хехе.. супер     

Благодаря на всички <3

Здравейте. Може ли да ми намерите, снимка на рисунка, на която е нарисувано момче подобно на това: http://kaprizen.com/?cat=17&img=2044561 . Тоест да е само до кръста (малко под гърдите) и да е в профил. Благодаря

Декстър
Му...

АНджела
Ми...?

НЕвена
Ел...?

Здравейте. Продължавам историята си.:)
ГЛАВА 1
Ето ме. Излeзнах от апартамента си раположен на 11 етаж в един голям град, а именно София. Заключих вратата, както обикновенно- завъртях ключа  4  пъти и го прибрах в джоба на черното си яке.Дръпнах дънките си надолу, отметнах косата си и  и зведнъж се замислих. Какво ще стане днес  и, защо не съм притеснена, както обикновенно? Днес баща ми щеше да се среща с моята класна. С три думи ще ви опиша какво става когато той и тя се срещнат- бомба със закъснител. Макар и да знаех, че имам една двойка за, която родителските тела не знаеха, не бях притеснена. Е сега пък какво толкова, все някой ден щяха да разберат. Както и да е. Натиснах копчето, с  което повиках асансьора, качих се в него и натисках копчето на което беше изобразено числото едно. Стигнах до първия етаж, излязох от асансьора и се запътих към входната врата на блока. Оуу, вън беше доста студено. Завих на ляво, както обикновенно. Вървях по уличките, между блоковете. Както всеки делничен ден. Едно и също всяка сутрин.  Стигнах училището. Бутнах старата скърцаща врата и влязох в двора на училището.  Завих на дясно и влязох в фоайето , където седеше пазача, който се беше втренчил в мен. Качих се по стълбите поздравявайки го. Той също ми отвърна с усмивка.  Класната ми стая се намира на 2 етаж. Стая 209. Влязох. Целунах приятелката си Хриси, с която се наричахме ‘’чунчи’’. Оставих чантата си и излязох. Класът ми беше единствен по рода си. Ние бяхме най-лудите, няй- умните (да бе да), най- примерните и какво ли още не. Всеки беше различен по свой си начин. Ние се деляхме на групи. Умните с умните, глупавите, забавните с забавните. Аз бях от забавните. Мразя да уча, макар, че изкарвам добри оценки. Звънеца би. Седнах на стола си. Момичето до което се дях се казваше Мирела. Тя имаше особен характер. Много я мразех, макар и да не го показвах. Изведнъж тя се обърна към мен и ме попита:
-Е? Какво става с Ники?
Не знаех въобще какво я засяга и, за това не и отговорих.  Но тя продължи да нахалства.
-Елицо. Какво става с Николай бе?- нервно каза тя.
-Теб какво те засяга?- отвърнах аз с твърд глас.
-Офф както и да е.- засегнато каза тя.
Хмм. Казах си аз. Кифленска му работа. 
Мина първият час и реших да слезна до учителската стая да проверя дали класната ми е долу, за да я попитам дали да викам баща си.
-Мария, ела с мен, моля те.- мило извиках една моя съученичка.......
Почуках веднъж.
-Да моля?-попита госпожата по история.
-Ще може ли да извикате госпожа Андреева?
-Момент.-с усмивка ми отговори тя.
Изчаках малко, а през това време се чудех какво точно да и кажа. Тя беше доста строга  разговор в който тя да не ти се развика. Ето я. Излезе. Изведнъж  дланите ми се изпотиха и
-Да Ели. Кажи какво искаш?-попита тя.
-Ъъъ, госпожо да звънна ли на баща ми да идва?
-Ами аз си мислех, че той вече е тук.
-Ам ОК. Сега ще му звънна да идва.-овъртяйки казах аз.
Качих се по стълбите, като си мислех какво точно ще стане.
-Ъъъ, ало тате. Идвай.
-Е сега ли?
-Да.
-Сега точно не мога, защото туко що станах. Кога ви свършва 2-ря час?
-В 9:00.
-Добре.
-Чао.
-Айде.
Притеснена за това какво може да се случи, се качих на горе. Макар и да бях притеснена, не го показвах. Звънеца би. Влезнах в час. Той мина както обикновенно. Караници, викове, задачи, двойки.
-Край- каза госпожата. За домашно имате на страница 185 задача 2,3,4,5.
Звъннах на баща ми. Той ми каза, че е пред учителската стая. Отидох при госпожата да и кажа.
-Госпожо, баща ми Ви чака долу.
-Добре.
Притеснена аз се запътих към чина на койото бях оставила учебниците си  и започнах да ги прибирам прилежно в чантата си. Не, че исках. Просто бях много уплашена.
След 1-2 минути телефонът ми звънна. Беше тати.
-Ало.
-Слезни долу пред учителската.
-Ок.
Ужас. Какво ли беше станало. Знаех,че ще ми се кара когато се приберар но все пак...Слезнах.
-Елица. Защо имаш двойка по математика?- попита той със стог поглед.
-Ам... еми от тест.
-След  училище веднага в къщи. Изчезвай сега в час- ядосан каза той.
-Добре-казах аз и изтичах на горе.
Успокоена, че всичко минахме. Влязох в стаята.
-Ели, какво стана?- попита ме Хриси.
-Нищо. За сега всичко е ОК.-въздъхвайки казах аз.
Свърши и третия час. Би звънеца и всички се запътихме на вън. Беше голямо междучасие.
Запътихме се към близкия магазин. Купих си само една кола, както обикновенно. Върнахме се. Влезнахме в училището и срещу нас видяхме моята класна с някакво момче. Сигурно на нашата възраст.
-Момичета. Това е Теодор. Той ще е от нашия клас. Преместил се е от Варна и от тук на татък. Ще бъде от нашия клас.
Направо онемях. Беше толкова красив. Имаше красива усмивка.
-Ъъъ здравей.- казах аз.
-Хм здравей. Теодор съм аз.- каза той, като се усмихна.
-Ъъъ да Елица съм пък аз.
-Хайде качвайте се на горе.-каза класната ми.
Още щом го видях се влюбих в усмивката му. Той беше уникален. Е не знам дали той, но усмивката му е убииствена. Аз и приятелките ми направо си умирахме от кеф. Влязохме в класната стая и аз изкрещях:
-Имаме нов ученикккккккк!- викайки съобщих на всички.
-Знаем!-отговориха ми всички.
Часовете ми преминаха в мислене за Теодор. Прибрах се. Баща ми беше на терасата. Бях уплашена.
-Добре бе Ели. Защо имаш такива оценки.?
-Ами...
-Яж и изчезвай да учиш! Аз излизам за малко.
Бях напълно сразена. В повечето случаи той ми се кара и ме наказва, но сега. Какво му беше станало.

Харесва ми....

ЧАСТ 1
Ето ме. Излeзнах от апартамента си раположен на 11 етаж в един голям град, а именно София. Заключих вратата, както обикновенно- завъртях ключа  4  пъти и го прибрах в джоба на черното си яке.Дръпнах дънките си надолу, отметнах косата си и  и зведнъж се замислих. Какво ще стане днес  и, защо не съм притеснена, както обикновенно? Днес баща ми щеше да се среща с моята класна. С три думи ще ви опиша какво става когато той и тя се срещнат- бомба със закъснител. Макар и да знаех, че имам една двойка за, която родителските тела не знаеха, не бях притеснена. Е сега пък какво толкова, все някой ден щяха да разберат. Както и да е. Натиснах копчето, с  което повиках асансьора, качих се в него и натисках копчето на което беше изобразено числото едно. Стигнах до първия етаж, излязох от асансьора и се запътих към входната врата на блока. Оуу, вън беше доста студено. Завих на ляво, както обикновенно. Вървях по уличките, между блоковете. Както всеки делничен ден. Едно и също всяка сутрин.  Стигнах училището. Бутнах старата скърцаща врата и влязох в двора на училището.  Завих на дясно и влязох в фоайето , където седеше пазача, който се беше втренчил в мен. Качих се по стълбите поздравявайки го. Той също ми отвърна с усмивка.  Класната ми стая се намира на 2 етаж. Стая 209. Влязох. Целунах приятелката си Хриси, с която се наричахме ‘’чунчи’’. Оставих чантата си и излязох. Класът ми беше единствен по рода си. Ние бяхме най-лудите, няй- умните (да бе да), най- примерните и какво ли още не. Всеки беше различен по свой си начин. Ние се деляхме на групи. Умните с умните, глупавите, забавните с забавните. Аз бях от забавните. Мразя да уча, макар, че изкарвам добри оценки. Звънеца би. Седнах на стола си. Момичето до което се дях се казваше Мирела. Тя имаше особен характер. Много я мразех, макар и да не го показвах. Изведнъж тя се обърна към мен и ме попита:
-Е? Какво става с Ники?
Не знаех въобще какво я засяга и, за това не и отговорих.  Но тя продължи да нахалства.
-Елицо. Какво става с Николай бе?- нервно каза тя.
-Теб какво те засяга?- отвърнах аз с твърд глас.
-Офф както и да е.- засегнато каза тя.
Хмм. Казах си аз. Кифленска му работа. 
Мина първият час и реших да слезна до учителската стая да проверя дали класната ми е долу, за да я попитам дали да викам баща си.
-Мария, ела с мен, моля те.- мило извиках една моя съученичка.......
--------------------
още не е довършено: извинявам се

Ъъъ ок