Една нова история от мен... Дано ви хареса...

        - Скъпа, защо все още си пред компютъра? Виж колко е часа. Утре си на училище. – чернокосата жена, открехнала леко вратата на стаята, гледаше с разочарована физиономия тъмнооката си дъщеря.
        - Оф, мамо! Не съм на 10. Едва полунощ е. – уверено момичето отклони поглед от майка си и продължи да се взира в монитора.
        - Галина, лягай си, защото утре въобще няма да пуснеш компютъра. – разнесе се мъжки глас, идващ от другата стая.
   Девойката се вгледа в дланите си и ядно присви очи.
        - Гася го … - гласът и бе яростен, а тя дори за миг не се опита да прикрие това.
   Чернокосата жена, на име Петя, затвори тихо вратата и отиде да си легне. Галина знаеше, че след няколко минути ще дойдат да я проверят, затова се мушна под завивките с дрехите, като преди това само изключи монитора. Стана точно както очакваше, на десетата минута вратата се отвори,а през процепа на слабата светлина се видя мъж с кафява коса и котешки присвити очи. Това беше вторият баща на Галина, Ангел.
        - Какво искаш сега … - сопна му се момичето.
Мъжът я измери с поглед и през зъби каза:
        - Малката внимавай как ми говориш!
Момичето го погледна с кръвнишки поглед и се завъртя на другата страна. Ангел излезе от стаята и легна при жена си. След няколко минути Галя стана и седна на компютъра. Щом погледна екрана, нежна и невинна усмивка разцъфна на лицето и. Тя зарея поглед през прозореца и сякаш се заслуша в настъпилата тишина.
След малко се обърна отново към екрана и бутоните на клавиатурата защракаха ритмично.
„ Толкова си умен, толкова много искам да си с мен, но ти … „ мисълта и бе прекъсната от едва доловим шум, идващ от другата стая. Тя побърза да изгаси монитора и се мушна в леглото. Докато лежеше неподвижно и чакаше шума да утихне тя не можеше да спре да мисли за въпроса, който зададе на събеседника си: „ Знам че съм малка, но кажи харесваш ли ме, поне малко ?”

      [   Smack that, all on the floor Smack that, give me some more Smack that, 'til you get sore Smack that, oh ooh ] песента се разнесе из стаята и Галина отвори очи. Протегна се като току що събудило се тигърче и изведнъж една мисъл наруши спокойствието и. „ Отговора на въпроса, боже мой… Дали ми е отговорил… ?”. С бързината на котка момичето се измъкна от леглото и седна пред компютъра. Бутна мишката и… Нищо. Някои бе влизал през нощта и го бе изгасил.
    - Не, не това не може да е истина. Това е някаква шега. Просто шега. – думите и прозвучаха прекалено силно, може би и в другата стая я бяха чули. – Мамка му!

страхотна е продължавай

Сред п*ниси (сред вълци)
Железен п*нис (железен рицар)
П*нис за Снежанка (легенда за Снежанка)      (последното стана много маниашко )

Не
Лена?

[color=violet]Аватар (знам колко хора го харесват, но за мен е пълна боза), 2012 и той е супер тъп и всичките от поредицата Здрач (там новолуния, пълнолуния и секви такива бози..) [/color]

  Подкрепям с две ръце !!!
Моето мнение е, че едно момиче(момче), което иска да го направи (не заради модата - за мен тая мода е крайно безсмислена) и се чувства готов(а) не мисля, че е някакъв проблем. Макар че всеки трябва да се съобрази най-вече с физическото си развитие, защото това може да доведе до много други проблеми.

Падате си по..... мъже/жени
За какво винаги сте мечтали в леглото....
Голям или дебел.....
Отгоре или отдолу.....
Обичате ли да получавате орални ласки....
А да давате .....
За или против аналния секс....
Най-откаченото място ,където сте правили секс....
На колко години го направихте за първи път.....
Боля ли ви....
С колко мъже/жени сте спали....
Любима поза....
Поза ,която не бихте опитали....
Какво мразите в леглото....
Какво обичате да чувате,докато правите секс....
Бихте ли пробвали групов секс
А с човек от същия пол .....
Опишете секса за вас......

Искамеее ощеее, хаидееееее чакаме. Страшно интересно е.

Като идея не е лошо, но грешките са много (по-горе са ги споменали). Имам чувството, че не мислиш какво пишеш. Проверявай си и научи правилата (както ти беше вече споменато). Сюжета е добър, но оправи всичко друго.
Поздрави !

Котето е много, много сладко )

Да, но ще бъде след малко )

Ето и последната част... Надявам се да ви е харесало )

Чувствах се сама, макар че около мен сновяха толкова много хора, но всички така чужди, така далечни. Само един непознат успя да спечели доверието ми. Той влезе в залата и седна до мен. Погледна ме с топлия си поглед, хвана ме за ръката и ми каза:
  - Сега си сама, знам че си уплашена, но аз ти обещавам всичко ще е наред!!! – непознатият взе дълга спринцовка, пълна с прозрачна течност. След малко усетих хлад по вените си и после ...
    ... После се събудих!! Събудих се жива, сама, но жива!!! Усещах тръби, маски, лепенки, по мен имаше какво ли не. В стаята миришеше на лекарства, корема ме болеше, от носа ми излизаше нещо (може би тръбичка), умирах от жажда, но БЯХ ЖИВА !
    Тази нощ беше най-щастливата в живота ми, поспах, но малко, през останалото време обмислях всичко. Премислих целия си живот. На сутринта ме заведоха в друга стая. Усмивката ми не слезе от лицето нито за миг. Там ме чакаха всички майка ми, сестра ми, баща ми, баба, дядо и кой ли още не. Очите им вече не бяха празни, сега бяха пълни с надежда. Всички те дадоха всичко от себе си за да съм добре.
      На следващия ден почувствах нежна топлина. Отворих очи и го видях... Той седеше там, ангела с зелените очи. Очите, чиято надежда ме беше спасила!!!

Тези думи за миг върнаха усмивката на лицето ми, макар и да нямах сили за нея, но знаех, че тя може да е последната, която му дарявам.

*     *     *     *     *     *

   Нищо не ставаше по-добре. Все още никой не знаеше какво ми е. Бяха се изминали 7 дни, от както състояните ми беше взело драстично да се влушава. Лекарите решиха да предпиремат спешна операция.
     Отново чух врата, но този път щом погледнах в зелените му очи, там не видях оная надежда, те бяха пълни със страх.  Страх от неизвестното и предстоящото. Разплаках се. Разплаках се така силно и неудържимо, както плачех като дете, щом мама заминаваше някъде. Сълзите се гонеха по лицето ми, а риданията ми огласяха бялата, болнична стая.  Той пристъпи и седна до мен, усетих, че става нещо, което не знам опитах се да се успокоя, но неможах. Продължавах да плача, а дори не знаех защо. Той не беше казал нищо, нито той, нито който и да е. Нещата не бяха по  различни от всеки от тези 7 дни, но аз неможех да спра да плача.
През сълзи, едва, едва прошепнах само няколко думи:
-    Няма да умра, нали! Не искам да ходя там, не искам да съм с тези хора. Хвани ме за ръката и не ме пускаи, не ме оставяи. Моля те, не ме оставяи!!!

*   *    *     *    *     *

След няколко часа те дойдоха, легнах в линейката и не знаех какво става. Отивах на чуждо място, а него го нямаше, той нямаше право да бъде до мен. Ах, как имах нужда от неговата надежда сега, но уви, него го нямаше.
    Одведоха ме, пристигнахме в друга болница. Майка ми през цялото време вървеше с мен. Тя не ме остави, но в нейните очи нямаше оная надежка, таяща се в неговите.
   И изведнъж... Край... Вече дори тя неможеше да е до мен. Всички, на които имах доверие останаха зад онази бяла врата. Далеч от мен.