Ето.

Част ХХХХVІІІ

Стоях като замръзнала.Сякаш се намирах насред Северния Ледовид океан или като на ,,Титаник".Можеше ли да е възможно това? Но защо той би го направил,аз...аз не съм сигурна дали това ще е същият човек когото..Аааа..човече не беше нужно!
-Т-т-ти ли си? -попитах познатия глас с надеждата да отрече и просто гласовете им да си приличат толкова много.
-Аbsolument. -каза той,а аз се загледах в малката точица от светлина,която ставаше все по-голяма и по-голяма.Усетих парещата течност в очите ми и сухата болка в стомаха,буцата в гърлото си,сякаш бях глътнала хапче на сухо.Преглътнах един-два пъти и течността се върна обратно.Припомних си пак онзи момент.Бях паднала по лице.Събрах юмруците на ръцете си и бавно се изправих.Гневът в мен се надигаше.Чувствах.че отново дишам.Не беше честно.Той се е превърнал в такъв изрод.Въпреки че не го виждах,го знаех.Външно ще си е същия както преди,но вътрешно ще е една развалина.Докато се изправях,коленете ми трепереха от болка.Когато онова нещо което не видях ме вметна в стаята,паднах доста неприятно.Но в момента изобщо не ми пукаше.Исках просто да го смажа.Въпреки че знаех как стоят нещата.
-Какво става,Лизи,скъпа?Езикът си ли глътна? -имаше наглостта да ме нарича ,,Лизи".
-Глуха ли си? -попита с присмех той.
-Не,а ми се ще да бях. -изсъсках.
-Какво,какво каза? -той използваше своя тон който мразех.
-Май ти си глухият. -присмях се леко,въпреки,че изобщо не ми беше до смях.
Светлината бавно се разрастваше.Беше една гнусна жълтеникава светлина,която стигна до лявото му рамо и разкри малък спомен.На рамото му имаше татус с надпис ,,Приятелство".Спомних си кога го направихме.Аз също имах на дясното рамо.С трепереща ръка дръпнах блузката си надолу и старият извехтял надпих се разкри.Една пареща сълзичка капна на него,но после всичко пресъхна,дори и спомените.Светлината разкри и ключицата му,след нея врата,брадичката,носът,очите...
Беше същият! Точно както го помня.Тъмно сините му очи,черната коса и бялата кожа.Която сега като че ли бе избеляла още повече.Устните му се разтеглиха в малка,почти незабележима усмивка.Гадната жълта светлина разкри гърдите му,след това и краката.
,,Пораснал си" -помислих си без да казвам нищо.Предишният му замъглен от омраза поглед сега беше изчистен,но все още тъмен и мрачен.Защо се върна? Нали беше казал,че му е все тая?
-Защо ме гледаш така безизразно? -попита той. -Не се ли радваш отново да ме видиш? -о,радвах се.Толкова много се радвах,но ми идеше да го забия в земята и да го налагам докато не стане същия като преди.
-Мълчиш.Помня това.Значи все пак се радваш да ме видиш,но и ме мразиш? -попита ме отново.Не отговорих.Не отговорих защото ако бях,щях да кажа неща които предпочитах да пазя за себе си.
-Не те разбирам... -започна,но на мен ми писна да го слушам.
-Преди ме разбираше. -казах без да изпускам от поглед мътните му очи.Той се засмя.
-Преди бях глупак.Казах ти,че ти няма да ме спреш да отида там. -не си спомнях къде искаше да отиде тогава.Но помнех защо искаше да го направи.
-Казах ти,че ще си отмъстя на всяка цена,а ти помниш ли какво ми каза? Помниш ли? -попита ме.Да,спомнях си,но не казах нищо.
-Каза ми ,,Ако трябва и ръцете,и краката ще ти счупя,но няма да те пусна там". Изглежда си се провалила от всякъде.А аз въпреки това не успях да сторя това за което си тръгнах.Защото някой друг,Кай,ми попречи да го сторя.
-Кай ли? -попитах го и очите ми се ококориха.Какво е станало с Кай?
-Какво общо има Кай? -попитах го.Бях забила краката си в земята,за де не се възползвам от това да го размажа.
-Какво общо има ли? Кай е главният заподозрян тук,Лизи. -каза той.
-Не смей да ме наричаш Лизи. -просъсках и присвих очи от злоба.
-Или какво? Лизи,Лизи,Лизи,Лизи.. -и продължаваше,и продължаваше да го повтаря,а думите отекваха в ума ми.Това беше и последната ми капка търпение.Засилих се и го избутах към тухлената стена зад него.Той се удари там и издаде силен тътен.Падна на земята.Скочих върху него и започнах да го налагам с юмруци.Устната му се разкървави.
-Дойде ли ти акълът или трябва да те удрям още? -изкрещях,а той само ме погледна и започна да се смее.Хванах го за блузата,издигнах го до седнало положение и отново го ударих в земята.Човече,беше доста по-тежък от преди.
-Защо!? -изхлипах и косата ми падна напред към него след което се допря до гърдите му.   -Защо!? -повторих.А той продължаваше да се смее.Държах го за тениската,след което го ударих с двете си ръце в гърдите.Сълзите ми капеха по тениската му.
-Бях ти казал защо. -каза той все още усмихнат.Вярно беше.Много пъти ми бе казвал защо,но не си спомнях.
-Казах ти,че ако трябва ще счупя и ръцете и краката ти,но няма да те пусна.Защото ние бяхме приятели Тай,най-добри приятели.Колкото повече се карахме и спорехме за глупави и ненужни неща,колкото повече си казвахме един на друг,колко се мразим,Тай,толкова повече разбирах,че ти си най-добрият ми приятел! Защо!? -вече хлипах с глас,но все още не се предавах.
-Защото,за да стана силен,достатъчно за да направя това което не успях,трябваше да убия най-добрия си приятел. -каза той и усмивката му за секунда се скри,после отново се показа.След тези думи аз се отпуснах.Спомних си толкова много неща.Спомних си защо си тръгна,спомних си когато го ударих с една пръчка и той се извини на мен?
-Защото за да станеш.. -започнах да повтарям думите му.Чувствах се като побъркана.Не можех да анализирам нещата.Бях толкова хаотична.
-Трябваше да те убия.А все още те мразя толкова много.Нищо не ми пречи да те убия и ще го направя при първа възможност.За да направя това,което все още не съм успял.
-Но,ние..ние бяхме приятели? -попитах след което се изправих и го ритнах.
-Сама го каза. Ние бяхме приятели.

Пфф,човече,ако се загледаш,ще разбереш,че почти нямат общо.Да го лепя на монитора?! Интересно ми е как ще се вижда през такъв лист? Както и да е,няма значение.Няма да се мъча да те разубеждавам. : )

Да,но нямам много свои идеи..

Радвам се ..

Няма проблем.Просто това е защото не обръщам голямо внимание на светлосенките и детайлите..Но наистина ти благодаря .. 

Критика? Никаква. Страхотни са !    

Имам я да,но изобщо не съм доволна от нея.Като другите спирали си е.Дори не знам защо я хвалят толкова...Но това си е мое мнение.. : ) Всеки е с различни  мигли.

Глупости! Само да си посмяла.Този/тази,едва ли разбира от изкуство. ,,Ужасни" -за Бога!?
Това са просто празни забележки. Не и се било отдавало да рисува..Моля те всички виждаме,че рисунките са прекрасни! (dull)

П.С: А ти никакво спиране!

Мх,ползвам един фон дьо-тен на IMPALA,спирала на L'oreal и другото е за почистване на кожата.Повечето са на Garnier и Nivea.
Не обичам да използвам кой знае колко грим.

Тамм е проблема...Имам толкова много идеи.. ;д

Остават около две части и историята свършва. ; )
Все пак се радвам,че я изтърпяхте до края.