I did what I had to do... 

Това е песента за утре - http://www.youtube.com/watch?v=KhQXE09Y-Hg   

Важното ,че си успяла да влезнеш    (y)

Успение на Пресвета Богородица

Из песнопенията на празника
Тропар, глас 1

В рождестве девство сохранила еси,
во успении мира не оставила еси, Богородице,
преставилася еси к животу, Мати сущи Живота,
и молитвами Твоими избавляеши от смерти души наша.

В рождеството си съхранила девството
и в успението не си оставила света, Богородице,
представила си се пред Живота, Майка станала на Живота
и с твоите молитви избавяш от смърт нашите души.

Друг превод:
При раждането си съхранила девството,
при успението не си оставила света, Богородице.
Преминала си към Живота, Майко на истинския Живот,
и с твоите молитви избавяш от смърт нашите души.
Кондак, глас 2

В молитвах неусыпающую Богородицу
и в предстательствах непреложное упование,
гроб и умерщвление не удержаста:
якоже бо Живота Матерь, к животу престави,
во утробу Вселивыйся приснодевственную.

В молитвите непочиващата Богородица
и в застъпничеството неизменно упование,
гробът и умирането не я задържаха,
защото, като майка на Живота, се представи на Живота,
Всесилият се в приснодевствената й утроба.

Друг превод:
Неуморната в молитви Богородица
и в застъпничеството - неизменно упование,
гробът и смъртта не удържаха.
Като майка на Живота премина към Живота,
вселил се във вечнодевствена утроба.
Из акатиста на Успение (кондак, глас 4)

"Изпълнен с буря от помисли неверният евреин Афоний, виждайки пречистото тяло на Божията Майка, носено от богоносните Апостоли всечестно към гроба, се спусна към него, да го събори. Но внезапно, когато очите му ослепяха и едновременно с това ръцете му, прилепнали към одъра Й виснаха отсечени, изповяда с вяра, че Тя е Божия Майка, зовейки към Бога: Аллилуиа".
Тропар на предпразненството

Люде, с любов се съберете днес! Радвайте се, възклицавайте и ликувайте с веселие! Защото Божията Майка преминава славно от земните жители към небесните!

Успение на Пресвета Богородица.
Мозайка от Църквата "Иисус Христос Спасител в Хора" (Кахрие Джами) в Истанбул

История на празника "Успение Богородично"

Счита се, че празникът "Успение на Пресветата Богородица" е установен от Апостолите. Разказите за чудесното възнасяне в плът на Божията Майка на небето се отнасят към IV век; за него споменават блаж. Августин и Йероним, а Иерусалимският патриарх Ювеналий (420-458) утвърждава пред император Маркиан достоверността на тези разкази. Денят на празнуване на успение е установен от император Маврикий (592-602). Блажената кончина на Света Богородица е прославена в каноните на св. Козма Маюмски и св. Йоан Дамаскин.

От далечни времена празникът се предшества от пост, който съединява в себе си два древни поста: някога едни християни са постили преди празника Преображение Господне, а други - преди Успение на Пресветата Богородица. Константинополският събор, свикан през XII век, по времето на патриарх Лука, определя, всички християни да спазват Успенски пост - от първи до петнадесети август. Празникът продължава девет дни; неговото отдаяние се извършва на 23 август (Виж календара).

     
Гръцката православна църква "Успение Богородично" (Assumption (Koimisis) of the Theotokos) в Йерусалим, изградена на мястото, където според Преданието е бил гробът на Пресвета Богородица. Храмът е изграден от кръстоносците върху останките на византийска базилика.

Най-старото място, свързано с култа към Св. Богородица, е храмът "Успение Богородично" в Йерусалим. Той е издигнат през IV век върху мястото, където според преданието е било положено тялото на Божията майка в Гетсиманската градина. Запазеният и до наши дни каменен градеж обаче е от ХI век - тогава кръстоносците обновяват стария храм.

Pravoslavieto.com

Какво разказва църковното Предание

Веднъж, по време на пламенна молитва за по-скоро освобождаване (отрешение) от тялото, пред Приснодевата застанал Архангел Гавриил и със сияещо от радост лице и известил Волята Божия за Нейното успение, което трябвало да се извърши след три дни. Като знамение на Благодатното тържество над телесната смърт, която не ще има власт над Нея и от която тя трябвало да бъде възприета като от тих сън за безсмъртен живот и слава в светлината на Господнето лице, Архангелът дал на Богородица райско клонче, което излъчвало небесна светлина, като заръчал то да бъде носено пред гроба на Преблагословената в деня на погребението на пречистото и тяло.

Успение Богородично.
Стенопис от 13 в. от Евтихий и Астрапа от Църквата "Св. Богородица Перивлепта" (Св. Климент") в Охрид.

Ако Господ, по думите на светото Писание, е откривал на своите светии и апостоли тяхната кончина, колко по-достойно и праведно е било да се сподоби с такова предизвестие Благодатната и Пренепорочна Негова Майка. Кому повече приличало да отнесе на Богородица радостната вест, ако не на този от висшите Ангели, който, винаги предстоейки пред Бога, беше предизвестник на всички небесни тайни за Приснодевата.

Животът й можеше да свърши и по-друг начин, защото ако Енох и Илия бяха взети на небето, без да претърпят смърт, то нима това предпочитание се отказваше на Майката на Този, Който каза "Аз Съм възкресението и живота; който вярва в Мен и да умре ще оживее". Не, тя трябваше подобно на Него да умре, да бъде в гроб и в третия ден, със силата на Неговото всемогъщество да възкръсне, за да се сбъднат словата на Псалмопевеца: "възкръсни Господи, в покоя Твой, Ти и Кивота на Твоята светиня"! Тя трябваше да има обикновен човешки изход, за да не бъде счетена за привидна истината на въплъщението и да не се смущават хората да преминат на небето през същите врати на смъртта, през които мина и Небесната Царица, споделяща участта на родените на земята. На Господа беше угодно Пречистата Негова Майка да вкуси смърт, подобно на всички хора.

Пресветата Владичица разказала на всички това, което чула от Ангела и в потвърждение на своите думи показала райското клонче, сияещо с небесна светлина. Уведомила домашните си, Тя започнала да се готви за предстоящата кончина. Наредила да се украси Нейния покой и ложе, да се запалят тамян и свещи и да се подготви всичко необходимо за погребението. По времето, когато Божията Майка изявявала своите последни желания и утешавала тези, които били около нея, те чули шум и видели, че облаци ограждат дома й. Това били облаци, на които по Божие повеление Апостолите били издигнати и пренесени от различни страни, където проповядвали Евангелието, в дома на Богородица, за да отдадат чест на нейното погребение.

Апостолите, виждайки се един друг се радвали и в недоумение се питали взаимно защо Господ ги е събрал на това място. Тогава св. Йоан Богослов, приветствайки ги със сълзи, пристъпил към тях и им съобщил, че за Света Богородица е настанало време да отиде при Господа. Когато Апостолите разбрали това, те били обзети от дълбока скръб. Влизайки в стаята те видели Богородица да седи на ложето си, изпълнена с духовно веселие и я приветствали с думите: "Благословена си ти в Господа, Който е сътворил небето и земята." Тя им отговорила: "Мир вам братя, избрани от Господа." По-късно дошъл апостол Павел, а заедно с него и неговите ученици Дионисий Ареопагит, Иеротей Дивният, Тимотей, както и другите от седемдесетте апостоли. Светият Дух събрал всички тях за да се сподобят с благословението на Божията Майка и по-благолепно да се устрои нейното погребение. Тя призовавала при себе си всеки от тях по име, благославяла ги, хвалела тяхната вяра и труд в делото на проповедта на Христовото Евангелие, на всекиго пожелавала вечно блаженство и се молела с тях за мира и благосъстоянието на целия свят.

И ето, настанал петнадесетия ден на август и този очакван, и благословен трети час на деня, в който трябвало да се извърши представянето на Божията Майка. Множество свещи горели в стаята, а светите Апостоли, които обкръжавали благолепно украсения одър на който лежала Богородица в очакване на своя изход, хвалели с песнопения Бога. Внезапно бликнала неописуемата светлина на Божествената слава, пред която помръкнали горящите свещи. В лъчите на Небесната светлина слязъл Самият Цар на славата Христос, обкръжен от Ангели, Архангели и другите безплътни сили, и с праведните души на праотците и пророците, някога предвещали за Пресветата Дева. Той се приближил към Пречистата Своя Майка, утешил я с умилни думи - да не се бои от сатанинската сила, вече потъпкана от Нейните нозе и любезно я призовал с дръзновение да премине от земята на небето. Тя радостно отговорила: "Готово е сърцето ми; нека ми бъде по думите Ти", легнала на ложето си и, взирайки се в пресветлото лице на Господа, нейния Драгоценен Син, без всякакво телесно страдание и като че заспиваща, предала в ръцете Му пресветата Си душа.

"И както Приснодевата носеше на ръцете Си Сина Божи във времето на Неговото земно младенчество, така в отплата за това, Синът Божи понесе Нейната душа на ръцете Си в началото на Нейния небесен живот" - Филарет - Митрополит Московски.

С нежната любов на майка на целия християнски свят, Пресветата Дева от своята небесна висота гледала към оставащите на земята вярващи и с майчинско дръзновение увещавала Родения от Нея: "които си Ми дал, во веки съхрани".

Благодатното лица на Богородица "осветено от Божествена доброта, сияело със славата на Божественото девство", а от тялото й се разливало дивно благоухание. Чуден бил животът на Пресветата Дева, чудно било й Нейното успение.

Преданието свидетелства за много чудесни събития, съпровождащи погребението на Пресветата Богородица. Едно от тях се случило с иудейския свещеник Атоний. Той си пробил път до мястото на шествието и, бидейки силен физически, се хвърлил да събори одъра с думите: "Ето каква почест въздават на тялото, родило лъстивеца, който поруга закона на нашите отци". Но, едва допрял ръцете си до одъра, те били отсечени до лактите с невеществения меч на справедливото Божие възмездие. Откъснатите части останали залепени за одъра, а самият Атоний се хвърлил на земята с вик: "Горко ми!" Ужасен, той се покаял за деянието си и светите апостоли, като чули неговата гласна изповед и видели искреното му покаяние, духовно се зарадвали. Свети Петър му заповядал да отправи усърдна молитва към Пресветата Дева и да допре остатъка от ръцете си към частите, които висели на одъра. Тогава ръцете зараснали и се излекували. Атоний паднал пред одъра и на колене възнасял хвала на Св. Богородица и Нейния син.

Когато шествието достигнало Гетсимания, сред плач и стенания, се извършила последната раздяла с пречистото тяло; привечер светите Апостоли го положили в гроб и закрили входа с голям камък. Те не се отделили три дни от мястото на погребението, извършвайки непрестанни молитви и псалмопения. През цялото това време във въздуха се носело ангелско пеене в прослава на Пренепорочната Дева.

На същия този апостол Тома, който със своето съмнение допринесъл за по-голямата достоверност славната истина за Христовото възкресение било съдено да послужи за провъзгласяване на възкресението на Пресвета Богородица. По премъдрия Божи промисъл, апостол Тома не присъствал на успението и погребението на Божията Майка. Пристигнал в Гетсимания на третия ден, този съмняващ се Христов ученик с вопъл и отчаяние се хвърлил пред гробната пещера и дълбоко съжалил, че не се е удостоил с последното благословение на Божията Майка и не се е простил с Нея.

Апостолите в сърдечната си жалост към него решили да отворят пещерата, за да се утеши той, като се поклони на светите останки на Приснодевата. Голямо било удивлението им, когато видели, че там не било Пречистото тяло на Богородица, а лежали само погребалните й пелени, от които се разнасяло чудно благоухание.

Светата Църква нарича кончината на Божията майка "успение", а не смърт, защото смъртта, като възвръщане на пръстта на земята, а духът - на Бога, който ни го е дал, не е докоснала Благодатната.

"Победени са законите на природата в Тебе, Чиста Дево - проглася Светата Църква - съчетала девството с Рождеството и смъртта със живота. Останала дева след раждането и жива след смъртта, Ти Богородице, винаги спасяваш Твоето наследие".

Тя заспа за малко, за да се пробуди в същия миг за вечно-блажения живот и след три дни, с нетленно тяло, да се всели в небесното нетленно жилище. Тя заспа след тежкото бодърстване на многоскръбния Си живот на земята и "се представи на Живота" т.е. на Източника на живота, като Негова майка, която с молитвите Си избавя от смърт земните души и със Своето успение вселява в душите им живо предусещане на вечния живот.

Из "Сказание о земной жизни Пресвятой Богородицы", Издание на Пантелеймоновия манастир на Св. Гора Атон. © Фондация "Покров Богородичен"

Успение на пресвета Богородица

Още от първите векове на християнството св. Църква наредила да се празнува денят "Успение на пресвета Богородица". Подробности за това чудно събитие, както и някои сведения за живота на пречистата Божия Майка след възнесение на Спасителя, не са предадени от древните църковни писатели.

След като се върнали от Елеонската планина подир възнесението Христово, св. апостоли прекарвали в Йерусалим, очаквайки Утешителя Св. Дух, обещан им от Спасителя. Всички вярващи живеели в единодушие и любов и непрестанно се молели. С тях била и Майката Христова и някои свети жени, които служели на Господа през последните години на живота Му. Понятно е колко радостно и утешително било присъствието на Божията Майка за учениците, които скърбели за раздялата със своя божествен Учител. Тя вероятно им предавала ония думи, които, според евангелист Лука, "спазвала, като ги слагала в сърцето си" (Лука 2:19; 2:51); и всички вярващи гледали на нея с любов и благоговение. Пресветата Дева е живяла на хълма Сион в дома на св. Йоан Богослов, когото сам Господ в последните минути на Своя земен живот отдал като син – вместо Себе Си – на Своята пречиста Майка; и от тогава Йоан, като я взел при себе си в къщи, й служел като на своя майка (Йоан 18:27).

И след слизането на Св. Дух над апостолите пресвета Богородица си останала в Йерусалим. Скъпи й били ония места, гдето страдал и умрял нейният божествен Син. Често тя ходела да се моли на Голгота, на Елеонската планина, в градината, гдето било погребано тялото на Спасителя. Предполагат, че от нея християните възприели благочестивия обичай да посещават местата, осветени чрез присъствието на Господ Иисус Христос.

Когато цар Ирод почнал да гони Божията Църква, пречистата Божия Майка заминала за известно време в Ефес, гдето проповядвал св. Йоан Богослов. Има предание, че тя посетила Св. гора Атонска и остров Кипър, гдето праведният Лазар, когото нейният Син възкресил от мъртвите, бил епископ. Ето какво разказва църковното предание за това:

"Когато апостолите хвърлили жребие кой къде да отиде, за да проповядва Евангелието, пресвета Богородица пожелала да дели с тях трудовете им и казала да хвърлят жребий и за нея. Паднало й се Иверската земя и Св. гора Атонска. Но ангел Божи й се явил и казал да не напуска за известно време Иерусалим. Няколко години след това тя пожелала да посети св. Лазар и се отправила на кораб за остров Кипър. По пътя се дигнала страшна буря. Корабът се отклонил от пътя си, отдалечил се от Кипър и стигнал до Св. гора. Тук имало езически храм, пълен с идоли. Но щом пресветата Дева слязла на сухо, идолите паднали и св. Богородица проповядвала на изплашените жители за своя Син Иисус Христос. Мнозина повярвали и Божията Майка казала: "Това място ще бъде мой жребий, даден ми от моя Син и Бог. Няма да оскъднее Божията милост на това място и аз ще му бъда застъпница!" Затова отците на св. Атонска гора и досега считат Божията Майка своя особена покровителка и наричат Св. гора "Жребий на Божията Майка".

Когато гоненията малко поутихнали, пресвета Богородица се върнала в Йерусалим и живяла там обкръжена от благоговейна любов. Постепенно с разпространението на християнската вяра растяла и славата на Божията Майка. Мнозина дохождали от далечни страни да я видят. В едно древно послание, приписвано от някои на св. Игнатий Богоносец, четем:

"Много са у нас жените, които желаят да видят Майката Иисусова. Чуваме, че тая девствуваща Майка Божия е изпълнена с всякаква благодат: в гоненията тя е благодушна, при сиромашия и лишения не скърби, на оскърбяващите я не се гневи, но им прави добро, в щастие е кротка, към бедни е милосърдна и им помага, колкото може. Но не търпи въставащите против нашата вяра; тя е благовестница на нашето благочестие и наставница на верните във всяко добро дело. А особено обича смирените, защото сама във всичко е смирена".

Езичниците и юдеите, които мразели християните, негодували против Божията Майка заради уважението, с което се ползувала. Като знаели, че тя често посещава местата, гдето страдал Иисус Христос, те я следели, за да я убият. Но Господ пазел пречистата Дева и й готвил славно успение.

Пресвета Богородица била вече в преклонни години (64-годишна). Веднъж, когато се молела на Елеонската планина, тя видяла пред себе си архангел Гавриил, който държал в ръка палмово клонче. Той й възвестил, че след три дни тя ще се престави отвъд: "Твоят Син и Бог наш ще те вземе в Своето горно царство, за да живееш и царствуваш с Него вечно!" И след като й дал райското палмово клонче, се оттеглил. С най-жива радост св. Богородица приела вестта за своята близка смърт, понеже отдавна желаела да остави долния свят и да се пресели във вечните обители. Тя коленичила, дълго се молила и благодарила на Господа.

Когато тя се върнала у дома, св. Иоан Богослов бил поразен от сиянието, което озарявало нейното лице. Тя му известила за случилото се и започнала да се готви за своята смърт. Наредила и украсила дома като за радостно тържество, завещала на две бедни вдовици дрехите, които обикновено носела, и помолила Иоан да погребе тялото Й в село Гетсимания, гдето лежали нейните родители и св. Йосиф Обручник. Св. Йоан уведомил Иерусалимския епископ ап. Яков за близката смърт на Божията Майка. Той известил за това на всички нейни сродници и изобщо на вярващите. Скоро всички се събрали при св. Богородица. Всички плачели и скърбели за раздялата с Божията Майка. Но тя ги утешавала, предавала им думите на архангела, показвала им райското клонче и обещала винаги да се моли за тях.

Пресвета Богородица имала още едно желание – да види още веднъж св. апостоли, които сега били пръснати по цял свят да проповядват Евангелието. И желанието й се изпълнило. По чудесен начин всички апостоли, освен Тома, били пренесени в Йерусалим и изведнъж в едно и също време се явили пред вратите на нейния дом. Заедно с другите апостоли дошъл и св. апостол Павел с учениците си Тимотей, Дионисий Ареопагит и Йеротей Атински. Всички били смаяни, като се видели един друг. А когато св. Богородица известила за своята близка смърт, сърцата им се натъжили при мисълта, че те вече за последен път виждат Иисусовата Майка. Но тя, славейки и благодарейки на Господа, Който изпълнил последното й желание, молила ги да не скърбят: "Не плачете, приятели и ученици Христови, и не помрачавайте радостта ми с вашата скръб! А радвайте се с мене, задето отивам при моя Син и Бог. А като погребете телото ми, върнете се всеки на своята работа!" След това пресвета Богородица разпитала апостолите за трудовете им в проповядване словото Божие, дълго беседвала с тях, благословила ги и се молила Богу за цял свят.

Настъпил денят на нейното преставяне. От сутринта свещи горели в дома в знак на радост и тържество. Апостолите се молели и славословели Бога. Божията Майка възлегнала на украсен одър, радостно очаквайки смъртта. Изведнъж в третия час (9 часа) чудна небесна светлина озарила стаята. Покривът на къщата като че ли се разтворил и чудно явление се представило пред очите на вярващите. Сам Господ Иисус Христос в небесна слава, обкръжен от ликове ангели и светци, слязъл от небесата за душата на св. Богородица. "Душата ми величае Господа – възкликнала тя – и духът ми се зарадва в Бога, Спасителя мой, задето Той милостно погледна смирението на рабинята Си" (Лука 1:46-48). Господ повикал пречистата Си Майка за вечен живот и след това се чуло пеенето на ангелите, които славели с думите на архангел Гавриил: "Радвай се, благодатна, Господ е с тебе, благословена си ти между жените!" (Лука 1:28). Всички с благоговение гледали на това преславно видение. И когато след това пристъпили към одъра, на който лежало пречистото тяло на Божията Майка, видели, че лицето й сияе като слънце и чудно благоухание се разляло по стаята. Сърцата на всички присъствуващи се изпълнили с неизказана духовна радост.

Успение Богородично.
Стенопис от манастира Грачаница

Когато дошло време за погребение, апостолите вдигнали одъра и с псалмопение го занесли през град Йерусалим в село Гетсимания. Напред вървял св. Йоан Богослов, държейки в ръка райското клонче. Всички вярващи вървели подир пречистото тяло, над което се носел сияещ във вид на кръг облак, който озарявал цялото шествие, и ангелското пение се сливало с гласовете на вярващите. Много жители от града, като видели това чудно шествие, се присъединили към него. Но когато юдейските архиереи и началници узнали, че такава чест се оказва на починалата Майка Христова, те пратили въоръжени войници, за да разгонят събралата се тълпа и да отнемат от християните тялото на Божията Майка – те искали да го изгорят. Но когато войниците се приближили, сияещият кръг изведнъж се спуснал и като че ли с каменна стена оградил шествието, а пратените войници били внезапно поразени от слепота: По-късно някои от тях повярвали и били изцерени при гробницата на Божията Майка.

Апостолите погребали тялото в пещерата при село Гетсимания и затворили с камък входа й. В продължение на три дни те се молили непрестанно при гробницата и през всичкото време над това място пеели ангели.

На третия ден след успението (заспиването) на св. Богородица пристигнал ап. Тома. Той много се огорчил, че пристигнал твърде късно и не заварил жива пресвета Богородица. В желанието си да го утешат апостолите му предложили да отвалят камъка от гроба, за да може да се поклони на пречистото тяло. Но когато влезли в пещерата, видели, че е празна и че на мястото, гдето било положено тялото на Божията Майка, останала само плащаницата, с която я били покрили.

Апостолите в недоумение молили Бога да им открие тайната на това чудно събитие и в същия ден тя им била разкрита. Като се събрали на обща трапеза, те беседвали за успението на св. Богородица. Трябва да се има пред вид, че на своята трапеза те имали обичай да оставят едно празно място и да турят на него хляб за възкръсналия Господ Иисус Христос. След ядене те вдигали тоя хляб, наричан "част Христова", и като славели Пресвета Троица, казвали: "Господи Иисусе Христе, помагай ни!" След това разделяли тоя хляб помежду си и го изяждали като благословение от Иисуса Христа. Тоя път, в същото време, когато станали от трапезата, за да въздигнат Христовата част, изведнъж чули ангелско пение и като отправили очи към небето, видели на облаците пречистата Божия Майка, сияеща от слава и обкръжена от ликове ангели: "Радвайте се! – казала им тя, – защото с вас съм през всички дни!" Изпълнени от неизказана радост, те вместо обикновената си молитва извикали: "Пресвета Богородице, помагай ни!" Оттогава апостолите повярвали, че Пресветата Божия Майка възкръснала в третия ден след успението си и с тялото била взета на небесата.

В памет на това нейно явяване пред апостолите св. Църква наредила да се прави възношение (въздигане хляб) в чест на пресвета Богородица. Това възношение се нарича "панагия" ("пресвета").

По-късно над пещерата, гдето било положено тялото на Божията Майка, издигнали църква и оттогава започнали тържествено да празнуват Успението на Божията Майка. Тоя празник е един от дванадесетте велики  празници.

© Жития на светиите. Синодално издателство, София, 1991 година, под редакцията на Партений, епископ Левкийски и архимандрит д-р Атанасий (Бончев).

Успение на нашата Пресвета Владичица Богородица и Приснодева Мария

След като Господ извършил спасението на човешкия род и се възнесъл на небето, пречистата и преблагословена Дева Мария, Божията Майка и Ходатайка за нашето спасение, продължила да живее, и то не малко, сред първите християни. Изпълвала я голяма духовна радост, защото виждала как църквата Христова расте по цялата вселена и славата на Нейния Син и Бог завладява пределите на земята. В тези първи дни от живота на християнската църква се сбъднали думите й, че ще я облажават всички родове (Лук. 1:18) - християните, които славели Христа Бога, облажавали и Неговата Пречиста Майка, която била още на земята.               [1] Мелитон, епископ Сардийски и апологет от II в. смята, че успението на Пресвета Богородица станало на 69-та година от живота й, на 55-ата година от Рождество Христово и на 22-ата година от Възнесение Господне. Иполит, епископ Римски (III в.) твърди, че това станало на 57-та година от рождението й и на 43-та година от Рождество Христово; "Бащата на църковната история" Евсевий Памфил, епископ на Кесария Палестинска (+ 340 г.), пише, че успението на света Богородица било на 63-ата година от живота й, 48-та от Рождество Христово и 15-ата от възнесението на Спасителя. Епифаний, епископ Кипърски (+ 403 г.), смята, че света Богородица живяла 72 години, а от Рождество Христово били изминали 57 години. Така смята и Георги Кедрин, византийски писател от края на ХI и началото на ХII в. Църковният историк от ХIV в. Никифор Калист привежда думите на свети Евод, един от седемдесетте апостоли, че успението на Богородица станало на 59-та година от живота й и на 44-та година от Рождество Христово. Свети Андрей Критски (+ 712 г.) и свети Симеон Метафраст (Х в.) не определят точно колко години е живяла Божията Майка, казват само, че Тя се преставила на "преклонна възраст". Свети Димитрий Ростовски, като обяснява разликата в сведенията и прави обобщен извод за времето на преставянето на Пресвета Богородица, казва следното:

"Нека не се учудваме на различията между писателите относно годините на Пречистата Богородица; в онези времена на непрекъснато страшно гонение срещу Църквата не е било време за писане на книги и подробни изследвания на годините и църковните събития: тогава не толкова с писания, колкото с устна проповед и мъченически подвизи се разпространявала вярата Христова. И макар че е имало писатели, те също са свършвали като мъченици, а нечестивите гонители изгаряли книгите им. Смятаме, че по-голяма достоверност имат авторите, които пишат, че в почтена старост Тя е преминала във вечния живот. Това може да се заключи и от следния факт: при успението на Пресвета Богородица и на погребението на пречистото й тяло заедно със светите апостоли бил свети Дионисий Ареопагит, а Дионисий е обърнат към Христа от свети апостол Павел в Атина през 52-та година от въплъщението на Словото (според изследването на достоверни историографи и летописци). Ако Пречистата Дева се е преставила според Иполит в 43-та година от въплъщението на Христа, или в 44-та според Евод, или през 48-та, както говорят Евсевий и месецословите, то как тогава свети Дионисий би могъл да бъде на успението й, след като е обърнат в Христовата вяра през 52 г.? Значи Пречистата Дева се е преставила по-късно, след Дионисиевото обръщение, и светецът е бил на успението й заедно с останалите свети апостоли и апостолски мъже."

[2] Серафими - от еврейски "пламенни, огнени същества". Свети пророк Исаия във видение на Господ Саваот описва серафимите така: "видях Господа, седнал на престол висок и издигнат, и полите на одеждите Му пълнеха целия храм. Около Него стояха серафими; всякой от тях имаше по шест крила: с две всеки закриваше лицето си, и с две закриваше нозете си, и с две летеше. И викаха един към други и думаха: свет, свет, свет е Господ Саваот! цяла земя е пълна с Неговата слава!" (гл. 6:1-3). Това видение на пророка показва, че серафимите са висши духовни същества, които стоят най-близо до Бог. В "Небесната йерархия" на свети Дионисий Ареопагит те заемат първо място сред ангелските чинове.

[3] След кръстните страдания на Господ Иисус Божията Майка останала да живее в дома на свети Иоан Богослов, както говори за това сам любимият Христов ученик (Иоан. 19:25-27).

[4] Сион в превод от еврейски според едни означава "открито, нагрявано от слънцето място", а според други "високо, прочуто място или крепост". Сион е планина на югозапад в Иерусалим, на която се издига иерусалимската крепост. Отвсякъде е обкръжена с долини: на запад е долината Гион, на юг - Гинон, на север и изток - Тиропеон. До цар Давид Сион бил във властта на иевусейците, които имали тук своя крепост. Давид я завладял, разширил, укрепил и украсил и оттогава Сион станал негов град и столица на Иудея (2Царств. 5:7-9; 6:12, 16; 3Царств. 8:1; 1Парал. 14:4-8). Давид издигнал нови укрепления (2 Царств. 5:9; 1 Парал.11:8), които довършили и поддържали следващите царе (3Царств. 9:19, 24; 11:27). В скалите на Сион били гробниците на Давид и на другите царе. В свещеното Писание Сион има различни наименования - Сион, Давидов град, свята планина, жилище и дом Божий, царствен Божий град, олицетворява се със самия Иерусалим, с Иудиното коляно и царството иудейско, с цяла Иудея и с народа иудейски.У пророците Сион често се използува за означаване на царството Божие в цялата му пълнота, на небето и земята, до окончателното му завършване във вечността. И най-после Сион е прообраз на Божието местожителство на небесата, като място на най-висше откровение на Неговата слава (Евр.12:22); там Бог е поставил Своя Син за цар (Пс. 2:6); оттук идва спасението Израилево (Пс. 8:7; 52:7), оттук се явява Бог в Своята слава (Пс. 49:2-4); тук ще дойдат изкупените от Господа и Божията радост върху тях (Изх. 35:10).

[5] Елеонска или Маслинена планина, наречена така поради множеството растящи тук маслинови дървета. Намира се на изток от Иерусалим и се споменава често в свещеното Писание, особено в Новия завет. Потокът Кедрон я отделя от Иерусалим. Извисява се над града на височина 2665 фута над морското равнище (приблизително 800 м). Най-високата й част се нарича планина на Възнесението. Състои се от четири възвишения, които на изток преминават в долини и равнини. С Елеонската планина са свързани многобройни библейски събития. Давид бяга през Елеонската планина от сина си Авесалом (2 Царств. 15:20), пророк Иезекиил видял тук славата Господня (11:23). Планината е свързана особено тясно със събитията от земния живот на Христа Спасителя, Който обичал да се усамотява тук нощем за молитва. Във Витания, разположена също тук, се намирал домът на Лазар, който Господ често посещавал; на Елеонската планина Спасителят оплаквал Иерусалим; от тук започнал тържественият Му вход в града (Лук. 19:37); тук Той прекарал нощта преди предателството на Иуда Искариот и от тук се възнесъл на небето (Деян. 1:2). Елеонската планина изобилства с паметници за събитията от живота на Христа Спасителя.

[6] Архангел - началник на ангелите (1 Сол. 4:16; Иуд. 1:9). Свещеното Писание говори за ангелски чинове или степени, девет на брой: серафими, херувими, престоли, господства, сили, власти, начала, архангели и ангели (Бит. 3:24; Ис. 6:2; Кол. 1:16; Еф. 1:20-21; Рим. 8:38; 1 Сол. 4:16; Иуда 4 стих). От Свещеното Писание са известни имената на някои от архангелите: Михаил - което значи "който е като Бог" (Дан. 10:13; Иуда, ст. 9; Откр. 12:7); Гавриил - "мъж Божий, сила Божия" (Дан. 8:16; Лук. 1:26); Рафаил - "помощ, изцеление Божие" (Тов. 3:16; 11:1); Уриил - "огън и светлина Божия" (3 Ездр. 4:1; 5:20) и Салатиил - "молитва към Бога" (3 Ездр. 5:16); Иеремиил - "висок или Божия висота" (3 Ездр. 4:36). Към архангелите се числят още: Иехудиил - "хвала Божия" и Варахиил - "благословение Божие". Техните имена не се срещат в Свещеното Писание.

[7] Геена - идва от евр. и означава "долина на Еном" или "на синове на Еном"; става дума за дълбока и тясна пропаст, в която някога, в периода на царете, иудеите принасяли децата си в жертва на Молох (4 Царств. 23:10; Иерем. 7:31). По-късно служела като място за изхвърляне на всякакви нечистотии и за унищожаването им тук се поддържал непрекъснато огън. Поради това долината на Еном станала символ на място за вечно мъчение. Именно в този смисъл, в смисъла на ад, се употребява думата геена в Новия завет (Мат. 5:29, 30; 10:28; 18:9; 23:15; Марк. 9:43, 45; Лук. 12:5; Иаков. 3:6).

Щом се изпълнили дните й [1], наближил часът на Нейното успение. Самата Тя желаела по-скоро да напусне тялото и да се прибере при Бога. Душата й била обзета непрестанно от едно желание - да види сладостното лице на Своя Син, седящ отдясно на Небесния Отец (Евр. 1:3). Горещата й любов към Него превъзхождала неизмеримо любовта на серафимите [2]. Светите очи на Божията Майка проливали потоци от сълзи и тя топло молела Господ да я вземе от тази долина на плача в горните  блажени обители (горни - вишни, небесни; Иез. 41:7; Кол. 3:3, бел.ред.).

Докато живяла в дома на свети Иоан Богослов [3] на Сион [4], често се усамотявала на Елеонската планина [5], на мястото, откъдето се възнесъл на небето Нейният Син и Бог. Тук, насаме, Му възнасяла усърдните си молитви.

И ето, веднъж по време на усамотена молитва, когато Божията Майка се молела да дойде по-скоро кончината й и Господ да я вземе при Себе Си на небето, пред Нея застанал архангел Гавриил [6], който й служел от първите дни на детството: той я хранел в Светая Светих, той й донесъл благата вест, че ще роди Сина Божий (Лук. 1:27-38), пазел я неотстъпно през живота й на земята. С грейнало лице небесният посланик предал на Пресвета Богородица думите на Господа, които я изпълнили с радост, че скоро, след три дни, ще отиде при Христа Бога. Като възвестил на Пречистата Дева смъртния й час, архангелът й рекъл да не се смущава, а с радост да приеме думите му, защото те са покана за безсмъртен живот при вечния Цар на славата:

- Твоят Син и Наш Бог - казал той - заедно с архангелите и ангелите, херувимите и серафимите, и с всички небесни духове и души на праведните ще приеме Теб, Своята Майка, в Царството небесно, за да живееш и царуваш с Него във вечни векове.

В знак на тържеството на Богородица над смъртта, тоест, че телесната смърт няма да има власт над Нея, както и душевната не я засегнала, и че след като заспи за кратко в смъртта, скоро ще се пробуди, ще стане и смъртта ще си отиде като дрямка от очите, и в светлината на Господнето лице ще види безсмъртната слава и живот, в които ще премине под радостни възгласи с духовно ликуване, архангелът връчил на Пресветата Дева райско клонче от финикова палма, което сияело със светлината на небесната благодат. Архангелът казал, че тази клонка трябвало да се носи пред пречестното и пречисто тяло на Божията Майка по време на погребението й.

Преблагословената се изпълнила с неизказана радост и духовен възторг, защото нямало за Нея по-радостно и приятно нещо от небесното съжителство с Нейния Син и Бог и от блаженството да съзерцава Неговия сладостен лик! Тя паднала на колене и възнесла усърдно благодарност на Своя Творец:

- Аз не бях достойна - молила се Пресвета Богородица - да Те приема, Владико, в утробата си, ако Ти Самият не бе помилвал Мене, Твоята рабиня. Аз съхраних повереното ми съкровище и затова имам дръзновение да моля Тебе, Царя на славата, да ме запазиш от геената [7]: ако небето и ангелите треперят пред Тебе, то какво остава за създадения от пръст човек, който няма никакви заслуги, освен даруваните му по Твоята благост. Ти, Господи и Боже, си благословен во веки.

Преди да напусне живота, Пречистата Владичица пожелала да види светите апостоли, които се били пръснали за евангелска проповед по вселената. Тя се молила да не вижда в часа на кончината си княза на мрака и ужасните му слуги, а сам Нейният Син и Бог да дойде по Своето обещание и да приеме душата й в светите Си ръце. Когато Нашата Владичица в коленопреклонение на Елеонската планина възнасяла пред Твореца Своите моления и благодарения, молитвата й била съпроводена от чудни знамения: маслиновите дървета на Елеонската планина се покланяли като живи заедно с Нея. Щом Божията Майка прекланяла колене, дърветата се огъвали надолу, когато се изправяла, и те се изправяли. С почит, сякаш Нейни раби, те й служели.

След молитвата Пресвета Богородица се върнала вкъщи и щом влязла, всичко се разтърсило от присъствието на невидимата Божия сила, която я обкръжавала, и от славата Господня, която я осиявала. Лицето й, което винаги сияело от Божията благодат, повече от лицето на Моисей, говорил някога с Бога на Синай (Изх. 34:30), сега греело с неизразима слава.                [8] Свети апостол и евангелист Иоан, син на Зеведей, заможен рибар от Витсаида, в началото бил ученик на свети Иоан Кръстител, впоследствие Господ го призвал от рибарската мрежа за евангелска проповед и станал любим ученик на Иисус Христос (Иоан. 19:26). Бил един от тримата най-близки Господни ученици, които единствени могли да присъствуват на най-великите събития от живота Му - при възкресението на дъщерята на Иаир (Лук. 8:41-46), Преображението (Марк. 9:2) и на душевните Му страдания в Гетсимания (Мат. 26:37). Заедно с Майката на Господа бил пред кръста на Спасителя, Който го нарекъл Неин син (Иоан. 19:26, 27). Затова свети апостол Иоан останал в Иерусалим, където пребивавала Пресвета Дева Мария, до успението на Божията Майка. През това време с апостол Петър проповядвал за Христа и бил подложен на гонение от синедриона, което стигнало до бичуване. (Деян. 5:40). След като напуснал Иерусалим, любимият Христов ученик проповядвал Евангелието в Мала Азия и най-вече в Ефес. При гонението на Домициан (император от 81 до 96 г.) бил заточен на остров Патмос заради Божието слово и заради свидетелството за Иисус Христос (Откр. 1:9). Там се сподобил с неизречими откровения, описани в Апокалипсиса. При император Нерв (96-98 г.) свети апостол Иоан бил върнат от заточение и се заселил в Ефес, откъдето следял живота на околните църкви и предприемал пътувания за личното им наблюдение. През последните години от живота си водил суров начин на съществуване. Починал в Ефес 72 години след Възнесение Господне. Свети апостол Иоан написал светото Евангелие, три послания и Апокалипсис или Книга на откровенията. Евангелието е написано в дълбока старост, по внушение на Светия Дух, в края на I в. от Рождество Христово. Поради висотата на учението за Бог-Слово, изложено в писанията му, той е наречен Богослов. На иконите го изобразяват с орел, защото както орелът се издига високо в небето, тъй и Иоан Богослов в творенията си достига до най-високите религиозни истини.

[9] Свети Иаков Алфеев - един от дванадесетте апостоли, наречен още Иаков Младши (Марк. 15:40) или брат Господен (Гал.1:19). Бил син на Алфей или Клеопа. Наричат го брат Господен, защото бил първи братовчед на Иисуса Христа по майка, Мария Клеопова. Като апостол заемал почетно място в новосъздадената християнска община и бил първият епископ на иерусалимската църква. Отличавал се с необикновено строг начин на живот, поради което бил наречен Праведни. Иудейският историк Иосиф Флавий свидетелствува, че иудеите го убили с камъни. Той е автор на "Съборно послание", което се състои от пет глави и е написано на прекрасен гръцки език. В него с особена сила свети Иаков посочва необходимостта от добри дела за християнина, без които вярата е мъртва. Свети Иаков се смята за съставител на литургия, която носи неговото име.

Преблагословената Владичица започнала да се готви за кончината си. Най-напред съобщила за станалото на осиновения от Нея любим Христов ученик - Иоан [8], показала му сияйната райска клонка и му заръчала да я носи пред одъра й. Сетне съобщила и на останалите в дома, които й служели. Заповядала да изпълнят стаята с благоухания, да приготвят и запалят в нея колкото може повече светилници, да я украсят, както и одъра - с една дума да приготвят всичко необходимо за погребение.

Свети Иоан Богослов веднага изпратил човек при свети Иаков, брат Господен и първи иерусалимски епископ [9], известил всички роднини и близки за скорошното отшествие на Божията Майка, като посочил и деня. Свети Иаков побързал да съобщи на християните, които живеели не само в Иерусалим, но и в околните градове и села, тъй че с иерусалимския епископ при Нея се събрали освен роднините и множество вярващи.

Пречистата Владичица предала на всички думите, казани от архангела, за преселението й на небето, и като потвърждение показала получената от благовестителя райска клонка, която сияела с небесна светлина като слънчев лъч.

Като чули вестта за близката й кончина, вярващите не могли да удържат сълзите си: домът се изпълнил с плач и ридания. Всички умолявали милосърдната Владичица, като своя обща Майка, да не ги оставя сиротни. Но Тя ги утешавала да не плачат, а да се радват, понеже близо до Божия престол, лице в лице със своя Син и Бог, след смъртта Си ще може да Го умолява с още по-голямо дръзновение за милосърдие и благост. Преблагословената Богородица обещала след отшествието си да не оставя сиротни не само тях, но и целия свят: щяла да посещава света, да се интересува от нуждите му и да помага на бедстващите.                [10] Гетсимания - от евр. "маслобойна". Намира се в подножието на Елеонската планина. Известна с това, че тук били изкупителните душевни страдания на Спасителя и тук Той принесъл Своята първосвещеническа молитва (Марк. 14:26, 32; Лук. 22:39; Иоан. 18:1). По предание от IV в. Гетсимания се намирала на стотина метра източно от моста над Кедрон.

Тези утешителни слова изтрили сълзите на плачещите и уталожили скръбта им. После Пречистата Владичица завещала двете си одежди на двете бедни вдовици, които получавали от Нея прехраната си и усърдно й служели. Тя искала пречистото й тяло да бъде погребано в Гетсиманската градина [10], която се намирала на Елеонската планина, недалеч от Иерусалим. Там била гробницата на праведните й родители Иоаким и Анна и на обручника й, свети Иосиф. Гробниците били в съседство с Иосафатовата долина, която се простирала между Иерусалим и Елеонската планина и била място за общо погребение на бедните жители на Иерусалим.

Докато давала предсмъртните си наставления, внезапно се разнесъл тътен като гръмотевица и се скупчили облаци около дома на свети Иоан Богослов - по Божие повеление ангели грабнали апостолите, които се били пръснали по земята да проповядват Евангелието, пренесли ги на облаци в Иерусалим и ги оставили на Сион пред вратите на дома, в който живеела Божията Майка. Като се видели, светите апостоли се зарадвали и се почудили:

- По каква причина Господ ни събра?

Излязъл свети Иоан Богослов, поздравил ги с радостни сълзи и им съобщил за скорошното преставяне на Пресвета Богородица. Тогава светите апостоли разбрали, че Господ ги бил събрал от краищата на света, за да присъствуват на блажената кончина на Неговата Пречиста Майка и с почит да погребат пречистото й тяло. Вестта за Нейната кончина препълнила сърцата им със силна скръб. Като влезли вътре, те видели Богородица да седи на одъра с радостно лице. Апостолите я поздравили с думите:

- Благословена си Ти от Господа, сътворил небето и земята!

- Мир вам, братя, избрани от самия Господ! - отвърнала Пречистата Владичица.

Сетне ги попитала:

- Как дойдохте тук?

Светите апостоли й разказали, че били грабнати, всеки от своето място, със силата на Божия Дух и на облаци пренесени на Сион. Светата Дева прославила Бога, Който чул молитвата й и изпълнил съкровеното й желание - да види преди кончината си светите апостоли.

- Господ ви доведе тук за утеха на душата ми, на която предстои, както изисква тленното естество, скорошна разлъка с тялото - настъпи часът, предопределен от Моя Създател - обърнала се Тя към тях.

Те й отвърнали натъжени:

- Докато беше на земята, ние, Владичице, се утешавахме, като виждахме в Тебе Самия Наш Владика и Учител, а сега, като се лишим от Твоето присъствие, как ще понесем тежката скръб, която е обзела душите ни? Ти отиваш в обителите на мира и покоя по волята на Родения от Теб, Христа Бога, и ние не можем да не се радваме на Божието решение, но заедно с това не можем да не оплакваме своето осиротяване, понеже няма да Те видим повече, Майко и Утешителко Наша.

При тези думи светите апостоли се обливали в сълзи.

- Не плачете - утешавала ги Пресвета Богородица, - не помрачавайте с вашата скръб радостта ми, приятели и Христови ученици, а се радвайте с Мен, защото отивам при Моя Син и Бог. Тялото ми, което приготвих за погребение, предайте на земята в Гетсимания, а после се върнете към възложената ви проповед на Евангелието. Ако Господ благоволи, ще ме видите и след Моето отшествие.

               [11] Свети апостол Павел - велик християнски проповедник сред езичниците, наречен "апостол на езичниците". Роден в Тарс, главен град на малоазиатската област Киликия, прочут с гръцката си академия и с образованите си жители. Родителите на свети Павел били фарисеи - строги ревнители на Моисеевия закон (Деян. 23:6) и произхождали от Вениаминовото коляно. До обръщането си в християнството се наричал Савел в чест на цар Саул. Образованието си получил в Иерусалим под ръководството на знаменития иудейски учител Гамалиил, който в сравнение с останалите законници бил с по-широки разбирания. Като привърженик на Моисеевия закон, Савел станал гонител на християните и бил един от участниците при побиването с камъни на първомъченик Стефан. (Деян. 7; 8:1). Когато отивал за Дамаск, изпратен от синедриона, за да преследва християните, внезапно бил озарен от небесна светлина и призван от Христа, и той се обърнал към християнството. В Дамаск приел свето кръщение. От яростен гонител на християните Савел се превърнал във велик проповедник на християнството и станал свети апостол Павел (Деян. 9:20, 26). След завръщането си в Иерусалим бил приет в светото общество на апостолите. По време на многобройните си пътувания за разпространение на християнството благовестил Евангелието от далечните области на Азия до Рим и според преданието - дори до Испания и Британия. Заедно със свети апостол Петър завършил живота си мъченически при Нерон - бил посечен с меч в Рим през 64 г. Заради великия му проповеднически труд Църквата го нарича "първовърховен". Нито един от апостолите не е оставил толкова писания, както апостол Павел. Той е автор на 14 послания, писани в различно време и по различни поводи, но всички заедно са ярък израз на неговия религиозно-нравствен мироглед и отразяват религиозно-нравственото състояние на света в онова преходно време. Посланията на боговдъхновения апостол са първата чисто богословска систематизация на християнското учение.

[11] Свети Дионисий Ареопагит - член на атинския Ареопаг, обърнат към християнството чрез проповедта на свети апостол Павел, както свидетелстват Деяния на светите апостоли (17:34). Църковният историк Евсевий го сочи като първи епископ на Атина. Завършил служението си, според апологията на Аристид, с мъченическа смърт при Домициан през 96 година.

[12] Свети Иеротей също бил член на атинския Ареопаг, обърнат към християнството от свети апостол Павел, който го поставил за епископ на Атина. Починал през I век.

[13] Свети Тимотей, родом от Мала Азия, от Дервия или от Листра (Деян. 16:1; 20:4; 2 Тим. 3:4), бил обърнат към Христа от свети апостол Павел, който поради това го нарича свой син (1 Кор. 4:17; 1 Тим. 1:2). Бил постоянен спътник на свети апостол Павел по време на пътуванията му за евангелска проповед (Рим. 16:21; 1 Кор. 16:10; 1 Сол. 3:2). Според преданието ръкоположен впоследствие от самия апостол за епископ на Ефеската църква. Завършил своето 15-годишно епископско служение с мъченическа смърт според едни при Домициан (81-96), според други - при Нерв (96-98): тълпа от езичници, раздразнена от изобличителната проповед на свети Тимотей, на един езически празник го убила с камъни.

Докато Божията Майка разговаряла със светите апостоли, пристигнал и избраният Божий съсъд - свети апостол Павел [11], който паднал пред нозете на Пресвета Богородица, възхвалявайки и облажавайки я:

- Радвай се, Майко на Живота и моя проповед. Не можах да се насладя да съзерцавам Господа Иисуса Христа тук, на земята, преди възнесението Му, но сега, като гледам Тебе, сякаш виждам Него.

С апостол Павел дошли и най-близките му ученици Дионисий Ареопагит [11], Иеротей [12] и Тимотей [13]. Присъствували и останалите от седемдесетте апостоли. Светият Дух събрал всички, за да се сподобят с благословението на Пречистата Дева Мария и с присъствието си да придадат по-голяма тържественост на погребението й. Светата Владичица викала при Себе Си всеки един от светите апостоли, като възхваляла вярата и подвизите им в Христовото благовестие. На всекиго пожелавала вечно блаженство и се молела за мир в целия свят.

Настъпил петнадесетият ден на месец август. Приближавал се очакваният от всички благословен час - третият час на деня - часът на отшествието на Пресвета Богородица. В стаята горели много светилници. Светите апостоли възнасяли славословие на Бога. Пренепорочната Дева лежала на украсения одър, готвейки се за блажената кончина и очаквала пришествието на Своя възлюбен Син и Господ.

Внезапно стаята се изпълнила с неизказаната светлина на Божествената слава, от която светилниците помръкнали. Онези, които се сподобили с видението, изпаднали в ужас. Видели, че таванът на стаята се разтваря и славата Господня слиза от небесата - Самият Цар на славата, Христос, с множество ангели и архангели, с небесните сили, със светите праотци и пророци, някога предвъзвестили за Пресветата Дева, и с всички праведни души идвал при Своята Пречиста Майка.

Като Го видяла да се приближава, от радост Божията Майка възкликнала:

- Душата ми величае Господа, и духът ми се зарадва в Бога, Спасителя Мой, задето Той милостиво погледна унизеността на рабинята Си (Лук. 1:46-48).

И като се приповдигнала от одъра, сякаш искала да отиде да Го посрещне, Му се поклонила. Той се приближил, като я гледал с любов и казал:

- Ела, родна Моя, ела, гълъбице Моя, ела Мое драгоценно съкровище, и влез в обителите на вечния живот.

Божията Майка отвърнала с поклон:

- Благословено е името Ти, Господи на славата и Боже мой, благоволил да избереш смирената Си рабиня за служение на Твоето тайнство. Помени Ме, Царю на славата, във вечното Си царство. Ти знаеш, че с цялото си сърце Те възлюбих и опазих повереното Ми съкровище, сега приеми в мир духа ми и Ме запази от козните на тъмната сатанинска сила.

Господ я утешил с думи, пълни с любов, успокоил я да не се бои от сатанинската сила, която била победила. С любов я призовал безбоязнено да премине от земята на небето.

- Готово е сърцето ми, Боже, готово е сърцето ми (Пс. 107:2) - отвърнала Пресветата Дева. - "Нека ми бъде по думата ти" (Лук. 1:38) - казала Тя, както някога, и легнала пак на одъра.

В неописуема радост при вида на пресветлия лик на Нейния Син и Господ, препълнена с духовен възторг от любов към Него, Божията Майка предала пречистата си душа в ръцете Му. Без да изпита болка, сякаш заспала сладък сън: Този, Когото заченала без накърняване на девството и родила без болка, приел душата й от пречистото тяло. И начаса се подела дивна ангелска песен, в която, повтаряни от ангелите, радостно звучали думите на Гаврииловия поздрав към Пресветата Дева: "Радвай се, благодатна! Господ е с тебе; благословена си ти между жените" (Лук. 1:28).

Така, с тържествено песнопение небесните чинове съпровождали пресветата душа на Божията Майка, носена от Господа в горните селения. Светите апостоли, които се удостоили с видението, с умилен поглед я изпращали, както някога Господа при възнесението от Елеонската планина (Деян. 1:9-12). Те останали още дълго по местата си, обзети от ужас, сякаш в несвяст.

Като дошли на себе си, Христовите ученици се поклонили пред Господа, възнесъл със слава на небесата душата на Своята Майка и с плач наобиколили одъра на Богородица. Лицето на преблагословената Дева Мария сияело като слънце и от пречистото й тяло се носело дивно благоухание, каквото на земята няма. Всички вярващи с благоговейна почит и страх целунали пречистото тяло. От честните й мощи излизала сила, която освещавала и изпълвала с радост сърцата на ония, които се докосвали до тях. Болните се изцелявали: слепи проглеждали, на глухи се връщал слухът, хроми се изправяли, бесове излизали - изчезвала всяка болест само от съприкосновението с одъра на Божията Майка.

               [14] Свети апостол Петър, син на Иона, брат на Андрей, един от тримата най-близки ученици на Спасителя, родом от галилейския град Витсаида. Взет за апостол от Самия Иисус Христос, докато ловял риба (Мат. 4:18-20). Той пръв нарекъл Спасителя Христос, Син на живия Бог, заради което Господ го назовал камък, върху който ще съзида Църквата (Мат. 16:17-19). Три пъти се отрекъл от Христа, но с горчиво разкаяние си върнал любовта на Господа. След възкресението първи проповядвал за възкръсналия Христос в деня на слизането на Светия Дух (Деян. 2:14). Заедно с апостол Иоан призовал Светия Дух върху самаряните, кръстени от Филип, обърнал Корнилий стотник, давайки така достъп и на езичниците до църквата. Укрепил антиохийската църква. Проповядвал за Спасителя в Сирия, Понт, Галатия, Кападокия, Пергам, Витиния, Илирик и Италия, с една дума от Вавилон до Рим. В Рим по заповед на Нерон апостолът бил разпнат (през 64 г.) с главата надолу, по негова молба, понеже смятал, че не е достоен да умре на кръста както Господа. Апостол Петър оставил две послания до иудеите християни, пръснати между езичниците.

В такава атмосфера потеглила тържествената погребална процесия с Нейното пречисто тяло: начело застанали свети апостол Петър [14] и светите апостоли Павел и Иаков, брат Божий, които заедно с останалите апостоли от дванадесетте носели одъра на Пресветата Божия Майка. Най-отпред вървял свети Иоан Богослов с райската клонка, която разпръсквала сияние. Останалите вярващи със свещи и кадила съпровождали пречистото тяло. Всички пеели молитви за изход на душата. Свети апостол Петър започвал, а останалите стройно подемали след него Давидовия псалом: когато Израил излезе из Египет (Пс. 113), и всеки стих завършвали с алилуия. По внушение на Светия Дух пели и други празнични и благодарствени молитви и псалми.

От Сион тържественото шествие се насочило към Гетсимания, през Иерусалим. Над одъра и над съпровождащите го се появил облачен пръстен, който напомнял венец и бил озарен от необикновено светло сияние. А в облаците, на всеослушание, изпълвайки въздуха, се носело дивно ангелско пеене. Венецът останал над одъра на Божията Майка до мястото на погребението. Не замлъквала и ангелската песен.

Неочаквано обаче радостното шествие, което човешкият език е безсилен да опише, се наложило да спре. Мнозина от неповярвалите в Христа иудеи, щом чули необикновеното пеене и видели тържествената процесия, излезли от къщи и се присъединили към нея: вървели с вярващите и се чудели каква слава и чест се отдават на пречестното тяло на Майката на Иисуса Христа. Щом разбрали това, архиереите и книжниците изпаднали в голяма ярост. Изпратили слуги и войници, а и наговорили мнозина от народа да догонят шествието и да разгонят хората. Заповядали да убият Христовите ученици, а тялото на Божията Майка да изгорят. Когато обаче послушната надъхана тълпа, въоръжена сякаш за битка, хукнала в яростта си да догони процесията и вече я настигала, облачният пръстен внезапно се спуснал на земята и като стена обкръжил светите апостоли и останалите християни. Преследвачите чували пеенето, но не виждали никого от облака. Светите ангели, които невидимо се носели над тялото на Божията Майка и над християните, поразили със слепота злобните преследвачи: едни си удряли главите в градската стена, други опипвали зидовете и като не знаели накъде да вървят, търсели някой да им каже.

В това време един иудейски свещеник на име Атоний излязъл на пътя. По Божие повеление за още по-голяма слава на Пресветата Майка облакът се вдигнал и Атоний видял апостолите, множеството пеещи християни, които със свещи били наобиколили тялото на Приснодева Мария и се изпълнил със завист. В него пламнала някогашната злоба към Господа и той рекъл:

- Гледай с каква почит е обкръжено тялото на Тая, Която роди Измамника, разорил закона на нашите отци!

Понеже бил много силен, той се втурнал с неистова ярост сред тълпата от християни, за да събори на земята тялото на Пречистата наша Владичица. Когато ръцете на дръзкия свещеник се допрели до одъра, невидим ангел тутакси ги отсякъл до лактите с невеществения меч на Божието отмъщение и те увиснали като залепени за одъра, а самият Атоний паднал на земята с вик:

- Горко ми!

Като осъзнал греха си, той започнал да се кае и казал на светите апостоли:

- Помилуйте ме, раби Христови!

Свети апостол Петър заповядал на ония, които носели тялото на Божията Майка, да спрат и рекъл на Атоний:

- Ти получи каквото търсеше. Знай, че Бог, Господ на отмъщенията, се показа (Пс. 93:1) и ние не можем да изцелим раните ти. Това може да направи само Едничък Той, Когото вие неправедно отхвърлихте, хванахте и убихте, но и Той не ще ти даде изцеление, докато не повярваш в Него с цялото си сърце и не изповядаш с устата си, че Иисус е истинният Месия, Синът Божий.

Атоний възкликнал:

- Вярвам, че Той е предвъзвестеният от пророците Спасител на света - Христос. Ние още от начало видяхме, че Той е Божият Син, но помрачени от злоба и завист, не пожелахме открито да признаем Божието величие и без вина Го предадохме на смърт. Но по силата на Своето Божество Той възкръсна в третия ден, като посрами всички нас, които Го ненавиждахме. Ние подкупихме стражите и се опитахме да скрием Неговото възкресение, но не можахме да направим нищо, тъй като славата за това се разпръсна навред.

Докато Атоний говорел с разкаяние за своя грях, светите апостоли и всички вярващи се радвали с радостта на ангелите за всеки каещ се грешник. Свети апостол Петър заповядал на Атоний с вяра да допре отсечените си ръце до висящите на одъра и да призове Пресвета Богородица. Той го направил и ръцете веднага се съединили и били съвършено невредими. Само една червена линийка около лактите останала да напомня за отсичането.

Атоний паднал по очи пред одъра, кланяйки се на Родения от Пресвета Богородица Христос Бог, облажавайки и хвалейки Пречистата Негова Майка. Той започнал да изрежда пророчествата от Свещеното писание, които свидетелствували както за Нея, тъй и за Христос, и всички се удивлявали на двойното чудо, като видели дивното изцеление на отсечените му ръце и слушали мъдрите слова, с които прославял Господа Иисуса и възхвалявал Богородица. Сетне се присъединил към светите апостоли и заедно с останалите тръгнал към Гетсимания.

По същия начин получили изцеление и ония, които били поразени със слепота. Щом осъзнали своя грях, те дошли разкаяни, водени от придружители, докоснали се с вяра до честния одър и прогледали не само телесно, но и душевно. Милосърдната ни Майка, Пресветата Владичица, както с раждането си донесла радост на цялата вселена, тъй и в успението си не пожелала да наскърби някого. Като блага Майка на благия Цар Тя милостиво утешила със Своите благодатни дарове и бившите си врагове.

Но ето че светите апостоли и голямото множество християни стигнали до Гетсиманската градина. Щом свалили от плещите си одъра с пречестното тяло, сред християните отново се надигнал плач: ридаели за своето осиротяване, понеже се лишавали от такова съкровище. Когато си вземали последно сбогом, се скланяли над Пресвета Богородица и целували тялото й, обливайки се в сълзи, така че едва привечер могли да го положат в гроба. Но и след като привалили грамаден камък на входа, не се отделяли от мястото, подбуждани от любов към Божията Майка.

Светите апостоли останали три денонощия при гроба на Пресвета Богородица в Гетсиманската градина, като денем и нощем пеели псалми. И през всичкото това време наоколо се носели дивните песни на небесните воинства, които възхвалявали Бога и облажавали Неговата Пречиста Майка.

               [15] Свети апостол Тома бил галилеец. След възнесение Господне проповядвал Евангелието в Палестина, Месопотамия, Партия и в други източни страни. Завършил своята проповед в Индия с мъченическа смърт.

По Божий промисъл един от апостолите, свети Тома [15], не присъствал на преславното погребение на тялото на Пречистата Богородица. Явил се в Гетсмания едва на третия ден. Скърбял много и се съкрушавал, че не се удостоил като останалите свети апостоли с последно приветствие и благословение от Пречистата Богородица. Плакал много, че само той единствен не видял Божествената слава, дивните Божии дела и тайни, явени по време на успението и тържественото погребение на Божията Майка.

Апостолите се смилили над него и решили да отворят гроба, за да може свети Тома да види поне мъртвото тяло на преблагословената Богородица, да се поклони и го целуне, за да се уталожи мъката му и се утеши в огорчението си. Когато обаче отвалили камъка и отворили гроба, изпаднали в ужас: тялото на Божията Майка не било там, били останали само погребалните пелени, от които се носело дивно благоухание. Светите апостоли стояли изумени, без да знаят какво да мислят! Със сълзи на очи, благоговейно, те целували погребалните повивки и се молили на Господ да им открие къде е изчезнало тялото на Пресвета Богородица.

Привечер седнали малко да се подкрепят. Светите апостоли по време на хранене имали следния обичай: оставяли едно свободно място на трапезата и заделяли в чест на Христа парче хляб. След като се нахранели, възнасяли благодарност, вземали хляба, наречен дял Господен, със славословие на великото име на Пресветата Троица го поднасяли нагоре и казвали: "Господи Иисусе Христе, помагай ни!" и го изяждали като Божие благословение. Светите апостоли правели това не само когато били заедно, но и когато се намирали далеч един от друг.

Сега, по време на трапезата в Гетсимания, те мислели и говорели само за едно - защо пречистото тяло на Божията Майка не било в гроба? И когато станали от трапезата и въздигнали отделения в чест на Господа дял, славейки Пресветата Троица, изведнъж чули ангелски хор. Вдигнали очи и видели във въздуха Пречистата Божия Майка в обкръжението на множество ангели. Озарявала я неописуема светлина. Тя казала:

- Радвайте се, защото съм с вас във всички дни.

Светите апостоли, като се изпълнили с радост, вместо обичайното: "Господи Иисусе Христе, помагай ни!", възкликнали:

- Пресвета Богородице, помагай ни!

Оттогава, след като сами повярвали, научили и светата Църква да вярва, че Пречистата Божия Майка била възкресена от Своя Син на третия ден след погребението и взета с тяло на небето.

Светите апостоли се върнали на гроба, взели оставената плащаница за утешение на скърбящите и като свидетелство за възкресението на Божията Майка.

Не подобавало скинията на живота да бъде във властта на смъртта. Родилата Създателя на тварите да сподели тленната участ на всичко земно. Законодателят изпълнил дадения от Него закон - децата да почитат родителите си - Той почел Своята пренепорочна Майка като Себе Си. Както Самият Той възкръснал със слава на третия ден, тъй и Майка Си възкресил със слава на третия ден и я взел в Своите небесни селения. Това било предсказано и от свети Давид: "Застани, Господи, на мястото на Твоя покой, - Ти и ковчегът на Твоето могъщество" (Пс. 131:8). Пророческите му думи се сбъднали, когато Господ възкръснал и възкресил Своята Майка. Празният й гроб, изсечен в скалата, както и на Нейния Син, съществува и до днес и е предмет на благоговейна почит от страна на вярващите.

Господ специално забавил пристигането на свети Тома, за да отворят заради него гроба и така църквата да се увери във възкресението на Божията Майка, също както чрез неверието на апостола се уверила в Христовото възкресениа (Иоан. 20:24-31).

Така станало успението на Пречистата и Преблагословена Богородица, погребението на непорочното й тяло, преславното й възкресение и тържественото уверение, че е взета на небето с плът.

След всички тези дивни чудеса и Божии тайни светите апостоли отново на облаци се завърнали там, откъдето били взети по време на своята евангелска проповед.

Свети Амвросий, като говори за земния живот на нашата Владичица, описва дивната й душевност:

"Тя е Дева не само по плът, но и по дух: смирена по сърце и неприбързана в говор. Думите й са пълни с Божествена мъдрост. Погълната почти постоянно в четене на светото Писание и неуморима в трудовете. Целомъдрена в разговор, беседва с хората като пред Бог. Никога никого не е обидила, на всички е желаела доброто. Не се гнусяла от никого, колкото и да бил изпаднал. Не се надсмивала, а всичко, каквото видела, покривала с любовта си. Всяка дума от устата й била пълна с благодат. Във всичко, каквото вършела, била образец на съвършено целомъдрие. Външността отразявала вътрешното й съвършенство, Нейната б

-    Пак ще снимаме ? Вие луди ли сте ?! Тук сме от осем сутринта, а сега е четири следобед? – Отвърна единият от главните герой на име Сет,да точно тази ,който така бясно преследваше плячката си във филма.
-    Няма да ми говориш така . Аз не съм виновен,че съм заобиколен от некадълници! – отвърна Сам , режисьорът , като междувремено дъфчеше една клечка за зъби в устата си.Винаги го правеше , когато е изнервен. Присъщо му беше и да размахве с ръце,той беше бая нисичък човек с закръглено тяло и очевидно искаше да се забелязва.
„ Мога ли да седна тук? ”
„ Да, можеш „
„ Да не би да ви безпокоя ?! „
„ Не , няма такова нещо! „

-    Кармен , моля те , не си отговаряй сама. – провикна се Сам. – Ето , виждаш ли всички са луди тук. Само още веднъж ще пробваме и чак утре ще се видим.
-    Добре! – отвърна Сет.
-    Всички на местата си! Започваме отначало – каза Сам .Камерата бе влючена и ...

                                                            „ 5150 ”

-    Аглая , как можа да преспиш с най-добрият ми приятел ?!
-    Прости ми , Макс , не знаех какво върша.Беше само едно налудничево преживяване , прости ми.Само теб обичам и искам да сме заедно завинаги.
-    Не ме докосвай! Не искам да те виждам . - отвърна Макс и затвори вратата след себе си. Докато варвеше през мрачните улици на Бостън,разтроен от случващото се , той се сети за едни негов познат , сериен убиец. И в момент на ярост , той реши да му се обади.
-    Ало ?
-    Имам работа за теб! Искам да убиеш някого.

- Стоп ! Перфектно ! Това исках от вас , присъствие! – извика доволен Сам от работата на актьорите. Можем вече да приключваме.

-     Е най сетне ... моята героиня „ Аглая” вече беше готова да получи стрес от токлова много повторения. – отвърна Кайли.
-     И ти ли започваш ? – извика ядосан Сам.
-    Не започвам , тамън свършвам  и си тръгвам. Довиждане.
-    Утре всички да сте тук . Искам ви на линия . Ясно ?
-    Да!
След като се махната от снимачната площадка Кайли се качи в колата на Сет. Те бяха нещо като приятели или поне засега , не се усещаше нищо певече от това.
-    Да те закарам във вас ? – попита той.
-    Не , първо мисля да похапна една пица и след това.
-    Както кажеш.
-    Затегнаха коланите и продължиха.Почти не си говориха през целият път , докато не забелязаха , че зат тях кара една кола от около двадесет минути.
-    Тази кола май ни следи Кайли ?
-    Мислиш ли ? Да се обадим на полицията ? – каза тя уплашено.
-    Не , ще им избягаме. Но май ще пропуснем пецата – отвърна Сет.

Карам въображаемата си кола за да стигна до въображаемият самолет навреме и да излетя на следващият полет право към теб, при теб !  И не искам в никакъв случай не искам да споделям на никой за случващото се,защото хората съжаляват за прекалено малко време,неща който сме преминали за голям период от време... затова и тръгвам на път, макар и забравила багажа с акъла си.Отвеждам само сърцето си. И сме само на една идея растояние от теб. Ще пристига при теб,преди някой да е заел мястото ми.Обещавам , че ще имаме една малка къща от онези,който не се отличават една от друга.Не ще ни е нужен върхът , когато плуваме в дълбините на любовта. Няма да искам много от теб,само присъствието ти.Ти си ми като баща.Момче , ти си билетът ми към незабравимите моменти. Ще гръмнем няколко бутилки , ще седнем и ще пием пак газирани напитки и пак ще ми става лошо ... но ще съм до теб. Ще ме вдигаш на ръце,както едно време ... ще съм твоето бебе. Ще ме гледаш как си заспивам, а аз ще ревнувам. Момче , сякаш не си си тръгвал. Само да знаеш , че са поправили люлките и пейката на която седяхме , а дървото ... на дървото са му отсякли клоните.Тревата си е все така зелена , а досадните хора и тяхното жужене го няма. Облаците са сини , умът ми е бистър когато карам въображаемата си кола към теб.Моля се единственно да не се сблъскам с неудобрението ти и да не пристигна там където това което давам не е достатъчно ... където ореола на любовта не е достатъчно силен за да ни заслепи,където ти няма да си ти , а аз ще съм на себе си!

Тропар, глас 1

В рождестве девство сохранила еси,
во успении мира не оставила еси, Богородице,
преставилася еси к животу, Мати сущи Живота,
и молитвами Твоими избавляеши от смерти души наша.

В рождеството си съхранила девството
и в успението не си оставила света, Богородице,
представила си се пред Живота, Майка станала на Живота
и с твоите молитви избавяш от смърт нашите души.

Друг превод:
При раждането си съхранила девството,
при успението не си оставила света, Богородице.
Преминала си към Живота, Майко на истинския Живот,
и с твоите молитви избавяш от смърт нашите души.
Кондак, глас 2

В молитвах неусыпающую Богородицу
и в предстательствах непреложное упование,
гроб и умерщвление не удержаста:
якоже бо Живота Матерь, к животу престави,
во утробу Вселивыйся приснодевственную.

В молитвите непочиващата Богородица
и в застъпничеството неизменно упование,
гробът и умирането не я задържаха,
защото, като майка на Живота, се представи на Живота,
Всесилият се в приснодевствената й утроба.

Друг превод:
Неуморната в молитви Богородица
и в застъпничеството - неизменно упование,
гробът и смъртта не удържаха.
Като майка на Живота премина към Живота,
вселил се във вечнодевствена утроба.
Из акатиста на Успение (кондак, глас 4)

"Изпълнен с буря от помисли неверният евреин Афоний, виждайки пречистото тяло на Божията Майка, носено от богоносните Апостоли всечестно към гроба, се спусна към него, да го събори. Но внезапно, когато очите му ослепяха и едновременно с това ръцете му, прилепнали към одъра Й виснаха отсечени, изповяда с вяра, че Тя е Божия Майка, зовейки към Бога: Аллилуиа".
Тропар на предпразненството

Люде, с любов се съберете днес! Радвайте се, възклицавайте и ликувайте с веселие! Защото Божията Майка преминава славно от земните жители към небесните!

Успение на Пресвета Богородица.
Мозайка от Църквата "Иисус Христос Спасител в Хора" (Кахрие Джами) в Истанбул

История на празника "Успение Богородично"

Счита се, че празникът "Успение на Пресветата Богородица" е установен от Апостолите. Разказите за чудесното възнасяне в плът на Божията Майка на небето се отнасят към IV век; за него споменават блаж. Августин и Йероним, а Иерусалимският патриарх Ювеналий (420-458) утвърждава пред император Маркиан достоверността на тези разкази. Денят на празнуване на успение е установен от император Маврикий (592-602). Блажената кончина на Света Богородица е прославена в каноните на св. Козма Маюмски и св. Йоан Дамаскин.

От далечни времена празникът се предшества от пост, който съединява в себе си два древни поста: някога едни християни са постили преди празника Преображение Господне, а други - преди Успение на Пресветата Богородица. Константинополският събор, свикан през XII век, по времето на патриарх Лука, определя, всички християни да спазват Успенски пост - от първи до петнадесети август. Празникът продължава девет дни; неговото отдаяние се извършва на 23 август (Виж календара).

     
Гръцката православна църква "Успение Богородично" (Assumption (Koimisis) of the Theotokos) в Йерусалим, изградена на мястото, където според Преданието е бил гробът на Пресвета Богородица. Храмът е изграден от кръстоносците върху останките на византийска базилика.

Най-старото място, свързано с култа към Св. Богородица, е храмът "Успение Богородично" в Йерусалим. Той е издигнат през IV век върху мястото, където според преданието е било положено тялото на Божията майка в Гетсиманската градина. Запазеният и до наши дни каменен градеж обаче е от ХI век - тогава кръстоносците обновяват стария храм.

Pravoslavieto.com

Какво разказва църковното Предание

Веднъж, по време на пламенна молитва за по-скоро освобождаване (отрешение) от тялото, пред Приснодевата застанал Архангел Гавриил и със сияещо от радост лице и известил Волята Божия за Нейното успение, което трябвало да се извърши след три дни. Като знамение на Благодатното тържество над телесната смърт, която не ще има власт над Нея и от която тя трябвало да бъде възприета като от тих сън за безсмъртен живот и слава в светлината на Господнето лице, Архангелът дал на Богородица райско клонче, което излъчвало небесна светлина, като заръчал то да бъде носено пред гроба на Преблагословената в деня на погребението на пречистото и тяло.

Успение Богородично.
Стенопис от 13 в. от Евтихий и Астрапа от Църквата "Св. Богородица Перивлепта" (Св. Климент") в Охрид.

Ако Господ, по думите на светото Писание, е откривал на своите светии и апостоли тяхната кончина, колко по-достойно и праведно е било да се сподоби с такова предизвестие Благодатната и Пренепорочна Негова Майка. Кому повече приличало да отнесе на Богородица радостната вест, ако не на този от висшите Ангели, който, винаги предстоейки пред Бога, беше предизвестник на всички небесни тайни за Приснодевата.

Животът й можеше да свърши и по-друг начин, защото ако Енох и Илия бяха взети на небето, без да претърпят смърт, то нима това предпочитание се отказваше на Майката на Този, Който каза "Аз Съм възкресението и живота; който вярва в Мен и да умре ще оживее". Не, тя трябваше подобно на Него да умре, да бъде в гроб и в третия ден, със силата на Неговото всемогъщество да възкръсне, за да се сбъднат словата на Псалмопевеца: "възкръсни Господи, в покоя Твой, Ти и Кивота на Твоята светиня"! Тя трябваше да има обикновен човешки изход, за да не бъде счетена за привидна истината на въплъщението и да не се смущават хората да преминат на небето през същите врати на смъртта, през които мина и Небесната Царица, споделяща участта на родените на земята. На Господа беше угодно Пречистата Негова Майка да вкуси смърт, подобно на всички хора.

Пресветата Владичица разказала на всички това, което чула от Ангела и в потвърждение на своите думи показала райското клонче, сияещо с небесна светлина. Уведомила домашните си, Тя започнала да се готви за предстоящата кончина. Наредила да се украси Нейния покой и ложе, да се запалят тамян и свещи и да се подготви всичко необходимо за погребението. По времето, когато Божията Майка изявявала своите последни желания и утешавала тези, които били около нея, те чули шум и видели, че облаци ограждат дома й. Това били облаци, на които по Божие повеление Апостолите били издигнати и пренесени от различни страни, където проповядвали Евангелието, в дома на Богородица, за да отдадат чест на нейното погребение.

Апостолите, виждайки се един друг се радвали и в недоумение се питали взаимно защо Господ ги е събрал на това място. Тогава св. Йоан Богослов, приветствайки ги със сълзи, пристъпил към тях и им съобщил, че за Света Богородица е настанало време да отиде при Господа. Когато Апостолите разбрали това, те били обзети от дълбока скръб. Влизайки в стаята те видели Богородица да седи на ложето си, изпълнена с духовно веселие и я приветствали с думите: "Благословена си ти в Господа, Който е сътворил небето и земята." Тя им отговорила: "Мир вам братя, избрани от Господа." По-късно дошъл апостол Павел, а заедно с него и неговите ученици Дионисий Ареопагит, Иеротей Дивният, Тимотей, както и другите от седемдесетте апостоли. Светият Дух събрал всички тях за да се сподобят с благословението на Божията Майка и по-благолепно да се устрои нейното погребение. Тя призовавала при себе си всеки от тях по име, благославяла ги, хвалела тяхната вяра и труд в делото на проповедта на Христовото Евангелие, на всекиго пожелавала вечно блаженство и се молела с тях за мира и благосъстоянието на целия свят.

И ето, настанал петнадесетия ден на август и този очакван, и благословен трети час на деня, в който трябвало да се извърши представянето на Божията Майка. Множество свещи горели в стаята, а светите Апостоли, които обкръжавали благолепно украсения одър на който лежала Богородица в очакване на своя изход, хвалели с песнопения Бога. Внезапно бликнала неописуемата светлина на Божествената слава, пред която помръкнали горящите свещи. В лъчите на Небесната светлина слязъл Самият Цар на славата Христос, обкръжен от Ангели, Архангели и другите безплътни сили, и с праведните души на праотците и пророците, някога предвещали за Пресветата Дева. Той се приближил към Пречистата Своя Майка, утешил я с умилни думи - да не се бои от сатанинската сила, вече потъпкана от Нейните нозе и любезно я призовал с дръзновение да премине от земята на небето. Тя радостно отговорила: "Готово е сърцето ми; нека ми бъде по думите Ти", легнала на ложето си и, взирайки се в пресветлото лице на Господа, нейния Драгоценен Син, без всякакво телесно страдание и като че заспиваща, предала в ръцете Му пресветата Си душа.

"И както Приснодевата носеше на ръцете Си Сина Божи във времето на Неговото земно младенчество, така в отплата за това, Синът Божи понесе Нейната душа на ръцете Си в началото на Нейния небесен живот" - Филарет - Митрополит Московски.

С нежната любов на майка на целия християнски свят, Пресветата Дева от своята небесна висота гледала към оставащите на земята вярващи и с майчинско дръзновение увещавала Родения от Нея: "които си Ми дал, во веки съхрани".

Благодатното лица на Богородица "осветено от Божествена доброта, сияело със славата на Божественото девство", а от тялото й се разливало дивно благоухание. Чуден бил животът на Пресветата Дева, чудно било й Нейното успение.

Преданието свидетелства за много чудесни събития, съпровождащи погребението на Пресветата Богородица. Едно от тях се случило с иудейския свещеник Атоний. Той си пробил път до мястото на шествието и, бидейки силен физически, се хвърлил да събори одъра с думите: "Ето каква почест въздават на тялото, родило лъстивеца, който поруга закона на нашите отци". Но, едва допрял ръцете си до одъра, те били отсечени до лактите с невеществения меч на справедливото Божие възмездие. Откъснатите части останали залепени за одъра, а самият Атоний се хвърлил на земята с вик: "Горко ми!" Ужасен, той се покаял за деянието си и светите апостоли, като чули неговата гласна изповед и видели искреното му покаяние, духовно се зарадвали. Свети Петър му заповядал да отправи усърдна молитва към Пресветата Дева и да допре остатъка от ръцете си към частите, които висели на одъра. Тогава ръцете зараснали и се излекували. Атоний паднал пред одъра и на колене възнасял хвала на Св. Богородица и Нейния син.

Когато шествието достигнало Гетсимания, сред плач и стенания, се извършила последната раздяла с пречистото тяло; привечер светите Апостоли го положили в гроб и закрили входа с голям камък. Те не се отделили три дни от мястото на погребението, извършвайки непрестанни молитви и псалмопения. През цялото това време във въздуха се носело ангелско пеене в прослава на Пренепорочната Дева.

На същия този апостол Тома, който със своето съмнение допринесъл за по-голямата достоверност славната истина за Христовото възкресение било съдено да послужи за провъзгласяване на възкресението на Пресвета Богородица. По премъдрия Божи промисъл, апостол Тома не присъствал на успението и погребението на Божията Майка. Пристигнал в Гетсимания на третия ден, този съмняващ се Христов ученик с вопъл и отчаяние се хвърлил пред гробната пещера и дълбоко съжалил, че не се е удостоил с последното благословение на Божията Майка и не се е простил с Нея.

Апостолите в сърдечната си жалост към него решили да отворят пещерата, за да се утеши той, като се поклони на светите останки на Приснодевата. Голямо било удивлението им, когато видели, че там не било Пречистото тяло на Богородица, а лежали само погребалните й пелени, от които се разнасяло чудно благоухание.

Светата Църква нарича кончината на Божията майка "успение", а не смърт, защото смъртта, като възвръщане на пръстта на земята, а духът - на Бога, който ни го е дал, не е докоснала Благодатната.

"Победени са законите на природата в Тебе, Чиста Дево - проглася Светата Църква - съчетала девството с Рождеството и смъртта със живота. Останала дева след раждането и жива след смъртта, Ти Богородице, винаги спасяваш Твоето наследие".

Тя заспа за малко, за да се пробуди в същия миг за вечно-блажения живот и след три дни, с нетленно тяло, да се всели в небесното нетленно жилище. Тя заспа след тежкото бодърстване на многоскръбния Си живот на земята и "се представи на Живота" т.е. на Източника на живота, като Негова майка, която с молитвите Си избавя от смърт земните души и със Своето успение вселява в душите им живо предусещане на вечния живот.

Из "Сказание о земной жизни Пресвятой Богородицы", Издание на Пантелеймоновия манастир на Св. Гора Атон. © Фондация "Покров Богородичен"

Успение на пресвета Богородица

Още от първите векове на християнството св. Църква наредила да се празнува денят "Успение на пресвета Богородица". Подробности за това чудно събитие, както и някои сведения за живота на пречистата Божия Майка след възнесение на Спасителя, не са предадени от древните църковни писатели.

След като се върнали от Елеонската планина подир възнесението Христово, св. апостоли прекарвали в Йерусалим, очаквайки Утешителя Св. Дух, обещан им от Спасителя. Всички вярващи живеели в единодушие и любов и непрестанно се молели. С тях била и Майката Христова и някои свети жени, които служели на Господа през последните години на живота Му. Понятно е колко радостно и утешително било присъствието на Божията Майка за учениците, които скърбели за раздялата със своя божествен Учител. Тя вероятно им предавала ония думи, които, според евангелист Лука, "спазвала, като ги слагала в сърцето си" (Лука 2:19; 2:51); и всички вярващи гледали на нея с любов и благоговение. Пресветата Дева е живяла на хълма Сион в дома на св. Йоан Богослов, когото сам Господ в последните минути на Своя земен живот отдал като син – вместо Себе Си – на Своята пречиста Майка; и от тогава Йоан, като я взел при себе си в къщи, й служел като на своя майка (Йоан 18:27).

И след слизането на Св. Дух над апостолите пресвета Богородица си останала в Йерусалим. Скъпи й били ония места, гдето страдал и умрял нейният божествен Син. Често тя ходела да се моли на Голгота, на Елеонската планина, в градината, гдето било погребано тялото на Спасителя. Предполагат, че от нея християните възприели благочестивия обичай да посещават местата, осветени чрез присъствието на Господ Иисус Христос.

Когато цар Ирод почнал да гони Божията Църква, пречистата Божия Майка заминала за известно време в Ефес, гдето проповядвал св. Йоан Богослов. Има предание, че тя посетила Св. гора Атонска и остров Кипър, гдето праведният Лазар, когото нейният Син възкресил от мъртвите, бил епископ. Ето какво разказва църковното предание за това:

"Когато апостолите хвърлили жребие кой къде да отиде, за да проповядва Евангелието, пресвета Богородица пожелала да дели с тях трудовете им и казала да хвърлят жребий и за нея. Паднало й се Иверската земя и Св. гора Атонска. Но ангел Божи й се явил и казал да не напуска за известно време Иерусалим. Няколко години след това тя пожелала да посети св. Лазар и се отправила на кораб за остров Кипър. По пътя се дигнала страшна буря. Корабът се отклонил от пътя си, отдалечил се от Кипър и стигнал до Св. гора. Тук имало езически храм, пълен с идоли. Но щом пресветата Дева слязла на сухо, идолите паднали и св. Богородица проповядвала на изплашените жители за своя Син Иисус Христос. Мнозина повярвали и Божията Майка казала: "Това място ще бъде мой жребий, даден ми от моя Син и Бог. Няма да оскъднее Божията милост на това място и аз ще му бъда застъпница!" Затова отците на св. Атонска гора и досега считат Божията Майка своя особена покровителка и наричат Св. гора "Жребий на Божията Майка".

Когато гоненията малко поутихнали, пресвета Богородица се върнала в Йерусалим и живяла там обкръжена от благоговейна любов. Постепенно с разпространението на християнската вяра растяла и славата на Божията Майка. Мнозина дохождали от далечни страни да я видят. В едно древно послание, приписвано от някои на св. Игнатий Богоносец, четем:

"Много са у нас жените, които желаят да видят Майката Иисусова. Чуваме, че тая девствуваща Майка Божия е изпълнена с всякаква благодат: в гоненията тя е благодушна, при сиромашия и лишения не скърби, на оскърбяващите я не се гневи, но им прави добро, в щастие е кротка, към бедни е милосърдна и им помага, колкото може. Но не търпи въставащите против нашата вяра; тя е благовестница на нашето благочестие и наставница на верните във всяко добро дело. А особено обича смирените, защото сама във всичко е смирена".

Езичниците и юдеите, които мразели християните, негодували против Божията Майка заради уважението, с което се ползувала. Като знаели, че тя често посещава местата, гдето страдал Иисус Христос, те я следели, за да я убият. Но Господ пазел пречистата Дева и й готвил славно успение.

Пресвета Богородица била вече в преклонни години (64-годишна). Веднъж, когато се молела на Елеонската планина, тя видяла пред себе си архангел Гавриил, който държал в ръка палмово клонче. Той й възвестил, че след три дни тя ще се престави отвъд: "Твоят Син и Бог наш ще те вземе в Своето горно царство, за да живееш и царствуваш с Него вечно!" И след като й дал райското палмово клонче, се оттеглил. С най-жива радост св. Богородица приела вестта за своята близка смърт, понеже отдавна желаела да остави долния свят и да се пресели във вечните обители. Тя коленичила, дълго се молила и благодарила на Господа.

Когато тя се върнала у дома, св. Иоан Богослов бил поразен от сиянието, което озарявало нейното лице. Тя му известила за случилото се и започнала да се готви за своята смърт. Наредила и украсила дома като за радостно тържество, завещала на две бедни вдовици дрехите, които обикновено носела, и помолила Иоан да погребе тялото Й в село Гетсимания, гдето лежали нейните родители и св. Йосиф Обручник. Св. Йоан уведомил Иерусалимския епископ ап. Яков за близката смърт на Божията Майка. Той известил за това на всички нейни сродници и изобщо на вярващите. Скоро всички се събрали при св. Богородица. Всички плачели и скърбели за раздялата с Божията Майка. Но тя ги утешавала, предавала им думите на архангела, показвала им райското клонче и обещала винаги да се моли за тях.

Пресвета Богородица имала още едно желание – да види още веднъж св. апостоли, които сега били пръснати по цял свят да проповядват Евангелието. И желанието й се изпълнило. По чудесен начин всички апостоли, освен Тома, били пренесени в Йерусалим и изведнъж в едно и също време се явили пред вратите на нейния дом. Заедно с другите апостоли дошъл и св. апостол Павел с учениците си Тимотей, Дионисий Ареопагит и Йеротей Атински. Всички били смаяни, като се видели един друг. А когато св. Богородица известила за своята близка смърт, сърцата им се натъжили при мисълта, че те вече за последен път виждат Иисусовата Майка. Но тя, славейки и благодарейки на Господа, Който изпълнил последното й желание, молила ги да не скърбят: "Не плачете, приятели и ученици Христови, и не помрачавайте радостта ми с вашата скръб! А радвайте се с мене, задето отивам при моя Син и Бог. А като погребете телото ми, върнете се всеки на своята работа!" След това пресвета Богородица разпитала апостолите за трудовете им в проповядване словото Божие, дълго беседвала с тях, благословила ги и се молила Богу за цял свят.

Настъпил денят на нейното преставяне. От сутринта свещи горели в дома в знак на радост и тържество. Апостолите се молели и славословели Бога. Божията Майка възлегнала на украсен одър, радостно очаквайки смъртта. Изведнъж в третия час (9 часа) чудна небесна светлина озарила стаята. Покривът на къщата като че ли се разтворил и чудно явление се представило пред очите на вярващите. Сам Господ Иисус Христос в небесна слава, обкръжен от ликове ангели и светци, слязъл от небесата за душата на св. Богородица. "Душата ми величае Господа – възкликнала тя – и духът ми се зарадва в Бога, Спасителя мой, задето Той милостно погледна смирението на рабинята Си" (Лука 1:46-48). Господ повикал пречистата Си Майка за вечен живот и след това се чуло пеенето на ангелите, които славели с думите на архангел Гавриил: "Радвай се, благодатна, Господ е с тебе, благословена си ти между жените!" (Лука 1:28). Всички с благоговение гледали на това преславно видение. И когато след това пристъпили към одъра, на който лежало пречистото тяло на Божията Майка, видели, че лицето й сияе като слънце и чудно благоухание се разляло по стаята. Сърцата на всички присъствуващи се изпълнили с неизказана духовна радост.

Успение Богородично.
Стенопис от манастира Грачаница

Когато дошло време за погребение, апостолите вдигнали одъра и с псалмопение го занесли през град Йерусалим в село Гетсимания. Напред вървял св. Йоан Богослов, държейки в ръка райското клонче. Всички вярващи вървели подир пречистото тяло, над което се носел сияещ във вид на кръг облак, който озарявал цялото шествие, и ангелското пение се сливало с гласовете на вярващите. Много жители от града, като видели това чудно шествие, се присъединили към него. Но когато юдейските архиереи и началници узнали, че такава чест се оказва на починалата Майка Христова, те пратили въоръжени войници, за да разгонят събралата се тълпа и да отнемат от християните тялото на Божията Майка – те искали да го изгорят. Но когато войниците се приближили, сияещият кръг изведнъж се спуснал и като че ли с каменна стена оградил шествието, а пратените войници били внезапно поразени от слепота: По-късно някои от тях повярвали и били изцерени при гробницата на Божията Майка.

Апостолите погребали тялото в пещерата при село Гетсимания и затворили с камък входа й. В продължение на три дни те се молили непрестанно при гробницата и през всичкото време над това място пеели ангели.

На третия ден след успението (заспиването) на св. Богородица пристигнал ап. Тома. Той много се огорчил, че пристигнал твърде късно и не заварил жива пресвета Богородица. В желанието си да го утешат апостолите му предложили да отвалят камъка от гроба, за да може да се поклони на пречистото тяло. Но когато влезли в пещерата, видели, че е празна и че на мястото, гдето било положено тялото на Божията Майка, останала само плащаницата, с която я били покрили.

Апостолите в недоумение молили Бога да им открие тайната на това чудно събитие и в същия ден тя им била разкрита. Като се събрали на обща трапеза, те беседвали за успението на св. Богородица. Трябва да се има пред вид, че на своята трапеза те имали обичай да оставят едно празно място и да турят на него хляб за възкръсналия Господ Иисус Христос. След ядене те вдигали тоя хляб, наричан "част Христова", и като славели Пресвета Троица, казвали: "Господи Иисусе Христе, помагай ни!" След това разделяли тоя хляб помежду си и го изяждали като благословение от Иисуса Христа. Тоя път, в същото време, когато станали от трапезата, за да въздигнат Христовата част, изведнъж чули ангелско пение и като отправили очи към небето, видели на облаците пречистата Божия Майка, сияеща от слава и обкръжена от ликове ангели: "Радвайте се! – казала им тя, – защото с вас съм през всички дни!" Изпълнени от неизказана радост, те вместо обикновената си молитва извикали: "Пресвета Богородице, помагай ни!" Оттогава апостолите повярвали, че Пресветата Божия Майка възкръснала в третия ден след успението си и с тялото била взета на небесата.

В памет на това нейно явяване пред апостолите св. Църква наредила да се прави възношение (въздигане хляб) в чест на пресвета Богородица. Това възношение се нарича "панагия" ("пресвета").

По-късно над пещерата, гдето било положено тялото на Божията Майка, издигнали църква и оттогава започнали тържествено да празнуват Успението на Божията Майка. Тоя празник е един от дванадесетте велики  празници.

© Жития на светиите. Синодално издателство, София, 1991 година, под редакцията на Партений, епископ Левкийски и архимандрит д-р Атанасий (Бончев).

Успение на нашата Пресвета Владичица Богородица и Приснодева Мария

След като Господ извършил спасението на човешкия род и се възнесъл на небето, пречистата и преблагословена Дева Мария, Божията Майка и Ходатайка за нашето спасение, продължила да живее, и то не малко, сред първите християни. Изпълвала я голяма духовна радост, защото виждала как църквата Христова расте по цялата вселена и славата на Нейния Син и Бог завладява пределите на земята. В тези първи дни от живота на християнската църква се сбъднали думите й, че ще я облажават всички родове (Лук. 1:18) - християните, които славели Христа Бога, облажавали и Неговата Пречиста Майка, която била още на земята.               [1] Мелитон, епископ Сардийски и апологет от II в. смята, че успението на Пресвета Богородица станало на 69-та година от живота й, на 55-ата година от Рождество Христово и на 22-ата година от Възнесение Господне. Иполит, епископ Римски (III в.) твърди, че това станало на 57-та година от рождението й и на 43-та година от Рождество Христово; "Бащата на църковната история" Евсевий Памфил, епископ на Кесария Палестинска (+ 340 г.), пише, че успението на света Богородица било на 63-ата година от живота й, 48-та от Рождество Христово и 15-ата от възнесението на Спасителя. Епифаний, епископ Кипърски (+ 403 г.), смята, че света Богородица живяла 72 години, а от Рождество Христово били изминали 57 години. Така смята и Георги Кедрин, византийски писател от края на ХI и началото на ХII в. Църковният историк от ХIV в. Никифор Калист привежда думите на свети Евод, един от седемдесетте апостоли, че успението на Богородица станало на 59-та година от живота й и на 44-та година от Рождество Христово. Свети Андрей Критски (+ 712 г.) и свети Симеон Метафраст (Х в.) не определят точно колко години е живяла Божията Майка, казват само, че Тя се преставила на "преклонна възраст". Свети Димитрий Ростовски, като обяснява разликата в сведенията и прави обобщен извод за времето на преставянето на Пресвета Богородица, казва следното:

"Нека не се учудваме на различията между писателите относно годините на Пречистата Богородица; в онези времена на непрекъснато страшно гонение срещу Църквата не е било време за писане на книги и подробни изследвания на годините и църковните събития: тогава не толкова с писания, колкото с устна проповед и мъченически подвизи се разпространявала вярата Христова. И макар че е имало писатели, те също са свършвали като мъченици, а нечестивите гонители изгаряли книгите им. Смятаме, че по-голяма достоверност имат авторите, които пишат, че в почтена старост Тя е преминала във вечния живот. Това може да се заключи и от следния факт: при успението на Пресвета Богородица и на погребението на пречистото й тяло заедно със светите апостоли бил свети Дионисий Ареопагит, а Дионисий е обърнат към Христа от свети апостол Павел в Атина през 52-та година от въплъщението на Словото (според изследването на достоверни историографи и летописци). Ако Пречистата Дева се е преставила според Иполит в 43-та година от въплъщението на Христа, или в 44-та според Евод, или през 48-та, както говорят Евсевий и месецословите, то как тогава свети Дионисий би могъл да бъде на успението й, след като е обърнат в Христовата вяра през 52 г.? Значи Пречистата Дева се е преставила по-късно, след Дионисиевото обръщение, и светецът е бил на успението й заедно с останалите свети апостоли и апостолски мъже."

[2] Серафими - от еврейски "пламенни, огнени същества". Свети пророк Исаия във видение на Господ Саваот описва серафимите така: "видях Господа, седнал на престол висок и издигнат, и полите на одеждите Му пълнеха целия храм. Около Него стояха серафими; всякой от тях имаше по шест крила: с две всеки закриваше лицето си, и с две закриваше нозете си, и с две летеше. И викаха един към други и думаха: свет, свет, свет е Господ Саваот! цяла земя е пълна с Неговата слава!" (гл. 6:1-3). Това видение на пророка показва, че серафимите са висши духовни същества, които стоят най-близо до Бог. В "Небесната йерархия" на свети Дионисий Ареопагит те заемат първо място сред ангелските чинове.

[3] След кръстните страдания на Господ Иисус Божията Майка останала да живее в дома на свети Иоан Богослов, както говори за това сам любимият Христов ученик (Иоан. 19:25-27).

[4] Сион в превод от еврейски според едни означава "открито, нагрявано от слънцето място", а според други "високо, прочуто място или крепост". Сион е планина на югозапад в Иерусалим, на която се издига иерусалимската крепост. Отвсякъде е обкръжена с долини: на запад е долината Гион, на юг - Гинон, на север и изток - Тиропеон. До цар Давид Сион бил във властта на иевусейците, които имали тук своя крепост. Давид я завладял, разширил, укрепил и украсил и оттогава Сион станал негов град и столица на Иудея (2Царств. 5:7-9; 6:12, 16; 3Царств. 8:1; 1Парал. 14:4-8). Давид издигнал нови укрепления (2 Царств. 5:9; 1 Парал.11:8), които довършили и поддържали следващите царе (3Царств. 9:19, 24; 11:27). В скалите на Сион били гробниците на Давид и на другите царе. В свещеното Писание Сион има различни наименования - Сион, Давидов град, свята планина, жилище и дом Божий, царствен Божий град, олицетворява се със самия Иерусалим, с Иудиното коляно и царството иудейско, с цяла Иудея и с народа иудейски.У пророците Сион често се използува за означаване на царството Божие в цялата му пълнота, на небето и земята, до окончателното му завършване във вечността. И най-после Сион е прообраз на Божието местожителство на небесата, като място на най-висше откровение на Неговата слава (Евр.12:22); там Бог е поставил Своя Син за цар (Пс. 2:6); оттук идва спасението Израилево (Пс. 8:7; 52:7), оттук се явява Бог в Своята слава (Пс. 49:2-4); тук ще дойдат изкупените от Господа и Божията радост върху тях (Изх. 35:10).

[5] Елеонска или Маслинена планина, наречена така поради множеството растящи тук маслинови дървета. Намира се на изток от Иерусалим и се споменава често в свещеното Писание, особено в Новия завет. Потокът Кедрон я отделя от Иерусалим. Извисява се над града на височина 2665 фута над морското равнище (приблизително 800 м). Най-високата й част се нарича планина на Възнесението. Състои се от четири възвишения, които на изток преминават в долини и равнини. С Елеонската планина са свързани многобройни библейски събития. Давид бяга през Елеонската планина от сина си Авесалом (2 Царств. 15:20), пророк Иезекиил видял тук славата Господня (11:23). Планината е свързана особено тясно със събитията от земния живот на Христа Спасителя, Който обичал да се усамотява тук нощем за молитва. Във Витания, разположена също тук, се намирал домът на Лазар, който Господ често посещавал; на Елеонската планина Спасителят оплаквал Иерусалим; от тук започнал тържественият Му вход в града (Лук. 19:37); тук Той прекарал нощта преди предателството на Иуда Искариот и от тук се възнесъл на небето (Деян. 1:2). Елеонската планина изобилства с паметници за събитията от живота на Христа Спасителя.

[6] Архангел - началник на ангелите (1 Сол. 4:16; Иуд. 1:9). Свещеното Писание говори за ангелски чинове или степени, девет на брой: серафими, херувими, престоли, господства, сили, власти, начала, архангели и ангели (Бит. 3:24; Ис. 6:2; Кол. 1:16; Еф. 1:20-21; Рим. 8:38; 1 Сол. 4:16; Иуда 4 стих). От Свещеното Писание са известни имената на някои от архангелите: Михаил - което значи "който е като Бог" (Дан. 10:13; Иуда, ст. 9; Откр. 12:7); Гавриил - "мъж Божий, сила Божия" (Дан. 8:16; Лук. 1:26); Рафаил - "помощ, изцеление Божие" (Тов. 3:16; 11:1); Уриил - "огън и светлина Божия" (3 Ездр. 4:1; 5:20) и Салатиил - "молитва към Бога" (3 Ездр. 5:16); Иеремиил - "висок или Божия висота" (3 Ездр. 4:36). Към архангелите се числят още: Иехудиил - "хвала Божия" и Варахиил - "благословение Божие". Техните имена не се срещат в Свещеното Писание.

[7] Геена - идва от евр. и означава "долина на Еном" или "на синове на Еном"; става дума за дълбока и тясна пропаст, в която някога, в периода на царете, иудеите принасяли децата си в жертва на Молох (4 Царств. 23:10; Иерем. 7:31). По-късно служела като място за изхвърляне на всякакви нечистотии и за унищожаването им тук се поддържал непрекъснато огън. Поради това долината на Еном станала символ на място за вечно мъчение. Именно в този смисъл, в смисъла на ад, се употребява думата геена в Новия завет (Мат. 5:29, 30; 10:28; 18:9; 23:15; Марк. 9:43, 45; Лук. 12:5; Иаков. 3:6).

Щом се изпълнили дните й [1], наближил часът на Нейното успение. Самата Тя желаела по-скоро да напусне тялото и да се прибере при Бога. Душата й била обзета непрестанно от едно желание - да види сладостното лице на Своя Син, седящ отдясно на Небесния Отец (Евр. 1:3). Горещата й любов към Него превъзхождала неизмеримо любовта на серафимите [2]. Светите очи на Божията Майка проливали потоци от сълзи и тя топло молела Господ да я вземе от тази долина на плача в горните  блажени обители (горни - вишни, небесни; Иез. 41:7; Кол. 3:3, бел.ред.).

Докато живяла в дома на свети Иоан Богослов [3] на Сион [4], често се усамотявала на Елеонската планина [5], на мястото, откъдето се възнесъл на небето Нейният Син и Бог. Тук, насаме, Му възнасяла усърдните си молитви.

И ето, веднъж по време на усамотена молитва, когато Божията Майка се молела да дойде по-скоро кончината й и Господ да я вземе при Себе Си на небето, пред Нея застанал архангел Гавриил [6], който й служел от първите дни на детството: той я хранел в Светая Светих, той й донесъл благата вест, че ще роди Сина Божий (Лук. 1:27-38), пазел я неотстъпно през живота й на земята. С грейнало лице небесният посланик предал на Пресвета Богородица думите на Господа, които я изпълнили с радост, че скоро, след три дни, ще отиде при Христа Бога. Като възвестил на Пречистата Дева смъртния й час, архангелът й рекъл да не се смущава, а с радост да приеме думите му, защото те са покана за безсмъртен живот при вечния Цар на славата:

- Твоят Син и Наш Бог - казал той - заедно с архангелите и ангелите, херувимите и серафимите, и с всички небесни духове и души на праведните ще приеме Теб, Своята Майка, в Царството небесно, за да живееш и царуваш с Него във вечни векове.

В знак на тържеството на Богородица над смъртта, тоест, че телесната смърт няма да има власт над Нея, както и душевната не я засегнала, и че след като заспи за кратко в смъртта, скоро ще се пробуди, ще стане и смъртта ще си отиде като дрямка от очите, и в светлината на Господнето лице ще види безсмъртната слава и живот, в които ще премине под радостни възгласи с духовно ликуване, архангелът връчил на Пресветата Дева райско клонче от финикова палма, което сияело със светлината на небесната благодат. Архангелът казал, че тази клонка трябвало да се носи пред пречестното и пречисто тяло на Божията Майка по време на погребението й.

Преблагословената се изпълнила с неизказана радост и духовен възторг, защото нямало за Нея по-радостно и приятно нещо от небесното съжителство с Нейния Син и Бог и от блаженството да съзерцава Неговия сладостен лик! Тя паднала на колене и възнесла усърдно благодарност на Своя Творец:

- Аз не бях достойна - молила се Пресвета Богородица - да Те приема, Владико, в утробата си, ако Ти Самият не бе помилвал Мене, Твоята рабиня. Аз съхраних повереното ми съкровище и затова имам дръзновение да моля Тебе, Царя на славата, да ме запазиш от геената [7]: ако небето и ангелите треперят пред Тебе, то какво остава за създадения от пръст човек, който няма никакви заслуги, освен даруваните му по Твоята благост. Ти, Господи и Боже, си благословен во веки.

Преди да напусне живота, Пречистата Владичица пожелала да види светите апостоли, които се били пръснали за евангелска проповед по вселената. Тя се молила да не вижда в часа на кончината си княза на мрака и ужасните му слуги, а сам Нейният Син и Бог да дойде по Своето обещание и да приеме душата й в светите Си ръце. Когато Нашата Владичица в коленопреклонение на Елеонската планина възнасяла пред Твореца Своите моления и благодарения, молитвата й била съпроводена от чудни знамения: маслиновите дървета на Елеонската планина се покланяли като живи заедно с Нея. Щом Божията Майка прекланяла колене, дърветата се огъвали надолу, когато се изправяла, и те се изправяли. С почит, сякаш Нейни раби, те й служели.

След молитвата Пресвета Богородица се върнала вкъщи и щом влязла, всичко се разтърсило от присъствието на невидимата Божия сила, която я обкръжавала, и от славата Господня, която я осиявала. Лицето й, което винаги сияело от Божията благодат, повече от лицето на Моисей, говорил някога с Бога на Синай (Изх. 34:30), сега греело с неизразима слава.                [8] Свети апостол и евангелист Иоан, син на Зеведей, заможен рибар от Витсаида, в началото бил ученик на свети Иоан Кръстител, впоследствие Господ го призвал от рибарската мрежа за евангелска проповед и станал любим ученик на Иисус Христос (Иоан. 19:26). Бил един от тримата най-близки Господни ученици, които единствени могли да присъствуват на най-великите събития от живота Му - при възкресението на дъщерята на Иаир (Лук. 8:41-46), Преображението (Марк. 9:2) и на душевните Му страдания в Гетсимания (Мат. 26:37). Заедно с Майката на Господа бил пред кръста на Спасителя, Който го нарекъл Неин син (Иоан. 19:26, 27). Затова свети апостол Иоан останал в Иерусалим, където пребивавала Пресвета Дева Мария, до успението на Божията Майка. През това време с апостол Петър проповядвал за Христа и бил подложен на гонение от синедриона, което стигнало до бичуване. (Деян. 5:40). След като напуснал Иерусалим, любимият Христов ученик проповядвал Евангелието в Мала Азия и най-вече в Ефес. При гонението на Домициан (император от 81 до 96 г.) бил заточен на остров Патмос заради Божието слово и заради свидетелството за Иисус Христос (Откр. 1:9). Там се сподобил с неизречими откровения, описани в Апокалипсиса. При император Нерв (96-98 г.) свети апостол Иоан бил върнат от заточение и се заселил в Ефес, откъдето следял живота на околните църкви и предприемал пътувания за личното им наблюдение. През последните години от живота си водил суров начин на съществуване. Починал в Ефес 72 години след Възнесение Господне. Свети апостол Иоан написал светото Евангелие, три послания и Апокалипсис или Книга на откровенията. Евангелието е написано в дълбока старост, по внушение на Светия Дух, в края на I в. от Рождество Христово. Поради висотата на учението за Бог-Слово, изложено в писанията му, той е наречен Богослов. На иконите го изобразяват с орел, защото както орелът се издига високо в небето, тъй и Иоан Богослов в творенията си достига до най-високите религиозни истини.

[9] Свети Иаков Алфеев - един от дванадесетте апостоли, наречен още Иаков Младши (Марк. 15:40) или брат Господен (Гал.1:19). Бил син на Алфей или Клеопа. Наричат го брат Господен, защото бил първи братовчед на Иисуса Христа по майка, Мария Клеопова. Като апостол заемал почетно място в новосъздадената християнска община и бил първият епископ на иерусалимската църква. Отличавал се с необикновено строг начин на живот, поради което бил наречен Праведни. Иудейският историк Иосиф Флавий свидетелствува, че иудеите го убили с камъни. Той е автор на "Съборно послание", което се състои от пет глави и е написано на прекрасен гръцки език. В него с особена сила свети Иаков посочва необходимостта от добри дела за християнина, без които вярата е мъртва. Свети Иаков се смята за съставител на литургия, която носи неговото име.

Преблагословената Владичица започнала да се готви за кончината си. Най-напред съобщила за станалото на осиновения от Нея любим Христов ученик - Иоан [8], показала му сияйната райска клонка и му заръчала да я носи пред одъра й. Сетне съобщила и на останалите в дома, които й служели. Заповядала да изпълнят стаята с благоухания, да приготвят и запалят в нея колкото може повече светилници, да я украсят, както и одъра - с една дума да приготвят всичко необходимо за погребение.

Свети Иоан Богослов веднага изпратил човек при свети Иаков, брат Господен и първи иерусалимски епископ [9], известил всички роднини и близки за скорошното отшествие на Божията Майка, като посочил и деня. Свети Иаков побързал да съобщи на християните, които живеели не само в Иерусалим, но и в околните градове и села, тъй че с иерусалимския епископ при Нея се събрали освен роднините и множество вярващи.

Пречистата Владичица предала на всички думите, казани от архангела, за преселението й на небето, и като потвърждение показала получената от благовестителя райска клонка, която сияела с небесна светлина като слънчев лъч.

Като чули вестта за близката й кончина, вярващите не могли да удържат сълзите си: домът се изпълнил с плач и ридания. Всички умолявали милосърдната Владичица, като своя обща Майка, да не ги оставя сиротни. Но Тя ги утешавала да не плачат, а да се радват, понеже близо до Божия престол, лице в лице със своя Син и Бог, след смъртта Си ще може да Го умолява с още по-голямо дръзновение за милосърдие и благост. Преблагословената Богородица обещала след отшествието си да не оставя сиротни не само тях, но и целия свят: щяла да посещава света, да се интересува от нуждите му и да помага на бедстващите.                [10] Гетсимания - от евр. "маслобойна". Намира се в подножието на Елеонската планина. Известна с това, че тук били изкупителните душевни страдания на Спасителя и тук Той принесъл Своята първосвещеническа молитва (Марк. 14:26, 32; Лук. 22:39; Иоан. 18:1). По предание от IV в. Гетсимания се намирала на стотина метра източно от моста над Кедрон.

Тези утешителни слова изтрили сълзите на плачещите и уталожили скръбта им. После Пречистата Владичица завещала двете си одежди на двете бедни вдовици, които получавали от Нея прехраната си и усърдно й служели. Тя искала пречистото й тяло да бъде погребано в Гетсиманската градина [10], която се намирала на Елеонската планина, недалеч от Иерусалим. Там била гробницата на праведните й родители Иоаким и Анна и на обручника й, свети Иосиф. Гробниците били в съседство с Иосафатовата долина, която се простирала между Иерусалим и Елеонската планина и била място за общо погребение на бедните жители на Иерусалим.

Докато давала предсмъртните си наставления, внезапно се разнесъл тътен като гръмотевица и се скупчили облаци около дома на свети Иоан Богослов - по Божие повеление ангели грабнали апостолите, които се били пръснали по земята да проповядват Евангелието, пренесли ги на облаци в Иерусалим и ги оставили на Сион пред вратите на дома, в който живеела Божията Майка. Като се видели, светите апостоли се зарадвали и се почудили:

- По каква причина Господ ни събра?

Излязъл свети Иоан Богослов, поздравил ги с радостни сълзи и им съобщил за скорошното преставяне на Пресвета Богородица. Тогава светите апостоли разбрали, че Господ ги бил събрал от краищата на света, за да присъствуват на блажената кончина на Неговата Пречиста Майка и с почит да погребат пречистото й тяло. Вестта за Нейната кончина препълнила сърцата им със силна скръб. Като влезли вътре, те видели Богородица да седи на одъра с радостно лице. Апостолите я поздравили с думите:

- Благословена си Ти от Господа, сътворил небето и земята!

- Мир вам, братя, избрани от самия Господ! - отвърнала Пречистата Владичица.

Сетне ги попитала:

- Как дойдохте тук?

Светите апостоли й разказали, че били грабнати, всеки от своето място, със силата на Божия Дух и на облаци пренесени на Сион. Светата Дева прославила Бога, Който чул молитвата й и изпълнил съкровеното й желание - да види преди кончината си светите апостоли.

- Господ ви доведе тук за утеха на душата ми, на която предстои, както изисква тленното естество, скорошна разлъка с тялото - настъпи часът, предопределен от Моя Създател - обърнала се Тя към тях.

Те й отвърнали натъжени:

- Докато беше на земята, ние, Владичице, се утешавахме, като виждахме в Тебе Самия Наш Владика и Учител, а сега, като се лишим от Твоето присъствие, как ще понесем тежката скръб, която е обзела душите ни? Ти отиваш в обителите на мира и покоя по волята на Родения от Теб, Христа Бога, и ние не можем да не се радваме на Божието решение, но заедно с това не можем да не оплакваме своето осиротяване, понеже няма да Те видим повече, Майко и Утешителко Наша.

При тези думи светите апостоли се обливали в сълзи.

- Не плачете - утешавала ги Пресвета Богородица, - не помрачавайте с вашата скръб радостта ми, приятели и Христови ученици, а се радвайте с Мен, защото отивам при Моя Син и Бог. Тялото ми, което приготвих за погребение, предайте на земята в Гетсимания, а после се върнете към възложената ви проповед на Евангелието. Ако Господ благоволи, ще ме видите и след Моето отшествие.

               [11] Свети апостол Павел - велик християнски проповедник сред езичниците, наречен "апостол на езичниците". Роден в Тарс, главен град на малоазиатската област Киликия, прочут с гръцката си академия и с образованите си жители. Родителите на свети Павел били фарисеи - строги ревнители на Моисеевия закон (Деян. 23:6) и произхождали от Вениаминовото коляно. До обръщането си в християнството се наричал Савел в чест на цар Саул. Образованието си получил в Иерусалим под ръководството на знаменития иудейски учител Гамалиил, който в сравнение с останалите законници бил с по-широки разбирания. Като привърженик на Моисеевия закон, Савел станал гонител на християните и бил един от участниците при побиването с камъни на първомъченик Стефан. (Деян. 7; 8:1). Когато отивал за Дамаск, изпратен от синедриона, за да преследва християните, внезапно бил озарен от небесна светлина и призван от Христа, и той се обърнал към християнството. В Дамаск приел свето кръщение. От яростен гонител на християните Савел се превърнал във велик проповедник на християнството и станал свети апостол Павел (Деян. 9:20, 26). След завръщането си в Иерусалим бил приет в светото общество на апостолите. По време на многобройните си пътувания за разпространение на християнството благовестил Евангелието от далечните области на Азия до Рим и според преданието - дори до Испания и Британия. Заедно със свети апостол Петър завършил живота си мъченически при Нерон - бил посечен с меч в Рим през 64 г. Заради великия му проповеднически труд Църквата го нарича "първовърховен". Нито един от апостолите не е оставил толкова писания, както апостол Павел. Той е автор на 14 послания, писани в различно време и по различни поводи, но всички заедно са ярък израз на неговия религиозно-нравствен мироглед и отразяват религиозно-нравственото състояние на света в онова преходно време. Посланията на боговдъхновения апостол са първата чисто богословска систематизация на християнското учение.

[11] Свети Дионисий Ареопагит - член на атинския Ареопаг, обърнат към християнството чрез проповедта на свети апостол Павел, както свидетелстват Деяния на светите апостоли (17:34). Църковният историк Евсевий го сочи като първи епископ на Атина. Завършил служението си, според апологията на Аристид, с мъченическа смърт при Домициан през 96 година.

[12] Свети Иеротей също бил член на атинския Ареопаг, обърнат към християнството от свети апостол Павел, който го поставил за епископ на Атина. Починал през I век.

[13] Свети Тимотей, родом от Мала Азия, от Дервия или от Листра (Деян. 16:1; 20:4; 2 Тим. 3:4), бил обърнат към Христа от свети апостол Павел, който поради това го нарича свой син (1 Кор. 4:17; 1 Тим. 1:2). Бил постоянен спътник на свети апостол Павел по време на пътуванията му за евангелска проповед (Рим. 16:21; 1 Кор. 16:10; 1 Сол. 3:2). Според преданието ръкоположен впоследствие от самия апостол за епископ на Ефеската църква. Завършил своето 15-годишно епископско служение с мъченическа смърт според едни при Домициан (81-96), според други - при Нерв (96-98): тълпа от езичници, раздразнена от изобличителната проповед на свети Тимотей, на един езически празник го убила с камъни.

Докато Божията Майка разговаряла със светите апостоли, пристигнал и избраният Божий съсъд - свети апостол Павел [11], който паднал пред нозете на Пресвета Богородица, възхвалявайки и облажавайки я:

- Радвай се, Майко на Живота и моя проповед. Не можах да се насладя да съзерцавам Господа Иисуса Христа тук, на земята, преди възнесението Му, но сега, като гледам Тебе, сякаш виждам Него.

С апостол Павел дошли и най-близките му ученици Дионисий Ареопагит [11], Иеротей [12] и Тимотей [13]. Присъствували и останалите от седемдесетте апостоли. Светият Дух събрал всички, за да се сподобят с благословението на Пречистата Дева Мария и с присъствието си да придадат по-голяма тържественост на погребението й. Светата Владичица викала при Себе Си всеки един от светите апостоли, като възхваляла вярата и подвизите им в Христовото благовестие. На всекиго пожелавала вечно блаженство и се молела за мир в целия свят.

Настъпил петнадесетият ден на месец август. Приближавал се очакваният от всички благословен час - третият час на деня - часът на отшествието на Пресвета Богородица. В стаята горели много светилници. Светите апостоли възнасяли славословие на Бога. Пренепорочната Дева лежала на украсения одър, готвейки се за блажената кончина и очаквала пришествието на Своя възлюбен Син и Господ.

Внезапно стаята се изпълнила с неизказаната светлина на Божествената слава, от която светилниците помръкнали. Онези, които се сподобили с видението, изпаднали в ужас. Видели, че таванът на стаята се разтваря и славата Господня слиза от небесата - Самият Цар на славата, Христос, с множество ангели и архангели, с небесните сили, със светите праотци и пророци, някога предвъзвестили за Пресветата Дева, и с всички праведни души идвал при Своята Пречиста Майка.

Като Го видяла да се приближава, от радост Божията Майка възкликнала:

- Душата ми величае Господа, и духът ми се зарадва в Бога, Спасителя Мой, задето Той милостиво погледна унизеността на рабинята Си (Лук. 1:46-48).

И като се приповдигнала от одъра, сякаш искала да отиде да Го посрещне, Му се поклонила. Той се приближил, като я гледал с любов и казал:

- Ела, родна Моя, ела, гълъбице Моя, ела Мое драгоценно съкровище, и влез в обителите на вечния живот.

Божията Майка отвърнала с поклон:

- Благословено е името Ти, Господи на славата и Боже мой, благоволил да избереш смирената Си рабиня за служение на Твоето тайнство. Помени Ме, Царю на славата, във вечното Си царство. Ти знаеш, че с цялото си сърце Те възлюбих и опазих повереното Ми съкровище, сега приеми в мир духа ми и Ме запази от козните на тъмната сатанинска сила.

Господ я утешил с думи, пълни с любов, успокоил я да не се бои от сатанинската сила, която била победила. С любов я призовал безбоязнено да премине от земята на небето.

- Готово е сърцето ми, Боже, готово е сърцето ми (Пс. 107:2) - отвърнала Пресветата Дева. - "Нека ми бъде по думата ти" (Лук. 1:38) - казала Тя, както някога, и легнала пак на одъра.

В неописуема радост при вида на пресветлия лик на Нейния Син и Господ, препълнена с духовен възторг от любов към Него, Божията Майка предала пречистата си душа в ръцете Му. Без да изпита болка, сякаш заспала сладък сън: Този, Когото заченала без накърняване на девството и родила без болка, приел душата й от пречистото тяло. И начаса се подела дивна ангелска песен, в която, повтаряни от ангелите, радостно звучали думите на Гаврииловия поздрав към Пресветата Дева: "Радвай се, благодатна! Господ е с тебе; благословена си ти между жените" (Лук. 1:28).

Така, с тържествено песнопение небесните чинове съпровождали пресветата душа на Божията Майка, носена от Господа в горните селения. Светите апостоли, които се удостоили с видението, с умилен поглед я изпращали, както някога Господа при възнесението от Елеонската планина (Деян. 1:9-12). Те останали още дълго по местата си, обзети от ужас, сякаш в несвяст.

Като дошли на себе си, Христовите ученици се поклонили пред Господа, възнесъл със слава на небесата душата на Своята Майка и с плач наобиколили одъра на Богородица. Лицето на преблагословената Дева Мария сияело като слънце и от пречистото й тяло се носело дивно благоухание, каквото на земята няма. Всички вярващи с благоговейна почит и страх целунали пречистото тяло. От честните й мощи излизала сила, която освещавала и изпълвала с радост сърцата на ония, които се докосвали до тях. Болните се изцелявали: слепи проглеждали, на глухи се връщал слухът, хроми се изправяли, бесове излизали - изчезвала всяка болест само от съприкосновението с одъра на Божията Майка.

               [14] Свети апостол Петър, син на Иона, брат на Андрей, един от тримата най-близки ученици на Спасителя, родом от галилейския град Витсаида. Взет за апостол от Самия Иисус Христос, докато ловял риба (Мат. 4:18-20). Той пръв нарекъл Спасителя Христос, Син на живия Бог, заради което Господ го назовал камък, върху който ще съзида Църквата (Мат. 16:17-19). Три пъти се отрекъл от Христа, но с горчиво разкаяние си върнал любовта на Господа. След възкресението първи проповядвал за възкръсналия Христос в деня на слизането на Светия Дух (Деян. 2:14). Заедно с апостол Иоан призовал Светия Дух върху самаряните, кръстени от Филип, обърнал Корнилий стотник, давайки така достъп и на езичниците до църквата. Укрепил антиохийската църква. Проповядвал за Спасителя в Сирия, Понт, Галатия, Кападокия, Пергам, Витиния, Илирик и Италия, с една дума от Вавилон до Рим. В Рим по заповед на Нерон апостолът бил разпнат (през 64 г.) с главата надолу, по негова молба, понеже смятал, че не е достоен да умре на кръста както Господа. Апостол Петър оставил две послания до иудеите християни, пръснати между езичниците.

В такава атмосфера потеглила тържествената погребална процесия с Нейното пречисто тяло: начело застанали свети апостол Петър [14] и светите апостоли Павел и Иаков, брат Божий, които заедно с останалите апостоли от дванадесетте носели одъра на Пресветата Божия Майка. Най-отпред вървял свети Иоан Богослов с райската клонка, която разпръсквала сияние. Останалите вярващи със свещи и кадила съпровождали пречистото тяло. Всички пеели молитви за изход на душата. Свети апостол Петър започвал, а останалите стройно подемали след него Давидовия псалом: когато Израил излезе из Египет (Пс. 113), и всеки стих завършвали с алилуия. По внушение на Светия Дух пели и други празнични и благодарствени молитви и псалми.

От Сион тържественото шествие се насочило към Гетсимания, през Иерусалим. Над одъра и над съпровождащите го се появил облачен пръстен, който напомнял венец и бил озарен от необикновено светло сияние. А в облаците, на всеослушание, изпълвайки въздуха, се носело дивно ангелско пеене. Венецът останал над одъра на Божията Майка до мястото на погребението. Не замлъквала и ангелската песен.

Неочаквано обаче радостното шествие, което човешкият език е безсилен да опише, се наложило да спре. Мнозина от неповярвалите в Христа иудеи, щом чули необикновеното пеене и видели тържествената процесия, излезли от къщи и се присъединили към нея: вървели с вярващите и се чудели каква слава и чест се отдават на пречестното тяло на Майката на Иисуса Христа. Щом разбрали това, архиереите и книжниците изпаднали в голяма ярост. Изпратили слуги и войници, а и наговорили мнозина от народа да догонят шествието и да разгонят хората. Заповядали да убият Христовите ученици, а тялото на Божията Майка да изгорят. Когато обаче послушната надъхана тълпа, въоръжена сякаш за битка, хукнала в яростта си да догони процесията и вече я настигала, облачният пръстен внезапно се спуснал на земята и като стена обкръжил светите апостоли и останалите християни. Преследвачите чували пеенето, но не виждали никого от облака. Светите ангели, които невидимо се носели над тялото на Божията Майка и над християните, поразили със слепота злобните преследвачи: едни си удряли главите в градската стена, други опипвали зидовете и като не знаели накъде да вървят, търсели някой да им каже.

В това време един иудейски свещеник на име Атоний излязъл на пътя. По Божие повеление за още по-голяма слава на Пресветата Майка облакът се вдигнал и Атоний видял апостолите, множеството пеещи християни, които със свещи били наобиколили тялото на Приснодева Мария и се изпълнил със завист. В него пламнала някогашната злоба към Господа и той рекъл:

- Гледай с каква почит е обкръжено тялото на Тая, Която роди Измамника, разорил закона на нашите отци!

Понеже бил много силен, той се втурнал с неистова ярост сред тълпата от християни, за да събори на земята тялото на Пречистата наша Владичица. Когато ръцете на дръзкия свещеник се допрели до одъра, невидим ангел тутакси ги отсякъл до лактите с невеществения меч на Божието отмъщение и те увиснали като залепени за одъра, а самият Атоний паднал на земята с вик:

- Горко ми!

Като осъзнал греха си, той започнал да се кае и казал на светите апостоли:

- Помилуйте ме, раби Христови!

Свети апостол Петър заповядал на ония, които носели тялото на Божията Майка, да спрат и рекъл на Атоний:

- Ти получи каквото търсеше. Знай, че Бог, Господ на отмъщенията, се показа (Пс. 93:1) и ние не можем да изцелим раните ти. Това може да направи само Едничък Той, Когото вие неправедно отхвърлихте, хванахте и убихте, но и Той не ще ти даде изцеление, докато не повярваш в Него с цялото си сърце и не изповядаш с устата си, че Иисус е истинният Месия, Синът Божий.

Атоний възкликнал:

- Вярвам, че Той е предвъзвестеният от пророците Спасител на света - Христос. Ние още от начало видяхме, че Той е Божият Син, но помрачени от злоба и завист, не пожелахме открито да признаем Божието величие и без вина Го предадохме на смърт. Но по силата на Своето Божество Той възкръсна в третия ден, като посрами всички нас, които Го ненавиждахме. Ние подкупихме стражите и се опитахме да скрием Неговото възкресение, но не можахме да направим нищо, тъй като славата за това се разпръсна навред.

Докато Атоний говорел с разкаяние за своя грях, светите апостоли и всички вярващи се радвали с радостта на ангелите за всеки каещ се грешник. Свети апостол Петър заповядал на Атоний с вяра да допре отсечените си ръце до висящите на одъра и да призове Пресвета Богородица. Той го направил и ръцете веднага се съединили и били съвършено невредими. Само една червена линийка около лактите останала да напомня за отсичането.

Атоний паднал по очи пред одъра, кланяйки се на Родения от Пресвета Богородица Христос Бог, облажавайки и хвалейки Пречистата Негова Майка. Той започнал да изрежда пророчествата от Свещеното писание, които свидетелствували както за Нея, тъй и за Христос, и всички се удивлявали на двойното чудо, като видели дивното изцеление на отсечените му ръце и слушали мъдрите слова, с които прославял Господа Иисуса и възхвалявал Богородица. Сетне се присъединил към светите апостоли и заедно с останалите тръгнал към Гетсимания.

По същия начин получили изцеление и ония, които били поразени със слепота. Щом осъзнали своя грях, те дошли разкаяни, водени от придружители, докоснали се с вяра до честния одър и прогледали не само телесно, но и душевно. Милосърдната ни Майка, Пресветата Владичица, както с раждането си донесла радост на цялата вселена, тъй и в успението си не пожелала да наскърби някого. Като блага Майка на благия Цар Тя милостиво утешила със Своите благодатни дарове и бившите си врагове.

Но ето че светите апостоли и голямото множество християни стигнали до Гетсиманската градина. Щом свалили от плещите си одъра с пречестното тяло, сред християните отново се надигнал плач: ридаели за своето осиротяване, понеже се лишавали от такова съкровище. Когато си вземали последно сбогом, се скланяли над Пресвета Богородица и целували тялото й, обливайки се в сълзи, така че едва привечер могли да го положат в гроба. Но и след като привалили грамаден камък на входа, не се отделяли от мястото, подбуждани от любов към Божията Майка.

Светите апостоли останали три денонощия при гроба на Пресвета Богородица в Гетсиманската градина, като денем и нощем пеели псалми. И през всичкото това време наоколо се носели дивните песни на небесните воинства, които възхвалявали Бога и облажавали Неговата Пречиста Майка.

               [15] Свети апостол Тома бил галилеец. След възнесение Господне проповядвал Евангелието в Палестина, Месопотамия, Партия и в други източни страни. Завършил своята проповед в Индия с мъченическа смърт.

По Божий промисъл един от апостолите, свети Тома [15], не присъствал на преславното погребение на тялото на Пречистата Богородица. Явил се в Гетсмания едва на третия ден. Скърбял много и се съкрушавал, че не се удостоил като останалите свети апостоли с последно приветствие и благословение от Пречистата Богородица. Плакал много, че само той единствен не видял Божествената слава, дивните Божии дела и тайни, явени по време на успението и тържественото погребение на Божията Майка.

Апостолите се смилили над него и решили да отворят гроба, за да може свети Тома да види поне мъртвото тяло на преблагословената Богородица, да се поклони и го целуне, за да се уталожи мъката му и се утеши в огорчението си. Когато обаче отвалили камъка и отворили гроба, изпаднали в ужас: тялото на Божията Майка не било там, били останали само погребалните пелени, от които се носело дивно благоухание. Светите апостоли стояли изумени, без да знаят какво да мислят! Със сълзи на очи, благоговейно, те целували погребалните повивки и се молили на Господ да им открие къде е изчезнало тялото на Пресвета Богородица.

Привечер седнали малко да се подкрепят. Светите апостоли по време на хранене имали следния обичай: оставяли едно свободно място на трапезата и заделяли в чест на Христа парче хляб. След като се нахранели, възнасяли благодарност, вземали хляба, наречен дял Господен, със славословие на великото име на Пресветата Троица го поднасяли нагоре и казвали: "Господи Иисусе Христе, помагай ни!" и го изяждали като Божие благословение. Светите апостоли правели това не само когато били заедно, но и когато се намирали далеч един от друг.

Сега, по време на трапезата в Гетсимания, те мислели и говорели само за едно - защо пречистото тяло на Божията Майка не било в гроба? И когато станали от трапезата и въздигнали отделения в чест на Господа дял, славейки Пресветата Троица, изведнъж чули ангелски хор. Вдигнали очи и видели във въздуха Пречистата Божия Майка в обкръжението на множество ангели. Озарявала я неописуема светлина. Тя казала:

- Радвайте се, защото съм с вас във всички дни.

Светите апостоли, като се изпълнили с радост, вместо обичайното: "Господи Иисусе Христе, помагай ни!", възкликнали:

- Пресвета Богородице, помагай ни!

Оттогава, след като сами повярвали, научили и светата Църква да вярва, че Пречистата Божия Майка била възкресена от Своя Син на третия ден след погребението и взета с тяло на небето.

Светите апостоли се върнали на гроба, взели оставената плащаница за утешение на скърбящите и като свидетелство за възкресението на Божията Майка.

Не подобавало скинията на живота да бъде във властта на смъртта. Родилата Създателя на тварите да сподели тленната участ на всичко земно. Законодателят изпълнил дадения от Него закон - децата да почитат родителите си - Той почел Своята пренепорочна Майка като Себе Си. Както Самият Той възкръснал със слава на третия ден, тъй и Майка Си възкресил със слава на третия ден и я взел в Своите небесни селения. Това било предсказано и от свети Давид: "Застани, Господи, на мястото на Твоя покой, - Ти и ковчегът на Твоето могъщество" (Пс. 131:8). Пророческите му думи се сбъднали, когато Господ възкръснал и възкресил Своята Майка. Празният й гроб, изсечен в скалата, както и на Нейния Син, съществува и до днес и е предмет на благоговейна почит от страна на вярващите.

Господ специално забавил пристигането на свети Тома, за да отворят заради него гроба и така църквата да се увери във възкресението на Божията Майка, също както чрез неверието на апостола се уверила в Христовото възкресениа (Иоан. 20:24-31).

Така станало успението на Пречистата и Преблагословена Богородица, погребението на непорочното й тяло, преславното й възкресение и тържественото уверение, че е взета на небето с плът.

След всички тези дивни чудеса и Божии тайни светите апостоли отново на облаци се завърнали там, откъдето били взети по време на своята евангелска проповед.

Свети Амвросий, като говори за земния живот на нашата Владичица, описва дивната й душевност:

"Тя е Дева не само по плът, но и по дух: смирена по сърце и неприбързана в говор. Думите й са пълни с Божествена мъдрост. Погълната почти постоянно в четене на светото Писание и неуморима в трудовете. Целомъдрена в разговор, беседва с хората като пред Бог. Никога никого не е обидила, на всички е желаела доброто. Не се гнусяла от никого, колкото и да бил изпаднал. Не се надсмивала, а всичко, каквото видела, покривала с любовта си. Всяка дума от устата й била пълна с благодат. Във всичко, каквото вършела, била образец на съвършено целомъдрие. Външността отразявала вътрешното й съвършенство, Нейната благост и незлобивост."

Епифаний и Никифор също описват душевната святост и външността на Божията Майка:

"Тя винаги притежавала забележително достолепие и

Докато той изкачваше стъпалата запъхтян нагоре към покривът, силният животински порив в него се надигаше. Отблясъците на сткъклата от коридора отразяваха надеждата му за отмъщение, а сивото му палто скриваше фигурата му.Лицето му менеше цветовете си,гонеше плячката си ... настървен от случващото се , готов за тръпката,вървеше нагоре и все по-нагоре,докато не стигна покривът на седем етажната сграда . Отвори вратата , която водеше навън ... пред него стоеше ... тя. Очите й,тези черни очи с който пленяваше всеки,с който бе пленила и него ... преди всичко да се обърка,сега умоляваха за помощ.Сърцето й туптеше толкова силно,че можеше да се забележи и през тъмно червената и блуза.Доближи ръба и точно в момента да скочи,той дръпна спусъка.

- Стоп кадър! Не , не и не ... отначало ще трябва да изиграете цялата сцената,няма достатъчно хъс и болка в нея.Некадърници! – извика режисьорът на новият филм „5150”

Благодаря ! Ако намеря по-добро качество на снимката непременно ще я постна 

Ще ставам симпатяга ще излизам да си почерпим за новината която ти споделих    довечера ще се радвам да се засечем пак и да си пишем 

Приятно гледане и на двете желая 

В 17-глава на Евангелието от Лука пише "  .... царството Небесно е вътре в човека ... "