Не.
Пуши?

И двата.

И двете.

Не знам кога ще пусна следващата част,защото лаптопа ми
нещо ми се развали,а от таблета или телефона ми е трудно.   

Утре ще пусна следваща част.

Знаех що за човек е Ричард,но толкова не съм очаквала. Живота ми буквално висеше от повече от десет метра. Бях пред караваната ми и точно преди да влезна вътре чух стъпки зад мен. Обърнах се и Джош беше там.Настъпи неловко мълчание.Той се приближи до мен и хвана ръката ми.
-Не си длъжна да го правиш.
-Напротив.Длъжна съм.Тук си от малко,не знаеш какъв човек е Ричард.Готов е на всичко за да стане на неговото ,може да убие човек без да му мигне окото,не се страхува от нищо,а аз? Страхувам се до смърт...Аз просто.. – Казах всичко това за изклюшително кратко време,бях задъхана.
–Шшшт. – Джош сложи ръката си на устата ми. Лицата ни бяха на милиметри един от друг.Никога не съм усещала сърцето си толкова бързо.
Понякога всичко се случва за някакви секунди.
Отне няколко секунди Джош да ме целуне.
Отне няколко секунди и Ричард да ни види.
Отне няколко секунди да се случи нещо,което съм чакала дълго време.
Отне и няколко секунди това да рухне.
Няма смисъл да описвам реакцията на Ричард. Всичко това стана за секунди.За някакви си проклети секунди. Освен забитият ми шамар от Ричард станах свидетел на нещо по ужасно. Пазачите на цирка пред очите ми,за втори път,налагаха бой на Джош.А аз бях безсилна да направя каквото и да е.

Дано да ви хареса.(sun)

389.е

„Дните минават и някак си всичко става различно,но във в същото време всичко си е еднакво. В мен се пораждат непонятни за мен усещания и чувства. Никога не съм смятала,че ще допусна такова нещо. С Джош си станахме много близки..като приятели. Постоянно сме заедно. Той ме изслушва,помага ми,успокоява ме. За две седмици много неща се промениха. Ричард ме убеждава,че е влюбен в мен. „ Когато жена ми почине,още същият ден ще се оженим и ще живееш при мен.” казва той. Не искам и да си представям този ден.Но знам,че нищо не мога да променя. Ричард определено не е от милосърдните хора.
За огромна разлика от него,Джош беше съчетание на доброто и перфектност.
В главата ми се въртят много мисли. „ – точно завърших писането в дневника си и на вратата ми се почука.
Беше един от работниците,казвайки,че Ричард ме е повикал.
Беше късно вечер и се зачудих за какво може да е.Облякох нещо отгоре и излезнах.
Отидохме в самата палата на цирка.Това ме учуди още повече.Под купола на цирка бяха Ричард,Джош и още няколко работника.
- Оо,ето я и нашата звезда! – Каза Ричард и ме целуна.
Почувствах се доста неловко.
-Сигурно се чудиш защо те повиках,прекрасна моя. Знаеш,че напоследък нещата не вървят много добре,хората вече не се интересуват толкова много от програмата ни,все по малко билети се продават. Трябва ни нещо невиждано досега. За това,мила моя,ще използваме нашето тайно оръжие,а именно,теб.
-Какво имаш впредвид? – попитах.
- Измислих съвсем нов удар в историята на цирка. Виждаш ли това въже горе? – Ричард посочи с една ръка нагоре,докато с другата ръка държеше чаша с вино.
Погледнах нагоре и О Боже! Това въже не беше на 10 метра височина,напротив надминаваше ги и то доста.
- Измислих нови движения и завъртания. Утре ще ги пробваш направо на представлението/
–Прекалено е опасно,не можете да допуснете да и се случи нещ.. – Каза Джош.
–Ти не се меси! – Не го остави да се довърши.
-Не. Не мога.Не искам.Не. –опитах се да възразя.
-Нека ти разясня нещо,мила ми Катрин. Цирка е моя собственост,както и хората работещи тук.ТУК РЕШЕНИЯТА ВЗИМАМ АЗ.Така,че или правиш каквото ти казвам,или..знаеш,че нищо хубаво не следва.
Кимнах и изтичах навън.

Вече горе-долу си подреждам как ще станат нещата по натам.Надявам се да ви харесва.

Довечера ще пусна следващата част.

Некст?

Приготвих си ментов чай и седнах на малкото диванче в караваната ми. Днес беше ден за пътуване и единственият ден за почивка.Всичко беше разхвъляно от „изненадата за Ричард” и трябваше да подредя малко,но не ми се искаше. Канех се да почета малко от любимата ми книга,но незнайно защо мислите ми бяха заети от друго нещо. Гледах през прозореца как всички се оправят за потегляне и видях един висок,мускулест мъж,с руса къса коса и зелени очи.Да,това беше Джош.
Бях се загледала,когато видях,че всъщност Джош идваше към моята каравана. Веднага се отлепих от прозореца и взех най - близката книга и се престорих,че чета. Вратата беше отворена,така че нямаше нужда да почука. Той влезе при мен.
-Хей.
-О,хей.Не съм забелязала кога си влезнал,тотално съм погълната от книгата.
- „Брулени хълмове”? Чел съм я много пъти. А...Често ли четеш книгите на обратно?
Изгледах го тъпо. В следващите няколко минути Джош стана и се приближи при мен. Взе книгата и я обърна. Почувствах се много неловко.
-Аааз... Искам да погледна на нещата от нов ъгъл.
Джош се засмя.Неговият смях ме накара и аз да се засмея.
- Както и да е. Исках да ти благодаря за помощта с Ричард. – Той погледна караваната. – Каквито и да са били последствията.
- Аз .. – Тръгнах да казвам нещо,но Джош ме спря.
– Не си длъжна да ми казваш каквото и да е.
Усмихнах му се фалшиво.

- Джош в моите представи  

Солети.