Аз пък майка беше в Гърция и аз неисках да отида там без нея. Ама татко ме закара ии си спомням праише ми снимки на входа аз с една роза с някфо дънкено костюмче с брат ми двамата.И после кат влязахме и мноу бях срамежлива тогава и най-мноу си спомням даскалката като ми даде питката в устата ии аз и захапах пръста
мн бях зле тогава ама ся несъм тей де :Д

Страхотно е  Добри врменна бяха. Макар и 0ще в даскалу да си пишем бележки да скачаме на въже и ластика макр и да съм на 14 знам че в детските ми години всичко е било страхотно и неможе да се повотри за всеки от нас тези години са изживяни остават ни само спомените да крепят нашите сърца и да си спомняме за детските ни моменти 

Е това си е тфоето мнение щом казваш оважавам го.. Колкото до грешките знам че ги имам и съжалявам за тях 

дълги връзки не обичам  Така мога да имам всеки а иначе трябва да съм само с един други са нещата когато обичаш някого защото искаш само него а всеки друг ти е безразличен така ,че за мен най-дългата връзка продължи 9 месеца не са много но никога няма да забравя всичко преживяно и сторено от това момче 

Можете да истриете тази тема,но аз се пак искам да напиша нещо вдъхнових се от прекрасните стихове написани от другите потребители в саита и просто искам вашето мнение не ви карам да го харесате.Знам че имам много правописни грешки,но се пак незнам всички правила в българския и несъм една от най-опитните като някои от вас просто искам да ви покажа една моя история.Ако ви хареса първата част може да има и продължение всичко зависи от ваС  .

ЗАПОЧВАМ- Някога незнам кога и някъде незнам точно къде живееше една малка госпожица на име Миранда тя беше на 14 не беше много висока (нормална за възраста си) с черна коса и искрящо зелени кичури очите и бяха черни като хауса а лицето и чисто бяло невинно.Точно така тя беше едно невинно момиченце което не пречеше на никого с нищо,обаждаше се там където не и е работата и всички и се подиграваха,едва ли имаше човек който да не я обиди по някъкъв начин в очите на другите тя пречеше на всички сигорно защото беше различна от тях.Тя живееше в една зелена къща на 3 етажа имаше по голям брат и живееше с баба си маика си и баща си. Баша и бе пратен по работа в малък град а майка и за сезона отиде да гледа един дядо и от време на време си идваше. Беше лято а тя бе останала сама с брат си и некъдърната и баба която вече беше на години и едвам едвам се придвижваше.Миранда бе мечтателка мечтаеше да се срещне с нови хора беше жадна за приключения , ала живота и бе еднообразен и нямаше нищо което да я развалнува и ободри.Докато не доиде лятото.Отначало то и беше скучно правеше се едно и също излизаше с приятели които я обиждаха опитваше се да постигне нещо но уви сякъш бе прокалната. Но един ден както всички останали докато скачаха на въже с приятелките си се появи талпата с момчета в която имаше ново попълнение името му бе Роджар , така привлекателен беше тои за нея пъстрите му очи поразяваха дори слънцето черната му коса и жестокото му изваяно тяло тои беше мъжа на живота и гледаше я така влюбено тои нея също. Още на първия ден всичките и приятелки му бяха хвърлили око и въпроса който всички задаваха бе " някой има ли му скаипа" Когато се прибра в къщи Миранда заключи вратата прибра се баба и бе заспала брат и беше на нощно забавление а тя легна на леглото отпусна се и се замечта за новото момче което видя днес.Тя забрави да дръпне завесите и отвън я прободе бяла светлина в лицето тя стана а следмалко се чу глас.
-Миранда
-Има ли някои                     

           ( кой ли е гласа с фенера? изобщо има ли някого? какво ще се случи с влюената до уши Миранда можете да разберете ако искате да ви представя и следващата част на моята история ако ви е харесало моля коментираите и сорри за правописните грешки
)