айдее пускай следващата част       нямаме търпение ..

Хасково ..      --Хюстън baby 

Обичаш да си угаждаш
Ти определено умееш да се глезиш. Позволяваш си почти всичко, което искаш, без да мислиш за последствията. За да не се отегчиш бързо обаче, по-добре започни да казваш „не“ на нещата, които ти носят временно удовлетворение. Следващия път, когато изпиташ нужда да си купиш 3 чифта ботуши, се обади на най-добрата си приятелка или се поразходи навън. Паузата ще те възпре от взимането на прибързани решения и ще те научи да цениш повече хубавите моменти.

Кефии   

Чар определено притежавате, който и каквото да ви казва. Вие може да постигнете много неща като го използвате на подходящото място в подходящот време.

ето ме и мен : http://www.facebook.com/profile.php?id=100001395234672 

етооо имаш мнения пусни я сега моля тее    

това е самата истина и всеки, когото попиташ ще ти каже същото      наистина -- превъзходно е    

виж и в тази тема http://kaprizen.com/forums/viewtopic.ph … ht=#701666

Здравейте, написах един разказ и исках да чуя мненията Ви ! приятно четене и благодаря, че обърнахте внимание :) ..

Преди известно време един много скъп за мен господин бе казал: “ Момиче с момче не могат да бъдат приятели, без единия от двамата да се привърже към другия до такава степен, че да се влюби в него”. Тогава аз мислех,че не е вярно, но ето и аз се уверих в това.
    Имаше едно момче, казваше се Никола, но всички го наричаха Ник . Той бе висок, слаб(тяло мечта.Все пак тренираше бокс), с русо-кестенява, леко дълга коса, със синьо-сиви очи(толкова изразителни и чувствени), скромен и готов да помогне на всекиго. Ник бе моят най-добър приятел или поне преди. Сега за мен той бе “принца дошъл на бял кон”. И ето в този момент на моето лудо влюбване, аз повярвах  на казаното от господина. Да, определено се бях влюбила, за жалост. Както знаем и сме почувствали всички, поне веднъж в живота ни страдаме от тази “несподелена любов”. Е, в моя свят всяко едно влюбване започваше и свършваше по този начин. Честно казано вече ме бе страх да обичам, но то се случва без ти да го искаш, просто става, когато най-малко очакваш.Бях доста неопитна в любовта и тази несигурност отшумя след трите дни прекарани от Ник – вкъщи. Това бяха най-хубави моменти в живота ми. Ето защо те бяха толкова прекрасни и какво всъщност се случи:
    Тъй като Никола живееше в друг град и училището му бе във ваканция ми дошъл на гости.
    - Хей Вики, да не би да чакаш някого- А, да забравих да добавя, той притежаваше уникалното качество да те разсмее и в моменти , в които ти се плачи. Често остроумничи, което от една страна малко ме дразнеше, а от друга ме караше още по-силно да го обичам.
    - Ми, не защо да не би да имаш някакви планове? – проявих сарказъм, докато той слизаше от автобуса.
    - Хмм, защо имам чувството, че не съм желан ? – оф, този Ник как може да е толкова хубав,забавен и умен, не е възможно всички тези качества да са събрани в едно и то точно в него.
    - Ти да не си мислиш, че ще те посрещна с торта и цветя?
    - Надявах се !
    - О, съжалявам ще трябва да се задоволиш само с прегръдка – засмях се ,докато тичах към “принца ми” .
    - Зависи дали е от тези, които .. – прекъснах го, скачайки на врата му от радост, че го виждам. В тези десет минути гравитацията за мен не съществуваше, носех се из Вселената, бях в безтегловност. Неописуемото чувство да бъда толкова близо до него и в същото време да не може да бъде мой.
   - Стига толкова лигавщини – каза Ник и ме пусна, а аз измъкната от транса, едва се държах на краката си.
   - Много се радвам , че дойде- добавих и отново го прегърнах, минутите прекарани из Вселената бяха по-кратки от предишните, но ми стигаха.
   - Добре, хайде да тръгваме. – това бе последното изречение казано през целия път.
    Влизайки вкъщи бяхме шокирани. Явно някой, но не и аз бе ощастливил надеждите му. 

Приемам критики

+2

зависи дали е майстор или не е ..   моя баща има 2 дъщери и не е пушач ..