#1826 Re: Кош » Сексът по приятелски? » 2012-07-18 20:12:39

Точно днес с едни приятели говорихме на тази тема.
Принципно тези отношения са основани само на интереси и няма любов. И даже самата дума "приятел" не е много точна ... той/тя ти е дружка. Но в много такива случаи от едната страна се появяват чувства, което изцяло разваля схемата.

Ако правиш секс с някой истински твой приятел, по - скоро сте lovers. Защото си споделяте, излизате заедно и с други хора и така. Или поне аз така го разбирам.

#1833 Re: Говорилня » Коя игра играхте последно? » 2012-07-18 19:13:06

Не съм много сигурна, май "Не се сърди човече"  laugh

#1834 Re: Архив » Никога не съм .. » 2012-07-18 19:12:02

Аз съм

Никога не съм пила Блъди Мери

#1835 Re: Архив » Песен .. » 2012-07-18 19:11:09

Да, доста

Ellie Goulding -- Lights  heart

#1839 Re: Архив » Какво Ви се яде в момента? » 2012-07-18 19:08:03

Нещо солено, пуканки например

#1840 Re: Говорилня » Похвалете се. » 2012-07-18 19:07:38

Днес бях на фитнес, а после тичах на стадиона  sun

#1842 Re: Архив » Какво ядохте последно? » 2012-07-18 19:06:42

Кроасан, покрит с шоколад

#1844 Re: Козметика и диети » Искам да порасна » 2012-07-18 19:04:38

Хора, добре ли сте? Как ще да не е много?! Аз съм на 17, след 4 месеца ставам на 18, а съм 163 см  laugh Важното е, че аз се харесвам така, а и връстничките ми са същия ръст.

#1846 Re: Технологии / Mobile » Poттerмore » 2012-07-18 18:50:36

Каквото и да правя, където и да натискам, нищо не става!  laugh

#1847 Re: Книги / Литература » Интересни въпроси относно четенето. » 2012-07-18 18:47:40

Какъв, мислите, е процентът на четящите?
Много по - нисък, отколкото би трябвало!

Има ли пряка връзка между четенето и осъзнаването на хората?
Принципно да, но много зависи и от това какво четеш.

Кога стана модерно да си посредствено грамотен?
От както се държи много повече на това колко пари имаш, кого познаваш и за какъв се представяш.

#1849 Re: Лично творчество » Евkалuпт // Завършена // » 2012-07-18 13:46:05

Много се радвам, че ви допада!

Нямах търпение да започнем, но баба ме накара да закуся преди това. Хапнах едно парче питка и замъкнха чашата с кафето си в кухнята.
Да се приготвят тези бонбони се оказа по – трудно, отколкото мислех, но пък наистина си беше вълнуващо. Баба отделяше огромно внимание на всеки детйал, като не ми спестяваше и подробните обяснения. Най – накрая, след около почти два часа, бяхме готови.
Още миех ръцете си от червените следи от пресни ягоди, когато баба се появи зад гърба ми.
-    Леа, побързай, някой иска да те види.
-    Мен? Кой?
-    Не говори, ела!
Усмихнах се на себе си след като тя излезе. Тази жена не знаеше колко много я обичам и ценя. Излязох от кухнята, все още бършейки водата от ръцете си.Едно
семейство закусваше на масата до прозореца. Дядо четеше вестник близо до тях, а баба подреждаше витрината. В средата на помещението имаше едно момче. И то какво! Носеше дънки и черна тениска, под която личаха добре оформените му мускули. Ръцете му също бяха огромни, а кожата – леко матова. Косата беше черна, очите също. Той се усмихваше, показвайки белите си зъби.
-    Крис? – неуверено попитах аз.
-    Здрасти, Леа!
-    О Боже, Крис! – извиках аз и се втурнах към него. Той ме прегърна, вдигайки ме във въздуха – Толкова се радвам да те видя!
-    Защо не ми каза, че ще идваш? – каза той до ухото ми, все още ме държеше.
-    Не знам ... напоследък не общуваме много и ...
-    Ясно. Това обаче ще се промени.
Погледнах го, повдигайки вежда.
-    Имаме огромна овощна градина. Правим доставки тук – той кимна към баба.
-    Оу... супер – усмихнах се аз, а той най – сетне ме пусна на земята, все още държейки ме през кръста с едната си ръка.
-    Е, аз трябва да тръгвам, имам още работа. Тук ли ще си довечера?
-    Да – кимнах аз.
-    Значи ще мина пак. Чао, Леа! – той плавно отдръпна ръката си – Довиждане, г-н и г-жо Джелини!
Баба и дядо му се ухилиха. А аз все още стоях замаяна на средата на пекарната.
Кристиано беше от квартала. Като малки постоянно играехме заедно. Още тогава беше симпатично хлапе със страхотна усмивка. Сега не виждах как може да стане по – перфектен. Определено не си беше губил времето през тези години.
Дядо прелистваше вестника, мърморейки нещо от време на време. В един момент се зачете по – внимателно в някаква статия, а после ме повика без дори да ме поглежда.
-    Леа! Ела, дете!
Запътих се към него, а той ми подаде страница от вестника.
„ Оригинална картина на Шантини в музея в Торино”
"Платното с поетичното заглавие „Нощ сред портокаловите цветове” е автентично и от днес ще краси Голямата галерия на музея. Предишните собственици на картината желаят да останат анонимни."

Имаше и снимка на картината, позната ми до болка. Защото висеше над камината в хола.
-    Това не е възможно.
-    Картината не е ли на един от твоите пра – дядовци? – запита баба.
-    Да, затова е у татко, като единствен син на баба и дядо, които му я подариха, когато купи апартамента. И съм повече от убедена, че е оригинална.
-    Мислиш ли, че татко ти я е продал?
-    Няма как. А и ако бе, щеше да я даде в Лувъра. Както и да е, ще му се обадя.
-    Да, дете, върви ... – дядо разсеяно ме побутна с ръка. Грабнах телефона си и излязох навън.

#1850 Re: Архив » Предложи ми. » 2012-07-18 12:46:41

Потърси още нещо на Роалд Дал, и "Матилда" е негова

Харесайте страницата ни във Facebook

Вижте най-харесваните снимки, статии и албуми директно чрез Facebook