Lil Wayne- Hоw to love  

Не!
С?

Аdele- Rоlling in the deep 

Ами аз така го разбирам! Защо за хората са толкова ценни радостта и щастието,върпеки тяхната краткотрайност. - мисля, че те са най-ценни защото подаряват на човека едни от най-хубавите спомени и моменти. Защото живота е твърде кратък, а ние се опиваме да вземем най-доброто от него и точно за това ценим тези две неща- заради краткотрайноста им и това, че живота е кратък и не знаеш какво те чака зад ъгъла.

Така мисля Аз. Надявам се поне с малко да съм помогнала!

Да! Просто го казах в по-разширен вид!

Аз го разбирам така! Всяка наука носи вреда за този, който не е постигнал науката за доброто. - Ако не знаеше как да направиш добро или как да бъдеш добър значи наистина не си постигнал нищо! Защото доброто винаги побеждава рано или късно и както гласи една поговорка "Няма ненаказано добро!".Да си добър в този свят не е доста лесно, но пък чувството да знаеш, че помагаш на хората с нещо е прекрасно!

Дано поне малко да съм помогнала!!

Чувала съм ги разбира се, но никога не съм ги качела!

Всъщност не съм ги сънувала аз, а един много важен за мен човек и до колкото знам и разбрах от него са били мъртъвци.. вече починали хора!

Днес се замислих дали наистина има истинска любов! Според мен я има само в Холивудските продукции! Но като се замисля е възможно и да я има, но е рядкост! Бих искала да разбера и вашето мнение!!

Ако има такава тема КОШ!

Това е втора част! Радвам се че ви харесва! Дано да има същия интерес ако няма я спирам! Приятно четене!!

Не и този път!

Днес бе денят в който се дипломирах. Вече бях пораснала от онази година насам. Стоях пред огледалото и се гледах. Макар и да бяха изминали толкова години все още мислих за онзи ден в който изгубих майка си и себе си. Но за жалост баща ми го нямаше. Отново бе някъде пиян. Нямах търпение да порасна за да се махна от тази къща веднъж завинаги. Исках да бъда свободна. Да не слушам крясъците на баща си и да търпя пиянството му. Свих очи силно и от тях капнаха няколко сълзи. Болеше ме, че съм изгубила майка си, че съм загубила баща си. Дори да бе с жив при мен, той не бе истински до мен. Винаги пиеше, викаше и ме пренебрегваше. Гледах в огледалото пропитите си от плач очи. Видях до сега какво бях преживяла и на никого не го пожелавах. Още от малка бях разбрала кой е жесток живота.Майка ми на никой зло не бе сторила, но взеха живота й.

Изведнъж се чу вратата, която някой тръшна доста силно и ме стресна. Веднага побягнах надолу по стълбите. Видях баща си пиян посред бял ден. Гледаше ме и държеше бутилка в ръка. Бе като кръвожаден. Бе с отворена уста, с очи зачервени и с торбички по тях. Не бе спал, рядко ядеше повече пиеше. Не бе предишния човек. Бе го изгубил някъде по пътя на живота. Гледаше ме страшно, очите му бяха изскочили срещу мен, а очите ми се пълниха със сълзи, дори няколко капнаха. Гледах го от горе, вече дори се плашех. Отново щеше да направи нещо.
Тръгна към стълбите, на които стоях.
-Направи ми нещо за ядене! –изрече с пияните си устни той. Отново бе лош с мен.
-Не мога!- изрекох аз тихо, а той вече се бе качил при мен. Обърна се и ме погледна толкова плашещо. Стоях и гледах надолу пода. Знаех какво ще стане ако му откажа.
-Не можеш? –ококори очи срещу мен и се засмя. –Ти за коя се мислиш? Нямала да ми сготви! –изрече той като започна да ми повишава тон все повече и повече.
-Днес се дипломирам! –рекох аз тихо и смирено продължавайки да гледам надолу. Говорех му на въпреки и това не бе никак добре за мен.
-Слушай ме внимателно! –хвана ръката ми и я стисна силно.
-Пусни ме моля те! Боли ме! –молех му се аз. Здраво бе стиснал ръката ми, а мен ме болеше ужасно много.
-Да те пусна! Веднага слез долу и ми направи нещо! –развика ми се и продължаваше да стиска ръката ми. –Не ме интересува, ако искаш се жени, но първо ми направи нещо! –викаше в очите ми, а вените на шията му се разширяваха. Целия ставаше червен. Той пусна ръката ми и леко се успокои. Тръгна към стаята си, а аз преглътнах тежко, свих очи и с тих глас започнах да говоря.

-Съжалявам, не и този път татко. Днес се дипломирам. Поне днес ме остави за да си прекарам добре! –рекох му аз, а той дойде при мен още по разгневен.
-Да те оставя! –извика в лицето ми. –Аз те отгледах! Дадох ти дом, сега това ли заслужавам! –викаше още по-силно.
-Аз.. няма да ти направя нищо! Направи си сам! –изрекох тези думи и тръгнах по стъпалата надолу, а той тръгна след мен.
-Никъде няма да ходиш! –хвана ме за ръката.
-Този път не татко! Остави ме! –извиках и това бе най-голямата грешка, която направих. Знаех какво следва и определено не бе потупване по рамото. Ноздрите на носът му се разшириха, а ръката му се засили към лицето ми, в този момент усетих болката, но не бе по-голяма от душевната ми.
От носа ми започна да тече кръв, а сълзите на лицето ми падаха без аз да искам.
-Колко отракана стана, че и да ми вика! –викаше срещу мен. Кръвта течеше от носа ми. Гледах го със страх, а в неговите очи четях яростта, болката и омразата му. Дори омразата да не бе към мен, а към самия него ме болеше да го гледам така. Гледах го и не помръдвах. Страхувах се че ако направя дори и едно движение ще ме удари отново. Не спираше да ме гледа толкова ядосано.

Критики/ Мнения!!

Реших да направя нова история. Ако няма интерес ще я спра. Дано да ви хареса. Следващата глава ще я направя по-дълга!!

Денят на експлозията..

Цялата ми история, болката и живота ми започнаха още докато бях на 5. Родители те ми се бяха разделили когато съм била на две, а баща ми е създал друго семейство. Времето бе хубаво. Аз бях навън играейки си, а вътре бе майка ми правеше ми нещо хладно за пиене заради големите жеги. Чуваше се смеха ми и нейния глас, който се чуваше от вътре да ми вика. Изведнъж слънчевия ден се помрачи.
Държах куклата си, когато къщата избухна. Прозорците се счупиха на малки парченца, но нито едно не ме докосна. Бях недокосната, но майка ми далеч не бе такава. Държах куклата си и гледах, но не разбирах какво става. Силно стиснах  играчката в ръцете си и започнах да викам:

-Мамо.. мамо.. мамо.. –виках с все сила, но мама не излизаше. Побягнах към къщата, но един от съседите ме спря. Цялата къща гореше и с нея майка ми. В онзи ден загубих майка си. Повече не я видях. Никой не знаеше какво се е случило и как е станала експлозията. След тази случка баща ми взе при него и семейството му, но тях също ги сполетя нещастен случай. Катастрофираха, баща ми се обвиняваше за това, а след тази трагедия, той се пропи. Пиеше не беше онзи човек. Посягаше ми, но сега той бе мой попечител. В онзи ден загубих много. Загубих майка си и себе си. Малките ми очички се пълниха със сълзи, но не се предавах.
Годините минаваха, а случая все още не го бяха разкрили, а след няколко месеца го бяха закрили. Според тях нямаше смисъл да продължават. Но аз продължавах да мисля за това, да го виждам пред себе си, сякаш всяка нощ след нощ го изживявах отново и отново. Не бях спокойна, всяка нощ се будих от кошмари. Плачех докато един ден не си обещах, че щом порасна ще издиря този, който го направи. Знаех, че това не е случайно, знаех, че някой стои зад всичко това.

Не съм от тези, които песните ги разчустват, но единствената, която успя беше на Notis Sfakianakis- Soma Mou