Надявам се да Ви хареса!

• Поставям болката си там,
  където отдалечена от твоите
  ръце малко по малко ще спре.
  Поставям я, там където не може
  твоето сърце да я съзре.

  Оставям тялото си в твоите ръце.
  Отпаднало, засрамено...
  Сърцето все повече иска те.
  Но теб няма те...
  На друга отдал си се.

  Врагове- тази дума описвани добре.
  Гледаме един към друг,
  а болката няма за мен да спре.
  Усещане за любов, все още има ли?
  Любов за даване, остана ли?

  Врагове, оставени в чужди ръце.
  Щастието пропиляно е.
  Болката вече непокътната е.
  Любовта ми, твоя вече не е.
  Врагове сме, оставени в чужди ръце.

Надявам се да Ви хареса!

• Изгубвам се в редовете.
  Пиша, а сякаш нищо няма смисъл.
  Говоря, но не казвам много.
  Викам, но тихо.
  Плача, но смирено.

  Изгубвам се в редовете.
  Отдавна изгубена в света.
  Отдавна забравила пътя към дома.
  Оставям себе си в тези редове.
  Които едва ли някой ще прочете.

  Изгубвам се в редовете.
  Оставям се между тях.
  Оставям и този лист край,
  някой самотен бряг.
  Дето за морето е пристанище.

  Изгубвам се в редовете.
  Едва ли някой ще ги прочете.
  Връщам се, искам отново да съм дете.
  Изгубвам се, отдавам се...
  Вземи и двете ми ръце.

  Изгубвам се в редовете.
  Вземи ми и крилете.
  Научи се да летиш.
  За да може като тръгнеш да ме търсиш,
  да можеш да полетиш.

• Благодаря Ви! 

• Благодаря Ви! 

Ох много се кефя на аватара си!   

Ами нищо, слушам музика и реших малко да попиша и от тук.
А ти?

Добре.
А ти? 

• Първо: Благодаря за мнението и за времето, което си отделил. Оценявам го!
  Второ: Да, знам за тази дума, която съм употребила, в творчеството думи като тази са позволени да се използват. Знам, че е неправилно.
  Благодаря ти!

Надявам се да Ви хареса!

• Ще те чакам,
  дори да знам, че няма да дойдеш!-
  каза той и остана там.
  Обърнах се, назад не погледнах.
  Назад към спомените не посегнах.

  Оставих го там.
  Уж отчаян, но удовлетворен.
  Радостен, че без мен ще е,
  а обещание, без изпълнение
  знаех, че ще поднесе.

  Знаех, че друга мойто място
  ще заеме, знаех...
  но не спрях.
  Тръгнах си от него... тръгнах си
  от там където само наранена бях.

През цялото време е на без звук заради училище, но иначе си е на Nokia Tune.

Надявам се да Ви хареса!

• 3-та част.

  
  

  -Готова ли си?- попита той и завърза ръката и с едно маркуче, като спря кръвта й.
  -Ще боли ли?- попита тя и това бе единственото, което каза.
  -Само за секунда!- заби иглата във вената й и вкара съдържанието от спринцовката във вените й. Хероина се разнесе из кръвта й след като той махна маркучето.

  След 15 минути.

  Фабиана влезе отново в клуба, всичко се въртеше. Смееше се видя онова момче в което се бе блъснала по- рано тази вечер. Продължаваше да се смее, без да спира.
  Той я видя и двамата се срещнаха лице в лице.
  -Добре ли си?- попита я той.
  -Не съм била по- добре!- танцуваше тя пред него смеейки се.
  -Какво ще кажеш да се срещнем на паркинга?
  -Добре!- отговори тя, а той излезе отправяйки се към паркинга.
  Фабиана отиде до Карлос, взе чантата си.
  -Къде отиваш?- попита момчето.
  -Това си е моя работа!- сопна се Фаби и напусна клуба отивайки към паркинга.
  Той стоеше до черен джип, изглеждаше че бе негов. Още щом я видя се засмя. Фаби се засили и започна да го целува, а разбира се той се възползва от това. Отвори задната врата на джипа със затъмнени стъкла и влязоха вътре.

  10 минути по- късно.

  Той излезе от колата, запаса си ризата отново в панталона и оправи яката си. Избърса червилото си и се обърна към нея. Тя излезе от колата смеейки се.
  -Добър си!- опита се да го целуне, а той се дръпна. Затвори вратата и си тръгна.
  Щом влезе в клуба един от приятелите му го видя и го попита.
  -Какво ще правиш?
  -Не се меси!- каза той и тръгна напред към сепарето си.
  -Защити ли това момиче или... –прекъсна го той.
  -Не е твоя работа!- каза строго той и отиде към бара.

• Пускам тази част заради Диди (unbroken) защото тя е единствената явно, която хареса историята.
  Надявам се да не разочаровам нея и вас с тази част!

• 3 години по- късно.

• Да, Фабиана бе свалила килограмите, бе станала балерина, но имаше нещо друго. Нещо, което щеше да промени живота й напълно.
  В главата на всеки четящ това би изникнал въпроса как тя е свалила килограмите.
  Е, ще Ви кажа.
  Бе започнала да се дрогира. Оттам загуби това, което искаше, но и се пристрасти към нещо, което много мразеше- дрогата. Тя я правеше различна, различна от онази Фаби, която всички познаваха. Онова мило, притеснително момиче, тя я бе превърнала в изпаднала наркоманка, която пилееше парите си за дрога и алкохол. В първите месеци от започването, това не се усещаше, но след време започна да иска все повече и повече.
  Всяка вечер бе с различен. Понякога с дни не се прибираше вкъщи, а това стана само заради едни килограми, които и казаха да загуби, които погубваха нея малко по- малко.
  Фабиана влезе в един клуб, музиката бе силна, усещаха се басовете под краката й. Хората вътре бяха пияни, напушени, а все още бяха деца. Мина и отиде при новите си приятели. Две момичета и три момчета. Бе заменила богатите примерни деца с богатите лоши деца. Докато вървеше се сблъска с един от хората в клуба, но нищо не му каза, сякаш бе хипнотизирана. Гледаше в една точка и вървеше към сепарето с останалите.
  -Хей Фаби..- смееше се Карлос. Той бе с мексикански произход, също бе добър приятел и на Фаби.
  -Имаш ли?- попита безразлично тя и седна до него.
  -Да!- извади белия прах и направи тънка линия. Подаде й трабичката си, а тя дръпна цялата линия.
  -За това говоря.- смееше се Люк. Изведнъж Фаби усети как дрогата се разнесе по цялото й тяло. Как зениците й се разшириха и всичко пред нея се замъгли.

  Няколко часа по- късно.

  -Карлос!- отиде Фаби при него и му пошушна нещо в ухото.
  -Сигурна ли си?- попита я той.
  -Да. –отговори набързо и напуснаха клуба.