Много малко хора се сещат да пишат за България. Още по-малко са тези, които пишат смислено.
И ти спадаш към тях. Евала!

• Крис:

  Слънцето напичаше все по-силно и по-силно и знаех, че ако скоро не си тръгнем, с Тревър ще станем на препечени филийки. Но желанието ми Ема да бъде около мен надделяваше. Само ако можехте да видите тялото ѝ - перфектните пропорции. Банският очертаваше всяка нейна част, която исках да докосна. Прехапах устни. Не, не защото се възхищавах на Ема, а защото някакво хлапе плисна вода върху крака ми и усещането бе малко неприятно. Точно това действие на детето прекъсна мислите ми. Но това не ми пречеше, защото мярнах Ема да идва насам. Наместих се по-удобно, сякаш щеше да ми скочи отгоре. Ухилих се широко и метнах бърз поглед към Тревър, за да установя какво точно прави, защото не беше продумал, откакто дойдохме. Той просто си лежеше, сплел пръсти над корема си и се наслаждаваше на слънцето. Няма повод за тревога, така че можех да обърна внимание на Ема, която седна на шезлонга до моя и взе една кърпа. Поизтри се и се обърна към мен:
  - Е, няма ли да влизате в басейна?
  Попита в множествено число, но знаеше, че аз съм този, който ще отговори. Всъщност причината АЗ да не вляза в басейна беше, че оттам няма да мога да наблюдавам Ема и да се възхищавам на прекрасното ѝ тяло. Освен това няма и да забележа, ако някой нахалник почне да се навърта около нея. Но този мой отговор би смутил Ема, затова просто казах, че в басейна има твърде много хора и че не искам да се бутам измежду тях. Тя се засмя.
  - Е, както искаш. След 15 минути смяната ми приключва и ако искате можем да се поразходим из мола.
  Първата ми мисъл беше "С теб бих се разходил из леглото ти, ако нямаш против", но веднага след това кимнах, защото изглежда се забавих с отговора си.
  - Е, супер! - възкликна тя. - Аз отивам да видя децата и след 15 минути ще си тръгнем - каза и ме потупа по ръката, оставяйки мокри белези.

http://www.ebay.com/bhp/baseball-jacket-girls?

• Ема:

  Бях на път към басейна на града, където работех като спасителка. Разбира се, там повечето бях деца с придружаващи ги родители, но се намираше някое друго дете, което трябваше да наблюдавам. А пък и да ти плащат, за да се къпеш безплатно в басейна, си е истински рай. Изведнъж се сблъсках с Крис.
  - Хей, къде отиваш? - усмихна се той.
  - На работа - отвърнах му аз също с усмивка.
  - Ха, къде работиш?
  - Спасителка съм при градския басейн. И закъснявам, затова ако нямаш нищо против, мисля да тръгвам...
  Честно казано изобщо не ми се искаше да приключвам разговора, но сериозно закъснявах, а главният спасител беше доста строг. За мой късмет обаче, Крис предложи да дойде с мен. Щял да вземе Тревър и двамата да се попекат.
  - Окей, аз отивам и ще ви запазя два шезлонга - намигнах му се запътих напред.

  *****************************

  Оглеждах басейна, когато изведнъж мярнах Крис и приятеля му. Те ме забелязаха и Крис ми метна. Аз му отвърнах със същото и отидох при тях. Видях, че ме гледа изпитателно, докато носех този цял бански.
  - Хей, как сте момчета? - прегърнах ги.
  Крис беше като на седмото небе, но Тревър изглеждаше унил. Реших да не започвам да го разпитвам, за да не го притесня, затова просто им показах шезлонгите, които им бях запазила.
  - Ето там. - посочих с пръст.
  - Отдавна не съм идвал тук - отбеляза Крис - Къде по-точно се плащаше?
  Аз се усмихнах.
  - Още на входа, но вие сте приятели и ви вкарах безплатно - отвърнах.

• Крис:

  Събудих се. Примигнах няколко пъти, докато очите ми се адаптират към светлината. Поех си дълбоко въздух и се надигнах. Сритах с крака чаршафа и той падна на земята. Застанах в седнало положение и потърках очи. Механично обърнах глава надясно, за да установя часа. Беше точно 12:04 ч. Надигнах се бавно и отидох до гардероба, за да преровя някоя друга тениска и стари джинси. Не можех да се разкарвам само по боксерки из къщата, защото сестра ми беше вкъщи. Да, роднини сме, но все пак е момиче и не ми се иска да вижда подробностите ми. Намерих някаква черна тениска и обух едни хавайки, вместо джинси. Тръгнах към банята. Вървях така, че човек би си помислил, че съм зомби. Спрях се пред вратата. Посегнах няколко пъти към бравата, защото първият път не можах да я уцеля. Дори не гледах къде си слагам ръката. Когато най-сетне успях да отворя, влязох и застанах пред огледалото. Прозях се и се протегнах за четката си за зъби.
  Когато процесът на миене приключи, който впрочем беше по-дълъг от обикновено, слязох долу вече малко по-ободрен, но все със същата походка на зомби. Сестра ми се беше паркирала на дивана пред телевизора и си тананикаше песента, която бяха пуснали по любимия ѝ музикален канал. Спрях се за малко зад дивана, като убийците в страшните филми. Мозъкът ми отказа за момент, затова и се заковах зад сестра ми. Ако ме беше видяла, сигурно щеше да се уплаши. Но за късмет мозъкът ми отново се включи и аз вече се носех към кухнята. Отворих хладилника и го претърсих за мляко. Но нямаше. Дори и портокалов сок липсваше.
  - Къде по дяволите сте затрили млякото? - казах, сякаш очаквах някой да ми отговори.
  Седнах на един стол пред масата и обмислих ситуацията. Не, просто трябваше да се отиде до магазина. Нямаше как. Знаех, че дори и да ѝ падам на колене, сестра ми нямаше да го направи, затова трябваше аз. Станах и се довлачих до входната врата. Обух маратонките си и излязох навън. Стараех се да вървя колкото се може по-нормално, но по принцип ми трябваше горе-долу един час, за да се разсъня напълно и отново да стана същия Крис.
  Влязох в малкото магазинче, което имаше звънче над вратата. Дзън! Нов клиент. Продавачката с преливащи тлъстинки точно там, където не трябва, ме погледна с безразличие. Нито аз се усмихнах, нито тя. Отворих хладилната врата и взех мляко. Поставих го на касата и точно в този момент ми светна, че нямам пари.
  - Ох, мамка му! - извиках.
  Продавачката повдигна едната си вежда и спука балон от дъвка.
  - Почакай тук, ей сега се връщам! - казах и на бегом тръгнах към нас. Влетях вътре. Сестра ми все още стоеше по същия начин, клатейки главата си в такт с музиката. Грабнах някакви си 10 долара от купата за ключове, и излетях отново навън.
  Дзън! Влязох отново в магазинчето и поемайки си дъх, поставих парите пред жената. Тя, без да каже нищо, ги прибра и ми върна рестото. Взех си млякото и се върнах обратно вкъщи, където на спокойствие можех да го изпия цялото. В краен случай изпих само една чаша..

EurоSport
4?

http://25.media.tumblr.com/tumblr_lzasj … o1_500.jpg

Това е най-големият размер, който намерих:
http://static.cinemagia.ro/img/resize/d … l-poza.jpg

Една моя приятелка преди 1-2 години започна 90 дневната. Когато я почна, тя беше към 70 кг., а когато я свърши, беше 60 кг. Разбира се, комбинира я с упражнения от клипчета в Youtube, а вече към края ходеше и на фитнес. След като я свърши, продължи да тренира и сега е 49 кг и има страхотно тяло. Така че има полза от упражненията. Стига да ги комбинираш с правилната диета, или режим на хранене, ще получиш желани резултати.

Измислица.
Имаш плюшени играчки в стаята ти?

Това е 90 дневната диета.

В Дубай.