Touching and teasing me, telling me no...
But this time I need to feel you...

Ride it we’re all alone...
Ride it just loose control...
Ride it, ride it touch my soul...
Ride it, ride it let me feel you...

Ride it turn the lights down low...
Ride it from head to toe...
Ride it, ride it touch my soul...
Ride it, ride it let me feel you...

Обожавам я.. просто съм пристрастена към тази песен!!

САЛСА парти   

Jоеy Moe Feat. Jinks- If I want to   

Не.
В?

Чужди устни в нощта, целуват
моите.
Чужди пръсти косата ми нежно
Галят, но това не са твоите.

Чужди думи, чужд човек
изрича.
Макар и в любов да ми се обрича,
сърцето мое все още теб обича.

Чуждо сърце притежавам, но не и
твоето.
Чужда любов ми дават, но тя не е
твоята.

Е не знам как се получи.. дано ви хареса!!

На Bon Jovi- It's my Life     

Благодаря ви, много честно казано не мислих, че стихотворенията ми ако мога така да ги нарека ще ви харесат, но съм страшно радостта от този факт, че за сега ви харесва!!
Едно огромно Благодаря на всички!!

Благодаря ви.. много се радвам, че ви харесва!!

Мираж..
Би..

Любов подарих ти.
Мислех, че по-малко ще боли.
Отдалечих се от себе си.
Загубих се в онези твои очи.

Сега къде да търся себе си.
Къде да търся твоите очи
за да върна се обратно.
Къде?

Върни се, върни ме.
Любовта си не искам, задръж я.
Нека поне тя ти напомня, че
някога бях твоя.
Сега търся твоите две очи
толкова изпепеляващи
за да върна себе си!

Не знам как се получи, но дано да ви хареса!!
Критики/Мнения!!

3 част! Дипломирането!

Докато стоях през главата ми минаваха хиляди мисли, но не знам какво се случи в следващия момент. Стиснах юмрук, изправих се, положих пръст на носа си, но нямаше смисъл кръвта все не спираше. Погледнах го а той стоеше и ме гледаше. Сълзите ми все още се стичаха. Грима ми бе размазан. От очите ми течаха спирала и моливът за очи както и сенките. Не исках да го оставям , но нямах друг избор.
-Съжалявам татко!! –изтичах в стаята си. По дяволите та днес бе моят ден. Щяха да ме обявят като най-добрата ученичка и щях да получа награда за това, но баща ми отново развали всичко. Как щях да отида сега. Оправих си косата, грима, сложих фалшива усмивка. Тръгнах бях готова, днес бе моя ден. Тръгнах по-стълбите. А той все още стоеше там и гледаше в една точка. Не помръдваше. Тръгнах към вратата.

-Алиша..-рече ми той тихо, сякаш бе успокоен. –Защо го правиш!? –хвана отново ръката ми, а аз бях с гръб към него. Дори не се обърнах за да му отговоря.

-Съжалявам! –гледах напред. Събрах сили и дръпнах ръката си от неговата. –Изтрезней и тогава ще говорим! –тръгнах напред, а него го чух да вика след мен. Не спирах. Силите ми не стигаха за да се обърна. Вървях напред без да спирам.

Влязох в училището. Всички бяха там, а къде бяха моите родители? Нямаше ги. Мама бе мъртва, а баща ми пияница. Колкото да ме болеше да го призная това бе истината. Вкусих живота още като малка.

-Алиша.. –извика някой зад мен, а аз се обърнах. Беше най-добрата ми приятелка. –Здравей! –усмихна се щастливо, а аз й върнах с онази моя фалшива усмивка. По дяволите кого лъжа едва имах сили да я образувам.

-Здравей! –нямах сили да я гледам, а тя ме гледаше в очите без да помръдва поглед. Забелязах я. Хвана леко брадичката ми и изправи внимателно главата ми.

-Плака ли си?! –гледаше ме като малко по-малко скриваше усмивката си. Познаваше ме добре.

-Не съм! За какво да плача? Днес се дипломираме!  –веднага отместих поглед  и се опитах да сменя темата.

-Да и аз това си помислих! Алиша.. какво се е случило?! –не ми вярваше,та самата аз дори не си вярвах, а лъжех нея. Забавно а?

-Всичко е наред Шер! Хайде след малко започваме! –усмихна се и тръгнах към столовете, които бяха за нас. След около 5 минути всички седнаха по местата си. Учителят излезе на подиума и започна да говори. След всичкото говорене, което той направи дойде ред и на най-очаквания момент в живота ми до сега. Точно преди да кажат името ми за наградата погледнах към входа на гимназията за да видя дали баща ми все пак ще благоволи да се появи. Имах тази надежда, но щом се обърнах него го нямаше никъде. Казаха името ми и станах. Всички започнаха да ми пляскат, но какво значение имаше това, като най-близките ми хора ги нямаше. Излязох на онзи подиум и видях всички да ме гледат, бяха втренчели погледи в мен. Взех наградата си и трябваше да кажа няколко думи. Бяха доста притеснена. Нямах подкрепа от никой от семейството си, дори нямах такова.
-Първо искам да кажа добър ден на всички присъстващи тук днес. Искам да благодаря на всички учители с които работих. На всички мои съученици, че заедно с тях стигнах ме до тук. Тук имах толкова и хубави и лоши моменти. Получих добро начало, добра основа за да продължава да уча и да преуспея! –говорих донякъде и не разбираемо. Все пак кога бях излизала пред толкова много хора. Освен това нямаше никой от „семейството ми”. Беше страшно, гласът ми трепереше, а ръцете ми не спираха да се потят, докато накрая казах всичко и слязох долу. Сякаш нещо падна от плещите ми. Седнах си на мястото и си продължих ме. Дойде и момента в който трябваше да хвърлим шапките, чаках този момент толкова дълго и най-накрая той дойде. Всички хвърлехме шапките си и дните ни тук свършиха.

Дано да ви хареса!!
Критики/Мнения!

Another Cinderela Story
The Clique
Angus, Thongs and Perfect Snogging- интересен е!!
Wild Child

Само за тези се сещам!!