#151 Re: Лично творчество » За сега без заглавие » 2013-11-29 18:04:27

  • От този изблик на страст и кръвта, която бучеше в ушите ми, не разбраха, че Зора- хазяйката им- ги гледаше с отворена уста. Опита се да си тръгне незабелязано, но тогава Кина се сепна:
    - Божке.- тя скочи и грабна ризата си от пода.
    - Извинявам се.-прочисти гърло тя.- Не исках да ви прекъсна, но чух викове, а е късно за това слезнах.- Зора се усмихна неловко, загърна се с пеньоара и се скри в тъмния коридор. Лука и Кина стояха един срещу друг и дишаха тежко. Тя беше прикрила гърдите си с ризата, а Лука я гледаше глупво.
    - Съжалявам.- прошепна тя.
    - Не говори. За нищо не си виновна, аз също. Просто момент на бошуващи хормони.
    При тези думи дъха на Кина секна. Тя облещи очи и премигна два-три пъти, за да се увери, че не сънува. След това погледна надолу, нахлузи пантофите си и тръгна към стълбището.
    - Лека нощ.- студенината в думите и накараха Лука рязко да изправи глава.
    - Лягаш ли си?
    - Какво те наведе на тази мисъл.- погледът и излъчваше безразичие, а Лука не знаеше дали да се засмее или да не казва нищо. Взе стълбите през две- през три.
    ***
    Час по-късно Кина още беше будна. Случилото се тази вечер не и даваше покой. Слезе да си налее чаша вода, когато чу, че Лука разговара с някого.
    - Ало, Бабета... Да мила знам, че е късно. Искам да ти кажа нещо... Не, не мога да чакам до сутринта... Трябва да прекратим връзката си...- Кина ококори очи и сложи ръка на устата си.- Не мисля... Казах ти, че не мога да чакам до сутринта. Беше ми хубаво с теб, но има някой, който наистина държи на мен... Не мисля, че те беше грижа за мен Бабета. Сбогом.- той затвори телефона и въздъхна звучно. Кина чу, че приближава и се затича към стълбите. Точно по средата им, Лука я хвана за ръката.

*може ли да ми дадете няколко идеи за мъжко и женско име? smile *

#152 Re: Форумни игрички » Чел ли си тази книга? » 2013-11-28 13:33:42

Много малка част.
'Писмо в бутилка'

#156 Re: Козметика и диети » Боядисвате ли косата си ? » 2013-11-25 19:10:23

Всяко лято. Била съм лилава, червена, черна и медна. У дома.

#157 Re: Козметика и диети » Марципан. » 2013-11-25 19:07:28

Зависи колко качествен марципан ще си купиш. Този, който е с по-малко захар е по-качествен, но мисля, че не е прекалено калоричен и все пак не си го позволявай в големи количества. smile

#158 Re: Лично творчество » За сега без заглавие » 2013-11-25 16:56:57

  • - Обичам те, Лука. Толкова много. - думите излезнаха внезапно, но равномерно и бавно. Тя тръгна към него, а той леко се отдръпна. Кина падна по колене на пода и зарови лице в дланите си.
    - Аз също. И знам, че се грижиш за мен, но не съм сигурен за думите ти относно Бабета.- той седна срещу нея и я придърпа до себе си.
    - Не!- сряза го тя.- Ти не разбираш. Никога не разбираш. Защо винаги гледаш да минеш незабелязано.- очите й потъмняха, а гласа и стана твърд, настоятелен и силен.
    - За какво говориш подяволите?- той тръсна глава. След това вдигна поглед към нея и обърканно заповтаря:
    - Не, не, не. Кажи ми ,че... Защо?- той крачеше бързо насам-натам. Личеше му, че беше удовлетворен и притеснен.
    - Как може да ме питаш защо? Глупав ли си? Нараняваш ме все повече с всеки изминал ден, Лука. Толкова пъти съм искала да ти кажа, но исках да се уверя, че ти наистина обичаш Бабета и тя теб също.
    - И реши, че щом Миранда е казала нещо, трябва да и вярваш ли?- и двамата викаха, но никой не го интересуваше.
    - Глупак!- тя го блъсна в гърдите.
    Той стисна китките й и я притисна до стената. Лактите й бяха на нивото на раменете, а китките на очите. Сърцето й започна да препуска като подивяло. Лука се наведе и целуна нежно ухото й.
    - Ти си виновна.- шепнеже леко той, докато спускаше устинте си към врата й.- Странно ли е, че те желая?- все по бързо местеше устите си върху тялото й. Ту върху врата й, като леко всмукваше кожата й, ту надолу към гърдите. Това караше кръвта й да се движи бързо из цялото и тяло. Той я повдигна и я хвана през дупето. Целуваха се все по-страстно. Лука я постави на канапето.
    - Пречи ми.- разкопча ризата и я захвърли настрани. Целуваше гърдите й, корема, около пъпа. След това отново нагоре.

*няма много интерес, за това може и да спра.

#159 Re: Лично творчество » За сега без заглавие » 2013-11-24 14:59:13

  • - Наистина ли щеше да ме удариш, Лука?
    Той сведе глава и въздъхна. Очите на Кина се напълниха със сълзи. Лука се свлече на канапето, а тя седна тихо до него.
    - Не бих го направил. Знаеш, че те обичам и никога няма да те нараня.
    Тя потръпна за миг.
    - Ти вече го правиш.- едва доловимо добави тя.
    Той вдигна глава и я погледна.
    - Кина, защо плачеш?- посегна да избърше сълзите й, но тя се отдръпна и стана бързо от канапето. Натъжена, забърза крачка към коридора. - Никога не бих те наранил! Ако е затова наистина много съжалявам. Кина, заради това ли е?
    Тя крачеше бързо и едноврменно бършеше сълзите си и поклащаше глава.
    - А какво тогава? - той се пресегна и стисна ръката й. Кина се обърна и падна в прегръдката му. Притисна я силно до себе си и целуна косата й.- Никога не съм могъл да те разбера. Толкова си странна, тайна. Познавам те от толкова много време, знам всичко за теб, а винаги си ми била чужда.- тя вдиша аромата му. - Не плачи мила, недей.- той шепнеше нежно и галеше гърба й. Кина се отдръпна от него и избърса сълзите си.
    - Виж се.- засмя се горчиво тя.- Изцапах ти ризата. Всичкия ми грим е върху теб.- неловко потърка носа си.
    - Няма нищо.
    - Бабета ще си помисли нещо. - тя се сепна.- Извинявай, аз... не исках да го кажа.
    Лека усмивка пробягна по лицето му.
    - Да си лягаме.- прокашля се той.
    - Прав си, късно е.
    - Или прекалено рано.- засмя се неловко той и прокара пръсти през косата си.
    - Аз само ще оставя чашите в умивалника.- посочи тя към всекидневната.
    - Искаш ли да ти помогна?
    - Не ставай смешен. Това са само две чаши. - всичко в нея крещеше 'ДА, ИСКАМ', но щеше да е глупаво.
    - Да, но има и захарница и лъжичките, а и трябва да се забърше. И без това не ми се спи.
    Кина врътна очи усмихвайки се. Точно когато се обърна, Лука беше срещу нея.
    - Боже мой!- подръпна тя ухото си.- Стресна ме.
    Върна се бързо във всекидневната и избърса масичката. Остави кърпата настрани и прокара пръсти по челото си.
    - Не мога така. Оф, какво да правя?- шепнеше тя.
    - Какво има?- изведнъж сърцето и запрескача. Обърна се, а Лука се бе подпрял на стената.- Случва се нещо и не искаш да ми кажеш. - за миг тона му се промени. Стана хладен и плътен. Кина отпусна ръце, искаше да скрие сълзите си, но не успя.

#160 Re: Лично творчество » За сега без заглавие » 2013-11-22 16:05:01

Глава I

  • Вратата се затвори. Кина разбра, че Лука вече се е прибрал. Само той влизаше шумно толкова късно вечерта. Кина седеше на креслото във всекидневната. Той се събу и остави ключовете си на малката закачалка с инициали 'Л. Д.' Пристъпи тихо в стаята, но Кина се прокашля и той се стресна.
    - Какво правиш тук?
    - Колко е часа?- попита тя.
    Той погледна ръчния си часовник, а после нея.
    - Три и седем.
    - Сутринта.
    - Да Кина, сутринта.
    - Защо?
    - Какво защо? Какво има?
    - Беше при Бабета, нали?
    - Не мисля, че ти влиза в работата.
    Той остави мантото и шала си на закачалката, след това потърка нос и си наля чаша чай.
    - Тя не те обича, Лука. Защо не го проумееш? - тя му посочи дивана, а той врътна очи и седна.
    - Защо се бъркаш в живота ми? - сръбна малко чай.- Прекрасен е.
    - Аз съм най-добрата ти приятелка, няма начин да не ме е грижа за теб. Ти не разбираш. Глупав си Лука, много глупав. Тя не иска любовта ти, иска да си мислиш, че те обича. Желае не тялото ти, а твоите пари, сумата на баща ти, която той ти предаде след като почина.
    - От къде си сигурна? Това е лъжа! Тя ме обича.
    - Тя е приятелка с Миранда, а Миранда е клюкарка. От къде мислиш е разбрала за завещанието?- Кина побутна захарта към Лука, но той поклати глава.- Обичала те била. Колко често ти казва, че иска да сте само двамата на някое тихо място? Колко често ти казва, че те обича, че жадува за ласките ти? Изобщо държите ли се за ръце докато сте навън или само те влачи по магазините? Кога за последно се е спирала за да те погледне за миг в очите, а след това да те притисне до себе си? - тя спря. Лука бе стиснал здраво юмрук.- Кажи?
    - Престани!- той скочи на крака и посегна да я удари, но се спря.- Не се бъркай в живота ми.- прошепна той.
    Кина стана, взе чашата от ръцете му и я постави на масата.

#163 Re: Лично творчество » Целуни ме от другия свят » 2013-11-20 16:04:38

Втора глава

За пореден ден времето бе мрачно. Сух леден вятър и от време на време дъжд. Докато децата бяха на училище Ани реши да се отпусне, поне за един ден. Посети салон за спа, купи си няколко ризи и чифт обувки. След като се прибра си сготви спагети и се наслади на всяка хапка с чаша бяло вино. Имаше още два часа докато Боби и Димчо приключат училище. Реши през това време да се отдаде на гореща пенлива вана с книга в ръка.
***
Докато се наслъждаваше на балончетата, които покриваха гърдите й и прекрасната книга на Ники Пелегрино телефона звънна. Тя изсумтя.
- Сега ли точно.- сгъна ъгълчето на листа и постави книгата на пода. Надигна се, грабна хавлията и притича през стаята.
- Ало. - опитваше се да не докосва мократа си кожа.
- Добър ден. Търсим госпожа Николова.
- На телефона е, кажете.
- Моля да дойдете до болница 'Света София'.
В този миг дъха и замря. Тя стисна силно слушалката и я допря до ухото си. Преглътна и усети как устата и пресъхна.
- За какво става въпрос.
- За вашият съпруг. Колкото се може по-бързо.
- Извинявам се, но какво е станало.
- Съветвам ви веднага да тръгнете, тук ще говорим. Довиждане.- жената затвори телефона.
Тя се размърда чак когато чу сигнала от телефона, който показваше, че е затворено. Подсуши тялото си и хвърли мократа хавлия на пода. Облече чисто бельо, пуловер, джинси и плътни чорапи. Прокара пръсти през косата си и няколко пъти мина със сешуар през нея. Върза я на кок и сложи шапка.
- Ало, Мария, Ани е.
- Ани, как си?
- Добре съм, но не сега. Искам да те помоля за услуга.

#164 Re: Любов » Какво искате всъщност от една връзка? (тест) » 2013-11-19 13:56:31

Тип 4 – Готовата на всичко
Готовите на всичко момичета вярват, че ще бъдат обичани заради постиженията си, а не заради характера си. В следствие на това вие криете чувствата си и се превръщате в най – прекрасната любима: сговорчивата приятелка, която е готова да прости и забрави. Но безгрижният ви характер не е във ваша полза в любовта, защото сте склонни да бъдете такива, каквито другите искат, и някъде по пътя губите нишката на собствените си нужди.

#166 Re: Здраве и спорт » Нормално ли е? » 2013-11-18 14:20:02

И на мен ми вадиха нерв преди около 3 месеца и понякога ме наболява, така че не се притеснявай. :–)

#173 Re: Любов » Как се чувствате? » 2013-11-11 21:12:50

гърчеща се от агония душа.

#174 Re: Здраве и спорт » Спортувам,а качвам килограми » 2013-11-11 13:05:47

правя 30 days shred. И избягвам тестени храни. И да, може и да е от това, защото аз рядко пия вода.

#175 Re: Здраве и спорт » Спортувам,а качвам килограми » 2013-11-10 20:46:43

От както започнах да спортувам сякаш надебелявам. От две седмици почти тренирам по един час всеки ден и вместо да свалям съм качила 1,500 кг. А се храня здравословно и избягвам сладко, чипсове и газирано. И когато се погледна в огледалото изглеждам по-пълна.

Харесайте страницата ни във Facebook

Вижте най-харесваните снимки, статии и албуми директно чрез Facebook