хехе  да го отпразнуваме подобаващо 

Браво.. добър си

нужно ли е след всеки коментар да пишеш мерси? 

намирам себе си в тези редове. 
хубаво е!! 

и двата

Не.
С?

не.
?

Oт отдавна не се бях разписвала някъде. Надявам се да го харесате

Тази вечер седя замислена над живота си. С всяка изминала минута намирам все повече и повече прилики между мен и луната.
Чувствам се така уникална и единствена по рода си като нея, заобиколена от безброй малки светлини, които в действителността са моите приятели и познати.
Седя и гледам към небето, а то е безизразно и облачно, не се виждат малките светещи точки, така както и моите приятели ги няма в момента, а голямата кръгла луна си проправя път през всички тези огромни облаци, така както аз си проправям път през всички изпитания в живота.
Точно в момента имам нужда от някого, на когото да споделя мъките си, но няма на кого. Всички мои приятели изчезнаха с настъпването на "облаците" тази вечер, така както и звездите не се виждат. В момента имам доверие само и единствено на един единствен човек, но и той не е до мен.. разделят ни километри разстояние, но винаги е готов да ми помогне, така както слънцето помага на луната.
Ако не беше то,  тя нямаше да бъде така ярка през нощта и щеше да се загуби някъде сред звездите. Но точно тук идва ролята на слънцето.. то и дарява част от своята светлина, така както той на мен.. Въпреки голямото разстояние между нас аз знам, че той винаги ще вярва в мен и ще ме подкрепя във всяко едно мое решение, независимо дали е правилно или не.
И точно с тези думи искам да му покажа какво значи за мен..
Аз съм твоята луна, както ти си моето слънце. Без теб нямаше да се справя и се радвам, че те има.. Обичам те.

- посветено на Кuko и 13.

радва :p

п.с нали знаеш, че не е необходимо да пишеш след всяко едно мнение??

http://kaprizen.com/?cat=12&img=1530761 ако може оригинала на тази ?

харесват ми.  че и тая дума е малка !!

Предишните истории не ги завърших, защото не ми дойде музата.. но ето ви нещо ново от мен.

Страхът е чувството, което в момента бе най – силното, нещо което можех да изпитвам. До преди няма и часа бях безстрашна, но сега всичко се промени. Устните ми бяха изпънати в права линия, веждите ми събрани, а малките бръчки между тях силно си проличаваха. Цялата треперех и всяко едно косъмче върху тялото ми бе настръхнало.
Боях се за живота си, за моето бъдеще и за всички неизживени моменти, за всички онези чувства и удоволствия, които не бях изживяла.. Виковете на Стивънсън прекъснаха мислите ми и се върнах отново в реалността, а тук не бе никак хубаво.
- Няма да преговарям с вас, ако не изпълните исканията ми ще взривя проклетото място. – той тресна телефонната слушалка и прокара ръка през вече побелялата си коса. На външен вид, бих казала, че е около 50годишен англичанин, акцентът му го издаваше отвсякъде.. Той тръгна с бавни крачки към мен и държеше пистолета насочен точно срещу главата ми..
- К’во ме зяпаш? Пълни торбата с парите от касата по – живо. – Не смеех дори да възразя, ръцете ми започнаха да треперят още повече от преди и малки капчици пот се стичаха по челото ми..   Телефонът пак прекъсна мислите ми, иззвъня с доста противна мелодия, явно и Стивънсън не го очакваше, защото, като че ли се стресна леко. Той се пресегна и вдигна слушалката, която преди малко бе захвърлил на масата.
- Докато не ми осигурите кола и не се разкарате от магазина, няма да пусна никого. И за да съм по – убедителен мисля, че заложниците след броени секунди ще станат с един по – малко. – той отново захвърли телефонната слушалка и отмести предпазителя на пистолета, след което се насочи към мен.
- Малката, ти идваш с мен – и ме дръпна за ръката..

ако ви  хареса, ще пусна още 

Тези;    |-(      (rain)