Ами vbox7.

Алармата на телефона.

Родителите на една приятелка ни бяха приготвили богат обяд -- крехко агнешко месо, варени картофи и ориз. И питкаа ^^

Това със статуята ми е любимата част 

Мм Pitbull -- Back in time 

Здравейте!
Проблемът е следния: не мога да добавям клипчета в Любими. Като кликна на звездичката под клипчето, страницата прескача и някак си се превърта нагоре, ако ме разбрахте, все едно аз съм я преместила с мишката. Имам 1600 клипчета в Любими, има ли някакъв лимит?

Мм не.
Burlesque?

Ммм има един такъв момент в 13 going on 30.

За душ-гел, в кафето и за сладолед.

Съжалявам за забвянето, но преди малко се прибрах.
Заповядайте!

-    Вземи ги, Леа!
-    Бабо, бързам!
-    Леандра!
-    Какво?
-    Майка ти ще ми се кара като те види такава слабичка...
-    Няма да ти се кара, винаги съм била такава.
-    Няколко кексчета няма да ти натежат, има и соленки, знам колко ги обичаш.
-    Бабо, тръгвам! – целунах я по бузата и тръгнах към вратата. В следващия миг тя ме дръпна за сака и набута вътре хартиения плик с храната. Погледнах я изпод вежди.
-    Да има какво да хапвате по пътя.
-    Спокойно, бабата на Крис сигурно също му е дала храна за из път – засмях се. После целунах баба и излязох.
Крис ме чакаше пред къщата. Беше с буса, с който докарваха плодовете сутрин. Трябваше бързо да тръгнем към гарата, за да взема билетите. Днес пътувахме към Торино.
-    Хей – Крис ме целуна, а после ме отдалечи на ръка разстояние от себе си – Защо закъсня?
-    Баба ми даваше храна – показах му хартиената торбичка. Той надникна в нея.
-    Супер, обожавам соленките на баба ти! О, кексчета! Какво е това? Ананас? Досега не бях ял кексче с ананас.
Погледнах го учудено, а в следващия миг той се провикна, за да благодари на баба. Трябваше да го избутам до вратата на буса.
Качихме се на влака в последния момент. Татко се бепе постарал за билетите – първа класа, самостоятелно купе. Аз и Крис... сами. Ако бях котка, в този момент със сигурност щях да мъркам блажено в най – щастливия от деветте си живота.
Извадих лаптопа си. Татко ми беше писал имейл с адреса. Лошото беше, че този хора живееха във вила на края на града и трябваше да наемем кола, за да стигнем до там. А и щеше да стане доста късно...
-    Крис!
-    Да?
-    Май днес няма да успеем да се срещнем с тези хора.
-    Защо?
-    Ще стане много късно, докато пристигнем. А ние имаме дълъг разговор.
-    Ммм, имам идея.
Вдигнах глава с въпросително изражение. В очите му играеше някакво дяволито пламъче. Той взе лаптопа и започна да търси нещо в интернет. След малко ми показа резултата.
Усмихнах се.
Близо до гарата се намираше едно малко приветливо хотелче. В сайта имаше и бланка за резервация. Попълних я и я изпратих. След малко получих имейл. Успешно бях наела стая за вечерта. Кристиано нямаше как да е по – доволен от мен.
Още повече, че прекарахме останалата част от пътуването в подготовка за часовете в хотела.
Стаята беше чудесна. А за Торино нямах думи! Магичен, очарователен... с една дума, Италия. Каквото и да кажех, щеше да е малко. Вечерта се разходихме из града. Крис държеше ръката ми, успокоявайки ме за утрешната среща. Бях страшно привързана към него, исках да се отдръпна, но не можех. А  не исках да имам връзка от разстояние. Когато му го казах, той просто прошепна, че ако не се тревожа, всичко ще се нареди по най – добрия начин. В следващия ме целуна.
Обратно в хотела, бях опиянена от аромата на бели рози, който се разнасяше в стаята. А после послушах съвета на Крис. Оставих се в ръцете му и не мислех за нищо.

Мм да не е Bridge to Terabithia   

Малко преди 11.