И от двата поста снимки номер 2 са ми любими .

Супер са ^^ 

Много се радвам ,че ви хареса ^^ !И тази част е от дневника на Катерина-Ан.

Когато седнах на леглото , отворих книгата и първата дума ,която видях беше „енергиен вампир”. Беше надраскано на едно скъсано,жълто ъгълче от тетрадка. Намираше се точна на първата страница и когато отместих погледа си от него, разбрах , че това е някакъв вид дневник.Първата дата беше толкова отдавна написана ,че трябваше усърдно да се взреш в избледнелите цифри ,за да я разчетеш. Датираше може би от преди 200 или повече години .Неусетно вече препусках през редовете  и поглъщах жадно всяка малка дума.Защо ли ? Защото колкото по-нататък стигах толкова повече отговори намирах за себе си.
Това беше живота на жена от моя род, може би основателката му. Най –странното беше ,че и тя имаше подобни симптоми . Всичко бе описано до най-малкия детайл – как живота й е бил променен, как се е справяла с последствията и до какви изводи е стигнала.И  колкото повече страници разлиствах ,толкова повече започвах да разбирам онази малка „бележчица” в началото. Но явно живота й не бе стигнал ,за да вдигне напълно мистичната завеса ,която се беше спуснала около страните и необясними „инциденти” с който се бе сблъскала.
Края дойде.Последва един бял лист и ето още една дата и още един член на рода ми. Сякаш живота на миналата жена беше написан отново ,но от друг ъгъл. Но тук ...тук имаше нещо ново,нещо ,което вече разкриваше случващото се.
Част от книгата
„ Аз, майка ми и поколението след нас ( от женски род) сме специални.Не можем да произвеждаме достатъчно енергия ,за да съществуваме, затова трябва да се храним с  тази на заобикалящия ни жив свят,не зависимо дали го искаме ,или не.
Телата ни приемат енергия най-често чрез докосване.Но когато ограничим нашите контакти  и организмите ни са неспособен да извършва жизненоважните за нас процеси , можем да „изсмучем” през разстояние нечия друга, чрез вид енергиен тунел  .”
Но ето и тази част сложи своята точка,но беше последвана от съдбите на други мои предци.
Но една ми направи голямо впечатление. Беше може би едно, две поколения преди прабаба. Била е видна учена за времето си и е отдала живота си на тази аномалия. Доказала случайно налучканите преди отговори и смътните догадки ,но и открила нещо значително важно.
„ С всяко поколение насам се наблюдава сериозно генетично изменение. В сравнение с преди , сега не всеки женски потомък  е „енергиен вампир”. Още една промяна може да се намери и в това , че  притежаваните „способностите” с времето се засилват. В началото всичко е стигало до леко замайване , а сега дори до припадъци , а в най-лошия случай и смърт.”
Наистина,толкова бързах да приема още и още информация ,че не бях обърнала такова значение на годините в които са се проявявали симптомите и какво са причинявали.
Когато дигнах глава от тежката книга вече се свечеряваше. Сякаш часовете се бяха изнизали като мъниста на скъсан гердан. Очите ми бяха толкова изморени , а мозъкът ми пренатоварен. Трябваше ми почивка. Мушнах се под уютната завивка ,затворих очи , въздишах тежко и ... и нищо не се получи. Не можех да заспя. Отново и отново превъртах отговорите на ум и ги свързвах с моя живот.

Следва продължение->

  +1 

http://yovity.tumblr.com/  <-Ето го и моя ^^

Малко закъснях с тази част, но все пак е ваканция... 

Дневника на Катерина-Ан(16 години)

20 февруари, 1967
От скоро време започвам да наблюдавам странни неща ,които се случват около мен .В началото дори не им обръщах внимание, защото не ги забелязвах  , но с всеки един ден те зачестяваха.Мислех си ,че си въобразявам , че всичко е чиста случайност , но на десетата „случайност" вече не можех да се залъгвам. Появих ли се някъде , дори и най –дивите ми приятели се превръщаха в „изцедени” и унили ленивци. Около мен винаги имаше умрели буболечки и всякакви гадинки, а приближих ли се до растение, мигновено увяхваше.
Затова от сега нататък  започвам малко проучване и ще записвам всичко важно тук.

25 февруари, 1967
Резултат- нулев.Нямам си и на представа какво и къде трябва да търся. А питам ли някого , ще ме помисли за луда.

29 февруари, 1967
Единствената информация близка до моя живот е във фантастичните романи.

18 март, 1967
От няколко дена хората около мен припадат без видими причини.Първо беше Ал,после татко, след това Бен, а най- накрая Мери.Не издържам! Трябва ми помощ, ала единственият начин да я получа е от прабаба ми. От днес съм във ваканция (грипна) и реших да дойда да и погостувам и помогна ,но се оказах затворник на собствените си желания. Тя е мила жена на 80 години ,но живее на края на света, сам сама  и често губи разсъдъка си , но пък аз винаги появявам търпение към нея , защото по някакъв начин двете сме свързани.
Не знам.Двоумя се ,дали да и споделя. Най- много да ме помисли за луда ,но нали и тя от части  е такава.

20 март, 1967
Днес е Денят. Събрах смелост и й казах .Както седеше и дремваше ,изведнъж скочи от люлеещия стол  и въодушевено започна да мърмори нещо под носа си.От целия този безспирен поток на речта се отличаваше по интонация и сила една фраза „Стана! Мислех , че всичко е свършило с мен!” , а след това отвори един огромен шкаф и започна да рови.
След 20 минути издърпа от дъното една огромна книга с черни ,корави ,прашлясали корици.
-Сега ще разбереш ,защо винаги съм страняла от другите , дори и от собствените ми роднини – подаде тежкото четиво –Отиди на спокойствие в стаята ти .Ще ти е нужно.
Когато седнах на леглото , отворих книгата и първата дума ,която видях беше ...
Следва продължение ->

Става се по- интересно ! 

След като изпих аналгина си, казах на леля , че искам да остана малко сама, да си почина ,до обмисля всичко и се качих на таванското помещение.На дървения под се виждаше малко петно кръв.Бързо сложих ръка на главата си и опипвайки намерих рана ,покрита вече с твърда коричка –явно си бях сцепила главата припри силния удар.Ала тази миниатюрна червена следа извади всички вчерашни спомени на повърхността. Трябваше да я махна.Започнах да търкам с ръкава си,ала нямаше и ни най-малка промяна. Но колкото повече се противеше , толкова повече се вманиачавах . Исках да докажа , че поне едно нещо в живота си, мога да контролирам.В ожесточената борба включих и ноктите си.Изведнъж единият се счупи. Сякаш това беше подигравателен начин на съдбата да ми покаже ,че нищо не може да бъде променено ,колкото и да исках. Нещо в мен „изщрака”, отключи се и аз се превърнах в разрушителна фурия.Започнах да ругая и проклинам всичко и всички.Юмруците ми отнасяха това, което им се изпречеше. Пръстите на краката ми изтръпнаха от болка от всеки ритник по стената.
И ето след малко вече се намирах на земята и ускорено поемах големи глътки въздух. Сълзи се стичаха по лицето ми и оставяха огнена диря по бузите ми .Сълзи провокирани  от това ,че трябваше да стоя и да гледам как всички около мен умираха. Усетих леко щипене по ръцете ми и когато ги вдигнах видях ,че по кокалчетата ми бяха окървавени.Явно се бях наранила ,при безбройните удари.Затова слязох до долу , измих ги и им сложих лепенки.
Когато отново се върнах ,видях какво съм направила в момента на ярост- навсякъде разпръснати пера , играчки ,книги от библиотеката,разкъсани кашони ,в които до преди малко седяха ненужните неща ,дори на места мазилката от стената се беше отлепила.Прокарах ръка през косата ,въздъхнах и бавно започнах да връщам всичко там където му беше мястото. И изведнъж една раздърпана тетрадка ми направи впечатление. Не се вписваше при другите книги ,албуми или каквото и да е. Беше някак си... уникална.
Без да усетя вече бях седнала на пода и задълбочено я разглеждах. Кориците й бяха груби и може би някога зелени ,но сега това зелено беше избледняло до неузнаваемост.Когато отгърнах на първия лист с големи изрисувани букви пишеше   „Дневник на Катерина-Ан”.Така се казваше баба ми,аз бях кръстена на нея. Ала не знаех нищо за тази жена. Умряла е при раждането на майка ми ,а всеки път когато дядо беше попитан нещо за нея ,той просто замлъкваше. Леля ми била осиновена малко след смъртта й ,така ,че и тя не можеше да ми помогне с нищо.
Изведнъж един надпис по надолу ме изтръгна от размишленията ми. Явно беше добавен по –късно ,защото мастилото се различаваше ,а на места се виждаше как се е размазало от вода ,може би сълзи. „Обречена” гласеше той. Ала след секунда вече бях отгърнала на другата страница и забравила за него.

Следва продължение ->
П.С.- следващата част ще е главно откъси от дневника (съдържащ някои отговори).

Истина! 
Искам почивка.

Супер е  !     

Прекрасно и уникално ! 

Това значи много за мен! Благодаря ^^