Следваща част.

Дядо взе Станимир,както и няколко негови любими играчки и тръгнаха.По пътя той намигна на Виктор,защото те се познаваха и дядо наистина го харесваше:
-Охо,Веске.-каза Виктор и се настани на леглото като издаваше звуци,сякаш беше уморен.
-Здрасти и на теб.-усмихна се Веска на Валентин.
-Ха,и ти си тук.Супер.А ние искахме още души да извикаме.-Вальо се засмя и отиде да прегърне Ети,която сияеше всеки път щом го зърнеше.
Аз скръстих ръце и погледнах към лежашия по корем Виктор:
-Ъм,извинете?Може ли да станете за малко?-казах аз с изтънен глас и направих наистина смешно изражение когато той ме погледна със сънлив поглед.
-Бих,единствено,защото влизам в банята.Изпотен съм,до сега бяхме на фитнеса.-Странно,мислех,че играят футбол.
-Добре,ама дрехи?-засмях се.
-Ами пусни ги в пералнята и след това ги остави да изсъхнат,много е горещо.Или изсуши поне бельото ми с сошоар.-засмя се и тръгна към банята,като започна да се разслъблича.Изревнувах от прегръщащите се Етка и Валцо и затворих вратата-не исках да го виждат гол,въпреки,че бе нормално..
-Заповядай.-хвърли ми ги право в лицето и влезе в банята.
-Пф.-извъртях очи.Преди да лсожа дрехите в пералнята,исках да усетя ароматът му,но не на парфюм както обикновенно,а..всъщност и аз незнам.Ухаеха невероятно за едно момче.Зарадвах,че Вики ми е приятел.
Когато се върнах:
-О,шит.-стиснах очи и се засмях.-Да ме бяхте предупредили бе.-Веска и Вальо бяха на леглото ми,което,уви,не беше огромна спалня.Бяха съборили шарените възглавинци по земята и се натискаха..Стига де!Те нищо е казаха,а само се отдръпнаха един от друг:
-След Виктор съм аз..и аз ще си оправя сам,боксерите и дънките, в банята.
-Бил си на фитнес с дънки?-Весела се засмя.
-Какво бе?Не обичам късите обикновенни гащички.-засмяхме се.Вследващия момент влезе нещото,наречено Виктор..Не можах да го позная,защото,разбира се,бе сложил белия ми халат,а и от него излизаше пара.Сладко,както и страшно.
-Изплаши ме!-дръпнах се леко назад.
-Така ли?-той направи някакъв поглед,а след скеунди ме вгидна и ме хвърли в спалнята на мама и татко,която бе до стаята на брат ми и за мое щастие,далеч,далееч,от моята.Разтърках си очите.Над мен бе бялото съществ,което се навеждаше,за да ме целуне.Така и стана.Исках набързо да развържа халата и да бъда с него,но не можехме,защото приятелите ни бяха в другата стая,чиято врата бе ОТВОРЕНА:
-Е,какво ще правим?-влезе Вальо,а след него Есето в червената спалня.
-Ами изтеглих си "Заразно зло" .Ще направя нещо за хапване по-късно,а Веска ще направи пуканки,ако все още имаме.След това ще измислим нещо.Знам,че искате да доведете доста хора,но нека веднъж да сме..сами.-накрая се засмях.
-Ами аз съм съгласен,стига после дан и оставите.-направи забележка Виктор,намиращ се върху мен.
-Брей..-изгледах го и триъгълните ми вежди се повдигнаха.След моето изказване,той се отпусна.Щеше да ме смачка!Изохках.
-От много рано охкаш.-отново се пошегува.Издразних се.Нищо не казах,ами просто го избутах и слязох долу,в кухнята.Наистина се ядосах.

Винаги съм се чудила..как такова нещо като есе да не можете да напишете?! Изказвате мнение..разбирам да е ЛИС,анализ или съчинение разсъждение ама..;х
В есетата ме бива,ама точно на тая тема наистина куцам..
Ами обясни ( ако искаш де), че в днешни дни няма любов ами всичко е просто увлечение.Просто при раздяла всеки се превзема и започва да плаче и страда,което според мен е малко глупаво.
Не е задължитено да пишеш увод,но това изречение може да ти послужи за въведение:
За любовта няма граници.Жалко,че в днешни времена се среща все по-рядко,защото всичко опира само до външия вид или до "популярността".
И започваш да пишеш теза..изказваш това,което мисли по въпроса,а след това тази тезя я раздробяваш на микротези..ЕЛЕМЕНТАРНО..и накрая обобщението-подтвърждаваш това,което си написала по-горе с 3 изречение.Долу-горе нашия господин казва да е най-много 1 страница или половин..някъде там.Успех.

НЕЕЕ!
Вишна?

Не.
Стори?

Психическо-всеки ден,а физическо-не,абсурдт!

искам и аз да пиша като теб

Ето следващата част.

Прекарах целия ден с Веселка.Много я ценях.Нямаше друга като нея:
-Между другото-започна тя.-Симона бе с Виктор.
-Сами?-учудих се.
-Не,разбира се.С Васко,Емилия и приятеля й.Озни,който не си бръсне краката.-засмяхме се.Всъщност въобще не ми беше до смях.Извднъж спряхме загедахме се.Видях,че Есето очакваше да кажа нещо,за да я развеселя още повече,както обикновенно,но..
-Той ще умрее.-избухнах в плач.-Виктор ще умрее!Има левкимия и няма да отидем в Япония след като навършим пълнолетниееее.-тя бе като в шок,защото наистина се разбираха с него.От нея изобщо не ревнувах отколкото от тая Симона-имаше два герама руса коса,кафеви очи и бе малко по-ниска от мен.Все ходеше след Виктор,но сега това нямаше значение.Прикрих очите си с ръцете ми-мразех някой да ме гледа как плача,дори и близък,а какво остава за непознати.Ще се пръсна,но няма да пророня и една сълза.
-О,Гего.-гушна ме.-Спокойно,сега той има най-голяма нужда от теб.Не се карайте и не споменавай тая Симона.Знаеш ли?Започни да прекарваш повече време с него и го прави щастлив.-усмихна ми се.
-И аз така мислех.-погледнах надолу и избърсах сълзите си.-Ще го извикам тук,само дядо да вземе брат ми.
-Да изляза ли?-попита ме.
-Не,разбира се.-тя се засмя.След скеунди лицето ми светна.-Ще му кажа да дойде с Вальо.-тя така се ококори,че нямаше как да не засмея.
-Понякога наистина си мисля,че имаш бръмбари в главата.-засмя се.-Да не си посмяла!-Вальо танцуваше с нас народни танци.Бе с руса коса и кафеви очи,наистина хубаво тяло,а и бе висок.Леко надут,но пък беше към нея много добър.Знаех,че я харесва и ме караше отдавна да ги оставя насаме,но знаех,че Веска е наистикна срамежлива и най-много да не стане нищо.Затова по-добре  Виктор да ги "пришпораме".
Писах му смс,като Етка се вълнуваше много.За първи път бяхме като двойки-аз и Виктор,тя и Валентин:
-Охоо.-дядо товори врата и влеза.Като говоря за дядо няма в предвид някакъв набръчкан дебел,не в крак с модата и века,дядо.Той бе скиор,ди джей,турист,футболист и какво ли още не.Има страхотен характер-винаги е весел и казва по някоя шега.С баба се обичат все още и много се закачат когато съм там за да ме разсмиват.Страхотен човек с който прекарах детството си.Няма да преживея ако и на него му стане нещо.Хвърлям се от най-близкия тророар.-Гуге,взимам Микото.-винаги ме целуваше по двете бузи.-О,Весе,как си бе?-всички го харесваха изключение не правеше и тя.
-Добре.-усмихна му се.
-М,дядо към колко ще се приберете?-попитах,защото не исках Виктор и Мик да се засичат-ставаше лудница.Не спираха да се закачат и дразнят.
-О,той ще спи в нас.Между другОто-Татко ти тази сутрин замина,не искаше да те буди.-О,НАЙ-ПОСЛЕ СЕ МАХНА!
-Иих,жалко.-погледнах "тъжно".-СТАНИМИРЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕ.-дребното човече дойде..
-За какво си се развикала бе?-погледна ме тъпо.-Взимам си лап топа и ти оставаш на сухо.Само с компютъра,защото татко взе своя.-засмя се.-Защо мълчиш като мушната гайда?
-МОЯ лап топа къде е?-зададох въпроса на дядо,защото го бе взел да го закара на лела Ани,имаше му нещо.-И Станимире,нем и се праив.Научил една дума от учителката си и се прави вече.Айде фък оф.-хубаво е да знаеш чужд език и да псуваш родителите си и подобието на брат,без да знаят какво им говориш.
-Майка ти го взе.Искала да бъде при лела ти Краса.-ох боже.На майка ми най-добрата приятелка.
-И защо точно МОЯ компютър?-загледах зблоно брат си.Значи,по-хитро и отворено създание от него не бях срещала рпез живота си,а е едва на пет.-Чакайте,както и да е.Долу са Вальо и Виктор.-погледнах Веска и дядо видя това.
-Приятеля ти ли бе,Весе?Айде извикай го,Гуге, и него да се запознаем.-ох,опасен е.Като слизах надолу по стълбите да им отворя,се сетих,че майка ми я няма.Това значи,че Виктор ще е в нас..както и Веска..както и Вальо..

На кораб или някой остров.

Последна част!Съжелявам,че се забавих.  

-Какво правиш?Пусни ме.-дръпнах се от Дариъс,защото ме дърпаше към себе си.
-Моля?-приближи се и притисня тялото си в моето.-Не дойде ли точно заради това.-понече да ме целуне,но аз се отдръпнах и го ударих в корема.
-Не съм лека жена!Не дойдох до тук,само защото ми се прави секс!Бих правила с всеки ако исках.-повдигнах вежди,но едва ли ме видя-бяхме в тъмна малка стаичка,докато другите се забавляваха в другите.
-При нас беше различно.Ти още ме обичаш,затова и си тук.Имаше вълшебство между нас.-отново се приближи.Отдръпнах се.
-Ти така си мислиш.-присвих очи,знаех,че това щеше да види.-Сега ме остави,за бога.-излязох,а той дори не се опита да ме спре.Да,беше пртав..обичах го повече от всичко.Но не можехме да сме заедно.Истината бе,че се страхувах от Елизабет,но не бе пречката тя.Нещо друго ме спираше.-Ей ти високото същество-говорих на Камен-бе българин,наистина красив.Жена му също бе от българския народ-красива,бяла с черни очи.-Дай ми от това.-бях твърдо решена да пия и пия за да забравя всичко.
Всичко вървеше идеално,докато не забелязах,че Дариъс го нямаше.Обиколих къщата,но уви.Тогава излязох навън и луната освети лицето ми.Имаше безброй много звезди,а луната бе като сърп.Красота.Чуваха се и щурците,но нищо друго,дори и стъпките му не огласяха околността.Докато обикалях съзрях малка фигура в далечината.Или бе с Дариъс,това същество,или вампирчо бе неговата жертва.Започнах да се приближавам,но накрая с един дъх бях до..
-Здравей,Емили.-дълбокия глас прониза тишината.Разширих очи когато "сянката" застана пред мен.
-Елизабет?-изрекох,като се опитвах да прикрия ужаса в гласа ми и успях.Казах го безразлично.Започна бавно да ме оглежда.
-Да,по-красива и сексапилна си от мен,с наистина остър характер,но това не значи,че съм по-слаба.-мигнах.Бе зад гърба ми.Извъртях главата си и я виждах с периферното си зрение.
-От къде знаеш?Помисли.Дариъс избра мен,защото си му омръзнала.След това ме направи достатъчно силна,а благодарение на волята ми съм непобедима,така че не смей да ме заплашаш,особено след като Ноа..-прекъсна ме.Как смее?
-Знам,знам.Всичко.Следих те и наистина съм впечатлена-не съм виждала такава като теб.Разбирам защо Дариъс те е харесал,все пак и той е отчасти глупав мъж.-усмихнах се накриво.
-Той ме обича.Заради мен,затова да не пострадам си отиде и се върна при кучката-теб.-излъгах.Той  отчасстти само ме остави заради сигурността ми,но повече заради приятелите си,а може би дори и тази пред мен-бе малко по-ниска,с наляти бедра и къса,но хубава коса.Очите й бяха сини.Не ми изглеждаше нещо особено.Е,за тогава може би,но сега..
-Обича те?Искаш ли да го попиташ сама?-погледнах срещу мен.Да, Дариъс бе срещу мен.Мислех,че е вързан или нещо такова,но той стоеше спокойно пред мен и се усмихваше.На мен?Загледах се..не,на Елизабет.
-Какво става тук?-присвих кафевите си очи и гледах Дариъс с всичката омраза насъбрала се в мен.-Дариъс?
-Какво?Мислила си,че имам чувства към ..теб?След като имам Елизабет?-засмя се и сложи ръце пред гърдите си.Не това не е истина.
-Лъжеш.Ти сам каза,че между нас има нещо вълшебно.Познавам те,ти си студен.Не би го казал просто така.-нещо се разкъсваше в мен,незнаех какво.
-Лъжи,лъжи.-казаха и двамата.В следващите секунди тя бе подпряна на него и прокарваше пръстти между косата му-точно като мен.
-Познато ли ти е?-тя се усмихна.Целунаха се и правеше това,което и аз.Извиваше се когато той я докоснеше там или там,точно като мен.Изглеждах жалка,но запазих самообладание-имах достойнство,но въпреки това,очите ми се насълзиха.
-Браво,много добър план.И всъщност каква бе целта?-засмях се,а една сълза падна на земята.
-Да не се омъжиш за Ноа.Щеше да си много богата както и силна.Ние не искаме това.-погледнаха се.
-Не.-започнах да се приближавам.-Това не е истина,Дариъс.-бях на един дъх разстояние от него,а Елизабет само наблюдаваше.-Ти не би ни го причинил.Не си такъв.Познавам те.-гледах го и бях убедена,че той не би ме наранил отново.Мигнах и сълзите ми се стекоха.Висчко се виждаше,защото бяхме на лунна светлина.Той не трепна,а напротив.Притисна ме до едно дърво и ме хвана за гърлото.Зад гърба му чух как Елизабет се смее самодоволно.Какво му е казала или направила,че да говори и върши тия..глупости?!Да,Ноа бе прав.Страхотно хритра е.
-Защо плачеш?-погледна ме и направи doggy face.Сетих се за всичко през което преминахме заедно и още повече започнах да плача.Тогава езика му премахна сълзите от гладките ми бледи бузи.-Мм,отново те вкусвам.-не правих нищо,освен да започна да плача с глас,защото знаех,че ще ме обладае пред Елизабет.Плачех и плачех докато той свалаше късата ми рокля.Защо?
Прокарваше пръстите си къде ли не.Целуваше ме навсякъде,докато не ме облада изцяло.Този път болката бе много по-силна, и не защото,рязко и сухо влезе в мен.Той ми се подиграваше,а аз нищо не правех.
-Обичам те.-той спря да се движи и ме погледна объркано и..боже мой,толкова топло.Отново прошепнах..-Обичам те,Дариъс.Липсваше ми,затова те търсих толкова време.За да бъдем заедно,или просто да сме приятели.-гледаше ме,а очите му се насълзиха.Елизабет видя.
-Какво правиш?Продължавай.-заповяда тя.
Дариъс погледна надолу,отдели се от мен погледна ме,а аз отново се среснах.Настъпи тишина.Гледахме се право в очите.Не дишах и едва виждах,заради кичутрите ми пред моята и неговата коса.-БЯГАЙ!-изкрещя той бутна ме и се насочи към Елизабет.Едва се осъзна.Тръгнах,но погледнах назад.Той щеше да умре,а не можех да допусна това.Върнах се,нека ме убия тази,нали той ще живее:
-Какво правиш?Бягай,Емили.БЯГАЙ!-той я държеше за гърлото в силна хватка,а тя се дърпаше.Поклатих глава в отрицателен отговор.Когато погледна към нея ече я намаше.Някой ме потупа по рамото.Обърнах се,а тя зад мен и заби някаква дървена пръчка,близо или в сърцето.Не разбрах,защото започнах да губя съзнание.Когато отворих очи над мен бе Дариъс и крещеше с всичка сила името ми.Погледнах към гръдта си,забелязах,че нямаще никакъв кол:
-Какво става?-изправих се и хванах главата си.
-Няма време за обесняване,моле те,бягай.Всеки момент Елизабет ще се събуди и убие.-гледаше ме топло.
-Ами ти?Не!
-Казах,че няма..-той разшири очите сии отвори леко устата си.
-Дариъс,кажи де.-бутнах го.-АААА!-изпищях много силно.Имаше кол.Кол в гърба си и минаваше май през сърцето.Зад него се усмихваше Елизабет:
-Ако не си мой,няма да си на никой,въпреки,че ми се закле да ми служиш,ако спася Емили.-усетих нещо в мозъка и гърдите си.Адреналина ми бе на макс,а сърцето ми биеше лудо.Да,мразех я.Исках да я убия без значение дали аз след секунди ще съм труп.
Зложбо започнах да я скубя,точно като жени.Удрях я и показвах кучешките си зъби,Исках да я изплаша,но тя ме последва.Бихме се с какво ли не.Пищях от ярост игняв.Изричах името на Дариъс-бе мъртъв или поне така си мислех.Трябваше да го спася.
Бях на земята,а Елизабет бе приготвила кола,който извади от Дариъс:
-Ето,сега,нека ви проклинат всички!Умрели сте с един кол,бъдете щастливи!-когато каза това мислех,че висчко е свършило.Чух силен писък,който излезе от устата й.Бяха я пронизали в сърцето,като частици от него бяха на върха на "оръжието".Най-накрая.
Не видях кой или какво спаси живота ми.Насочих се към Дариъс.Бутах го,крещях го и тресях силно,но никакъв ефект.След миг се сетих за кръвтта ми.Ако пие от нея ще  се събуди,но единствено ако е само ранен,дори и жестоко.Ухапах си китката,отворих леко устата му и оставих кръвта да преминава през гръкляна,а след това през хранопровода.Избърсах кръвтта,която щеше да засъхне,намираща се до устата ми и отново се надвесих над него:
-Ще оживее.-чу се мъжки глас,който досега не бях чувала.-Но ти идваш с мен.Спасих животите и на двама ви,кръвтта ти няма да помогне,аз го съжевих,но го остави за да се възтанови няколко часа.Сбогувай се с него и тръгвай..-понечих да се обърна.-Не!-погледнах спящия Дариъс.Долната ми уста се обърна като на бебчетата когато плачат за играчка.Е,аз плачех за Дариъс.Нямаше да го видя скоро.Целунах бледите,грапави вече,устни.Погалих косата му и изрекох,като знаех,че чува всичко,както и усеща.-Обичам те,Дариъс.Пази се.-приближих се до ухото му и прошепнах.-Ще бъдем,дори и след векове,отново заедно.

Ще има след около 2 седмици 2-ри сезон!Ще пусна нова тема  .Не искам да пиша следващия сезон тук.Надявам се да ви хареса.

палаво кУтре.

Трошка Калашникова.

Корема ми в 05:13.