И двата.

Цяла година див купон ще има.

Докато вървяхме към ресторанта, който Стивън ми бе казал се чувствах доста странно. Сякаш Раян е много по-различен от другите момчета. Не изглежда никак невинно, но се държи страхотно. Когато вече бяхме пред ресторанта, двамата спряхме и се погледнахме.
Ресторанта бе изискан, но проблема бе, че това не ми допада. Не си падам много по такива места.
- Да отидем да хапнем сладолед, а ? - попита ме Раян и леко побутна ръката ми.
- Да, съгласна.
Двамата тръгнахме към близкия парк. Докато вървяхме, ставаше все по-топло, но и подухваше по-силен вятър. Потрепвах. След около 5 минути, двамата спряхме.
- Един плодов и.. - каза Раян на продавача.
- И шоколадов с ядки. - казах аз и извадих пари от чантичката си.
- Аз ще платя. Все пак ни е първа среща.
Среща ?! Мислех, че ще бъде просто обяд. Така,де обяда се провали, но все пак разходка..
- М-мерси. - казах аз и взех кофичката със сладоледа. Двамата седнахме на близката пейка. Когато седнахме, той се приближи до мен максимално.
- Каква гледка само. - каза той.
Наистина гледката бе чудна. Пред нас точно се намираше полянка, на която малки деца играят на различни игри, или млада двойка са на пикник. Краят на лятото наближаваше все повече и всеки иска да се възползва максимално. По едно време усетих как той помръдва ръката си, но не за да направи както повечето момчета - да прекара ръка зад мен и да се прозява, за да се сгушим. Той ме хвана за китката и обърна лицето ми към неговото.
- Прегърни ме! - каза той и леко се усмихна, като не спираше да гледа в очите ми. Сърцето ми заби лудо.
- К-к-какво ?
- Прегърни ме! - повтори той и обгърна тялото ми.
За 10 секунди стоях неподвижно, но след това леко и бавно обвих ръцете си около кръста му и опрях главата си на гърдите му. Чувството бе странно и невероятно едновременно. Стояхме в прегръдка около 3-4 минути, когато той спусна ръцете си, а след него и аз.
- Сърцето ти ще изскочи. - каза той и се засмя.
- Аз ъ.. Чувствам се странно. - казах аз и се отдалечих.
- Искаш ли да се разходим до края на парка ? - попита той и се изправи.
- Да. - казах аз, като преди да тръгнем оправим полата си, защото се бе нагънала.
Двамата тръгнахме.

Whеre have you been ? 

Всеки си има такива моменти, разбирам те, но просто не трябваше да изразяваш така чувствата си ( да пускаш този текст ). Peace. (:

Не.
18 ?

Макарони.

Не. 16 ?

Hоla.

Да.

Не.
Есен ?

Cassidy - бан