Добро  ли е??

Ани се събуди късно сутринта,може би  към единадесет  часа,захапала завивката си.Бързо я извади от устата си,седна в леглото и сладко се протегна.
   Стана и отиде в кухнятя.Направи си сандич с шунка и салата и отиде на компютъра.
   Мразеше да се преоблича веднага щом станеше от мекото,топло легло.
   Разбира се,първото нещо,което направи,когато седна на компютъра,беше да провери пощата си.Нищо интересно както обикновенно...Отново известия за игри,сайтове,които й предлагаха разни неща...я без до ри да ги преглежда,маркира ги и ги изтри.Остана едно писмо от непознат имейл.еше на някакво момче.Писмото веднага привлече вниманието на Ани.Тя го отвори.В него пишеше:"Днес в 14 и 15 в двора на училището.Ще те чакам с нетърпение."Имаше и един прикачен файл със снимка,вероятно на момчето,което я беше поканило.Беше много познат но незнайно защо Ани не можеше да се сети кой е.
      Ани се събуди късно сутринта,може би  към единадесет  часа,захапала завивката си.Бързо я извади от устата си,седна в леглото и сладко се протегна.
   Стана и отиде в кухнятя.Направи си сандич с шунка и салата и отиде на компютъра.
   Мразеше да се преоблича веднага щом станеше от мекото,топло легло.
   Разбира се,първото нещо,което направи,когато седна на компютъра,беше да провери пощата си.Нищо интересно както обикновенно...Отново известия за игри,сайтове,които й предлагаха разни неща...я без до ри да ги преглежда,маркира ги и ги изтри.Остана едно писмо от непознат имейл.еше на някакво момче.Писмото веднага привлече вниманието на Ани.Тя го отвори.В него пишеше:"Днес в 14 и 15 в двора на училището.Ще те чакам с нетърпение."Имаше и един прикачен файл със снимка,вероятно на момчето,което я беше поканило.Беше много познат но незнайно защо Ани не можеше да се сети кой е.
   Влезе в скайпа си.Нямаше почти никой онлайн,затова тя бързо затвори чата.
   Нищо необичайно,поне засега.
   Тя набързо закуси,след което се среса и преоблече за вкъщи.
   Имаше още цял час до срещата с “познатия” а и училището и беше на две пресечки от домът й.
   Някой я набра по телефона...Ани тъкмо понечи да го набере,но вниманието й беше привлечено от жълтеникаво писъмце на розовият й стач скрийн.Тя го отвори.В него пишеше:”Ще дойдеш в училището,нали?”Тя изненадано прочете отново писмото след което го остави на нощното си шкафче.
   Вече беше 14:00...Дали искаше наистина да отиде?Личеше си че момчето я познава доста добре,но Ани нямаше и понятие кой е той.Мислите препускаха в главата й и не й даваха мира.
   Все пак реши да отиде.Момчето беше сладко,затова защо пък да не отиде?Набързо облече любимата си туника,черният си клин и сладките сиви ботушки с пхучета.Облече якето си и излезе навън.
   Вече беше 14:15.Тя седеше на една пейка в училищния двор.След малко видя момчето,което я бе поканило,да върви към нея.Ах,в този момент тя си спомни...Иво...Да,старият й приятел от първи клас,който напусна.Усмихна се и се остави погледът й да слиди момчето.Да,точно към този Иво от първи клас,който не приличаше вече на момченце.Беше станал голямо четиринадесетгодишно момче.Определено се бе превърнал в красавец...Имаше очарователни кадифенокафяви очи,прекрасна дълга,леко разрошена от вятъра коса,с бретон,небрежно отметнат на една страна.Беше облечен с широки панталони,кецове и черно яке,които му придаваха сладурски вид.Носеше верижка,закачена на панталонът му и с шапка на  любимите на всеки тийнейджър-черепчета.
   -Хейй,Ани,здравей.Помниш ли ме?Аз съм Иво,старият ти приятел от първи клас.-гласът му беше някак толкова мъжествен...
   -Да...Здравей...
   -Колко красиво момиче си станалааа...Знаеш ли,много ми липсваше...
   Иво продължаваше да говори със сладкия си глас и не откъсваше поглед от прекрасните морскосини очи на Ани.Чаровната й усмивка се разширяваше все повече и повече,докато слушаше чаровникът до нея.
   Иво се усети,че ани е прекалено развълнувана за да говори,затова изведнъж просто млъкна.Широка,смайваща усмивка се разкри на красивото му младежко лице.
   -Ани,добре ли си? – попита най-сетне той.
   -Оо да,извинявай...Бях се размечтала...
   -За каквоБХайде,кажи на старият си приятел...
   -Ее сега,тайна е.
   -Окей...-той направи кратка пауза,след което изражението му доби сериозен вид.-Ани,имаш ли си приятел?В смисъл,ходиш ли с някого?Ако...
   -Не,нямам,защо?-попита Ани,усещайки напрежението му.Тя прикри вълнението си и зачака отговор.
   -Тогава...Искаш ли...Амиии...-на Иво явно му беше неудобно да попита,но Ани го изпревари.Хвана го с нежните си ръце.Той втора покана и не чакаше.Хвана я за нежното й лице,затвори очи и жадно впи устни в нейните.
   -Съжалявам...може би сбърках... – Иво не се бе отпускал така досега.
   -Няма нищо...-каза Ани,усмихвайки се.

5 по литература

много благодаря

Оооо това е повече отт страхотнооо    

Да 
Вчера?

Линкин парк са страхотна група!Любима песен ми е Numb.За Skillet и те са много яки,любима песен The Last Night!А за последната група...не съм чувала за тях 

Много е добро,браво

Амии уча френски от 7 години и англииски от 5-ти клас ...

Оо да страхотен е
Като за негова песен много ме кефи Not Afraid

Как се казваш ? Йони
Какво правиш ? Кисна на комп
Как си ? Екстраа!!
Книги , четеш ли ? Оо да,хоби ми е
Каква музика слушаш ? Метъл
Любим филм ? ...Ъъъ...
Група ? Nightwish
Училище ? 17 СОУ
Години ? 13
Клас ? 7
Любима знаменитост ? ...Ъъъ...
Влюбени ли сте ? ...Май не ...

Оуу,защо да не съществува?Ами аз тогава как с намерих моя Дани?Благодарение на impulse.bg си намерих мило и много яко момче  И много си се обичкаме

http://kartinki.eu/categories.php?cat_id=7011 ето =]