Мерси

Не

Носиш ли кецове сега, в този студ?

Awww Ху ^^, Хаус, Клюкарката, АХС...най-вече те

Кое е най-близкото нещо до теб в момента?

Хубаво е, но се налага да чакаме много, а ни пускаш малки части.Не ни измъчвай и пускай некст

Ммм защо не (пфф трябва да спра да пиша м-та)

Почти

Дзвер?

И двата

10 944 в

Аwh а какво стана със семейната вечеря? Бтв Валза иска некст  

Глава 3:Боже, колко съм се лъгала!

Събудих се с познатите писъци, естествено на сестра ми.Боже, как ми писваше понякога.Дали не трябваше да й купя успокоителни?Леки, просто..за да е, сещате се, по-спокойна!Погледнах през прозореца и при гледката на поредния слънчев ден настроението ми малко се подобри.Облякох се, днес беше първият учебен ден след лятната ваканция и исках да изглеждам перфектна.Сложих бяла тениска, на която имаше щамповани крака с токчета и карирана риза в синьо и жълто.С дънките се затрудних-колебаех се между жълтите и сините, естествено.Да, аз имах цялата цветова гама в гардероба си, все-пак нашите бяха едни от най-известните адвокати в Джърси.Обух жълтите, за да взема любимите си сини кецове, този път без ток.Взех жълтата си торбеста чанта и слязох за училище.Преди да изляза погледнах към огледалото на първия етаж.Косата ми се спускаше свободно, и един кичур коса все се спускаше пред лицето ми.Точно преди да отворя вратата, на звънеца се звънна.
-Пак ли ти?-беше типът от вчера-От къде, за бога знаеш къде живея?Не, чакай.Първо кажи как се казваш, и как изчезна толкова бързо?-имах още толкова въпроси, но преди да продължа, той ме прекъсна
-Казах ти, че ще се видим скоро.О, аз съм Джейк, съседа.Живея точно отсреща.
-Добре, но не съм те виждала!А другият ми въпрос?-показах един от изпитателните си погледи
-Нанесох се скоро.Приятно ми е.-той нещо, да не би да ме гъбаркаше?сякаш избягваше темата за бързината, за пореден път-Е, закъсняваме за училище.
Какво?Два пъти се сблъскваме, буквално, съсед ми е, а сега сме и в едно училище?Какво следва, един клас, съседен чин?!Когато приключих мисълта си, вече бях стигнала до класната стая.Погледнах, а той беше до мен.Не, това е сън.Звънецът би и седнах на обичайното си място, до Сам, на третия чин в ляво.
-Тишина, моля!-отекна гласът на учителя-Ученици, това е Джейк и той ще учи в този клас!Джейк, седни на четвъртия чин в дяс- но Джейк го погледна странно и учителят довърши- в ляво!
Ама той да не би да четеше мислите ми, а как накара учителя да размисли?Нещо ме човъркаше отвътре, и това не бяха червата ми, пропуснали поредната закуска.
-Какво съвпадение, а?-прошепна той
-Да, както кажеш!-опитах да убедя по-скоро самата себе си, но нещо не се получаваше
-И така ученици, някой ще ми каже ли какво научихте през изминалата година?Джейк?-но последва странният поглед и учителят отново смени мнението си-Джейк ли казах?О,боже.Имах предвид Джейсън!
Но..какво ставаше тук?Той не беше просто човек.Не, няма начин!Какво за бога беше той?

Извинявам се, че не мога да довърша главата днес, но нямам избор. Валз

има пунктуационни грешки и си смесила малко времената в първата част (втората още не съм чела), но иначе ми хареса и ще чакам некст и забелязах, че често използваш менЕ, тебЕ...махни е-тата + моЙта се пише с я