Десет.

Приятна.

И двете.

Праскова.

Сид от "Ледена епоха" 

И двата.

Мм Christina Aguilera -- Your body <3

И двата ми харесват.

Секс.

Този на unbroken.

Ето ме, I'm back 

На следващия ден се събудих първа. Взех един бърз душ и се приготвих за излизане. Събудих Крис и слязох на рецепцията, за да попитам откъде да наема кола. Отговорът на момчето, работещо там, беше доста изчерпателен и в крайна сметка се сдобих с визитка на фирмата, която ми трябваше.
Торино бе приветлив и слънчев. Разходихме се и хапнахме в едно кафе на площад Сан Карло. Решихме да останем още един, два дни – имаше твърде много места, които исках да видя, а прекрасно знаех как да накарам Крис да ме придружава.
Взехме под наем някакъв джип, все пак вилата бе в планинска местност. Когато наближихме, започнах да се тревожа леко. Какви бяха тези хора, откъде имаха картината и защо държаха толкова много на анонимността си, след като появата на платното – близнак нямаше как да не привлече внимание? Крис забеляза, че нещо не е наред и нежно хвана ръката ми. Всеки ден ми даваше нови причини да съм благодарна, че го имам.
Вилата беше малка и приветлива, а градината бе отрупана с цветя. Вторият етаж бе тавански, едва ли имаше повече от две стаи там. Поех дълбоко въздух и отворих малката вратичка. Имаше чакъл по цялата алея, която водеше до верандата. Шумолеше успокоително при всяка стъпка.
Един от прозорците на първия етаж бе отворен. Чувах новините на местното радио, носеше се и силна миризма на канела. Обожавах този аромат.
Почуках на вратата.
-    Един момент! – чу се женски вик от вътре. С Крис се спогледахме. Щяхме да чакаме, какво друго можехме да сторим.
Вратата се отвори и в рамката и застана симпатична жена на около 50 години, на ръст бе колкото мен.
-    Какво обичате? – попита тя.
-    Амм, здравейте! Аз съм Леандра Шантини, а това е приятелят ми Кристиано. Би трябвало някой да ви е предупредил, че ще дойда. Става дума за...
-    Картината,да – прекъсна ме тя – Влезте!
Вилата беше страхотна, обзаведена с много вкус. Жената ни покани да седнем в хола и ни поднесе чай, като междувременно се представи. Катерина Адалберто, родом от Римини. Това ми беше много познато. Татко ми беше казвал, че старият Шантини е бил пратен там през 1806г, по време на Войната на четвъртата коалиция, една от войните на Наполеон.
Насочих разговора към картината. Разказах на Катерина, че Шантини е мой далечен дядо и „Нощ сред портокаловите цветове” се предава в рода ни от поколения. Не скрих възмущението си от постъпката им – да продадат картината тайно, знаейки, че вече има творба с това име. И същия външен вид.
Катерина ме изслуша, поглеждайки ме някак виновно от време на време. Уважих това, че не ме прекъсна нито веднъж. Започнех ли да говоря, трудно можех да спра.
-    Вижте, г-це Шантини, съзнаваме, че прибързахме малко, но беше странно дори и за нас. Получих тази вила като наследство от далечен роднина преди около година. Отне ни време да я приведем в приличен вид. По време на ремонтите намерихме стара изба. Картината беше там.
-    Моля?
-    Да, скрита в ниша в стената. Там не беше само тя. Бяха вещи на Изабела Сезарино.
-    Вашата роднина?
-    Да. Там беше и дневникът й. Направих му копие, тъй като е доста стар, а и е ценна семейна реликва. Ще ви го дам. Не е нужно да ми го връщате.
Катерина излезе от стаята и се качи на горния етаж. Показа ми и старият тефтер. Страниците му бяха крехки, но запазаени. Мастилото все още бе силно, всичко се четеше. Изпадна дори и някакво хербаризирано цвете.
Копието на дневника беше в картонена кутия, от тези за подарък, а отгоре имаше панделка.
-    Вътре има листче с телефонния ми номер, държа да ми се обадите, след като го прочетете.
-    Да, непременно. Ще се свържа с вас. Довиждане!
Катерина ни изпрати и с Крис бързо се качихме в колата. Татко се обади, а аз нямах какво да му кажа. Той се изненада от историята с Изабела Сезарино. Почувствах се някак виновна, но самата обстановка в къщата не ми позволи да направя нищо повече.
-    Редно е да прочетеш този дневник още днес – каза Крис по пътя към хотела. Аз още играех с панделката.
-    Да, добре.
-    Развържи я, Леа!
От кутията изпадна книжка с кожена подвързия. Беше копие, усещах аромата на нова хартия, но все пак изглеждаше досущ като оригинала. Аз очаквах купчина бели листа формат А4.
Вечерта намерих свободна пейка на площад Карло Феличи. Разгърнах страниците и потънах в спомените на Изабела Сезарино. След около час стигнах до 18 април 1806. От тук започваше най – хубавата част.

Бисквитки Milka Choco Grains