Да точно, някакси съм свикнала от у-ще с тея преразкази затова. Ще помисля сериозно над това. Благодаря ти 

продължение ... 
Тук може би ще ви прилошее от описания. Няма много разговори, явно съм свикнала от у-ще да пиша преразкази . Критикувайте ме спокойно!

Звъннах един телефон на моите приятелки. Уговорихме се да се чакаме на парка и тогава да тръгнем за училище. Живеех близо до парка и след около 5 минути стигнах. Седнах на една пейка и зачаках Кели и Джесика (така се казваха моите приятелки).
Както винаги ги чаках с по 10-15 минути и това ме дразнеше страшно много. При това идваха и много наконтени, но това им е вродено x].
Когато дойдоха, бяха много, ама много щастливи. Похвалиха ми се, че са ги поканили на училищните танци. Джо беше поканил Кели, а Майк - Джес. Те двете и без това си ги харесваха, нищо чудно да станат гаджета. Аз все още чаках да ме поканят, но вече не издържах и аз щях да каня някого, когото и да е.
Училището беше съвсем близко. Беше "по-луксозно" от другите училища и се казваше "Bradley High School". Пред вратата му имаше надпис, на който със сини светещи букви пишеше "Welcome to Bradley High School!". Според мен беше огромно. Имаше училищен стол, почти 60 класни стаи, 5 компютърни кабинета, също толкова и по рисуване, библиотека.
Качихме се на 3тия етаж. Нашата класна стая беше №31 и се намираше до библиотеката. В стаята бяха Джо, Майк, лицемерките Бриджит и Габи, лъжкинята Ашли и момчето, което харесвам - Даниел. Той беше с черна къса коса, сини очи, висок, слаб и страшно красив. Джо имаше руса коса, точно като Кели, с кафеви очи, по-пълен от Даниел, но по-висок. Майк притежаваше черни и загадъчни очи, кестенява леко дълга коса, слаб и средно висок. А моите приятелки изглеждаха така: Кели беше с дълга руса коса, зелени очи, висока със средно тегло. Джес имаше къса права черна коса, черни очи и беше малко по-ниска от нас.
Аз отдавна харесвах Даниел, но той се държеше сякаш, че не съществувам. Нормално, като всички момчета. Напоследък се държеше доста мило с мен, намекваше колко съм била красива. Може би и той ме харесваше? Този въпрос ме измъчваше всеки ден. Когато влязохме в стаята, Даниел дойде до мен и ми прошепна, че иска да ми каже нещо. Отделихме се от "компанията", а той сякаш бързаше за нещо.
- Кейт, от доста време се опитвам да ти кажа, но се срамувам и сега вече наистина ще ти кажа. Искам да бъдеш с мен на танците. - едвам изрече Даниел

Благодаря ви, много! Засега ще измислям продълженията 

      Беше слънчев и топъл пролетен ден. Когато алармата звънна, станах, дръпнах завесата, която покриваше големия прозорец на терасата ми и слънцето огря цялата ми стая.
         Отидох до банята, взех си душ, измих белите си зъби и започнах да оправям косата си. Всъщност аз изглеждах така: чуплива, кестенява коса до раменете, пъстри очи, слаба и не много висока, средно голям бюст и малко носле.
         Прибрах косата си на красив кок със синя шнола, на която имаше голямо цвете.
         Върнах се в стаята си и подредих сините завивки в приличен вид. Да си кажа, синият цвят ми е любим. Стаята ми бе в светлосин цвят, на едната стена имаше голямо и красиво слънце, което изгряваше, а на другите три - плаж. Обожавам лятото.
         След като подредих спалния комплект, разтършувах из огромния си гардероб и намерих любимата ми къса синя поличка. Добавих розова семпла блузка, черни обеци и обух розови обувки на токчета. Сложих само гланц и малко спирала. Не обичам да се гримирвам много.
         Слязох на първия етаж на нашата къща. Тя беше просторна и много цветна. Обзаведено беше с модерни мебели по последна мода и хубава техника. Живеехме само с мама. С баща ми са разведени, а и нямам братя или сестри. Мама беше приготвила закуска и две чаши с горещо ароматно кафе.
         - Добро утро, Кейт! - каза мама.
         - Здравей, мамо! - отвърнах й аз. Само ще изпия кафето, не съм гладна, а и бързам.
         - Добре, мила. Успешен ден! - пожела ми тя.
         - Благодаря! Обичам те! - целунах я, отворих вратата и излязох.

Това ми е първото произведение, споделям го с вас, защото тук има страхотни писатели, които могат спокойно да ме критикуват. Искам да покажете грешките, където съм допуснала. Не се обиждам, не се притеснявайте!

Да, интересно е и то много 

Напълно съм съгласна с TwilightGirl90 за това, че не е приятно да копират идеята ти. Ти се трудиш, бъхтиш докато измислиш перфектното и гледаш - някой друг има същото! Еми не е хубаво така. Не искам да обидя никой. По историята - невероятна е сега за първи път я чета    и ти ме плени  Само да ти кажа, че си велика писателка, не се подценявай!

Браво, че си се потрудила, но не ми хареса особено. Някакси ми е объркано. Всичко се смесва, хем за Анна, хем за Дейв. Осмисли малко следващата част, опиши мястото където се развива действието и подобни 

Как утреее??? Не мога да издържа да чакам        искам сегаа    страхотно и , изумително! Аз по едно време забравих, че ще е страшно, но това за телефоните и, че няма нет           

Боже, страхотно, перфектно е !!! Искам ощееее           

Не искам да те обидя, но никак не ми харесват! На първо място качеството въобще не е хубаво! Какво означава беше добро, ако е добро щеше да си проличи! С какъв апарат снимаш? Второ не си фокусирала добре! То всеки може да се мисли за фотограф, ама не всеки има таланта! Можеш да продължиш, ама като за начало трябва да е апарат, а не телефон с нищожни пиксели! 

Братовчедка ти е страшно красива, а ти имаш прекрасни снимки! Качеството е превъзходно, снимаш по твой начин, което прави фотосите уникални  Само мога да ти кажа, че трябва непременно да се занимаваш с фотография, ако ти харесва 

Мога само да кажа, че се влюбих в очите ти    прекрасни са, изумителни