И двата.

Една от любимите.
Лексус?

Мече 

Не мога да избера, и двете.

Кроасан, покрит с шоколад.

И двата.

Десет.
Варена царевица?

Аз те съветвам да ги позлваш всички, просто ги сменяй често.

Заповядайте! Това може би ще е предпоследната част.

Прибрах се в хотела късно. Бях уморена, очите ме боляха, но бях доволна. Успях да прочета целия дневник.
-    Крис, няма да повярваш каква е историята на Изабела!
-    А ти няма да повярваш колко свободно време имам, за да я чуя – ухили се той.
Усмихнах му се на свой ред.
-    Слушай. От 18 април 1806 е. „Ужасен, мрачен и дъждовен ден! Войниците са навсякъде, настаняват се в града. Една група дойде у дома. Търсеха бинт и йод. Докато сестра ми ги набави, аз приготвих чай на един от войниците, Жан. Не съм сигурна за фамилията, но май беше Шантини или нещо подобно. Горкият, изглеждаше болен и отпаднал. Заспивам, мислейки си за изумрудения отенък на очите му. Преди да си тръгнат, един от колегите му спомена, че може да се наложи да минат пак. Болният войник, за когото търсеха бинт, трябвало да бъде настанен някъде...”
-    Тоест Жан е твоят дядо? – попита Крис, повдигайки вежда.
-    Така изглежда. А и явно е бил голям красавец, след време Изабела се е скарала със сестра си заради него.
-    Конкретен повод?
-    Двамата вече са били заедно по това време, но Кармен също е изпитвала нещо към Жан. И една нощ се е промъкнала тайно в лагера на войниците, което е довело до редица други проблеми.
-    Хмм, тези хора не са си губили времето.
-    Имали са твърде много такова. По време на престоя в Римини са участвали пряко само в едно сражение. И то не е било нищо особено, някакъв селски бунт.
-    Но все пак дядо ти е загинал на бойното поле, нали?
-    Да, но в сражението с Русия през февруари следващата година – говорех с такъв жар, историята ме плени. Имах чувството, че очите ми заблестяват по – ярко след всеки споменат детайл.
-    И все пак разбра ли нещо за картината? – нетърпеливо попита Кристиано.
-    Не само едно, знам всичко – леко плъзнах ръката си по врата му, придърпвайки го към себе си. Той ме целуна, бавно прехвърляйки  устните си по врата ми, а после прошепна в ухото ми:
-    Продължението след края на историята.
Засмях се.
-    Е, добре, значи си струва. Изабела е забременяла от Жан. Това е от деня, в който му е казала – прелистих няколко страници, а после започнах да чета на глас – „ Най – сетне му признах. Затворих очи, беше ме страх. А той просто ме прегърна силно, после ме пусна бързо, слагайки дланта си на корема ми. Сякаш не искаше да нарани детето ни. Започна да ме разпитва, казах му, че е станало през ноща, която прекарахме в градината на Еторе Пелегрино. През цялата вечер той не спря да се усмихва. Аз също бях щастлива, на пук на проблемите с Кармен и лошата реколта. С Жан щяхме да имаме дете!”  Излишно е да споменавам, че въпросната градина е портокалова – победоносна усмивка.
-    Ето откъде идва името на картината. И все пак, защо са две?
-    Жан е знаел, че скоро той и войниците трябва да напуснат Римини. Оставил е картината на Изабела, а другата е взел със себе си, за да му напомня на нея и детето. Но просто не е успял да св върне... – неизбежно е. Всяка история има поне един тъжен момент. А този бе направо покъртителен.
-    А детето?
-    Изабела е родила син през март 1907. И той е носел нейната фамилия, Сезарино. Катерина е от неговия род.
-    Роден е само месец след смъртта на баща си.
-    Да, тъжно е.
Крис се намръщи.
-    Но в такъв случай... как Шантини е твой дядо?
-    И аз се замислих за това. Но после си спомних историите на баба и дядо  във Франция. Шантини е бил женен. И детето на Изабела е втори син за него.
-    Тоест това в Римини е било кратка афера? – недоверие.
-    Да. Но по думите на Изабела съдя, че той наистина е я обичал – усмихнах се, държейки кожената книга в ръцете си. Италианката беше описала всичко толкова подробно, нямаше начин той да не е бил влюбен.
-    Не се обиждай, но дядо ти е бил женкар – Кристиано започна да се смее.
-    Това беше грубо – метнах една възглавница по него – По времето, когато е заминал за Италия, синът му във Франция е бил на шест. И всички са живеели заедно. Обичал е съпругата си, но Изабела е била глътка свеж въздух, нещо ново и екзотично. Нещо, което няма как да не обикнеш.
-    Също като теб – тихо каза той и леко изтръгна дневника от ръцете ми.
След време не мислех за нищо, освен за горещото тяло на Крис, момчето, което имах тук и сега. И което довеждаше всеки наш споделен миг до границата на съвършенството. И отвъд нея.

Ммм 2х90.

Пуканки в киното

Да, име ефект от тях  От всичко, което съм позлвала, са най - доброто средство срещу черни точки.