Масаж.

Първо си помислих за ретро преса, но сигурно ще изглежда много къса.

Съжалявам, но и двете не ми допадат.
Но нека бъде подписът.

Оригиналната книга "Дон Кихот" е огромна. Дори ученическите издания, които на пръв поглед може да ти изглеждат дебели, са съкратени варианти.
Във филма са изпуснати част от приключенията на Дон Кихот и Санчо Панса.

Не искам, защото
- летните дни ще ми липсват.
- накрая на годината ми предстоят матури и приемни изпити за Софийския университет

Искам, защото
- ще продължа да ходя на театрално
- ще съм сред приятели

И двете.

Много ви благодаря! 

В момента работя по нова история, по - дълга и по - сериозна, в която има от всичко по много!

Ами 11 275

Мм The Lucky One

Срещата между Катерина, Фабрицио и родителите ми се осъществи едва две седмици, след като ние с Крис се прибрахме от Торино. В крайна сметка двете семейства изгладиха недоразуменията помежду си и обществеността разбра за двете картини на Шантини.
Оставащите летни дни минаваха бързо, като пясък, които се изплъзва от шепите ти.
През изминалата седмица се видях с Крис едва два пъти. Той беше някак потаен, по – тих от обикновено и една нотка по – мрачен. И така и не ми каза какво му е.
Беше последната ми вечер в Неапол. Баба отново беше приготвила изумителна вечеря.
-    Леа, ще ми липсваш толкова много! Няма ли да дойдеш за Коледа? – баба въздъхна тежко.
-    И аз не знам. С нашите планираме да прекараме Коледа във Франция.
Тя изсумтя.
-    Паола е полудяла. Вместо да дойде тук ...
Засмях се.
-    Спокойно, бабо. Сигурна съм, че всичко ще се нареди по възможно най – добрия начин.
-    Дано да си права.
Дядо ни погледна усмихнат и взе чашата си с червено вино.
-    Да вдигнем тост за хубавото лято!
-    Най – хубавото – поправих го аз. Сетих се за Крис и нещо в мен заболя.
Една от струните на сърцето ми беше болезнено опъната.
След вечеря с дядо седнахме на пейката в евкалиптовата градина. Сгуших се в него, леко завита с едно одеало. Когато бях малка, често седяхме на същото място и аз слушах дългите му и омайни разкази за морето, за живота тук. Бяха едни от най – хубавите ми спомени от детството.
-    Какво има, дете? Много си мълчалива.
-    Тревожа се за Крис. А и съм му ядосана. Знае, че заминавам с ранния влак утре, а явно дори няма да мога да му кажа „Чао!”.
-    Спокойно, Леа. Това е Неапол. Тук стават чудеса! А и съм сигурен, че Кристиано знае какво прави.
Изсумтях.
-    Дано да си прав.
Дядо започна да ми говори нещо, а след миг телефонът ми иззвъня. Имах съобщение от Крис.
„Утре в 8 на плажа?”
Нацупих устни. Така ли щеше да приключи всичко? След кратка среща на плажа?
„Добре.”
Мразех да слагам точки. Направех ли го, познатите ми знаеха, че не съм в прекрасно настроение.
„Усмихни се, Леа. Всичко едва сега започва...”
Е, добре, признавам си. Това не го разбрах. В крайна сметка, поне заспах по – спокойна.
Утрото беше прекрасно. Разсъних се много по – бързо, отколко очаквах. За закуска имаше щрудел с ябълки и канела. Обожавах го! Хапнах бързо и излязох от вкъщи. Денят щеше да е горещ, но утрото беше хладно и свежо.
На плажа вече имаше доста хора. Туристи, наслаждаващи се на спокойната вода рано сутрин. Крис седеше на „нашето място”. Тръгнах право натам. Когато ме видя, той ме посрещна с обичайната си широка усмивка.
-    Здравей, сънливке. Закъсня – после нежно ме придърпа към себе си и ме целуна. Добре, бях му малко сърдита, но просто не бях направена така, че да се отдръпна от него.
-    Амм, добре ли си?
-    Защо да не съм, Леа?
-    Напоследък си странен, отбягваш ме, а сега се държиш така, сякаш нищо не се е случило и не си заминавам след няколко часа.
-    Преположих, че ще искаш да имаш хубав спомен от последните си моменти с мен в Неапол.
Наблегна на последните думи. Инстинктивно се огледах, но около мен имаше сямо пясък – с него не можех да го фрасна.
-    Кристиано Скевола, или веднага ми казваш какво става, или никога повече няма да ме видиш!
Той се засмя, а после започна да ме целува. Сякаш бяхме сами и около нас бяха само вълните и златните песъчинки, сякаш този миг беше безкраен и нищо друго нямаше значение.
-    Обичам те, Леа! През тези дни бях далеч, за да мога в бъдеще да съм до теб. Направих всичко възможно и накрая успях. Тази идея започна да се върти в главата ми откакто ти дойде в Неапол. И в крайна сметка намерих университет за себе си... в Рим.
Това ме изуми.
-    О, по дяволите, Крис! Защо не ми каза по – рано? – гласът ми се беше превърнал в нежна мелодия, разтопен шоколад.
-    Исках да те изненадам, да те зарадвам преди да заминеш – той отново се усмихна и ме погали. Проследи ключицата ми с пръсти.
-    Това е най – добрата новина за цялото лято. Не може да се сравни със срещатата с Катерина и дневника на Изабела. Важното е, че ти идваш с мен в Рим!
Подскочих и обвих крака около кръста му.
-    Всъщност да, но след седмица. Имам още малко работа тук, а после се местя в общежитието на университета. Ще съм най – големият в групата.
Крис беше с 2 години по – голям от мен, но аз го водех с година преднина в университетското образование.
-    Обичам те, Крис!
Той пак се усмихна... Усещането, че сме сами на плажа, се появи отново.

Бяха изминали 9 дни. Седях на летището в Рим и очаквах да кацне самолетът от Неапол. Най – накрая го обявиха. Тълпата от посрещачи ме погълна.
След миг видях Крис, стройното тяло, уверената походка и неповторимата усмивка. Това съкровище беше само мое и аз го обичах.
След миг усетих силните му ръце около мен. Светът отново имаше смисъл. Пак бяхме заедно и наистина всичко едва сега започваше.

Край

Кроасан с лешников крем.

Малко преди 10:00.