Десет

Да

Ето и следващата част. Приятно четене.

Чух след себе си виковете на другите, които ме молеха да се върна. Тъкмо бях стигнала асансьора, когато Ноел ме догони.
-Натали, почакай !-извика той- Какво стана, защо избяга така ?
-Защото не искам да живея в Ню Йорк, нито пък да уча в твоето училище, нито да се занимавам с теб, всеки ден ! -изкрещях. Всичко напираше в мен. -Мислех, че вчера те виждам за последно. Защо не ми каза кой е баща ти ?! Аз ...
-Не ти се занимава с мен ? - прекъсна ме Ноел -Разбрах си мястото, Натали. Довиждане.
-Чакай .. -изречението ми беше прекъсното от звука, който показва че асансьора е дошъл. Влезнах и натиснах копчето за фойето.
Когато излезнах на улицата се зачудих какво правя. Изгубвах всичко. Ноел, чичо, възможнотите ми за добро образование, но можех ли да оставя всичко в Хавай. Ами Лили ?! Какво щях да правя без нея. До преди четирсет и осем часа, тя бе единствения човек, който го бе грижа за мен. Щеше да е съкрушена, но пак се питам имам ли избор ? Все пак това беше последната воля на родителите ми, нима можех да пренебрегна това, след цялото време, през което са се грижели за мен, правили са всичко за мен. Можех ли просто да обърна гръб на желанието им. Мисля, че знаех отговора.
Обърнах се и отидох право в кабинета на Маркъс.
-Вижте, съжелявам за държанието си -започнах- просто изведнъж ми дойде в повече. И аз ..
-Няма проблем, Красива Натали- Маркъс не ме остави да довърша. -Сега нека отточним последните подробности и да приключваме.
Срещата продължи около час. Маркъс ми обясни всичко, което е посочено във завещанието и ми показа писмото от мама и татко. През целия престои Ноел не ме погледна нито веднъж, седеше на един кожен стол в ъгъла и единственото, което правеше бе да поглежда през прозореца, от време на време. Когато свършихме, аз и чичо казахме чао на Маркъс и на Ноел. Естествено той само ме погледна злобно и отново извърна глава. Осъзнах нещо -бях наранила чуствата му, може би той наистина ме харесваше.
-Хайде, време да тръгваме към Ню Йорк- чичо Чък прекъсна мислите ми.
-Ами.. багажа ми ?! -паникьосано отвърнах аз.
-Всичко е уредено, хайде. -добави чичо - И, оу ще си имаш собствен апартамент, но това не е всичко. Когато отидеш в новия си дом ще те чака една изненада.
Тцтц, мразя изненади.

Да.
Русе ?

На веждата

На Ивето

Офф, в три часа съм на зъболекър.  |-)

Нямам спомен

С баба ми.

Попара.

На носа

На пъпа.