Съжалявам за закъснението!Ето и 5 част.
-------
- Стига! Това не трябваше да се случва! - отблъснах аз Брайън. - Ако си ми „защитник”, от какво ме защитаваш?От паралелизиране на устните ли? - бях толкова гневна. Не беше честно да ме целува така добре, особено когато се мъчех да го избия от главата си. А, и беше конфузна сцена, като се има в предвид мокрото положение, в което се намирах,на всичкото отгоре притисната между Брайън и стената. Той ме гледаше и ми се усмихваше така, сякаш беше готов отново да ме целуне, стигаше му да направя и най-малкия намек.
- Мм! Длъжен съм да се грижа за теб. Видя ли, че не си добре в някое отношение, веднага трябва да го поправя. Сега ми се стори, че нещо се схващаш и..
- Сторило му се значи! Не може току-така да спасяваш момичета от смърт и после да ги целуваш, сякаш е нещо нормално! - Всеки момент щях да изригна, но от гняв или вълнение и аз не знаех.
- Ами, че то е нормално! Досега не си ли се целувала? - учуди се Брайън. - Значи правилно съм постъпил. Не трябва да пропускаш такива специали мигове. Ето, вече знаеш, че не е нищо лошо и ще си се целуваш на воля, нали? - усмихна се самодоволно той.
Нарочно ли го правеше, или?
- Разбира се, че съм се целувала кретен такъв! Не се прави на ударен и двамата идеално знаем, че не можеш да направиш нищо, освен ако не си сигурен, че ще е в моя полза. Така че „защитнико” , не е нужно да ми даваш повече от тези „уроци”, ще се спрява и без тях.
След тези думи го избутах от мен и се затичах по посока на дома ми. Секунда по-късно се обърнах, за да проверя дали Брайън не бе тръгнал след мен, но него го нямаше. Побягнах към вкъщи през поройния дъжд.
Спрях чак, кагато стигнах стаята си. Набързо се съблякох и влязох под душа. Топлата вода дейставше успокоително на раздразнената ми от студа кожа. Постоанно си мислих за онзи момент, когато Брайън ме целуна, а сцената минаваше пред очите ми безброй пъти. Докоснах устните си. Допреди 10 минути ги докосваше и Брайън. Чувствах се странно привлечена от него. Надявах се, че не се влюбвам... Не трябваше!
Излязох изпод душа и се подсуших. Облякох си пижамата и се шмугнах под завивките. Цяла нощ романтичната сцена не спираше да се превърта отново и отново в съзнанието ми, докато накрая не се унесох и не заспах.
„Дзър!Дзър!” Какъв беше този шум? Ох, проклетата аларма. Показваше, че часът е 6:30. Станах и се зачудих какво да облека. Спрях се на къса, дънкова пола, бял потник и бели, леки ботушки до коленете. Оставих разпусната косата си. Взех си раницата и коженото яке и слязох по стълбите. На масата в кухнята се простираха в една чиния порция палачинки и мед (любимото ми). До тях имаше бележка. Взех я и прочетох написаното.
„Скъпа, съжалявам, че не можахме да се засечем, но снощи след работа колата се развали и трябваше да я откарам в сервиза. Сигурно няма де се върна до обяд, така че приятно училище. За конпенсация ти приготвих любимите палачинки. Бон апети!
С обич: Татко!”
След вкусната закуска бе време за уроци. Крис звънна на входната врата. Двете тръгнахме за училище. По пътя си мислех, че скоро ще видя Брайън.
- ...и после пуснаха конфетите... Анабет! Слушаш ли ме изобщо? - Крис ми разправяше как е минало партито на майка й, но аз изобщо не я слушах.
- А, да! Извинявай, отнесох се! Та, какво за конфетите?
- Да не се е случило нещо Ана? - тя не се хвана на опита ми да я върна на темата й. Знаех, че скоро щеше да научи. По-добре да й го кажа сега.
- Снощи ме целуна. - казах, надявайки се да разбере бързо, за кого става дума и, че ми е неудобно да говоря.
- Кой? - клюмнах с напразните си надежди. Крис толкова бавно схващаше!
- Брайън. Вчера след даскало. След като се разделихме. - обясних й аз.
- И ми го казваш чак сега? Остави ме да ти разправям за скучния рожден ден на майка ми, а не ми каза такава сочна и интересна новина? Направо съм ужасена, че имам такава приятелка! - Крис се бъзикаше, но донякъде беше разочарована, че не съм й казала по-рано.
- Извинявай! Наистина го смятам за нещо безинтересно и затова не ти споменах.
-Безинтересно ли? Това е...
-Здравейте момичета! - Брайън бе прекъснал Крис, която го гледаше със зяпнала уста. -Анабет, може ли да поговорим? Насаме? - добави той, стрелкайки с поглед приятелката ми. Тя явно предположи, че Брайън ще ми се обясни в любов, защото деликатно се изниза и влезе в двора на училището, смигвайки ми преди да се скрие от погледа ми.
Останах сама с Брайън. Погледнах го в очакване да ми съобщи нещо важно. Той се усмихваше загадъчно.