Ами бях на училище, след това вкъщи.
Нищо конкретно.
Имаш ли някакви планове за утре?

Пет.

Не.
Самсунг?

Здравейте

Дааа 
Красавеца ми той!   

Много са.
Кой е филма, който те е разочаровал?

https://www.facebook.com/photo.php?fbid … =3&theater

Оххх на как слънцето   

Какво правите?

Една кратка историйка събрана в някъде около 3 части или 4.
Надявам се да Ви хареса!

• 3 години по- рано

-Фабиана откажи се, прекалено излишни килограми имаш!- извика една средна на възраст жена в добра физическа форма. Строгия й глас се чуваше постоянно в залата. Викаше и крещеше, независимо дали всичко, което правеха там бе както трябва или беше неправилно.
Фабиана бе красиво момиче, което преди няколко седмици бе навършило 19 години. Имаше дълга кестенява коса, която доста често вързваше на кок. Имаше красиви сини очи, които бяха с небесен цвят. Толкова красиви, че човек погледнеше ли я можеше да се изгуби в тях. Фабиана бе отраснала в богато семейство.
От дете получаваше всичко, което поискаше. Да бъде балерина, да сега точно това бе нейното желание, но имаше едно голямо „но” пред нея. Да бъдеш балерина не се ставаше толкова лесно. Искаше се труд и постоянство. Е, Фабиана даваше всичко от себе си, но винаги нещо не и достигаше. Винаги нещо и пречеше, но най- вече никой не го оценяваше.
Фабиана изглеждаше добре, чувстваше се добре в кожата си и това бе нейната тайна за красота. Парите и красотата й тук не помогнаха. Там където тя играеше балет и където даваше цялото си време не искаха хора, които не приличаха на ходещи скелети. Е, тази дама не бе от тези момичета. Имаше добри форми, които я правеха привлекателна, не бе нито дебела, нито много слаба. Бе в нормата за възрастна си, дори и малко под нея, но явно това не се харесваше на преподавателката й. Тя искаше „скелети”, а не хора.
-Спрете!- отново се чу същия глас, строг и не потреперващ.
–Фабиана, какво правиш?- момичето се огледа, а учителката бе вперила поглед в нея.
-Танцувам!- отговори Фабиана.
-Така ли? Не си личи!
-Извинете, но се опитвам да дам всичко от себе си и го правя, а Вие дори не го оценявате!- опълчи се девойката.
-Знаеш ли какво?- засмя се жената и отиде до момичето, гледайки я право в очите.
-Красотата ти, парите ти, те не те правят балерина, или сваляш тези килограми или си вън от групата. До следващата седмица искам да свалиш килограмите, ясно ли е?- не сваляйки поглед преподавателката говореше, а Фабиана гледаше в очите й и се чудеше как може човек да таи толкова злоба.
-Добре госпожице!- каза девойката смирено, докато всички я гледаха и си шушукаха.
-Хайде всички отново!- извика жената и се върна отново на мястото си. Младата девойка застана в позиция да танцува, но изведнъж онзи строг глас се извиси отново.
-Фабиана, какво правиш? Мисля, че бях достатъчно ясна. Напусни и когато свалиш това, ще можеш да се върнеш отново. –каза жената и продължи. –Имаш срок до другата седмица! Сега напусни, пречиш ми да проведа часа си!- каза тя и подведе останалите момичета. След унижението Фабиана напусна сградата разочарована и отчаяна. Бе толкова превзета от мечтата си, че през главата й минаваха куп идеи как да загуби тези килограми, които нямаха да я направят по- хубава, и които биха коства ли дори и здравето й.

Ох трябва да си зареждам пари в телефона, ама едва ли ще ми дадат отново интернет и СМС.  |-(

Пожелавам ти го! 

http://24.media.tumblr.com/tumblr_mdzz7 … o1_500.jpg
Онова и това вървят в комплект.