Не.
В?

Кошмарите преди Коледа.
(arrow) силни/силно

Да.
Вторник ?

Не.
Имаш ли играчки на леглото?

ооййййййй   

направо виж това ;д ;;

съч.разсъж. “По жътва” от Елин Пелин

Елин Пелин е реформатор на българския разказ през деветдесетте години. В разказите си разработва темата за българското село, като се интересува от универсалните категории и нравственото в човека.
Разказът “По жътва” поставя основния проблем за живота и смъртта, за човешкото съществуване, но той не е разгледан като конфликт, а по-скоро като естествено отражение на света.
Още самото заглавие “По жътва” въвежда в селската обстановка и атмосфера. Липсата на определителен член говори за една обобщеност , което показва и отношението към проблема. Жътвата е свързана с труда на хората, който има свещено значение за православния свят, а житото е като метафора на живота – то дава насъщния. По този начин е показана връзката на човека със земята и дори отношението човек-бог.
Изрази като “Бог обилно наспори тая година и не прати ни град, ни грозна напаст за греховните селски души, напатени и настрадани” и “Бог ни помага! Нека работим, нека работим” показват връзката между бог-земя-труд и човек.
Но освен тези универсални проблеми присъства и още един образ – образът на песента, която от своя страна пък е символ на живота и любовта. Тя също е неотменно свързана с човешкия живот, но по един особен начин, защото за разлика от хляба, земята, труда, тя не е средство за живот, тя е смисъл на живот.
Описанието на песента показва майсторството на писателя : “А песента се ширеше, волна и млада, чиста като извор, пълна с надежди и желания. Тя кичеше на китки мили хубави думи и ги пращаше с любов някому някъде .” Песента не само символизира любовта, тя е средство за общуване, начин да бъде показана, тя е радостта в живота на хората.
Основното за Елин- Пелиновите разкази “но” тук е противопоставяне на смъртта и живота: “Но ето че дотича из отдалеченото краище босоного хлапе и уплашено обади, че Пенка примряла от жега.” Този неочакван завой всъщност сблъсква двата плана. Пенка умира на нивата по време на жътва – това е , което я убива. А Пенка и Никола се обичат – това е , за което тя не би трябвало да умира, то прави трагедията още по-голяма.
Фактът, че девойката умира в труда си, прави смъртта й благородна и красива: “Бяла пребрадка небрежно бе паднала над чело да засени хубавото й лице… Едната й ръка още държеше острия сърп, другата грижливо стискаше ръкойка класове.” Присъствието на белия цвят подчертава чистотата и невинността на Пенка. Както и в другите разкази на Елин Пелин и тук социалната определеност преминава в нравствена и то особено подчертано – чрез сакралността на труда.
Не Пенка, а Никола е главният герой в “По жътва” , защото той е този, който понася удара на конфликта. Важен е и образът на общността , също така заради универсалността на проблема, от една страна , и поради селския начин на живот от друга . Колкото и лично нещо да е любовта, тя се разнася чрез песента, което я прави достояние за всички. Всеки е съпричастен към личната съдба на другите: “И булки , и моми, и мъже , и жени, и майки се стекоха на Пенкината нива ужасени.” Защото Пенка е мома, бъдеща булка и майка и всеки чувства съдбата й като своя.Чрез смъртта на Пенка , която е носител на бъдещето , умира самият живот.
Противопоставеността на любовта и насъщния присъства и в заключителната част на разказа: “На другия ден слънцето все тъй жестоко и силно печеше, но из нивите не се мяркаха работници. Макар че бе делник. Златни класове се ронеха и горяха самотни.” Както Пенка става жертва в името на хляба, така златните класове са като изкупление на някакъв грях в името на любовта. Сякаш човешкият живот е една постоянна борба между материя и дух.
Оксиморонът “Полето празнуваше тъжен празник” звучи като житейска мъдрост за вечната борба между щастие и нещастие, живот и смърт, тяло и дух.

Присъствах във всичките .. за съжаление 

Щом не иска да си говорите и т.н. значи си има причина..няма смисъл да и се буташ..не е единствена.Сигурна съм, че имаш много други добри приятелки,но просто не го виждаш .. : )

Търсих,но не намерих никъде .. ако изтеглиш целия и албум ( мисля,че беше mirrors ) сигурно ще има инструментала там,но не съм сигурна..

виж това ;;

Стремежът към любов,щастие и свобода-основен двигател на човешкия живот
/есе/

Всеки човек се стреми винаги да бъде щастлив,да бъде обичан,но най-вече да бъде свободен.
Свободата!Ако няма свобода,то може ли да има щастие и любов?Но ето че не всеки човек е свободен и пак е щастлив.Това не е щастието,което той може да има,но му е достатъчно,за да се справи с трудностите на живота.
Какво обаче е това да си свободен…?Да живееш и да си независим от никого и нищо,без задръжки и да си вечно без проблеми или да живееш с чувство на престъпник,това ли е свободата?Не,това не е свобода,аз лично не мога да обясня,защото не съм изпитала това чувство,но свободен,за мен може да се нарече човек,който е щастлив,обичан и знае какво иска от живота.
Щастието,свободата и любовта трябва да вървят ръка за ръка,а не да си свободен и да не бъдеш щастлив.Може би това са единствените най-искрени чувства,които може да има един човек.
Ако си свободен обичай и ще бъдеш обичан,а в любовта между вас ще греят лъчите на щастието.Не през целият си живот ще сме щастливи или обичани,но дори да е така,не трябва да се отказваме от възможностите,които ни предоставя животът.
Когато загубим някой близък,си мислим,че вече няма кой да ни прави щастливи,няма кой да ни обича,да ни закриля и много често забравяме за хората около нас.Но ето че след време пак ще поискаме да почувстваме тази любов и това щастие,но може би вече ще е късно за извинения.Затова,дори да нямаме сили да отвърнем на обичта им,не трябва никога да забравяме.
Много хора изпитват чувства като любовта и щастието,но свобода имат само тези,чиито сърца са отворена врата към света.

http://kaprizen.com/?img=1509977 - мисля че трябва да е в бляскави, не при хора .. : )

хаххх
You type 228 characters per minute
You have 31 correct words and
you have 2 wrong words