Pages: 1
#1 2012-11-27 18:54:40
- Hrisi. S. H
- Member
- From: Where the sky ends
- Registered: 2011-11-01
- Posts: 5,622
Re: Залата на успеха...
Една кратка историйка събрана в някъде около 3 части или 4.
Надявам се да Ви хареса!
3 години по- рано
-Фабиана откажи се, прекалено излишни килограми имаш!- извика една средна на възраст жена в добра физическа форма. Строгия й глас се чуваше постоянно в залата. Викаше и крещеше, независимо дали всичко, което правеха там бе както трябва или беше неправилно.
Фабиана бе красиво момиче, което преди няколко седмици бе навършило 19 години. Имаше дълга кестенява коса, която доста често вързваше на кок. Имаше красиви сини очи, които бяха с небесен цвят. Толкова красиви, че човек погледнеше ли я можеше да се изгуби в тях. Фабиана бе отраснала в богато семейство.
От дете получаваше всичко, което поискаше. Да бъде балерина, да сега точно това бе нейното желание, но имаше едно голямо „но” пред нея. Да бъдеш балерина не се ставаше толкова лесно. Искаше се труд и постоянство. Е, Фабиана даваше всичко от себе си, но винаги нещо не и достигаше. Винаги нещо и пречеше, но най- вече никой не го оценяваше.
Фабиана изглеждаше добре, чувстваше се добре в кожата си и това бе нейната тайна за красота. Парите и красотата й тук не помогнаха. Там където тя играеше балет и където даваше цялото си време не искаха хора, които не приличаха на ходещи скелети. Е, тази дама не бе от тези момичета. Имаше добри форми, които я правеха привлекателна, не бе нито дебела, нито много слаба. Бе в нормата за възрастна си, дори и малко под нея, но явно това не се харесваше на преподавателката й. Тя искаше „скелети”, а не хора.
-Спрете!- отново се чу същия глас, строг и не потреперващ.
–Фабиана, какво правиш?- момичето се огледа, а учителката бе вперила поглед в нея.
-Танцувам!- отговори Фабиана.
-Така ли? Не си личи!
-Извинете, но се опитвам да дам всичко от себе си и го правя, а Вие дори не го оценявате!- опълчи се девойката.
-Знаеш ли какво?- засмя се жената и отиде до момичето, гледайки я право в очите.
-Красотата ти, парите ти, те не те правят балерина, или сваляш тези килограми или си вън от групата. До следващата седмица искам да свалиш килограмите, ясно ли е?- не сваляйки поглед преподавателката говореше, а Фабиана гледаше в очите й и се чудеше как може човек да таи толкова злоба.
-Добре госпожице!- каза девойката смирено, докато всички я гледаха и си шушукаха.
-Хайде всички отново!- извика жената и се върна отново на мястото си. Младата девойка застана в позиция да танцува, но изведнъж онзи строг глас се извиси отново.
-Фабиана, какво правиш? Мисля, че бях достатъчно ясна. Напусни и когато свалиш това, ще можеш да се върнеш отново. –каза жената и продължи. –Имаш срок до другата седмица! Сега напусни, пречиш ми да проведа часа си!- каза тя и подведе останалите момичета. След унижението Фабиана напусна сградата разочарована и отчаяна. Бе толкова превзета от мечтата си, че през главата й минаваха куп идеи как да загуби тези килограми, които нямаха да я направят по- хубава, и които биха коства ли дори и здравето й.
[list=*]
[*][list=*]
[*]Понякога ще идвам в съня ти
като нечакан и неискан гостенин.
Не ме оставяй ти на пътя-
вратите не залоствай.
Ще влезна тихо. Кротко ще приседна,
ще вперя поглед в мрака да те видя.
Когато се наситя да те гледам –
ще те целуна и ще си отида.[/*]
[/list][/*]
[/list]
[list=*]
[*][list=*]
[*][list=*]
[*]"Прощално"- Н. Вапцаров[/*]
[/list][/*]
[/list][/*]
[/list]
Offline
#3 2012-11-30 16:04:57
- Hrisi. S. H
- Member
- From: Where the sky ends
- Registered: 2011-11-01
- Posts: 5,622
Re: Залата на успеха...
Пускам тази част заради Диди (unbroken) защото тя е единствената явно, която хареса историята.
Надявам се да не разочаровам нея и вас с тази част!
3 години по- късно.
Да, Фабиана бе свалила килограмите, бе станала балерина, но имаше нещо друго. Нещо, което щеше да промени живота й напълно.
В главата на всеки четящ това би изникнал въпроса как тя е свалила килограмите.
Е, ще Ви кажа.
Бе започнала да се дрогира. Оттам загуби това, което искаше, но и се пристрасти към нещо, което много мразеше- дрогата. Тя я правеше различна, различна от онази Фаби, която всички познаваха. Онова мило, притеснително момиче, тя я бе превърнала в изпаднала наркоманка, която пилееше парите си за дрога и алкохол. В първите месеци от започването, това не се усещаше, но след време започна да иска все повече и повече.
Всяка вечер бе с различен. Понякога с дни не се прибираше вкъщи, а това стана само заради едни килограми, които и казаха да загуби, които погубваха нея малко по- малко.
Фабиана влезе в един клуб, музиката бе силна, усещаха се басовете под краката й. Хората вътре бяха пияни, напушени, а все още бяха деца. Мина и отиде при новите си приятели. Две момичета и три момчета. Бе заменила богатите примерни деца с богатите лоши деца. Докато вървеше се сблъска с един от хората в клуба, но нищо не му каза, сякаш бе хипнотизирана. Гледаше в една точка и вървеше към сепарето с останалите.
-Хей Фаби..- смееше се Карлос. Той бе с мексикански произход, също бе добър приятел и на Фаби.
-Имаш ли?- попита безразлично тя и седна до него.
-Да!- извади белия прах и направи тънка линия. Подаде й трабичката си, а тя дръпна цялата линия.
-За това говоря.- смееше се Люк. Изведнъж Фаби усети как дрогата се разнесе по цялото й тяло. Как зениците й се разшириха и всичко пред нея се замъгли.Няколко часа по- късно.
-Карлос!- отиде Фаби при него и му пошушна нещо в ухото.
-Сигурна ли си?- попита я той.
-Да. –отговори набързо и напуснаха клуба.
[list=*]
[*][list=*]
[*]Понякога ще идвам в съня ти
като нечакан и неискан гостенин.
Не ме оставяй ти на пътя-
вратите не залоствай.
Ще влезна тихо. Кротко ще приседна,
ще вперя поглед в мрака да те видя.
Когато се наситя да те гледам –
ще те целуна и ще си отида.[/*]
[/list][/*]
[/list]
[list=*]
[*][list=*]
[*][list=*]
[*]"Прощално"- Н. Вапцаров[/*]
[/list][/*]
[/list][/*]
[/list]
Offline
#5 2012-11-30 17:50:05
- Call Again
- «√anity ℱair»
- Registered: 2011-03-01
- Posts: 6,703
Re: Залата на успеха...
Следваша част :p
Offline
#6 2012-12-02 21:09:46
- Hrisi. S. H
- Member
- From: Where the sky ends
- Registered: 2011-11-01
- Posts: 5,622
Re: Залата на успеха...
Надявам се да Ви хареса!
3-та част.
-Готова ли си?- попита той и завърза ръката и с едно маркуче, като спря кръвта й.
-Ще боли ли?- попита тя и това бе единственото, което каза.
-Само за секунда!- заби иглата във вената й и вкара съдържанието от спринцовката във вените й. Хероина се разнесе из кръвта й след като той махна маркучето.След 15 минути.
Фабиана влезе отново в клуба, всичко се въртеше. Смееше се видя онова момче в което се бе блъснала по- рано тази вечер. Продължаваше да се смее, без да спира.
Той я видя и двамата се срещнаха лице в лице.
-Добре ли си?- попита я той.
-Не съм била по- добре!- танцуваше тя пред него смеейки се.
-Какво ще кажеш да се срещнем на паркинга?
-Добре!- отговори тя, а той излезе отправяйки се към паркинга.
Фабиана отиде до Карлос, взе чантата си.
-Къде отиваш?- попита момчето.
-Това си е моя работа!- сопна се Фаби и напусна клуба отивайки към паркинга.
Той стоеше до черен джип, изглеждаше че бе негов. Още щом я видя се засмя. Фаби се засили и започна да го целува, а разбира се той се възползва от това. Отвори задната врата на джипа със затъмнени стъкла и влязоха вътре.10 минути по- късно.
Той излезе от колата, запаса си ризата отново в панталона и оправи яката си. Избърса червилото си и се обърна към нея. Тя излезе от колата смеейки се.
-Добър си!- опита се да го целуне, а той се дръпна. Затвори вратата и си тръгна.
Щом влезе в клуба един от приятелите му го видя и го попита.
-Какво ще правиш?
-Не се меси!- каза той и тръгна напред към сепарето си.
-Защити ли това момиче или... –прекъсна го той.
-Не е твоя работа!- каза строго той и отиде към бара.
[list=*]
[*][list=*]
[*]Понякога ще идвам в съня ти
като нечакан и неискан гостенин.
Не ме оставяй ти на пътя-
вратите не залоствай.
Ще влезна тихо. Кротко ще приседна,
ще вперя поглед в мрака да те видя.
Когато се наситя да те гледам –
ще те целуна и ще си отида.[/*]
[/list][/*]
[/list]
[list=*]
[*][list=*]
[*][list=*]
[*]"Прощално"- Н. Вапцаров[/*]
[/list][/*]
[/list][/*]
[/list]
Offline
Pages: 1