#126 Re: Лично творчество » Убиецът от град Хевън -- [ Завършена] -- » 2013-04-04 17:31:38
X глава
Следващият ни час бе физическо възпитание. Господина изпитваше на нормативи и докато той изпитваше последните номера, ние с Вики и Изи си говорихме.
- Какво стана, каква беше тази ревност от страна на твоя сладур? – попита ме Вики.
- Да, наистина, какво сте правили вие с Нейт снощи, че днес се държи така ревниво? – Изи ме побутваше с лакът и надигаше веждите си.
- Не знам какво му стана, но снощи не мина никак добре. Той е някакъв преследвач, не искам да съм около него вече. Опитвам се да го отбягвам, но той постоянно е около мен. – стресирано започнах да им разказвам.
- Какво се е случило? – изплашено започнаха да питат.
- Отидохме у тях, разведе ме из къщата и последната ни спирка беше неговата стая. Стаята му беше голяма, също така голяма тераса, има си баня, килер и още някаква малка стаичка. Той каза, че е забравил лампата на гаража да свети и отиде да я загаси. Аз през това време реших да надникна в малката стаичка и с ужас видях, че има един куп мои снимки закачени на стената. Мои снимки как съм в банята, как уча, как си реша косата, как се преобличам, как пиша с приятели, как се разхождам из парка и т.н. Но най-лошия момент беше, когато видях мои снимки с приятели. Приятелите ми бяха оградени в червен цвят, а тези, които вече не са из между живите – те бяха изцяло оцветени в червено, така че лицата им да не се виждат.
- Това е ужасно! Мислиш ли, че той е убиецът на Трой и Мартин, и ще кажеш ли на майка си или на баща му? – попита ме Вики.
- Възможно е и той да е, но не ми се вярва чак толкова. Ако намеря солидни доказателства, че той е истинският убиец, тогава ще кажа на майка ми, но на баща му в никакъв случай. Все пак Дан е началник на полицейското управление и би дал всичко, за да защити сина си. Все още няма да тревожа никого с тийнейджърските си теории.
Звънецът за края на втория час би. Ние тричките се бяхме запътили към класната ни стая, когато Нейтън се появи изневиделица.
- Алекс, свободна ли си тази вечер? – попита ме той, надявайки се да потвърдя.
- Ами.. – прекъснаха ме.
- Всъщност довечера с Виктория и Алекс ще се събираме у нас. Не е свободна! – нахакано отговори Изабела.
- А, да, вярно! Не мога довечера.. ‘
’Добре, че беше Изи, едва ли щях да измисля толкова добро извинение. Все още нямам желание да оставам с него насаме след това, което видях.”
- Алекс, защо се държиш така хладно с мен? Още снощи ти стана нещо, а днес ме отбягваш? Какво съм направил? – той продължаваше да задава въпроси.
- Аз се държа хладно? Не, така ти се струва. Не те отбягвам просто не остава време покрай тези малки междучасия. – едва се измъкнах.
- Надявам се да си права. Въпреки това, отправям покана и към трите ви – събота вечер правя парти у дома. Нашите няма да ги има през уикенда, така че е парти с преспиване. Алекс, бих се радвал да те видя утре вечер! – с една лека усмивка завърши разговора, целуна ме по бузата и си тръгна.
Ние трите се спогледахме и те ме уверяваха да отидем на партито.
- Моля те да отидем, знаем, че нямаш желание да го виждаш, но това си е повод да надникнеш по-обстойно в малката стаичка. Може да намериш нещо. А и Нейт има страхотни приятели, много чаровни и големи джентълмени. – настояваше Изабела.
‘’Тя по скоро иска да се запознае с приятелите му отколкото да ми помогне да разобличим Нейтън. Пере я хормона и нея, разгонила се е нещо.., а, бе и нея ще я уредим, но нека първо ми помогне.” - мислех си аз на ум.
- Моля, моля, моля!!! – молеше ми се Вики.
- Добре, де, разбрах! Виждам, че много искате да се запознаете с приятелите му.
Пригответе си пари за утре – ще ходим да пазаруваме. Утре вечер ще ги омагьосаме! – настървено им рекох.
#127 Re: Лично творчество » Убиецът от град Хевън -- [ Завършена] -- » 2013-04-04 08:28:34
IX глава
Петък сутрин – последен ден на училище за тази седмица, от кога го чакам! Първият ни час беше химия, щяхме да правим лабораторни експерименти. В часа по химия по принцип седим по номера и затова моят партньор е Арън Ричардсън. Той е едно скромно момче, ученолюбиво и винаги би помогнал на нуждаещ се. Въпреки това той често търпи подигравки от рода на: „Ти си зубър! Загубеняк! Много си грозен!” и така нататък. Не е приятно да гледаш как някакви отворковци без покритие само си търсят поводи да се заяждат на някого и понеже той не им отвръща – те го стъпкват. Мисля, че аз съм една от малкото, които говорят с него и не му се подиграват.
- Добро утро, Алекс! Готова ли си за нови предизвикателства с днешните експерименти? – попита ме Арън.
- Разбира се, надявам се да ми помагаш, ако сбъркам с нещо!
- Няма проблеми! – ентусиазирано ми отвърна.
Малко преди да бие звънеца ние с Арън приключихме с експериментите.
- Господин Ричардсън и госпожица Пиърс да дойдат при мен след часа! – заповяда госпожа Георгиева.
Звънеца за излизане би и ние веднага отидохме при госпожата.
- Да, госпожо, викахте ни?
- С оглед на днешното представяне със зададените ви задачи, вие се справихте отлично в сравнение с останалите ваши съученици. Пиша ви отлична оценка и на двамата! – каза г-жа Георгиева.
Бяхме изключително въодушевени! Все пак при г-жа Георгиева оценките не се вадят лесно. Заслужихме си оценките, защото наистина положихме много усилия и труд.
Преди да изляза от стаята прегърнах Арън от благодарност. Нейтън ни видя и от ярост го избута.
- Да не си я докоснал повече, грозен! – ядосано каза Нейтън.
- Защо, какво ще ми направиш? – със спокойствие попита Арън.
- Недей ми зна толкова, за да не ти загрея вратните жили на бързо!
- Нейтън, престани! – заповядах му аз. – Аз го прегърнах, напълно си я заслужи! – продължих.
- Той след малко ще си заслужи да види и линейката отвътре! – продължаваше да се ядосва.
- Казах да престанеш! Нищо лошо не е направил, какво си се ядосал?
Успях да го успокоя, а в същия момент звънецът за влизане в час би.
#128 Re: Лично творчество » Убиецът от град Хевън -- [ Завършена] -- » 2013-04-03 20:32:25
Продължавай ,става интересно!
Щом още сега казвате, че ви става интересно, представям си накрая какво ще е.
Пускам по 2 части на ден, така че другата я очаквайте утре.
П.С.: Знам, че още е рано да се казват такива неща, но бих се радвала като пишете коментар, да споменавате и кой според вас е убиецът, и защо мислите така.
#129 Re: Лично творчество » Убиецът от град Хевън -- [ Завършена] -- » 2013-04-03 18:22:31
Тази е малко дълга.. 
VIII глава
Облякох набързо някакви дрехи и излязох навън. Той ме чакаше отвън с букет цветя, подаде ми ги и ме целуна по бузата.
- Това е за теб! – връчи ми цветята и отново ме целуна.
- Благодаря ти! – върнах му целувката. – Е, къде ще ходим? – попитах аз.
- Отиваме право у дома, подготвил съм нещо!
След около 5 минути прекрачвахме двора на огромната му къща.
- Вашите къде са? – отново започвам с моите въпроси..
- На някакво събрание, което щяло да продължи до след полунощ. Продължават с разследването, но имали голям напредък.
- Браво на тях! Леле, каква къща имате! – възкликнах аз.
- Благодаря! След малко ще те разведа, за да добиеш по-голяма представа.
Къщата им беше триетажна с много голям двор, басейн и гараж за 4 коли. Също така има 8 спални като всяка една спалня си има и баня. Отделно имаше още 2 бани, кухня, гостна и малка фитнес зала. Всяка стая е оборудвана с най-новите технологии. Направо им завиждам на тези хора. Сега, ако кажат, че си имат и прислужница…
- Имаме и една прислужница, че къщата е много голяма за нашето семейство, а нашите нямат много време за чистене както виждаш.. – каза ми той и ме заведе в стаята си.
Стаята му беше три пъти колкото моята. Имаше си плазмен телевизор, голям гардероб, баня, килер, няколко лаптопа, голяма тераса с изглед към басейна и отделно още една малка стаичка. Искрено му завиждам, иска ми се и аз да имах такава стая.
- Ти с какво се занимаваш през свободното си време? Какво обичаш да правиш? – отново попитах, мисля че вече ставам досадна..
- Както знаеш тренирам волейбол, но също така обичам и фотографията, плувам в басейна от време на време. Ти? – попита ме той.
- Аз не тренирам нищо, но ако се съберем достатъчно хора играем футбол, волейбол или баскетбол.
- Ти можеш да играеш футбол?
- Да, не съм ли ти споменавала? Това е другият ми любим спорт. – засмяно му отвърнах.
- От кой отбор си?
- Нямам любим, но редовно гледам Фулъм, все пак Димитър Бербатов и Станислав Манолев играят там.
- Значи ги следиш работите, браво! – поздрави ме. – Ще ме изчакаш ли малко, явно съм забравил да загася лампата на гаража.
- Разбира се, няма проблем. – отвърнах му аз.
- Чувствай се като у дома си.
Докато него го нямаше аз реших да надникна какво има в онази малка стаичка, та нали съм много нахална и любопитна.
Отворих малката вратичка и какво да видя.. Изключително много мои снимки, които са закачени на една стена. На снимките съм и с мои приятели, които са оградени с червен цвят. Тогава аз излязох възможно най-бързо от стаята, за да не ме хване, че съм влязла в тайната му стаичка.
- Тук съм! – каза той.
‘’Ух, на косъм бях, за малко да ме хване. ‘’
- Нейт, нещо не се чувствам добре..
- Какво ти е? – разтревожено попита.
- Изведнъж много ме заболя главата. Може ли да отложим нещата? *Hадявам се да се съгласи.*
- Но защо? Бях приготвил нещо специално.. – настояваше да видя какво е подготвил.
- Моля те да отложим, не се чувствам добре. – повтарях аз.
- Добре, щом се отнася за здравето ти, ще го отложим. Свободна ли си утре вечер? – попита ме той.
- Не, утре съм у мама. Хайде, утре ще говорим. Чао!
- Чао, тогава! Ще чакам с нетърпение! – каза той.
‘’Измъкнах се най-накрая. Този човек е обсебен от мен.” - казах си аз на ум.
#130 Re: Лично творчество » Убиецът от град Хевън -- [ Завършена] -- » 2013-04-03 10:36:51
Още ще има чак довечера към 21;00 или 22;00 и е много е дълго..
#131 Re: Лично творчество » Убиецът от град Хевън -- [ Завършена] -- » 2013-04-03 09:53:15
Питам за всеки случай, че гледам разглежда се, а никой нищо не казва дали е добре, дали е зле 
VII глава
Вече е четвъртък сутрин. Станах в 8:30 и миришеше ужасно вкусно на палачинки с мармалад. Първо отидох до банята, все пак трябва да поддържаме хигиена. Сресах си косата, облякох си едни сини дънки и една не много дебела блуза, и се запътих към кухнята от където излизаше този страхотен аромат. След около 15 минути се наядох и се запътих към училище. Първият ни час започва в 9 часа и беше английски език. На междучасието започна и разпита от моите приятелки..
- Е, как беше снощи? Раздавахте ли си целувки? – Изи попита.
- Разказвай, де, какво си се умълчала така? – препираше ме Вики.
- Нищо не се случи. Дори не бяхме у тях.
- А , къде бяхте?
- Имаше ново убийство и бяхме на местопрестъплението.. Жертвата е Мартин Митчъл, учи в 11 „Г” клас, ако се сещате?
- О, да, сетих се. Това е просто ужасно! – Вики направи една гримаса..
- Вече знае ли се кой го е сторил? – попита ме Изабела.
- Все още нищо не е намерено, но изглежда, че може да има връзка между убийството на Трой и това на Мартин.
- Дано намерят този убиец! – ядосано каза Вики.
- Ади къде е? – попитах аз.
- Вчера й звъняхме да я питаме кога ще идва на училище и тя каза, че няма да е по-рано от 10 май. – Изабела отговори на въпроса ми.
- Вие с Нейтън уговорихте ли се да се видите пак? – на шега попита Изи.
- Да, той каза, че ще ме чака тази вечер пред нас. – изчервих се.
- Къде ще ходите?
- Не знам, каза че иска да бъде специално. Все пак първата ни „среща” не се получи..
Звънеца за влизане в час би. Следващите няколко часа минаха доста бързо и неусетно . Прибрах се вкъщи, обядвах и започнах да си пиша домашните. По едно време ми се приспа и реших да си дремна малко. Когато се събудих с ужас разбрах, че имам по-малко от 10 минути, за да се приготвя за срещата ми с Нейт..
#132 Re: Лично творчество » За моментите » 2013-04-03 09:20:31
Хареса ми. Поучително е, особено последното изречение :]]
Малко извън темата, ама...: Пушиш ли?
#133 Re: Лично творчество » Тя успя да се спаси. » 2013-04-02 21:42:43
Неди, изумяваш ме.. Такава продуктивност, всеки ден нови разказчета и историйки и стихотворения.. Как запомняш къде какво си писала
Супер е, хареса ми! :]]
#134 Re: Лично творчество » Убиецът от град Хевън -- [ Завършена] -- » 2013-04-02 20:59:46
Добре, и двама са нещо 
VI глава
Беше сряда вечер. Почуках на вратата на Нейтън и след миг той ми отвори. Не беше облечен като за спортуване, по скоро като за среща.
- Мислех си, че ще ти помагам за утре, защо си облечен така официално? – объркано попитах.
- Да, но има промяна в плановете. Има ново убийство в града и баща ми ме вика да му помогна, защото иначе ще остане на работа до късно. И след като майка ти е криминалист предполагам, че тя е там и ти ще дойдеш с мен?
- Разбира се, само да се преоблека..
Нейтън ме закара до вкъщи, изчака ме да се преоблека и заедно отидохме на местопрестъплението.
Майка ми и баща му обсъждаха убийството. Подочухме, че жертвата е 17-годишен младеж от нашата гимназия. Бяхме ужасени. Как може един човек да убие момче, чийто живот тепърва започваше?!? То това не може да се нарече дори човек, а чудовище!
- Жертвата се казва Мартин Митчъл и е на 17 години. Учи в езиковата гимназия „Уинчестър” Няма следи от борба или съпротивление. Дори кръвта от тялото я няма. За първи път виждам такова нещо. – майка ми каза това на бащата на Нейтън.
- Ясно се вижда, че югуларната вена е прерязана. А, за да се източи кръвта, значи тялото на жертвата е било вдигнато на високо и с главата надолу, и така сърцето свършва цялата работа като изпомпва кръвта от тялото. – анализираше майка ми.
- А, как така тъканта е запазена, но кожата обезцветена? На какво се дължи това? – попита Дан.
- Това показва, че убиецът е използвал течен азот. C него запазва тъканта, но я обезцветява. – отговори мама.
- Как мислиш дали това убийство има връзка с убийството на семейство Смит? – отново попита.
- Много е вероятно. И при двете убийства има жертви – момчета – на горе-долу една възраст, които учат в една и съща гимназия.
- Но защо при първото са убити и родителите?
- Може би убиецът не е знаел, че Трой ще се качи с цялото си семейство в колата.
- Намерихте ли някакви отпечатъци? – попита началникът.
- За сега не, но продължаваме да търсим. – отговори мама и отново се залови за работа.
Интересно си е да слушаш и гледаш как се разрешават убийствата. А и ако случайно хванат извършителите, и когато правят самопризнания, интересно е да чуеш каква е тяхната история. Защо са го направили това убийство и какво ги е провокирало.
Вече беше станало прекалено късно, а не изглеждаше, че скоро мама ще свърши работа. Затова Нейтън реши да ме закара до вкъщи. Бяхме пред вратата на къщата на баба.
- Обещавам да се реванширам, не такива ми бяха плановете за тази вечер. – каза той.
- Но ти планове ли си правил? Нали уж щях да ти помагам? – попитах аз.
- Е, да, но исках да има и нещо по-специално за теб.
- Нима намекваш, че съм специална за теб? – изчервих се.
Той не ми отговори. Доближи се максимално до мен и с едно леко движение сложи кичур коса зад ухото ми. Усещах как лицето му малко по малко се доближава до моето. Усещах и топлината, която излъчваше от себе си. Тогава той нежно ми прошепна:
- Специална си и още как, затова ще те чакам утре вечер в 8 пред вас.
#135 Re: Лично творчество » Убиецът от град Хевън -- [ Завършена] -- » 2013-04-02 18:27:09
Има ли някой друг, който чете, но не пише коментари, за да знам дали да пускам още?
#136 Re: Лично творчество » Убиецът от град Хевън -- [ Завършена] -- » 2013-04-02 09:01:59
Тази глава е малко по-дълга Радвам се, че още не сте изгубили интерес.
V глава
Дойде и любимият ми ден – Сряда. Сряда ми е любим ден, защото тогава имаме физическо с класа на Нейтън, а както знаете аз го обожавам.
Харесвам начина по който ме гледа и начина по който ми се усмихва, а след това се изчервява.
Започнахме часа. Господина ни строи в няколко редици, за да може да направи проверката по-лесно и бързо. След това ни каза да се изберем по двойки и да започнем да загряваме, кой за каквото ще играе.
Едни загряваха за баскетбол, други за футбол, трети за тенис, а аз седях на пейката понеже не ми се играеше. Говорихме си с Вики и Изи за това как Ади се справя със смъртта на Трой и с какво бихме й помогнали. По едно време видях с периферното си зрение как някой се приближава към мен. Това беше Нейтън. Момичетата се подсмихнаха и се дръпнаха на страни, за да не ни пречат.
- Здравей, Алекс! – радостно каза той.
- Здрасти, Нейтън, как си? – попитах аз.
- Ами, добре съм. Слушай, искам да те попитам нещо. – бузките му станаха червени.
- Питай ме! – тръпнех в очакване на въпроса, който щеше да направи дните ми незабравим и.
‘’Но се чувствам егоистично, че аз си правя кефа тук, а Ади е у тях си и едва се справя с всичко, което й се случи…” - размишлявах си аз.
- Ами.. искаш ли да… - Нейтън заекваше, не знаеше какво да прави и как да зададе въпроса си. – искаш ли да загряваш с мен за волейбола
‘’Как може да си толкова глупав? Този въпрос ли не можа да ми зададеш 10 минути? Представям си те, ако трябва да ме попиташ за нещо по лично.. Съсипа ми очакванията.” - говорих си аз на ум.
- О! Не мислех, че някога ще имам честта да загрявам с теб. – отговорих му аз.
"Нека има малко сарказъм, та да му вдигна и самочувствието. Но се съмнявам да го е доловил, та той едва долавя намеците ми..” - продължавах да си мисля аз.
- Докато сме на темата със загрявания искам да те попитам и нещо друго, ако си съгласна? – попита ме той като целия стана червен, като домат.
- Съгласна съм, не мога да ти откажа.
- Искаш ли довечера да дойдеш у нас да ми помогнеш да загрея за състезанието по волейбол в четвъртък?
‘’Страхотно, най-накрая да каже нещо хубаво. Знае, че умея да играя волейбол и сега си търси поводи да ме заведе у тях. Дано не се изложа .”
- Няма проблем, щом можеш да ме използваш. – отговорих аз.
- Хахаха! - засмя се той с цяло гърло, – Осъзна ли какво каза? Все едно те използвам само когато ми потрябваш, не е така. – категорично заяви.
- Не исках да прозвучи така. – смутено му отвърнах, – Имах предвид, че щом мога да ти бъда от полза, не бих отказала.
След загрявката в салона, започнахме и играта. Господина ни разпредели по 6 човека в отбор + 3 човека резерви. Мен ме сложиха в отбора на Нейтън като разпределител (въпреки, че аз играя винаги в атака).
Победихме заслужено другия отбор и то с голяма разлика.
Часът свърши и всички отидохме до съблекалните за един бърз душ.
Там беше и мястото, на което се чувствах като на разпит. Виктория и Изабела не спряха да се споглеждат и да си се подсмихват. Постоянно ме питаха какво сме си говорили с Нейтън.
- Иии, сподели сега, какво те попита Нейтън? – Изабела попита.
- Ами.. попита ме дали съм съгласна да.. – не ме оставиха да довърша.
- Дали си съгласна да ходите? – Двете озадачено вдигнаха вежди и едва прикриваха радостта си. Те знаеха, че отдавна се харесваме.
- Не ме оставихте да довърша. – отговорих им аз. – Попита ме дали съм съгласна да му помогна довечера за състезанието по волейбол.
- Еее, ама и това си е напредък, значи не го е срам чак толкова. Добре ще се уредиш, ако му завъртиш главата още малко. – засмяно каза Вики.
- Щом приключите веднага да ми се обадиш и да разкажеш детайлно абсолютно всичко! – със заповеден тон ми каза Изабела.
- Ще видим тая работа! – заплашително й отвърнах аз и след това се засмяхме.
#137 Re: Лично творчество » Убиецът от град Хевън -- [ Завършена] -- » 2013-04-01 12:25:14
Понеже другата глава е много кратичка ще ви я дам и нея.
IV глава
Същия този вторник, по време на голямото междучасие, аз, Вики и Изи получихме съобщения от Адриана, в което пишеше следното нещо:
„ Приятели, преди малко лекарите ми съобщиха ужасната новина..
Трой почина. Лекарите не успели да му помогнат, нямало е какво да направят. Ще може ли да дойдете, не искам да бъда сама..”
Трите отидохме в болницата, за да утешим нашата приятелка.
- Добре ли си, Ади? – всички попитахме в един тон.
- Вие как мислите? – през сълзи каза тя.
- Всичко ще бъде наред! – повтарях й аз..
- Всичко ще бъде наред!? Лесно ти е да го кажеш, не твоят приятел почина.. – крещейки и обляна в сълзи, тя продължаваше.., – Ще накарам виновникът да си плати за стореното!
- Спокойно, Ади, полицията ще го намери и той ще си понесе последствията. – каза Вики.
- Как ще ги понесе като тук смъртната присъда е отхвърлена?!? Аз лично ще се погрижа той да не види повече бял свят, не заслужава да живее!!! - яростно повтаряше думите си.
Сякаш от сега нататък тази мисъл й беше като фиксидея, да отмъсти за приятеля си и
неговите родители.
[/b]
#138 Re: Лично творчество » Убиецът от град Хевън -- [ Завършена] -- » 2013-04-01 12:22:16
III глава
Денят беше вторник сутрин, 26 април 2011г. Очертаваше се слънчев и топъл ден, което в Хевън се случва доста рядко. По принцип тук винаги е мрачно, мъгляво, студено и дъждовно, понеже градът ни е заобиколен от планини. В радиус от 5-10 километра има още 3 града, но за тях няма да споменавам.
Събудих се в 7:00 измих си зъбите и отидох да се изкъпя. После си направих закуска и към 8:45 се запътих към училище. По пътя се натъкнах на Нейтън.
- Добро утро, Алекс! Как си? – каза той.
- Добро утро! Чувствам се страхотно, а ти как си?
- Сънен все още.. Какъв е първият ти час? – тихо попита.
- Английски език – отвърнах аз.
- О! Значи сме на един етаж, супер!
- Защо да е супер? – попитах го и повдигнах вежди.
- Защото обичам да си около мен. – отговори той, а аз се изчервих.
- Хайде да побързаме, че ще закъснеем.
Влязох в класната стая. Звънецът още не беше бил за влизане в час. Успокоих се, но не след дълго дойдоха Вики и Изи, които видяха с кого дойдох на училище.
Адриана беше в болницата при Трой. От понеделник не е идвала на училище.
Та Вики и Изабела започнаха да ме бъзикат.
- Значи така, а? Заряза ни сутринта да те чакаме, за да може да се разкарваш с красавеца Нейтън. – раздразнено каза Вики.
- О, забравих, че се бяхме уговорили. Наистина!
- Така ще кажеш .. – сърдито измъмри под носа си Изабела.
- Престанете де, момичета! Наистина бях забравила за уговорката ни..
- Споко бе, Алекс, не виждаш ли, че ти се бъзикаме. Бързо разказвай за какво си говорихте? - с усмивка на лице, те очакваха да им разкажа всичко до най-малкия детайл.
П.С: 26 април 2011г. наистина се пада вторник. Избрах произволен ден, месец и година, но ми стана любопитно и реших да проверя, и се оказа, че съм познала всичко Много се учудих.
#139 Re: Лично творчество » Убиецът от град Хевън -- [ Завършена] -- » 2013-03-31 20:03:41
Радвам се, че ви харесва! 
II глава
Нека започнем от самото начало като ви разкажа малко за себе си и за хората в моя квартал.
Казвам се Александра Пиърс. На 16 години съм, имам светло кестенява коса и съм със сиви очи. Обичам да слушам музика, да излизам с приятели, да чета книги и да спортувам. Общо взето всичко, което един нормален тийнейджър прави.
Разликата е там, че съм запалена по криминалистиката и кръвните анализи. Обичам мистериите, загадките, пъзелите и убийствата. Родителите ми са разведени, и за да не се раздвоявам между тях, аз реших да остана да живея при баба и дядо . Майка ми се казва Мария и работи като криминалист, а баща ми се казва Николай и работи като банкер.
Понеже майка ми вижда, че имам интерес към нейната работа, понякога ме взима със себе си и й помагам с каквото мога на местопрестъпленията.
На две пресечки от моята къща живее и момчето, което харесвам – Нейтън Рийз. Той е на 17 години, учи в моята гимназия и е страхотен!!! Майка му се казва Розмари и работи като адвокат, а баща му се казва Дан и е началник на полицейското управление. Да се върнем към Нейтън. Той е много привлекателен. Има сини очи и черна коса, 2 сладки трапчинки на двете бузи и чаровна усмивка. Перфектната комбинация! Когато ме погледне и ми се усмихне аз замръзвам на място. Единственото, което усещам е ритмичното биене на сърцето ми.
По принцип не съм притеснителна и сдухана, но всеки влюбен знае за какво става въпрос, когато любимия му човек му обърне внимание.
Момчето, което е в кома – Трой е приятелят на Адриана. Той все още не е вън от опасност, но лекарите се грижат за него. Полицията издирва човекът, който преряза спирачките на автомобила, но той сякаш е изчезнал в дън земя..
В съседство на Нейтън са и моите най-добри приятелки – Виктория, Изабела и Адриана. С тях сa се случили едни от най-хубавите ми спомени. Те са неразделна част от моя живот. Покрай нас винаги е имало само смях и сълзи, но не горчиви сълзи, а сълзи през смях.
Докато един ден просто всичко се преобърна…
#140 Re: Лично творчество » Убиецът от град Хевън -- [ Завършена] -- » 2013-03-31 18:19:08
Това е първата история, която пиша. Надявам се да ви хареса и да не сте много критични.
I глава
Беше тъмна и дъждовна нощ. Светкавици си пробиваха път между гъстите облаци и осветяваха всичко наоколо. От една от къщите в богатия квартал Съмърдейл се чуваха успокояващи тонове на пиано. Сякаш дъждът съпровождаше тихата и хармонична мелодия на пианото, когато изведнъж силен грохот накара всичко наоколо да утихне.
Всички започнахме да излизаме от къщите си. Споглеждахме се в недоумение. Не знаехме какво е станало, когато един мъж извика:
- Викнете Бърза помощ, има катастрофа!
Всички се стъписахме, но след миг започнахме да набираме номер 911 и да търсим помощ. Не знаехме кой е катастрофирал или може би не искахме да разберем тежката новина. Единственото, което знаехме е, че е някой от нашия квартал.
Когато полицията дойде на мястото на катастрофата, установи, че в колата се е возило семейство Смит с техния 16-годишен син Трой. Родителите на Трой били загинали на място, а той бил в тежко състояние, което го довело до кома.
Според полицейския доклад, някой е бил прерязал спирачките на автомобила, а мократа настилка допълнително е помогнала за удара на семейство Смит в крайпътното дърво.
От този момент нататък започнаха всичките мистерии в град Хевън.
#141 Re: Кош » Кажете някой хубав сериал? » 2013-03-29 11:59:33
Моите любими:
Person of Interest, Covert Affairs, Beauty and the Beast, The Vampire Diaries, Dexter, Haven, One Tree Hill, Pretty Little Liars, Game of Thrones, Heroes, Jane by Design, Tower Prep и още ама забравих..
#142 Re: Архив » От къде да си сваля тази песен? / Търся песен. » 2013-03-26 18:02:09
Днес чух по радиото една песен. Пееше се ;
... I need you now, want the way you lie, i need you now ...
Търсих много, но нищо ..
Agnes - I need you know ??
#143 Re: Архив » Как се казва тази песен? » 2013-03-26 12:55:06
Онзи ден по радиото чух една песен където я пее жена и мисля, че е нова помня само ''aaaaa you and i you and i you and i'' [i]Моля ако знаете как се казва напишете. Благодаря предварителнo
Да не би да е:
Lady Gaga - You and I ??
#144 Re: Архив » Как се казва тази песен? » 2013-03-24 18:27:01
Как се казва тази песен? https://www.facebook.com/video/video.ph … 7814894494
Казва се: Pixie Lott - All About Tonight
#145 Re: Архив » От къде да си сваля тази песен? / Търся песен. » 2013-03-23 12:12:04
Търся една песен. Снощи по The Voice я слушах, видях клипа, но накрая се разсеях и не видях кой я изпълнява..
Значи в клипа са снимани няколко двойки, които се целуват. Имаше целувки м/у две момичета, м/у 2 момчета и м/у 1 момиче и 1 момче. По време на клипа върху лицата на избрани хора за кратко се появява бял контур, който очертава очите, веждите, носа и устата. Този контур се появяваше на избрани хора от клипа, за около няколко секунди. Изпълнителят е мъж, но така и не се видя лицето му. Ако някой има идея, моля да сподели с мен. :]
#146 Re: Кош » Harlem shake. » 2013-02-24 19:17:40
Не знам, на мен ми писна. Изтъркано е вече. Получи се също като гангнам стайл - много гледаемост, много имитатори и вече стана банално.
В началото беше интересно, но вече не.
#147 Re: Приятели / Училище » Училищни въпроси » 2013-02-21 23:45:29
1. Кога получихте първата си двойка? - Не съм още.
2. Колко често ходите без домашно на училище и неподготвени? - Почти всеки ден.
3. Някога бягали ли сте от час? - Да.
4. Ако да, колко пъти? - Бая са.
5. С какъв успех завършихте първия срок? - 5.80
6. Колко най-много неизвинени сте имали? - 5
7. Получавали ли сте наказания? - Все още не.
8. А местили ли са ви в друго училище? - Не.
9. Какво може да те предизвика да избягате от някой час? - Контролна, изпитване, ако не ми се кара час.
10. Аутсайдер ли си? - Не.
11. Как възприемаш сегашния си клас? - Супер е, с някои изключения.
12. Някога представяли ли сте фалшиви бележки, за да извините отсъствията си? Колко често? - Не.
13. Като какво възприемате училището? - Хубаво образование.
14. Имало ли е дни, в които не сте ходили на училище, просто защото не ви се е ходило? Да.
15. Задружен ли е класа ти? Обоснови се. - Задружен е, правим всичко заедно,
16. Дисциплината в твоето училище строга ли е? - Води се строга, но не чак толкова.
17. Къде учиш? - ЕГ "Д-р Иван Богоров"
18. От добрите или от лошите ученици си? - Средните.
19. Участвали ли сте в училищен побой? - Не.
20. Били ли сте се? - Да.
21. Ако някой от училище ви нападне или съученик, какво ще направите: ще се биете и вие или няма да се биете, а ще викате, за да привлечете внимание? - Като попадна в така ситуация, тогава ще напиша. :]
#148 Re: Кош » Как да се подготвя за цикъла? » 2013-02-15 07:29:49
И аз съм на 12.
Знам също, че много боли и кръста. Поне при някои. Но искам да ти кажа да не се стряскаш.
Аз нямам, но една приятелка наскоро получи, а тя е много притеснителна, че чак се и разплака. И тя ми каза симптомите. Както и други приятелки. : ) Не се страхувайте. : )Да,при някои наистина го има и проблема с кръста (y)
Аз не винаги имам болки в кръста, но някои от моите симптоми са болки в гърдите. Преди да ми дойде аз настивам, става ми студено на краката и т.н. Боли ме корема, естествено, и пия Ношпа.
#149 Re: Кош » Затапки » 2013-01-23 17:30:15
Зависи от ситуацията и човека, с когото си опонирам.
По принцип не се впускам в спорове, но когато се налага..
Моите "затапки" са малко мръснишки и закачливи Карат хората да се изядат от яд, че не могат да измислят нещо оригинално и започват с така познатите ни повърхностни обиди или повтаряне на едно и също. Така без диалог не мога да измисля нищо, всичко става на момента.
#150 Re: Лично творчество » без име » 2013-01-23 16:23:31
Става! :]] Харесах си 1-2 работи