Много ми хареса,има само една забележка.Един такъв подобен текст трябва да има поне 350 букви-т.е. другият път да е малко по-дълго.

продължението 

--
  Никол вече беше навършила отдавна 18 години и се бе омъжила за Валери-политикът.Тя се бе превърнала в прекрасна дама,обичана от всички.Какво повече да иска?Дете?Тя и съпругът й бяха наясно,че нямаше възможност да забременее,но въпреки това той бе все така лудо влюбен в нея.Самата Никол бе забравила за своя дом-за баба си,за малката къща с красивия двор и различните дървета в него,прекрасните птички,които баба й бе държала в няколко кафеза,които винаги стояха отворени,но птичките,въпреки да излитаха,те се връщаха и това караше нея и баба й Роси да се усмихват.Всичко бе забравено и заменено с самота,която Никол прикриваше дълбоко в душата си.Да,тя още копнееше за онова момче,което бе срещнала до стълбите-нежно,красиво и изящно.Така го бе запомнила,нищо,че не помнеше името му-пазеше го дълбоко в сърцето си заедно с прекрасните спомени.Болката,която все още изпитваше не бе заличена,въпреки,че Валери винаги я разсмиваше и развеселяваше-винаги нещо й липсваше.Да,онова момче не беше заменимо и тя знаеше,че ще го обича до сетния си дъх.
Един пролетен ден тя реши да излезе с Елизабет-нейна близка приятелка,но поради ангажимените на й,не можеха да се виждат често.Те си бяха наумили да се разкарват из красивите улици на близкото село до техния разкошен град,изпълнен с радост и щастие,оживен от хора,които се чудеха с какво да запълнят времето си.
Докато се минаваха през площада те видяха около 50 души с униформи:
-Това са войниците.-прошепна Елизабет,като отвори чадъра си,за да не й пече слънце и се приближи до Никол.
-О,за овйната?Нима?Но погледни ги.Млади са,ще се погубят.И за какво?-Никол ги гледаше с жал и й се искаше да им помогне с нещо.-Ей сега идвам.
-Какво?Ники?Поне ме изчакай.Ами ако ти направят нещо?-Елизабет я настигна като последното издречение го каза до ухото й за да не може никой да чуе.Те са идвали тук и преди и знаят,че дори плочите по които стъпват имат уши.
-Не ставай глупава.Разбира се,че нищо няма да ни направят.Погледни ги.-Никол се приближи до едно младо момче.-Здравейте.-момчето се обърна и в момента щом я зърна се поклони.-Моля ви,не е нужно.Какво прави такова младо и красиво момче,на такова място?-докато му говореше тя изпита нещо-същото когато беше с Стилян.В този момент разбра,че го иска.
-Благодаря за комплимента г-це..?-той говореше с акцент и беше наистина красив.
-О,колко сте забавен-тя се засмя и белите й зъби блеснаха пред лицето му.-Омъжена съм и едва ли изглеждам толкова млада,колкото бях преди.
-Не се й съмнявам,че сте запазили красотата си.-той говореше загадъчно-по съшия начин по който говореше и Стилян.Тя знаеше това и се зачуди дали това не е "момчето" в което се бе влюбила,но това би било твърде абсурдно.Та това дете сигурно е на 15,а той би трябвало да е на 26,ако изобщо е жив.Тя се натъжи при тази мисъл и това веднага й пролича.
-Извинете,да не ви огорчих?Ако е така,много съжелявам.-момчето имаше топли зелени очи и светли коси.Зелената униформа му стоеше прекрасно.
-Не,разбира се,че не.Просто се сетих за моята любов,която така и неможах да зърна поне за миг отново.-тя се усмихна.-Та,не ми отговорихте,какво правите тук?
-Служа.Ще ходя на война и в момента местим оръжия,г-це.Простете,г-жо..?
-Не е нужно да знаеш.-тя се усмихна.-Знаете ли,тази вечер ще остана тук с една моя близка приятелка в нейна братовчедка и ще организираме вечеринка.Бихте ли дошли?
-О,госпожо.Не мога да се наптрапвам.
-Спокойно,със сигурност в домът на г-ца Иванова ще сте добре дошъл-тя тя отвори ветрилото и го разлюля пред лицето си.-Е?
-Ако няма да преча,с удоволствие,ще дойда.
-Перфектно.Елизабет,мила,това момч..този мъж ще присъства на вечерната вечеринка.Ако обичаш дай му адреса.Той ще бъде моя кавалер.
-Уу,обичам мъже в униформи.-дввете се разсмяха,а той само се поклони като се усмихваше постоянно.-На колко години сте?
-На 17 съм и ..
-О,нима сте толкова зелен?-те отново се засмяха.
-Това проблем ли е?
-о,разбира се,че не.-Никол прибра верилото.-До довечера..
-Богомил.Богомил Петровский.
-Руснак?Впечатлена съм Петровский.Ще се видим на дадения адрес.-когато двете дами тръгнаха Никол започна да обеснява на Елизабет как те двамата ще танцуват,а след това как ще се любят.Това наистина ги разсмиваше,докато..
-Г-не гледайте къде..-Никол онемя."Стилян?!".Тя веднага си спомни прекрасното име на сттройния,висок облечен с униформа мъж пред нея.Беше се променил,а това накара сърцето на младата лейди да започне да бие силно.
-Простете не ви видях.-той се поклони,а след това се обърна към Елизабет.-Скъпа ми Елиза.Довечера да дойда ли?-гласът му бе много променен-мъжествен и в същото време мил,точно както преди.
-Разбира се.Кой иначе ще ми бъде кавалер,ако не вие?-той отново се обърна към Никол.
-А вие,коя сте прекрасна мадам?-дори не беше довършил изречението и бе получил плесница,точно както преди,от Никол.
-Как смееш?-тя започваше да повишава тон.-Как смееш да ми говориш след всичко случило се,Стиляне?!
-Познавате ли се?
-Значи ме позна,а?Е,жалко.Тази вечер бих ти предложил танц,но сега няма да го сторя.-той се засмя целуна ръката на Елиза и тръгна към каретата си.
-Чакай малко,мила,познаваш ли го?
-Не.Припознала съм го.Този е много студен.Не е онова момче,което помня.-тя се усмихна леко.И отново самотата и острата болка се надигнаха в гърдите й.Определено тя нямаше късмет в любовта.

--

това е за сега.Предпоследната глава е.

рискувах.

динстанционното за климатика и за телевизора.

Потомка xD
Из.. (arrow)

труден избор    - двете.

Стават.

скучно и в същото време весело 

дан-дан -    много познато.

Таа,на мен ми викат Гего(wtf? ;d),Гиго,Гери,Герганушич,Тодорова -за дрyги не се сещам  .

Ха,за кой ли път?

Всички пишат как да привлекат вниманието на момче-е,аз пък не го искам и се чудя как да се отърва.Какво ли не правих-отрязах го по-меко-той не престана да ми пише,да ми държи сметка,да ме кара да излизаме и т.н.Даже отдалечи от мен един добър мой приятел-не мога просто да го понасям.И най-лошото е,че всички го харесват и това го прави с по-голямо съмочуствие,като си мисли,че щяла съм да се върна при него,което няма да стане  .Ядосах се най-накрая по телефона като ми звънна (звънеше ми през 2 мин.) казах "майната ти".Рзплака се (не е за първи път-лигльо),но,мамка му,пак продължаша-ее направо ще откача.На всичкото отгоре приятелите ми ме карат да съм трегнела с него-бил много красив и добър еди какво си,еди защо си-не решавам ли аз?
  Таа,както и да е..какво точно да направя,че най-после да ме остави!?