля, какво щеше да се случи.Но, когато усетих пръстите на Бен върху моите панталони си казах, че той наистина ще е първият.Това нямаше да го позволя, но какво можех да направя?Тогава се сетих.
-Отвращаваш ме, изрод!
-Може и да те отвращавам, но нищо не можеш да направиш..
-Мога, мога, копеле такова!Или май забрави, че аз съм „избрана”?
С новооткрита сила го избутах от мен на земята.Въпреки това постижение не спирах да плача и думите ми бяха придружени от хълцания.
-Казах ти да бъдеш послушна!-Бен посегна да стане и отново да ме бутне на масата, но аз не му позволих.
-Твоя гняв няма да помогне!Ти винаги ще си сам, дори и да ме убиеш сега!
Опитах се да се концентрирам върху мислите на врага си.Целта ми беше да му внуша чувството на самота и слабост.
-Усещаш ли, че ще те победя, копеле такова?Усещаш ли, колко те мразя?
-Нищо не можеш да ми направиш..какво, какво е това, какво правиш?-явно внушенията ми му действаха.Правех го по-слаб, уязвим.Използвах този момент и придошлия адреналин и без да изпускам от очи Бен, счупих единия крак на масата.-Какво е това?Да не си мислиш, че ще ме убиеш с тая дъска?
-Аз не си мисля, аз го правя!-насочих се към Бен.-Сега кой е слабият?
-Кучка!Махай се!
-Маже да съм кучка, но съм кучката, която те уби и последното нещо, което ще видиш!-след тези думи забих крака право в сърцето на Бен.
Всичко проблесна в жълто, а след това аз се озовах сама в стаята с една купчина пепел в краката ми.
После се строполих на пода до нея, изпадайки в безсъзнание.

Не.
Бяла?

Алкохоличка.

Прегръдка.

Дойде ми, адски много ме боли и не мога да ходя на плаж.   

Да.

Да. 

Не.
Юни?

Не.

Пушачка.