Ето и втора част.. извинете за забавянето.

Отворих очи. Огледах се. Май съм заспала с дрехите и обувките. Погледнах часа ..
- Какво ?! 08:00 часа ?! Закъснях за училище!
Отворих гардероба и почнах да ровя за подходящи дрехи. След 5-минутно ровене, най-сетне намерих подходящото облекло. Когато се огледах, навсякъде имаше дрехи, якета и обувки. Реших, че после ще прибера, защото сега нямах време. Облякох се и се изстрелях в банята. Измих се, вързах си косата на конска опашка и тръгнах към училище. Бягах с всички сили. Към 08:25ч. най-сетне стигнах. Почуках на вратата, и влязох.
- Сара закъсня! - каза строго учителката, а учениците ме изгледаха така, все едно съм убила някой. Стана доста неловко.
- Извинете, госпожо, но се успах. - казах аз и се усмихнах невинно
- Да не се повтаря повече. Седни.
Не изчаках втора покана и седнах. Почнах да ровя в чантата си за химикал. Изглежда съм го изгубила. Въздъхнах и побутнах Джейк.
- Псст. Имаш ли химикал? Моят е паднал някъде
Джейк се порови в своята раница, измъкна един химикал и ми го даде.
- Благодаря. - усмихнах му се аз
След 10-15 минути часа свърши. Тръгнах към другия кабинет. Тъкмо стигнах до вратата и се сетих, че забравих Джейк! Бързо се върнах назад. Бяха минали само 5 минути, но това беше предостатъчно да се забърка в някоя беля. Намерих го обграден от група момчета, заедно с още 2-3 момичета, от които едното беше Джесика. Тя ме видя и ми се усмихна злобно.
- Леле Сара имаш много сладко гадже!
- Той не ми е гадже .. просто сме приятели.
- Хмм .. щом казваш.. - каза тя и злобната й усмивка не слезе от лицето й.
Хванах Джейк за ръката и го дръпнах към себе си.
- Закъснявам, трябва да влизаме в час. - казах аз и тръгнах с Джейк.
Влязохме в час и седнахме на чина. Усмивката ми се изгуби.
- Сара .. съжалявам, че така стана - каза Джейк
- Няма проблем. Вината е моя.
- А уговорката ни да ти помогна с математиката?
- Да, ела около 15:00 ч. Нали пазиш листчето?
- Аха, ето го тук.
Часовете се нижеха бързо. Не усетих как би и последния звънец. Сбогувах се с Джейк и тръгнах към нас. Влязох в стаята си, спънах се в някоя обувка и паднах върху купчина дрехи.
- Трябва да прибера, преди той да е дошъл.
Започнах да тикам дрехите в гардероба си, без дори да ги сгъна. След като вече отново виждах пода, аз седнах на леглото и извадих математиката. Оставих я на бюрото и отидох пред огледалото.
- Ъхх .. как може да съм изглеждала така цял ден?
Отидох в банята, и почнах да се оправям. Исках да съм хубава за ученето. Накъдрих си косата, сложих черен молив и малко гланц. Останах с дрехите, с които бях в училище. Скоро стана 14:30 ч. Отидох до магазина и купих сладки. Седнах на един стол и просто зачаках.
Към 15:05 ч. се почука на вратата. Втурнах се и отворих.
- Е готова ли си? - каза Джейк
- Разбира се - възкликнах и се ухилих широко
Седнахме на дивана, разтворих учебника и го погледнах.
- Да ти предложа сладки и горещ шоколад?
- Мне, благодаря, но няма да откажа една чаша вода ако може
Станах, напълних една чаша с вода и му я дадох
- Благодаря. Така сега какво по-точно не разбираш?
- Защо си толкова красив...
Той ме погледна странно.
- О, ти говореше какво не разбирам от математиката .. да .. ъмм .. ами нищо не разбирам ..
- Добре, можем да започнем от тези.
Джейк почна да ми обяснява, но аз дори не го слушах. Бях изгубена в мечтите си.
- И така се получава 32. Разбра ли?
- Какво? Ъъ да..вече ми стана ясно - казах аз, като всъщност не знаех за какво говори
Той говореше и говореше. Изведнъж му падна молива. Заедно се протегнахме за него и ръцете ни се докоснаха. Стояхме така 3 секунди, след това той махна своята ръка. Погледите ни се срещнаха. Бяхме само на 6-7 сантиметра разстояние. Помислих, че ще ме целуне и затворих очи и сбръчках устни. Стана точно обратното. Той се надигна и продължи да пише. Стана ми доста гадно. През цялото време правих опити да го целуна, но той дори не забелязваше. Защо не искаше да ме целуне? Какво ми имаше? Не съм първа красавица, но не съм и някоя много грозна.
След 1-2 часа се чу клаксон на кола.
- Това е за мен - каза Джейк и си събра нещата
Въздъхнах.
- Разбира се. Благодаря, че ми помогна
- За нищо - усмихна се
След като си тръгна, аз прибрах математиката, качих се в стаята си, легнах на леглото и потънах в размишления.

Това е 2-ра част. Да пускам ли некст?

Честит рожден ден!  (^)