Така,мисля да започна нова история.Старата ми "Тя?Защо не аз?!" ще я спра за извстно време,изобщо ако се проявява интерес ще продължа разбира се : ) .

--
"Не ме докосвай!Недей!Остави ме!Не!"-Никол бълнуваше."НЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕ"толкова силно изкрещя,че сигурно събуди всички в сиропиталището,което беше едно от най-луксозните и най-добрите в страната:
-Хей Ники,добре ли си ?Случило ли се е нещо?-Ани едвам говореше,за да не събуди останалите.
-Да,така мисля.-отвърна сънено Ники.Тя беше момиче с кестенява,права коса и  сини,дълбоки очи,слаба,винаги усмихната,прикриваша ОГРОМНАТА болка стягаща я в гърдите.Беше много красива,въпреки,че тя не мислеше така-просто другите я харесваха,може би заради оптимистичното й настроение.В редки случаи можеш да я видиш сломена,а всъщност , тя изобщо не е силна-като капка висяща на върха на мокро листо,страхуваща се да падне и да се разлее.Имаше много приятелки и приятели,които много обичаше.-Слава богу.Изкара ми ангелите,за бога!-Антоанета затвори очи като сложи ръка на гърдите си за да успокои напрежението нараснало в тях.Тя беше с руса коса и зелени очи.Беше добра и помагаше винаги с каквото може.
      В следващия момент тя просто отвори очи,погледна страшно Никол и започна да я бие с възглавницата.
-Ей, какво правиш?-смееше се Ники.-та аз туко що бях в шок,за какво ме биеш?Искаш и аз?ИСКАШ?-в следващият момент момичетата започнаха такава война с възглавници,че още няколко момичета се събудиха и започнаха да се замерват с възглавници.-Ейййй,искате ли да се насочим към крилото на момчетата!?-всички се съгласиха,разбира се-бяха минали или по-точно момчетата бяха минали всички от тях-все пак бяха в сиропиталище,освен няколко момичета-Никол,Антоанета,Лияна,Ива и две близначки - Мария и Тереза-смятаха,че първият път трябва да е специален,с човек на който можеш да му имаш доверие,човек който те обича и който ти обичаш-а не просто така за забавление.
  Всички се насочиха нкъм към стаите където момчета "спяха" или играеха някоя глупава игра.Когато дочуха смеещите се момичета,излязоха от стаите и започнаха да ги гонят,като всеки държеше по една възглавница.Някои се панираха,като не помръдваха от мястото си , в което им беше грешката.Някои от "прасетата", както ги наричаше Никол, се насочиха към тях като смееха.Останалите продължаваха да се гонят из целия пансион,като някои от момичетата се криеха и чакаха да бъдат намерени-или обратното.Никол просто остави възглавницата и се запъти към стаята си.Насреща й изкочи някой.
-ПА!
-Аааа!Николай?Боже.Луд ли си ?-тя се пооправи и го погледна-той се превиваше от смях.Това беше един от нейните приятели.
-Какво?Да не би да се уплаши,адаш?-той се приближаваше към нея-странно,никога не би направил нещо,което тя да не иска.
-Лъхаш на алкохол.Пили ли сте?О,не пили сте.Трябва да кажа на другите за да се прибират,но пък-те биха се зарадвали още повече.А ти?Боже!Ще се махнеш ли от пътя ми?
-Аз съм ти пътя.Хайде мини през мен.-той продължаваше да се приближава все повече и повече.Кестенявата коса падаше пред лицето му и неговите очите изглеждаха много страшни,а би трябвало да са топли.
-Хей,пиян си.Не се приближавай!-той не слушаше.Когато я притисна се опитваше да я опипва.
-ХЕЙ!Нем е докосвай!Помощ!Махни се!Николай,съвземи се.ЕЙ!Казах не .НЕ!- в същия момент някой го удари и я издърпа.Двамата затичаха без дори да знаят къде.
-Покачай,изморена съм.Пък и незнам кой си.-задъхано говореше Никол.Беше тъмно и тя не го виждаше.
-Ето ти възглавницата.Немерих я,явно си я била изтървала.-той продължи напред мина покрай големият прозорец и лунната светлина освети тялото му.Но,какво?Той беше полугол?Само с бельо?Е,да беше началото на лятото ,но все пак.
-Почакай!-притежателят на сексапилният,широк гръб се обърна и.
-Оу.-Тя просто го гледаше.
-Какво ?Защо си ме зяпнала?-като безразлично той.И докато говореше,синджира на вратът му се поклащаше.
-А-аз исках,ами аз и-исках-той занеше какво става-тя беше направо омаяна от неговата красота,нооо-По дяволите!Исках да ти благодаря!А сег а си отивай или незнам!Отивай някъде!Не си мисли,че ще ме свалиш и аз като най-послушното зайче,ще вляза в леглото ти-тя му се развика,при положение,че й беше спасил живота.Е не точно живота,но поне си остана девица ( xD ) .
-Нов съм.Знам за какво говориш,не съм такъв,поне за сега.Дожвиждане.-той се обърна и продължи.Чуваха се само суркането на краката му по мекия килим.А Никол стоеше и мигаше на парцали.-Той човек ли е?-точно това искаше-нещо повече от приятел,но не да бъде като останалите влачещи се изроди в краката й,а нещо по-специално.Е намери го.Но изобщо дали щеше да бъде с него?О,та тя го видя за първи път!Но пък той й спаси девствеността.-Както и да е,трябва да си лягам.-По пътя мислеше за нег-колко бе красив и колко груб,но в същото време мил-герой-мислеше си,докато не погледна гривната на ръката си-очите й се напълниха със съзи.-Какво говоря?Едиствената ми мечта е да изляза оттук и да намерия баба си ,която ми даде тази гривна.О,как искам вкъщи.Помня всичко,а бях толкова малка.-тя застана до един от огромните прозорци и студената лунна светлина освети мокрото й лице от сутдените сълзи.-Липсваш ми бабичко.Чкай ме,ще се върна и ще се грижа за теб.-тя наведе глава,стискаша в ръцете си среъбърната гривна.
-И аз искам вкъщи.-тя се обърна но видя само сянка.
-Чул си всичко?
-Да.Спокойно,няма да кажа на никой,не познавам никого така или иначе,освен теб.-това беше глас на момче,познат глас.-Седни ако искаш-той стоеше под стълбите,а там беше хладно и приятно.
-Може ли да видя лицето ти?
-Не.Ти ме познаваш.
--
Ако има интерес пускам некст 

Дева
1. Постигам всичко с труд и постоянство!
2. Скромността е един от плюсовете ми!
3. Служа на другите, но живея за себе си!
4. Около мен всичко трябва да бъде в пълен ред!
5. Сърцето е винаги подчинено на пресметливия ми мозък!
6. Ако има петънце на стената, ще направя основен ремонт!
7. Искам всичко да е под мой контрол!
8. Ако е за семейството ми, мога да почистя костилките от един камион с череши!
9. Жената трябва да е истинска дама!
10. Сам избирам приятелите си и не прощавам обиди!

хех,верни са (лично за мен)  5,6,7,8,9,10 ! 

Аз скъсах с него 

Още <3

На мен много ми хареса   

Ето я и новата част 

--
-Добро утро,Мейси!Днес е прекрасен слънчев ден,не мислиш ли?-г-жа Хемилтън беше много добра,стройна жена,която поставеяше дъщеря й над всичко.
-Не,мамо,днес денят е ужасен.-тя не беше изобщо в настроение.
-Какво говориш?Хайде,измий се и след долу-искам да ти покажа нещо!-майка й ТОЛ;КОВА се учуди!Мейси не помнеше рожденния си ден,който беше днес!А го чакаше толкова месеци наред.
-Как може да съм толкова грозна-мърмореше Мейси докато си миеше зъбите.-И за какво,за бога, ме извика майка ми.Сигурно да ме разпитва,защо съм такава нацупена-докато си говореше,изглеждаше толкова сладко!Имаше руса коса и красиви,сини,дълбооооки очи.Беше слаба и крехка.И според нея тя не е красива!
-Милаа,хайде защо още се бавиш?
-Идвааам.-тя се затича бързо по стълбите,като няколко пъти си настъпа пижамата.И когато слезе-О-боже-МОЙ!Т-това е..
-Да,това е нивоят ни домашен любимец-немски щпис.Знам,че ги обожаваш,даже спестяваше за кученце,но щеше да ти отнеме около 30 години.И атова реших да ти взема-майка й взе един от балоните,които бяха на земята-глътна малко хелий от него и каза-ЧЕСТИТ РОЖДЕН ДЕН,МИЛА!
-Мейси нямаше как да не се разсмее и да не се зарадва.Прегърнаха се и веднага отиде до красивото кученце-то беше малко,пухкаво и беличко с една малка моцунка.-Здравей,дребосъче!Ясе виж колко си сладичко!Вече ше живееш тук,но най-често ще стоиш в моята стая!Да, и ще се запознаеш с Мимьошчо(името на моят котарак! XD) -и той е пухкав,само че е сив!А ти си женско като гледам,и ще те кръстя Рони.И мамо,отново ти благодаря!
-Занеш ли какво ?Не отивай днес на у-ще ако искаш!Аз ще те оправя.Излез с приятели.Почерпи ги с торта.
-Каква торта,за какво говориш?
-Отиди в кухнята-двете се запътиха натам,а малката Рони след тях.Олеле,тортата беше огромна! И толкова красива!
-И шоколадов фонтан в нея?Мамо,не трябваше.-очите и се насълзиха от радост-но аз..нямам приятели в у-ще
-Може би , но от старото имаш!И познай-Бриджит идва да живее с нас-това означава,че ще е в твоя клас!
-БРИДЖИТ ИДВА ТУК?! Защо не започна още с това!Къде е!
-Зад теб съм,Мейс.
-Бриджит!-двете момичета бяха толкова щастливи-запрегръщаха и разцелуваха се!Майка им се радваше толкова много,а Рони ги лаеше и бягаше покрай тях.-Е бриджит?Ще си в моята стая,нали?
-Разбира се,че да,момиче!-те й намигна и се отправи нагоре по стълбите.Тя беше от Африка,но не живееше там.Име мургав тен,кафяви очи и кестеняева коса.Има срвъх стегнато тяло,защото спортуваше много.Доста отворена и обичаше близките си
-Ей няма ли да ходим на училище?Искам да се запозная с горещите момченца-изобщо не се срамуваше от нищо и никой,обичаше да бъде себе си и да създава приятелства.
-Хах,не си се променила-каза Мейси и я прегърна силно.
-Няма ли да тръгваме вече?
-Ами аз се надявах да останем и да хапнем от тората,да се видим.
-Това можем да го направим и довечера.
-Защо чак тогава??Ние не се връщаме то-беше прекъсната от приятелката й .
-Ще обиколим магазините!Все пак трябва да си избереш подарък!Пък и аз сама на себе си да си направя единн,дваааа,три,четири,пет,шест,деветнайсет,двайсет.-момичетата се засмяха-разбира се,че Бриджит трябваше да каже нещо с което да развесели Мейси.
-Ами добре тогава да тръгваме!Мамоооо,отиваме на у-щеее.
-Добреее,до скорооо.Обичам виии.
-И ние теееб.

justt - aхх 

Mного ми хареса   Има тъга,но в същото време и се разиграва нещо като драма     

С интерес ще го следя

Прочетох ги всичките ОЩЕ !

У Ж А С И    Браво , хареса ми : )   Ще го следя 

Стига бе значи , всички се карат ! |-(   човек да не напише нещо ( говоря не за нас , а по принцип) и вие веднага започвате !   Айде ако има критика само един коментар стига , другите би трябвало да са положителни за да насърчим повече хора да пишат интересни и забавни истории,които ние да четем с интерес! Весе, пиши си не обръщай внимание, има все пак хора,които харесват написаното от теб