" Аз без да се колебая отговорих НЕ! Още един прекрасен ден с него.
Прибрах се от училище. Хвърлих си чантата и почнах да си пея нашата песен.
Следващия ден усещах , че ще бъде зле и така стана. "

По едно изречение описваш 1 ден?Много бързаш,описвай повече обстановката около себе си.Чувствата по-долу се смесват.
Извод:Не ми харесва,но продължи-може да си поправиш грешките (ако така мога да се изразя)

Стават долу-горе.

промени характера си,но не е задължително-ако искаш да те харесват бъди естествена.

Много вярно.

Въпроса не е към теб,сега кой си "вре носа" ?

Има смисъл,харесва ми . 

Да беше нужно,хубаво е че забеляза.И съм си спокойна

  Ден и нощ тя плачеше-да,Никол не спираше да тъгува за своя любим- "Не искам да те виждам!Как може да убиеш СОБСТВЕНОТО си дете?!Остави ме,не искам да имам нищо общо с теб!".Всички се притесняваха за нея,но не я интересуваше.Не стига,че Стилян я ненавижда,но и не може и да забременее:
-Какво толкова сторих,че Господ ми причинява това?!-тя обвиняваше единствено себе си.А когато видеше Стилян го прегръщаше,целуваше,молеше той да се върне при нея,но уви-той не изпитваше никаква обич към нея,единствено и само презрение.
Дните минаваха и минаваха.Всичко си бе по старому.Никол се бе примирила-всичко й бе безразлично.Много момчета искаха да й се харесат,но тя просто не им обръщаше внимание-единствено когато ставаше въпрос за секс-правеше това,единствено да почувства някакви ласки,дори и капка обич,но уви-Стилян си е Стилян.Колкото до него,той си бе направил малка "компания" от по-красивите и искани момчета в сиропиталището-Никол беше с всички от тях,но си оставаше все така безразлична към всички,понякога дори и към Стилян.Много скоро тя щеше да направи 18 и да напусне дома,а тогава тя незнаеше какво да прави.Ня я и интересуваше,защото знаеше,че може да живее с някоя приятелка,но не за дълго,защото трябва да се омъжи все някога,а на 20 вече ще е стара мома (по онова време от малки са ги женели :d ).
  Докато играха на карти в една от стаите,едно мускулесто момче от "компанията" на Стилян,бе предложил на Никол брак.Всички си мислеха,че е шега:
-Е?-той бе наистина красив-с сиви очи,кафеви коси,висок и строен младеж,доста привлекателен,с много изискан вкус и изтънчени маниери.Никол се поколеба-тя знаеше,че той работеше тайно и имаше много пари,а и скоро щял да бъде сред политиците на държавата-избран по наследство,въпреки,че е сирак-те просто го намират.Стилян погледна предизвикателно Нико сякаш й казваше с поглед "Стига бе.Ти с него?Ха.Умираш си за мен".Това я ядоса и накара да приеме..
-Разбира се,за мен ще е удоволствие.-те погледна закачливо Стилян-..да бъда ваша съпруга.Нямам ни най-малко търпение....милорд.-Странно,но това накара Стилян да стане и да си тръгне-нали нищо не изпитваше към нея?

--
това е за сега ^^.

Малко ще се забавя,защото съм на почивка и не съм сигурна дали ще хвана нет на лап топа.Тааа,в неделя ще се върна (в момента хващам,но едва ли ще е за дълго)

-Какво да правя?-Джеси блъскаше ръцете си в червената,гладка стена.Беше много разгневен и по изпъкналите вени на лицето му избиха капки пот от напрежението.Беше едва на 17-млад,висок,красив, с красиви кафяви очи и кестенява коса.За жалост постоянно се забъркваше в неприятности,пък и беше голям женкар-всяка вечер прибираше по някое момиче,което си бе харесал от някое събиране или от училище.Но напоследък бе различен-беше влюбен и не в кой да е,а в новата съпруга на брат си-Абигел.Тя му бе стимолът да продължи,защото той просто искаше да се погуби-беше много разглезен,не работеше,нямаше нито един истински приятел,бе загубил родителите си отдавна,а брат му просто не го поглеждаше-живот пълен с огорчения.Само Абигел беше като ангел паднал от небето-той обичаше да гледа как тя сресваше черната си коса,или пък как внимателно поставяше молив на маслиновите си очи.Тя бе слаба и не много висока с една дума-
финна и деликатна.Характерът й не бе много остър,а напротив-беше много добра към всички.-Дали ще разберат за парите?-мислеше си той.Джеси бе поканил едно момиче в тях за да пренощува,но явно е откраднала 8000 долара от тях-сега той не зане какво да направи,не бе му се случвал за първи път."Ако има друг път си събирай багажа и се махай от къщата ми!".Да,брат му бе строг с него,но много мил с съпругата си и това радваше Джеси.Бе на 25,а Абигел на 24 г.Разбираха се,но тя не искаше все още деца-явно има някаква причина и това глоздеше Джес.Но това сега нямаше значение-как да намери 8000 долара?

--

Да,знам,и на мен не ми харесва.Ако няма интерес изобщо да не пускам следващата.

Етинка,направихме си вече прекразказа,УСПЕШНО,майна     

Първото със сигурност    . Писна ми от глезотии