Как си?

При положение, че вече го няма, се чувствам просто перфектно.

Откъде мога да си взема такива ботуши, освен от чужбина?

Имам един проблем .. имам нещо бяло по ноктите. Не мога да го обясня какво е, но не може да се махне. Пробвах с лакочистител, но не се получи. Бялото петно го имам само на палеца и на показалеца .. много ме дразни и стои много грозно .. трябва постоянно да се лакирам с някой плътен черен лак, за да не си личи.

Част III и 1/2

- Мамка му! - възкликва Саша, като се обръща към пътя
Към нас се носи колата на мама. Тя помахва с ръка през прозорчето, лепнала щастливото си лице. Ако има нещо, с което точно сега просто не мога да се справя, това е престорено щастливото, празнично лице на мама. Ако беше истинско, пак щеше да бъде достатъчно лошо, но пък имитацията на майка ми изсмуква всичкия живец от празниците и ми напомня за времена, когато те все още значеха нещо, при това без някой да полага кой знае какви усилия. Или може би за годините, когато бях твърде впечатлен от глупости като фирмени коледни партита, където шефът се преобличаше като невъзможно кльощав Дядо Коледа и раздаваше евтини детски игри като "Не се сърди, човече" и други подобни. Знам, че и тогава не беше идеално. Спомням си и моменти на спорове и караници, но също така си спомням как четиримата се разхождахме с колата и разглеждахме коледните украси из града седмици преди празниците и как родителите ми се редуваха да водят мен и сестричката ми Холанд да си купуваме подаръци един на друг. Някои от тези неща бяха истински. Разликата със сигурност се усеща.
- Саша, трябва да тръгвам - казвам - Баща ми всеки момент ще дойде да ме вземе.
Саша ме поглежда изумено и възкликва
- Ама това е нещо важно!
- Да бе, знам - кимвам сконфузено и отстъпвам, за да може колата на мама да мине по алеята - Когато стигна там, ще ти се обадя, става ли?
Саша не чака майка ми да излезе от колата. Изфучава на улицата, сритвайки яростно снега около себе си, все така скръстила ръце пред гърди. Знам, че е много гадно от моя страна - да я оставя да си тръгне така, но не мога да бъда различен. Е, може и да мога, но нямам желание да се пробвам. Продължавам да си мисля, че тя сигурно е объркала нещо с този тест. Тези тестове не могат да бъдат стопроцентово точни, нали така? Нищо на света не е стопроцентово.
Мама отваря предната врата на колата, обръща се назад, за да вземе нещо от седалката и се измъква с купчина чанти.
- Никълъс, би ли помогнал, ако обичаш? - заявява и ми връчва половината от покупките си
Глупавата изкуствена усмивка е разтеглила толкова силно лицето й, че изглежда като мумифицирана. После зяпва и започва да каканиже поредната идиотска коледна песничка, след което поема към къщата. Ако искате да знаете истината, радвам се, че няма да бъда тук за Коледа. От всички тези преструвки получавам неистово главоболие, но когато на Холанд или на мен ни писне, мама пък я хваща истерията.

Понеже трета част е доста дълга, реших да я разделя на части.

Много се радвам, че ви хареса. Ще пусна некста утре. 

Мислех да не пускам толкова бързо некста, но все пак. ;д Ето:

Част II

Прокарвам пръсти през собствената си заснежена коса и изтърсвам най - идиотското нещо на света:
- Това трябва да е някаква грешка! - Чувал съм, че хората винаги казват кака, и едва сега разбирам защо.
- Да не би да мислиш, че не проверих? - просъсква тя и ръцете й се свиват в юмруци - Смяташ, че ще дойда тук да ти разправям подобни дивотии, ако не бях сигурна ли?!
- Нямам представа какво би направила, Саша - примижавам и извръщам глава към нея. Белотата на снега ме заслепява - Вече не те познавам.
Саша се изсмива така, сякаш ме мрази. Обръща се към пътя и застива. Очевидно се е подготвила да чака, да се превърне в някаква ледена принцеса в края на моята морава. Не особено приятна вълшебна приказка - тази с бременната ми бивша приятелка, но като се замисля, коя приказка е приятна? Или поне в началото. Поглеждам тъмната коса, която се разпилява по гърба на палтото на Саша и потрепервам. Сърцето ми спря да бие още в началото на този разговор.
- И какво очакваш сега да кажа? - срязвам я аз, отстъпвайки крачка назад
Саша отново се изсмива, поклаща глава и се вторачва надолу по улицата. Какво е сторила, че да заслужи всичко това? Сигурно точно това си мисли! По миглите й също има сняг, бузите й са зачервени от студа. Внезапно започвам да се чувствам като пълен идиот. Окончателно.
- Някой друг знае ли?
- Линдзи беше с мен, когато си направих теста - отговаря тя. Обръща се леко, за да ме фиксира с периферното си зрени Без съмнение все още не смята, че е безопасно да ме погледне истински. Сигурно защото не знае кого ще види.
- Ами родителите ти? - поглеждам към черните й ботуши, които лекичко бутат снега
Този път Саша не се засмива. Никой от нас не вижда нищо смешно в родителите й. Прекарахме пет месеца, уреждайки си срещи зад гърба им и увещавайки Линдзи и другите приятелки на Саша да ни осигуряват алиби. И нито веднъж не се оказахме дори на косъм от хващане. Или поне така си мислех тогава.
Тогава какво се случи? Добре, де, знам какво се случи, но това надали може да се определи като грешка. При това беше само веднъж и толкова. Протягам ръка и докосвам ръката на Саша. Тя не се отдръпва. Може би е много по-зряла от мен или най-малкото - имала е повече време да мисли по въпроса.
- Трябваше да отидем в онази клиника ... - започвам, но Саша пак ме изпреварва.
- Знам, че трябваше! - бузите й хлътват, когато студът открадва думите от устните й - Ще ми се да го бяхме направили! Но вече е твърде късно! - погледите ни се срещат. Замръзват. Изплъзват се ..

Съжалявам, че са толкова кратки. Следващата ще бъде по - дълга, обещавам. 

Просто една история, но този път ще се разказва от погледа на момче, а не на момиче, както е в повечето истории. Е, hope you like it!

Част I

Първия път, когато Саша се излегна на леглото ми, имах чувството, че светът вече никога няма да бъде същият. Носеше късо дънково панталонче и обикновена бяла тениска, а не от онези миниатюрни бодита, дето приличат повече на други неща, но не и на блузка - Саша никога не носи подобни глупости.
- Ще играем по моите правила! - отсече тя, като подпря главата на лактите си и се вторачи сериозно в очите ми.
Аз също я загледах в очите, но и в дългите, загорели крака, и си помислих: "Този път не оплесквай нещата, Ник!"
- Разбира се, по твоите правила - съгласих се
И наистина не оплесках нещата. Или поне не тогава. Продължихме в този дух близо пет месеца, като разтягахме правилата й, пренаписвахме ги заедно, докато накрая тя не ми заяви, че нещата между нас взели да стават твърде сериозни, че аз съм я отвличал твърде много от важните неща в живота и че тя трябвало да мисли за бъдещето си.
- Искам да се тревожа за училище - заяви тя, като скръсти ръце и се смръщи така, както само Саша можеше да го прави - сякаш идва краят на света. - А не дали не съм си забравила да си взема хапчето!
Сега обаче знам, че не беше права за света - или това, или просто й беше твърде рано да мисли за него. Защото мога да живея и без Саша. Изминалият месец го беше доказал. Нямам никаква представа обаче как да се справя с онова, което ми съобщава в момента.
- Кажи нещо! - извиква, сграбчва ръката ми и я стиска. Силно. - Не постъпвай така с мен, Ник!
Плъзвам поглед по алеята и нагоре към къщата ни и към празничните лампички, които всички, с изключение на майка ми, непрекъснато забравяха да включат, и изтръгвам ръка от нейната. Татко ще бъде тук, за да ме вземе след по - малко от час. Ще карам Коледа в неговата къща, заедно с Бриджит. А допреди секунди си мислех, че това е най-големият ми проблем.
- Ник! - повтаря настойчиво Саша
Снегът се сипе върху косата й, а тя си е сложила онези кожени ръкавици, подарък от майка й в края на октомври. За мен си е все така красива, или най - малкото - знам, че би изглеждала така, ако си позволя да изпитам нещичко.

Е, мнения? Не знам дали изобщо схванахте за какво се разправя, затова ще ви обясня накратко. Героинята под име "Саша" е бременна от приятеля си Ник (разказващият). Тя обаче разбира по - късно за това и е твърде късно, за да направи аборт. По - голямата част от историята е драма. Да подчертая, че има и някои сексуални моменти, но те са рядкост. Все пак става дума за тинейджъри .. много ясно, че ще има и такива моменти. 

Окей, мерси.

Страшно много ти благодаря!

Хмм да .. и аз това се чудя .. пробвах да го изтегля но не се получи   

Само шоколад, нали? Или и нещо друго .. ? Всъщност колко често може да се пие вода ? ;д